Решение по дело №178/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА на „М.Б.“ ЕООД ***, представлявано от П. П. – * , депозирана чрез  * Д. Б., против Решение № 6 от 02.01.2024 г. постановено по АНД № 698 по описа на Районен съд – Враца за 2023 г., с което е потвърдено издаденото против дружеството от Директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца, със седалище *** към Главна дирекция “Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, Наказателно постановление /НП/ № 002223/28.06.2023г., с наложената имуществена санкция в размер на  1 000 лв. на основание чл. 209 от ЗЗП /Закон за защита на потребителите/, за нарушение на чл.63 т.1 и т.3 от същия закон.

В касационната жалба са изложени доводи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се на първо място, че оспорения акт е издаден при допускане на груби нарушения на съдопроизводствените правила, като в мотивите има съществени различия, което по същество прави спорния акт несъвместим с правния мир, за което се излагат подробни съображения. Твърди се на второ място, че решението е постановено при превратно тълкуване и следователно неправилно приложение на материалния закон. Излагат се доводи, че няма извършено нарушение по чл. 63 т.1 от ЗЗП, че е налице „маловажен случай“, че неправилно е прието, че констатираните нарушения са извършени в условията на реална съвкупност и размера на наложената санкция неоснователно и неправилно е потвърден.

Иска се отмяна на оспореното решение и отмяна на НП или намаляване размера на санкцията. Претендират се разноски. Към жалбата са приложени писмени доказателства  4бр. справки за извършени продажби за периода от 15.01.2023г. до 15.02.2023г. от артикулите обект на производството.

Пред съда не се явява представител.

Ответникът по касационната жалба чрез процесуалния си представител ** С. Д., в представено по делото писмено становище, оспорва същата с доводи, че  обжалваното решение не страда от сочените в пороци. Заявява, че твърденията в касационната жалба са били повдигнати и във въззивната жалба, разгледани са в производството пред въззивния съд, който правилно и мотивирано се е произнесъл за тяхната неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Пред съда не се явява представител.

Участващият в касационното производство прокурор дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Сочи, че не е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Отправя искане към съда оспореното решение да бъде оставено в сила.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата и в  писменото становище, доводи и съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законо-установения срок, против валиден и  допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Предмет на касационна проверка е Решение № 6 от 02.01.2024 г.    постановено по АНД № 698 по описа на Районен съд – Враца за 2023 г., с което съдът е потвърдил НП № 002223/28.06.2023г., издадено от Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към  ГД “Контрол на пазара” при КЗП, с наложената имуществена санкция от 1 000 лв.

В оспореното решение е прието, че в производството по съставяне на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, водещи до цялостна отмяна на последното. По същество на спора въз основа на представените по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и съвкупно, е безспорно установено, че на 15.02.2023 г. в гр. ***, търговецът „М.Б.“ ЕООД в стопанисван от него обект – **  в ***, е изложил за продажба в търговската част на обекта стоки с намалени цени, без да е направил съобщение за намаление на цените, в което да е посочил стоките или групите стоки, за които да е валидно намалението на цените и без да е посочил срока, през който се продават с намалени цени, съгласно изискванията на чл. 63 т.1 и т.3 от ЗЗП /Закон за защита на потребителите/. Стоките с намалени цени, са изложени за продажба заедно със стоките на редовни цени. Върху етикета на стоките е поставена предишна зачертана цена, а до нея чрез допълнително залепен червен етикет е обявена нова намалена цена в български лева. По време на проверката са описани четири стоки, предлагани на намалени цени – кърпа за домашен любимец/ кучета, дамски потник, долен чаршаф и детски обувки. С това поведение е прието, че  дружеството касатор „М.Б.“ ЕООД е осъществило състава на административно нарушение по чл. 63 т. 1 и т. 3 от ЗЗП. Имуществената санкция в размер на 1 000 лв. е наложена на основание чл. 209 от ЗЗП във вр. чл. 233 ал. 2 от ЗЗП и чл. 83 ал. 1 от ЗАНН.

Решението на районният съд е валидно – постановено от законен състав, допустимо – разгледан е заявения спор и са конституирани надлежните страни и правилно – постановено при правилно приложение на материалния закон и без допуснати съществени процесуални нарушения.

Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, като не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила.

Събрани са необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Обсъдени са всички възражения изложени в жалбата и са формирани изводи за тяхната неоснователност, които изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро  от АПК не следва да бъдат повтаряни.

Правилно от въззивната инстанция не е изследван въпроса за субективната страна на нарушението, доколкото отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна. Съдът е обсъдил и възможността за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като се е обосновал защо деянието не може да се приеме за маловажен случай, които изводи се възприемат и от настоящия състав. След отчитане на установените в производството факти и обстоятелства и съобразявайки се с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, правилно е прието от съда, че адекватна и справедлива за деянието за което е ангажирана отговорността на дружеството е наложената санкционната норма в размер на 1 000 лв., при минималния размер от 500 лв., и  максимален размер от 5 000 лв.

Няма допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Действително са налице различия в мотивите на оспорения акт относно посочения представител на дружеството, правната квалификация на нарушението и размера на санкцията, но същите не са съществени и с нищо не нарушават правото на защита на дружеството касатор. В диспозитива на акта ясно и точно са посочени представляващия дружеството, нарушената разпоредба на ЗЗП и размера на санкцията. Различията в мотивите са в началния абзац на мотивите, фактически в първото изречение, в което се сочи кой е жалбоподателят и неговия представител, и какво обжалва. След това ясно и хронологично е посочено в мотивите какво е установено от съда, както по отношение правната квалификация на нарушението, така е по отношение размера на санкцията.

При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо, обосновано и правилно решение, в съответствие с приложимия материален закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях, което настоящата касационна инстанция възприема напълно.

По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е правилно и законосъобразно, и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско възнаграждение, в полза на ответника, следва да бъде присъдено такова в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, а именно възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер от 100 /сто/ лева.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, във връзка с чл. 63д  ал. 4  от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6 от 02.01.2024 г., постановено по АНД № 698/2023г.  по описа на Районен съд – Враца.

 

ОСЪЖДА „М.Б.“ ЕООД *** ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за защита на потребителите, разноски по делото в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.