Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
17.05.2021 г.
В И
М Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
МАРИЯ ИЛИЕВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 15840 по описа за
2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
решение № 132832 от 04.06.2019 год. постановено по гр.дело № 48972/2018 г. на СРС, ІІІ Г.О., 142 състав, е осъдено на
основание чл.405, ал.1, вр. чл.386, ал.2 от Кодекса
за застраховането, вр. чл.79 от ЗЗД, ЗАД “Б.В.И.Г.“,
ЕИК ******, да заплати на „К.Д.“ ООД, ЕИК ******, сумата в размер на 1411,48
лв.- застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, възникнало на 10.05.2017
г. по договор за имуществена застраховка „Каско“
върху лек автомобил „Волво“, модел „В50“, с ДКН ******,
ведно със законната лихва от момента на предявяване на иска до окончателното
плащане на сумата. С решението на съда е осъдено на основание чл.78 ГПК, ЗАД“Б.В.И.Г.“,
ЕИК ******, да заплати на „К.Д.“ ООД, ЕИК ******, сума в размер на 400 лв. за
внесеното възнаграждение за адвокатско възнаграждение и съдействие, 86,00 лв.
за внесената държавна такса за исковото производство и 100 лв. за депозит за
особен представител.
Срещу
решението на СРС, 142 с-в е постъпила въззивна жалба от ЗАД „Б.В.И.Г.“, гр.София, подадена чрез юрк.Н.З., с искане същото да бъде отменено изцяло, и вместо него
да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения осъдителен иск
с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ, като неоснователен и недоказан. В
жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и необосновано, като постановено в нарушение на материалноправните
разпоредби на закона. Претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ищец „К.Д.“ ООД, гр.София, чрез пълномощника
си адв.Ю.Д. оспорва жалбата, по съображения подробно
изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли
жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение –потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Решението е и правилно,
като на основание чл.272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за
основателност на предявения от ищеца „К.Д.“ ООД, гр.София срещу ответника ЗАД“Б.В.И.Г.“, гр.София, осъдителен иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от
1411,48 лв. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като
е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на
жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации /чл.272 ГПК/. В
обжалвания съдебен акт са изложени конкретни
и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между
страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с
оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата
са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Неоснователен е изложения основен довод във въззивната жалба, че първоинстанционния
съд се е произнесъл свръхпетитум. Съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на
заявеното искане и по начина, който е поискан от ищеца. Противно на изложеното
във въззивната жалба, съдът намира, че с исковата
молба е бил предявен осъдителен иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за
заплащане на сумата от 496,73 лв., представляваща застрахователно обезщетение
за претърпени имуществени вреди. От друга страна, с определение постановено в
публично съдебно заседание проведено на 16.04.2019 г., съдът е допуснал
изменение на предявения осъдителен иск по размер, като същия следвало да се
счита предявен за сумата от 1411,48 лв. В случая съдът приема, че предмет на
производството по делото е осъдителна искова претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на сумата от 1411,48 лв. С
оглед на което съдът намира, че СРС, 142 с-в се е произнесъл в рамките на
заявеното от ищеца искане. В процесния случай, при
постановяване на съдебното решение, първоинстанционният
съд се е произнесъл по предмета на делото, очертан от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, като е взел предвид и
допуснатото увеличение на размера на предявения осъдителен иск. С оглед на
което, обжалваното решение е постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
На следващо място, неоснователни
са изложените доводи във въззивната жалба във връзка
със събраните по делото доказателства и приетите за установи с тях
обстоятелства от първата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл.386, ал. 1 от Кодекс за
застраховането /КЗ // предишна чл.208, ал.1 от КЗ отм./ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно
обезщетение в уговорен между страните по договора срок и което не може да
надхвърля застрахователната сума, освен ако това е предвидено в този закон.
Също така с оглед на разпоредбата на чл.386, ал.2 от КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане
и застраховане по договорена застрахователна стойност. За да е основателен
искът за присъждане на застрахователно обезщетение, застрахованият е длъжен да
докаже наличието на сключен застрахователен договор, настъпването на
застрахователното събитие и че е изправна страна по договора. По отношение на
застрахователното обезщетение, което се дължи с оглед разпоредбата на чл. 386,
ал.2 от КЗ, то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието. Меродавна за застрахователното обезщетение е
действителната стойност на застрахованата вещ и на вредите причинени на нея в
деня на застрахователното събитие и стойността, с която може да се купи друга
вещ от същия вид и същото качество като повредената. Съдебната практика на ВКС, постановена по
реда на чл. 290 ГПК последователно приема, че обезщетението се изчислява по
средни пазарни цени на нови части, но срещу която може да се купи друго със
същото качество и вид. Размерът
на реалната стойност на вредата следва да се определи по пазарни цени, тъй като
обезщетението се дължи по действителна стойност на увреденото имущество. За
такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със
същото качество, т.е. по пазарната му стойност. Обезщетението не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителна /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество – чл.400, ал.1 от КЗ,
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид,
в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане
на обезценка – чл.400, ал.2 от КЗ.
В конкретния случай първоинстанционният съд, правилно е
определил размера на дължимото от ответника
застрахователно обезщетение
за процесното МПС, застраховано при ответника, като е взел предвид заключението
на вещото лице инж.Й.Й.по допуснатата съдебно- автотехническа експертиза. Въззивният съд счита, че заключението на вещото лице по допуснатата съдебно авто-техническа експертиза, прието като
неоспорено от страните по делото, следва да се кредитира, като обективно и
компетентно изготвено, тъй като е обосновано, а изводите са направени след
анализ на доказателствата по делото, както и кореспондира с останалите събрани
по делото доказателства.
Приетото и неоспорено заключение на
вещото лице инж.Й.Й.по допуснатата съдебно авто-техническа експертиза е компетентно изготвено и
обосновано, по поставените му от съда задачи, с отговорите на които спорният
въпрос по предмета на експертното изследване е изяснен. Ето защо няма основание
същото да не бъде кредитирано от съда. При приемането му в съдебно заседание, ответникът,
чрез своя процесуален представител не го е оспорил относно истинността на
съдържащите се в него констатации за релевантни за спора факти, нито е поискал
в срока по чл.200, ал.3 от ГПК повторно заключение по същите въпроси, поради
съмнение в тяхната правилност. С оглед на което кредитирайки приетото, като
неоспорено от страните заключение на вещото лице по допуснатата съдебно авто-техническа експертиза, компетентно и обективно
изготвено, първоинстанционният съд е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт. От друга
страна, с оглед на изложеното, съдът
счита, че ищецът с допустимите в закона доказателствени
средства е установил при условията на пълно и главно доказване, че по време на
действието на застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие,
представляващо покрит застрахователен риск. В случая
с оглед на заключението на вещото лице инж.Й.Й.по
допуснатата съдебно-автотехническа експертиза,
прието, като неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло, като
компетентно и обективно изготвено се установява, че стойността необходима за
възстановяване на лек автомобил „ Волво В 50“, с
рег.№ ******/ застрахован при
ответника/, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП,
респективно към настъпване на застрахователното събитие е в размер на сумата от
1411,48 лв. Това е цената на действителната стойност
на увреденото имущество от същия вид, в това число всички присъщи разходи по
монтаж, подмяна и други без прилагане на обезценка.
Безспорно е обстоятелството, че в процесния случай не
е заплатено на ищеца от застрахователя дължимото застрахователно обезщетение,
което да покрива действителния размер на претърпените от ищеца имуществени вреди
към момента на настъпване на застрахователното събитие. С оглед на което
вземането на ищеца по чл.405, ал.1 от КЗ
срещу ответника възлиза в размер на сумата от 1411,48 лв., поради което
предявеният иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ се явява
изцяло основателен и доказан, и като такъв следва
да бъде уважен за сумата от 1411,48 лв. В тази връзка първоинстанционният съд правилно е ангажирал отговорността
на ответника за процесната сума.
С оглед на така изложените съображения и
поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с
нея решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
При
този изход на спора на въззивника-ответник не се
следват разноски за настоящата въззивна инстанция. На
основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК
на въззиваемата страна- ищец следва да се присъдят
своевременно поисканите разноски за въззивното
производство, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 400 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от
12.08.2020 г. и списък по чл.80 от ГПК.
Така мотивиран
Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 132832 от 04.06.2019 год.
постановено по гр.дело № 48972/2018 г. на СРС, ІІІ Г.О., 142 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, пл.“ *****, да заплати на „К.Д.“ ООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, офис 1-15, на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.273 от ГПК, сумата от 400 лв. / четиристотин лева/, представляваща
направените пред въззивната инстанция разноски /адв.възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.