№ 12201
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:И.Н.П.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20221110113304
по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 5 000 лева, получена по договор за заем от август 2017 г., ведно със законната
лихва за забава от депозира на исковата молба до окончателното плащане, както и и на
основание чл. 86 ЗЗД мораторна лихва за забава от 01.02.2019 г. до 13.03.2021 г.
В исковата молба се твърди, че между страните през август 2017 г. бил сключен
договор да заем, по силата на който ищецът предоставил заемната сума в размер 5 000 лева
на ответника. Сочи се, че на 31.10.2019 г. страните сключили предварително споразумение
за изплащане на заем и прехвърляне на дружествени дялове, в констативната част на което
ответникът признал задължението си по заема в размер на 5 000 лева, като страните
предоговорили срока за изпълнение – 30.11.2019 г., респ. давностният срок бил прекъснат.
Поради неизпълнение на задължението за погасяване на заемната сума в срок, ищецът
прекратил споразумението. Претендира разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК подава отговор, с който оспорва предявения
иск като неосновател. Твърди, че предварителното споразумение не е влязло в сила поради
неизпълнение от страна на ищеца за иницииране на процедура по прехвърляне на
дружествените дялове. Поддържа, че в период от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. погасил част
от заемната сума в размер на 2 428 лева. В условията на евентуалност прави възражение за
прихващане. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди относимите доказателства и доводите на страните, прие за
установено следното:
Съгласно чл.240, ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество. За основателността на иска по чл.240, ал.1
ЗЗД по делото следва да се установят следните предпоставки: 1) съществуването на договор
1
за заем между страните; 2) предаването на заемната сума на ответника; както и 3)
изискуемостта на задължението за връщане на заемната сума.
Съдът прие, че в настоящия случай тези предпоставки са налице.
По делото безспорно е доказано наличието на заемно правоотношение между
страните, произтичащо от договор за заем от август 2017 година., изпълнение от страна на
ищеца – предаване на заемната сума.
Доколкото по делото не се установи уговорен между страните срок за връщане на
заемната сума /представеното по делото споразумение от 31.10.2019 г. е сключено между
търговски дружества, а не между страните по делото/, съдът приема, че изискуемостта на
задължението е настъпила в едномесечен срок от връчването на препис от исковата молба с
оглед разпоредбата на чл. 240, ал. 3 ЗЗД. Представената от ищеца покана за плащане не
поражда правни последици, доколкото не е връчена от съдебния изпълнител по правилата
на ГПК /връчване чрез вайбър/.
Ответникът ангажира доказателства за частично изпълнение на задълженията си за
сумата от 2 428 лева. Ищецът признава извършеното плащане, но оспорва, че с платената
сума е погасено задължение на ответника по договор за заем от декември 2017 г. за сумата
от 5 000 лева /правоотношение, различно от процесното/. Ищецът не проведе пълно и главно
доказване за наличието на валиден и действителен договор за заем между страните от
декември 2017 г. В изслушаните по делото свидетелски показания се навеждат твърдения в
този смисъл, но по делото не се представиха други годни доказателства, които да
кореспондират с тях. Дори и да се приеме, че между страните съществува и друго
правоотношение по договор за заем от декември 2017 г., следва да се има предвид, че
погасяването от ответника с оглед правилата на чл. 76 ЗЗД следва да се отнесе към най-
старото задължение – договор за заем от август 2017 г., доколкото длъжникът изрично не е
посочил кое задължение погасява. Поради изложеното, ответникът дължи връщане на
остатъка от заетата сума в размер на 2 572 лева, както и законна лихва от настъпване на
изискуемостта /настъпила в хода на производството/ до окончателното плащане.
Искът с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да бъде отхвърлен, доколкото ищецът
доказа наличието на главен дълг, но не и изпадането на ответника в забава – настъпил падеж
на задължението.
При този изход на делото в тежест на ответника, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва
да се възложат сторените от ищеца разноски, съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което съдът
намира за основателно и на осн. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. определя неговия
размер на 660 лева. На ищеца с оглед уважената част от иска следва да се присъдят разноски
в размер на 336,20 лева.
Ответникът също има право на разноски, с оглед отхвърлената част от иска в размер на
304,54 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Й. Б., ЕГН **********, /адрес/, да заплати на Л. Л. Х., ЕГН
**********, от /адрес/, на основание чл. 240 ЗЗД сумата от 2 572 лева - даден от ищеца на
ответната страна заем по договор от август 2017 г., ведно със законната лихва върху сумата
от 31.05.2022г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.
2
240 ЗЗД за сумата над 2 572 лева до пълния предявен размер от 5 000 лева, както и исковата
претенция по чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА С. Й. Б., ЕГН **********, да заплати на Л. Л. Х., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 336,20 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Л. Л. Х., ЕГН **********, да заплати на С. Й. Б., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 304,54 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3