Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,10.12.2020 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в публично заседание на десети ноември двехиляди и двадесета година, в
следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от
съдия Вълчева гр. дело №2570 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.
Подадена е искова молба от Б.Г.Р., с ЕГН ********** и С.М.Р.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.К.С. – САК, с адрес *** против М.И.Л.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, Л.И.В., с ЕГН **********, с адрес: *** и Б.И.Л.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, в която ищците, чрез пълномощника си, твърдят,
че чрез покупко-продажба на недвижим имот, отразена в Нотариален акт №155, том
II, peг. №3091, дело 345/2007г., вписан в СВп с вх. №3522/14.05.2007г. акт №150,
том IX, дело №2387/2007г. придобили недвижим имот: ПУСТЕЕЩО МЯСТО сега
превърнато в ОВОЩНА ГРАДИНА, находящо се извън регулацията на гр.Ветрен, област
Пазарджик, местността „НАД СЕЛОТО", съставляващо имот, пл.№* „а"
/седем, буква „а"/, при съседи: И. К. , М. К. и път, състоящо се от 1000 /хиляда/ квадратни
метра. Продавачи по сделката били А. И. К.
, с ЕГН ********** и Е. И. П. , с ЕГН **********, в качеството си на
наследици на И. С. К. , с ЕГН **********, постоянен жител на гр.Ветрен, починал
на 18.09.2000г., които се легитимирали като собственици с Нотариален акт за
констатиране право на собственост върху недвижим имот, съгласно параграф 5 ал.6
от ПЗР от ППЗСПЗЗ №165, том VI, дело 3069/94г. на Пазарджишки районен съд.
Имотът е придобит от И. С. К. през
1994г. по силата на ПЗР на ЗСПЗЗ, след изготвяне на съответен констативен акт
на комисия от общината, след изготвяне на оценителен протокол №33/05.09.1994г.
и след заплащане на определената цена. За сделката на продавачите били
издадени: Скица №53/26.04.07г. от Община Септември; Удостоверение за данъчна
оценка №1182/03.05.07г. на Община Септември и Удостоверение за идентичност на
ПИ №324/02.05.2007г. на Кметство Ветрен, Община Септември като всички тези
документи били издадени на „наследници на И. С. К. ".
Твърдят, че след
покупката на имота декларирали същия в Звено МДТ на Община Септември с
декларация вх.№466/01.06.2007г. и плащали данък собственост и такса битови
отпадъци.
Твърдят, че на 04.04.2016г., след като установили, че Нотариален акт №155, том II, peг. №3091, дело 345/2007г., с който са придобили имота,
не е вписан в Техническата служба на Община Септември,
подали заявление №9400-1008/04.04.2016г. до Кмета на общината за вписване на
нотариалния акт в регистъра на НПИ, землище гр.Ветрен. С писмо
№9400-1008-1/20.04.2016г. на Кмета на Община Септември, получено от ищците по пощата на 25.04.2016г., им било отговорено, че при съпоставяне на топографския и
парцеларен план за местността „Над селото" с плана на новообразуваните
поземлени имоти, ПИ №*" А" съответства с част от ПИ №201.402 по плана
на НПИ, собственост на наследници на И. Л., съгласно
Решение №Б2/01.02.1996г. на ОСЗГ-Септември,
за който има протокол за въвод във владение на новообразувания имот от
29.05.2015г. и част от ПИ №201.16 по плана на НПИ, собственост на М. К. по Нот. акт
№166/1994г. и им било отказано вписване на Нотариален акт №155, том II, peг. №3091, дело 345/2007г., вписан в СВп с вх.
№3522/14.05.2007г., акт
№150, том IX, дело
2387/2007г.
Твърдят, че по силата на решение №Б2/01.02.1996 год. на ПК-Септември
е признато правото на собственост на наследниците на И. А. Л. в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на
недвижими имоти, включващи овощна градина с площ от 1.000 дка, пета категория, находяща се в терен по
параграф 4 на с.Ветрен, в местността „Над селото“.
Сочат, че съгласно приложеното по делото
удостоверение за наследници, издадено от Община Пазарджик, лицето И. А. Л. е
починал на 30.01.1974г. и след своята смърт е оставил за законни наследници
следните лица: М.И.Л. - дъщеря, Л.И.В. - дъщеря и Б.И.Л. - син.
Ищците твърдят, че предоставянето
на право на ползване на наследодателя на праводателите им - К. и върху имота е направено по предвидения в
закона ред. Те, а след това и ищците обработват имота и са засадили в него
овощна градина, за която ищците продължават да се грижат. След влизане в сила на ЗСПЗЗ, наследодателят на
праводателите им, в качеството си на ползвател, се е възползвал от
предоставената му от закона възможност да закупи имота. Съгласно тогава
действащите разпоредби на закона е подадено искане до кмета на Ветрен, община Септември да бъде извършена продажба на имота.
Искането е одобрено и е признато правото на наследодателя на праводателите им
да придобие собствеността върху имота и със специална комисия е определена и
цената с оценителен протокол №33 от 05.09.1994г., която следва да плати. За
извършеното от страна на наследодателя на праводателите им плащане е издадено удостоверение от кметството на
Ветрен. С това е финализирана предвидената в закона процедура по трансформиране
правото на ползване в право на собственост върху имота. За придобитата собственост
наследодателят на праводателите им се снабдява с Нот. акт №165, том VI, дело 3069/1994г., нотариус Н. Х. Пазарджишки районен съд.
Считат, че решение
№Б2/01.02.1996 год. на ПК Септември, на
което ответниците се позовават, не ги прави собственици, тъй като в него
изрично е посочено, че имотът се намира в терен по параграф 4.
Оспорват изцяло това решение, тъй като то е постановена при започнала и
приключила процедура по закупуване на имота от ищците и ПК е следвало да отчете
това обстоятелство. На практика ПК е възстановила в реални граници имот, който общината вече е продала и е
получила цената две години по-рано.
Твърдят, че видно от приложените доказателства се
установява, че праводателите им - К. и са придобили собствеността върху процесния
имот, чрез трансформиране на правото си на ползване върху същия. Признато е
било правото на наследодателя на праводателите им да придобие собствеността
върху имота и е обявена цената за заплащането му. Видно било, че процесният имот е предоставен за ползване на наследодателя на
праводателите им на основание 76 ПМС /ДВ, бр.1
1978г./. От доказателствата се установявало, че е засаден с овощни дръвчета /превърнато в овощна
градина/, предвид на което и с плащането на цената, наследодателят на
праводателите им е трансформирал правото си на ползване в право на собственост. След като е трансформирал правото си на ползване в
собственост, наследодателят на праводателите им се е снабдил с Констативен нот. акт №165, том VI, дело 3069/94г. на Пазарджишки районен съд. След неговата смърт правото
на собственост е преминало върху неговите законни наследници - К. и, които са им продали имота.
На следващо място
ищците твърдят, че считано от май 2007г., когато закупили имота от К. и, до
днешна дата владеят и ползват необезпокоявано процесния имот.
С уточняваща молба
с вх.№17538/12.07.2029г., ищците са посочили, че активната процесуална
легитимация на втория ищец – С.М.Р. се обуславя от факта, че процесният имот е
придобит по време на брака между двамата ищци в режим на СИО. Уточнили са, че
правният интерес за водене на установителен иск за собственост срещу
наследниците на И. А. Л. произтича от техните действия, засегащи интересите на
ищците, изразяващи се в снабдяване с Решение №Б2/01.02.1996г. на ПК-Септември
за признаване собственост върху имота, вписването на ответниците като
собственици на имота в плана на новообразуваните поземлени имоти, както и
претендиране от страна на наследниците на И. А. Л. за извършен въвод в имота.
Искането към съда,
уточнено с допълнителната молба с вх.№23616/10.10.2019г. е следното: Да
постанови решение, с което да
приеме за установено, че наследниците на И. А. Л. не са собственици и евентуално да признае ищците за собственици на пустеещо място, сега превърнато в овощна градина, находящо се извън
регулацията на гр.Ветрен, област Пазарджик, местността „Над селото",
съставляващо имот, пл.№*„а" /седем, буква „а"/, при съседи: И. К. , М.
К. и път, състоящо се от 1000 /хиляда/
квадратни метра, част от новообразуван имот 201.402 по плана на гр.Ветрен, по
силата на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт
№155, том II, peг. №3091, дело 345/2007г., вписан в СВп с вх.№3522/14.05.2007г., акт №150, том IX, дело 2387/2007г., /т.е. налице е евентуално съединяване на исковете/.
Алтернативно - да признае ищците за собственици на пустеещо
място, сега превърнато в овощна градина, находящо се извън регулацията на
гр.Ветрен, област Пазарджик, местността „Над селото", съставляващо имот
пл.№*„а" /седем, буква „а"/, при съседи: И. К. , М. К. и път, състоящо се от 1000 /хиляда/ квадратни
метра, част от новообразуван имот 201.402 по плана на гр.Ветрен, по силата на изтекла
придобивна давност.
Молят да им бъдат
присъдени и направените разноски по производството, ведно с платения адвокатски
хонорар.
Представят
писмени доказателства. Правят доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК по
делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата Л.И.В.,
чрез пълномощникът й, с който е взето становище, че предявеният иск е неоснователен и
недопустим. Възразява,
че липсва активна процесуална
легитимация на страните, както липсва и предмет на настоящия спор, тъй като И. К. никога
не е бил собственик на въпросния имот. Сочи, че ищците
се легитимират за собственици на имота на базата на нотариален акт. Ответницата твърди, че предходният Нот. акт 165, том VI, дело 3069/94г., издаден от нотариус Х. е нищожен. Това е нотариален акт, на основата на който И. К. се сдобил с правото на собственост върху
земеделска земя, която предполага е предмет на настоящия спор. А през 2007г.
неговите наследници са продали земеделската земя на настоящите ищци.
Прави искане съдът да открие производство по
нищожност на Нот. акт 165, том VI, дело 3069/94г., издаден от нотариус Х. , както и да изиска цялата
преписка от нотариуса. Сочи, че при внимателен прочит на въпросния нотариален акт прави впечатление, че на И. К. му е
дадено за ползване въз основа на
удостоверение 251/18.06.1979г. 100 кв. метра, а пък с въпросния нотариален акт същият е
признат за собственик не на 100 кв. метра, а на 1000 кв. м. Не ставало ясно по какви критерии нотариусът го е признал за
собственик на 10 пъти по-голяма земя. На следващо
място от представените с исковата молба доказателства е видно, че от кметството
заявяват, че нямат констативен акт и оценителен протокол, а тези документи са
от съществено значение, за да стартира процедура
по тогавашния закон за собствеността, за да може ползвателят да стане
собственик и тази процедура завършва със заплащането на цената. Възстановява се правото на собственост на
гражданите върху незастроени земеделски земи, върху които е предоставено право
на ползване, съгласно актовете, посочени в §4, освен ако те
представляват лозе, овощни градини или са засети с етеричномаслени култури или
ако земеделската земя е единствена на семейството на ползвателя, който живее
постоянно в населеното място, в чието землище е имотът. В тези случаи
ползвателят не може да придобие право на собственост, ако земята е на по-малко
от 30 км. за градовете с население над 300 хил. жители или на 10 км от
крайбрежната морска ивица. Сочи, че съгласно ал.2 /Изм.
– ДВ, бр.105 от 1992г., бр.83 от 1993г./, когато собствеността върху
предоставената за ползуване земя не се възстановява, съгласно предходната
алинея, ползувателят може да придобие собственост върху нея, ако заплати земята
на собственика, чрез общинския съвет до 30 септември 1994г. по цени, определени,
съгласно §4а ал.1.
Твърди, че липсват
доказателства в Кметството на с.Ветрен, сега гр.Ветрен за заплащане на цената. Тези
всички доказателства би следвало да се намират в кориците на нотариалната преписка. В случай, че се установи, че Нотариалният
акт 165 от 1994г. е нищожен, моли съда да прогласи нищожността и на Нотариален акт 155, том II,
дело 345 от 2007г. на нотариус Х. , поради факта, че няма как лице, което не е
собственик в случая наследниците на И. К. да
прехвърлят нещо което не е тяхна собственост.
Моли съда, след като прогласи нищожността на нотариалните
актове, описани по-горе, да отхвърли и предявения иск.
Прави доказателствено искане.
С Определение
№283/29.01.2020г.,
постановено в производството по делото , съдът не е приел за разглеждане в настоящото исково
производство предявените от ответницата Л.И.В. два
инцидентни установителни иска, поради неизпълнение на указанията на съда, дадени с
разпореждането от 09.01.2020г. за внасяне на дължимата се за тях държавна такса
и за представяне на документ за това, в указания едноседмичен срок, в случая
изтекъл на 21.01.2020г. /присъствен ден/.
В срока по чл.131 от ГПК по
делото не са постъпили писмени отговори на исковата молба от другите двама ответници, а именно М.Л. и Б.Л..
Така предявените /при
условията на евентуалност и алтернативност/ установителни искове се поддържат
изцяло в проведените по делото съдебни заседания от пълномощника на ищците. Моли
съда да уважи предявения главен иск, респ. евентуалния иск, като доказан и
основателен. Претендира разноските по делото. Излага съображения по същество.
Ответницата М.Л. се
явява лично в съдебните заседания и оспорва исковете. Твърди, че са собственици
на процесния имот. Възразява срещу искането на ищцовата страна за присъждане на
разноските по делото.
Другите двама
ответници не се явяват и не изпращат свои представители в проведените по делото
съдебни заседания.
Съдът като взе предвид
твърденията на ищците
и възраженията на ответниците и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното:
От приетите по
делото писмени доказателства се установява, че ищците Б.Г.Р. и С.М.Р., които са
съпрузи, са придобили по време на брака си, при режим на съпружеска имуществена
общност, чрез покупко-продажба, отразена в Нотариален акт за продажба на
недвижим имот №155, том II, peг. №3091, дело 345/2007г., вписан в СВп с
вх.№3522/14.05.2007г. Акт №150, том IX, дело №2387/2007г. следния недвижим
имот: ПУСТЕЕЩО МЯСТО, сега превърнато в ОВОЩНА ГРАДИНА, находящо се извън
регулацията на гр.Ветрен, област Пазарджик, местността „НАД СЕЛОТО",
съставляващо имот, пл.№*„а" /седем, буква „а"/, при съседи: И. К. , М.
К. и път, състоящо се от 1000 /хиляда/
квадратни метра, съгласно Нотариален акт №165, том VІ, дело 3069/1994г. на Пазарджики
районен съд. Продавачи по сделката са А. И. К.
и Е. И. П. – законни наследици на И. С. К. , които са се
легитимирали като собственици на имота, предмет на покупко-продажбата, с
Нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот, съгласно
параграф 5 ал.6 от ПЗР от ППЗСПЗЗ №165, том VI, дело 3069/94г. на Пазарджишки
районен съд. Със същия на 20.09.1994г. И. С. К. е признат за собственик на следния недвижим
имот: пустеещо място, сега превърнато в овощна градина, находящо се извън
регулацията на с.Ветрен, Пазарджишко, местността „НАД СЕЛОТО",
съставляващо имот, пл.№*„а" /седем, буква „а"/, при съседи: И. К. , М.
К. и път, състоящо се от 1000 /хиляда/
квадратни метра. Видно от нотариалния акт е, че имотът е придобит от И. С. К. по силата на ПЗР на ППЗСПЗЗ и въз основа на
следните представени документи: изготвен Констативен акт на специална комисия
от кметството, изготвен Оценителен протокол №33/05.09.1994г., с който
специалната комисия е оценила предоставеното му за ползване място и
удостоверение /и вносна бележка/ за заплащане на определената цена, както и
скица.
След покупката на
имота ищците са декларирали същия в отдел МДТ на Община Септември и са плащали
данък собственост и такса битови отпадъци, видно от приложените заверени копия
от приходни квитанции и удостоверение за данъчна оценка на имота, в което е
отразено, че ищците нямат непогасени задължения за имота.
От показанията на
разпитаните по делото свидетели се установява, че след закупуването на
процесния недвижим имот и до настоящия момент ищците владеят и ползват същия необезпокоявано.
В исковата молба
ищците твърдят, че на
04.04.2016г., след като установили, че Нотариален акт
№155, том II, peг. №3091, дело 345/2007г., не е вписан в Техническата служба на Община Септември, са подали заявление до Кмета на общината за вписване на нотариалния акт в регистъра на НПИ, землище
гр.Ветрен. Твърдят, че
с писмо от 20.04.2016г. на Кмета на Община Септември, получено от тях на 25.04.2016г., им било
отговорено, че при съпоставяне на топографския и парцеларен план за местността
„Над селото" с плана на новообразуваните поземлени имоти, ПИ №* "а"
съответства с част от ПИ №201.402 по плана на НПИ, собственост на наследници на
И. Л., съгласно Решение №Б2/01.02.1996г. на ОСЗГ-Септември, за който има протокол за въвод във владение
на новообразувания имот от 29.05.2015г. и част от ПИ №201.16 по плана на НПИ,
собственост на М. К. по Нотариален акт №166/1994г. и им
било отказано вписване на нотариалния акт. Твърдят, че по силата на решение №Б2/01.02.1996 год. на ПК-Септември
е признато правото на собственост на наследниците на И. А. Л. в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на
недвижими имоти, включващи овощна градина с площ от 1.000 дка, пета категория, находяща се в терен по
параграф 4 на с.Ветрен, в местността „Над селото“.
Горните твърдения
на ищците не бяха оспорени от ответниците.
Видно от приложеното към исковата молба удостоверение за наследници изх.№2626/10.07.2017г., издадено от Община Пазарджик е, че лицето И. А. Л. е
починал на 30.01.1974 г. и че след смъртта си е
оставил за свои законни наследници тримата ответници по делото - М.И.Л. - дъщеря, Л.И.В. - дъщеря и Б.И.Л.
– син.
Наследниците на И. А.
Л. и ответници по делото са се снабдили с Решение №Б2/01.02.1996г. на
ПК-Септември за признаване собственост върху имота. Същите са вписани като
собственици на имота в плана на новообразуваните поземлени имоти и претендират
за извършен въвод в имота.
Горното поражда
правния интерес на ищците от воденето на настоящия установителния иск по чл.124
ал.1 от ГПК.
От приетото по
делото и неоспорено от страните закючение на съдебно-техническата експертиза се
установява, че възстановеният
съгласно Решение №Б2/01.02.1996г. на ПК-Септември на наследници на И. А. Л. имот - овощна градина от 1 дка, находяща се в терен по §4
на с.Ветрен, местността „Над селото", попада в територията, за която е
одобрен план на новообразуваните имоти. Идентичен е с площ от 0.864 дка, показана върху скица към заключението, с пустеещо
място, засадено с овощна градина, находящо се извън селото, м."Над
селото", съставляващо имот пл.№*а, при съседи: И. К. , М. К. и път, състоящо се от 1000 м2, което както се
установило е част, в размер на 0.864 дка, от новообразуван имот 201.402, по плана на
новообразуваните имоти в м."Над селото", землището на гр.Ветрен. В настоящия момент овощната градина,
засадена в пустеещото място, находящо се извън регулацията на гр.Ветрен,
м."Над селото", съставляващо имот пл.№*а, при съседи: И. К. , М. К. и път, състоящо се от 1000 м2, не съществува.
При тези данни,
съдът приема следното:
След влизане в сила на ЗСПЗЗ,
наследодателят на праводателите на ищците – И. С. К. се е възползвал от предоставената му от закона възможност да закупи процесния недвижим имот, в
качеството си на ползвател на същия. В съответствие с действащите тогава разпоредби на закона И. С. К. е подал искане до Кмета на с.Ветрен, общ.Септември за продажба на имота. Искането му е било одобрено като му е било признато правото да придобие собствеността
върху имота,
назначена е била специална
комисия, определена е била и цената на
имота с оценителен протокол
№33 от 05.09.1994г., която е следвало да заплати. Цената е била заплатена като за извършеното от наследодателя на
праводателите на
ищците плащане е била издадена вносна бележка,
както и удостоверение от
кметството на с.Ветрен. С това е била финализирана предвидената в закона процедура по
трансформиране правото на ползване в право на собственост върху имота. За
придобитата собственост И. С. К. се е снабдил с процесния Нотариален акт №165, том VI, дело 3069/20.09.1994г.,
нотариус Н. Х. при Пазарджишки районен съд.
Предвид горното се
налага извода, че Решение
№Б2/01.02.1996 год. на ПК-Септември, с което е
признато правото на собственост на наследниците на И. А. Л. в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на
овощна градина с площ от 1.000 дка,
пета категория, находяща се в терен по параграф 4 на с.Ветрен, в местността „Над селото“ е постановено при приключила
процедура по закупуване на имота от наследодателя на праводателите на ищците. ПК-Септември е възстановила в реални граници имот, който общината вече е продала и за който е получила цената две години по-рано.
След смъртта на И. С. К. , правото на собственост е преминало върху
неговите законни наследници – А. И. К. и Е. И. П. , които са продали имота на ищците с процесния Нотариален акт за продажба
на недвижим имот №155, том II, peг. №3091, дело 345/2007г. на Нотариус Н.Х. .
След закупуването
на имота и до настоящия момент ищците владеят и ползват имота необезпокоявано,
както и заплащат редовно през годините дължимите се данъци за същия.
В настоящия казус ответниците,
в чиято тежест бе, не доказаха съществуването на отричаното от ищеца право на
собственост върху
процесния недвижим имот.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че предявеният главен иск –
отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК
се явява доказан и основателен и следва да се уважи като се приеме за
установено, че ответниците не са собственици на процесния недвижим имот.
С оглед уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне по
предявения при условията на евентуалност положителен установителен иск за
собственост по чл.124 ал.1 от ГПК.
При този изход на делото, ответниците ще следва да заплатят на ищците
направените от тях разноски по делото за държавна такса, адвокатски хонорар и
възнаграждение на вещи лица в размер общо на 1500 лева, с оглед приложените
разходни документи за същите.
По изложените
съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
По иска на Б.Г.Р., с ЕГН ********** и С.М.Р.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.К.С. – САК, с адрес *** против М.И.Л.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, Л.И.В., с ЕГН **********, с адрес: *** и Б.И.Л.,
с ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК: ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че ответниците М.И.Л., с ЕГН **********, с адрес: ***, Л.И.В., с
ЕГН **********, с адрес: *** и Б.И.Л., с ЕГН **********, с адрес: ***
/наследници на И. А. Л./ не са
собственици на
следния недвижим имот: пустеещо
място, сега превърнато в овощна градина, находящо
се извън регулацията на гр.Ветрен, област Пазарджик, местността „Над
селото", съставляващо имот пл.№*„а" /седем, буква „а"/, при
съседи: И. К. , М. К. и път, състоящо се от 1000 /хиляда/
квадратни метра, предмет
на договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален
акт №155, том II, peг. №3091, дело 345/2007г.,
вписан в СВп с вх.№3522/14.05.2007г., Акт №150, том IX, дело 2387/2007г., част
от новообразуван имот 201.402 по плана на гр.Ветрен.
ОСЪЖДА М.И.Л., с
ЕГН **********, с адрес: ***, Л.И.В., с ЕГН **********, с адрес: *** и Б.И.Л.,
с ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на Б.Г.Р., с ЕГН ********** и С.М.Р., с ЕГН **********, с
адрес: ***, с пълномощник адв.К.С. – САК, с адрес *** разноски
по делото в размер общо на 1500 лева.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: