О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№1717
23.06.2020г. град
Бургас
Бургаски
Окръжен съд
Трети състав
На
двадесет и трети юни година 2020
В
закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ:
1. Кремена Лазарова
2. Йорданка Майска
като
разгледа докладваното от съдия Йорданка Майска
ВЧГД
№ 1113 по описа за 2020
година, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК:*********, седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ 52-54,
представлявано от Николай Г. Спасов и Александър Чавдаров Димитров, в
качеството им на изпълнителни директори, чрез пълномощника юк.Ст. Радиев против разпореждане № 1786/21.01.2020г. по ч.гр.д.№ 338/2020г.
по описа на БРС, с което съдът е отхвърлил заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД в частта, с
която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, постановяване на
незабавното й изпълнение и издаване на изпълнителен лист против длъжника М.Б.Г.
с ЕГН-**********, за следните суми по извлечение от счетоводните книги на
банката към 08.01.2020г. по договор за потребителски кредит от 20.12.2018г.: 34,71 лв. – договорна лихва
за периода 25.07.2019г. - 25.12.2019г., 38,53 лв. – обезщетение за забава за
периода 25.07.2019г. – 08.01.2020г., както и за претендираните съдебни разноски
над сумата от 63,21 лв. до предявения размер от 175 лв..
Твърди, че разпореждането е
неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че договорът за потребителски кредит е
в пълно съответствие с нормите на ЗПК. Обосновава доводи за отмяна на
атакувания акт. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и да разпореди издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за процесните суми за които е било отхвърлено заявлението,
включително и разноски. Не са ангажирани доказателства
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната
жалба и се запозна с доказателствата по делото, прие следното:
Частната жалба е подадена в срока по
чл.275
от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от
надлежна страна, за която обжалваното определение поражда неблагоприятни правни
последици. Поради това, частната жалба е процесуално допустима.
Препис от жалбата не е връчван на М.Б.Г. по правилото
на чл.413, ал.2 ГПК.
Разгледана по
съществото на спора подадената частна жалба, се явява основателна.
Съображенията за това са следните:
Производството по ч.гр.д.№ 338/20г. по описа на БРС е образувано
по заявление от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК:*********, за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК – на основание документ или извлечение от счетоводни книги, с които се
установяват вземания на държавните учреждения, и общините, или извлечение от
счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който
произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително
приложимите общи условия против М.Б.Г. с ЕГН-**********, за следните суми по
извлечение от счетоводните книги на банката към 08.01.2020г. по договор за
потребителски кредит от 20.12.2018г.: 392,73лв.-дължима главница по договор за
потребителски кредит от 20.12.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от подаване на заявлението – 20.01.2020г. до окончателното
изплащане на вземането; 34,71 лв. – договорна лихва за периода 25.07.2019г. - 25.12.2019г.,
38,53 лв. – обезщетение за забава за периода 25.07.2019г. – 08.01.2020г., както
и разноските по делото. Прилага
извлечение от счетоводни книги от 08.01.2020г. на банката, договор № **********
за потребителски кредит от 20.12.2018г., заявление за установяване на договорни
утношения от 20.12.202018г.;, декларация за предоставена предварителна
информация, рамков договор за платежни услуги за физически лица от
20.12.2018г..
По ч.гр.д.№ 338/20г. по описа на БРС е издадена
заповед за изпълнение, допуснато е незабавно изпълнение и е постановено
издаване на ИЛ против длъжника за сумата на главницата – 392,73лв.-дължима по
договор за потребителски кредит от 20.12.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, начиная от подаване на заявлението – 20.01.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 63,21лв. – съответна
част от направените разноски по делото, ето защо настоящият съд няма да излага
аргументи за наличието на изискуемите от закона условия за издаване на заповед
за изпълнение, допускане на незабавно изпълнение и издаване на ИЛ в полза на
кредитора, понеже районният съд е приел, че тези условия са налице за една част
от вземането и настоящият състав споделя извода.
По отношение на останалите заявени вземания БРС е
отказал да удовлетвори заявлението с мотив за нарушение на чл.10, ал.3 от
приложимия ЗПК, а именно при сключване на договора в изискуемата от закона
писмена форма всички негови елементи да се представят на длъжника с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Според първоинстанционния съд,
в случая са представени на същата дата договор за потребителски кредит,
преддоговорна информация, потвърждение за приемане и заявление – декларация за
установяване на договорни отношения, като тези документи са написани с различен
по вид и размер шрифтове, част от тях по-малки от 12. Приел е, че на основание
чл.22 от ЗПК, договорът е недействителен и съгласно чл.23 от ЗПК, потребителят
следва да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи възнаградителна
лихва. Приел е, че поради недействителността на договора, претендираната
главница се явява получена без основание, поради което на основание чл.84, ал.2
от ЗЗД, длъжникът изпада в забава от връщането ѝ от момента на поканата и
обезщетение за забава не се дължи за посочения в заявлението минал период.
За да разреши поставения спор, настоящият състав
съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2 ГПК: „Съдът
разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение
в срока по ал. 1, освен когато: …т.2. искането е в противоречие със закона или
с добрите нрави… т.3. искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това“. Действително
разпоредбата на чл.10, ал.3 ГПК изисква елементите на договора да се представят
на длъжника в еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който да е не по-малък от
12. Настоящият съдебен състав намира, че подобно заключение за съответствие на
шрифта обективно не може и не следва да бъде правено в рамките на заповедното
производство. В рамките на заповедното производство, с оглед представянето на
заверени копия от договора и останалите приложения към заявлението, за
заповедния съд е невъзможно да изведе мотивиран извод за обективното наличие на
хипотезата на чл.411, ал.2, т.2, предл.1-во от ГПК. Извод за противоречие със закона поради
изготвянето на договора или останалите приложения на шрифт с размер по-малък от
12 по смисъла на чл.10, ал.3 ЗПК, базиран на субективни възприятия не следва да
бъде допускан.
По тези причини настоящият съдебен състав счита, че в
рамките на заповедното производство заповедният съд е в невъзможност да извърши
обективна преценка дали са спазени законовите изисквания относно вида и размера
на шрифта.
По изложената причина обжалваното разпореждане следва
да бъде отменено и заявлението – уважено в отхвърлената част. В полза на
частния жалбоподател се държат и претендираните с частната жалба направени
разноски – 65лв, от които 50лв. за юк.възнаграждение и 15лв. за заплатена д.т..
Водим от изложеното БОС
О П Р Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 1786/21.01.2020г. по ч.гр.д.№ 338/20г.
по описа на РС-Бургас и вместо него ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ 52-54, с ЕИК:*********,
представлявано от Николай Г. Спасов и Александър Чавдаров Димитров, в
качеството им на изпълнителни директори на дружеството, заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК срещу длъжника М.Б.Г. с ЕГН-**********
от гр.Б., ж.к.С., бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, за следните суми по извлечение от
счетоводните книги на банката към 08.01.2020г. по договор за потребителски
кредит от 20.12.2018г.: 34,71 лв. – договорна лихва за периода 25.07.2019г. - 25.12.2019г., 38,53
лв. – обезщетение за забава за периода 25.07.2019г. – 08.01.2020г., както и за сумата
от 111,79лева, представляваща претендираните съдебни разноски над сумата от
63,21 лв. до предявения размер от 175 лв..
ДОПУСКА незабавно изпълнение на заповедта.
РАЗПОРЕЖДА да се издаде изпълнителен лист в полза на „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ 52-54, с ЕИК:*********, представлявано от Николай Г. Спасов и
Александър Чавдаров Димитров, в качеството им на изпълнителни директори на
дружеството
ОСЪЖДА М.Б.Г. с ЕГН-********** от гр.Б., ж.к.С., бл.**,
вх.*, ет.*, ап.* да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ 52-54, с ЕИК:********* сумата
от 65лева, представляваща направените в настоящата инстанция разноски.
ВРЪЩА делото на БРС за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист,
съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: