Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
Днес, 05.08.2020г., Даниела Талева,
съдия-докладчик по н.ч.д. №2756/2019г. по описа на СГС, НО, 12 състав, като се
запознах с материалите по делото, приех следното:
В Окръжен съд –Русе е
било образувано НЧД №548/20г. по описа на съда, въз основа на постъпил в същия
съд съдебен акт – решение на Окръжен съд в Зелена гора, второ наказателно
отделение, Р Полша, с който е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от две години на българския гражданин Ю.З.М., като съдебният акт е придружен с
удостоверение по чл. 3 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки,
включващи лишаване от свобода.
Видно съдържанието на
удостоверението, както и от приложената по делото справка от НБДН, осъденото
лице има постоянно местоживеене ***, който адрес попада в съдебния район на ОС
– Велико Търново и настоящ адрес ***, който адрес попада в съдебния район на ОС
– Плевен, поради което образуваното НЧД №548/20г. по описа на ОС-Русе, е било
прекратено и изпратено по подсъдност на
ОС-Велико Търново, тъй като съгласно чл.7, ал.1 ЗПИИСАНИЛСМВЛС, компетентен да признае в Република България съдебни актове за налагане на наказание лишаване
от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, постановени в друга
държава членка, е окръжният съд по местоживеенето на осъденото лице.
В ОС –Велико Търново е
било образувано НЧД №269/20г. по описа на същия съд. Съдебният състав, който
трябвало да разгледа посоченото дело, не бил съгласен с мотивите на Русенския
окръжен съд за прекратяване на производството и изпращане на делото по
подсъдност на Великотърновския окръжен съд, но въпреки това не повдигнал препирня
за подсъдност, а вместо това прекратил производството по НЧД №269/20г. по описа
на ОС –Велико Търново и изпратил делото по подсъдност на СГС, тъй като приел,
че осъденият М. преимуществено живее в Р Полша, което било видно от
удостоверението по чл.3 от ЗПИИСАНИЛСМВЛС,
респ. приел е, че в този случай е приложима нормата на чл.7, ал.2, пр.2 от
същия закон, съгласно която, когато местоживеенето на лицето в Република
България не е известно или то не живее в страната, компетентен да признае акта
е Софийски градски съд.
Съгласно чл.7, ал.1 от
ЗПИИСАНИЛСМВЛС, компетентен
да признае в Република България съдебни
актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи
лишаване от свобода, постановени в друга държава членка, е окръжният съд по
местоживеенето на осъденото лице. Разпоредбите на ЗПИИСАНИЛСМВЛС не съдържат
специална легална дефиниция на понятието „местоживеене“. Понятието „местоживеене“
е уредено в чл. 93-96 от Закона
за гражданската регистрация /ЗГР/, като свързано с
мястото, на което едно лице е избрало преимуществено да живее. Видно от
приложената по делото справка от НБДН, Ю.З.М. е с постоянен адрес ***, който
адрес попада в съдебния район на ОС – Велико Търново и с настоящ адрес ***, който адрес попада в
съдебния район на ОС – Плевен. Съгласно разпоредбата на чл.93, ал.5
вр. ал.1 от ЗГР,
на територията на Република България постоянният адрес е адресът за
кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното
самоуправление, а съгласно чл.94 от ЗГР, настоящ е адреса, на който лицето живее.
Видно от удостоверението по чл.3 от ЗПИИСАНИЛСМВЛС, осъденият М., освен
воденото срещу него наказателно дело в Р Полша, по което е постановен съдебният
акт, чието признаване се иска, няма друга връзка с полската държава. Изрично се
сочи в удостоверението, че осъденият иска да живее в Република България, както
и че семейството му живее в България. На
следващо място, осъденият М. лично е подал молба, в която е изложил причините,
поради които иска да изтърпи наложеното му от полския съд наказание в Република
България. Действително от решението на полските власти, въз основа на което е
издадено удостоверението по чл.3 от ЗПИИСАНИЛСМВЛС, се установява, че преди
осъждането на българския гражданин в Р Полша, същият е работил в чуждата
държава, но това не означава, че Ю.З.М. живее в Полша. От всички останали
документи, приложени по делото и посочени по-горе, е видно, че той е с
постоянен и настоящ адрес в страната и желанието му е да изтърпи наложеното му наказание
в Република България, където да бъде близо до семейството си.
С оглед
на изложеното, намирам че не е налице
специалната компетентност на СГС по чл.7, ал.2, пр.2 от ЗПИИСАНИЛСМВЛС, защото лицето не се намира
в страната поради това, че има наложено наказание „лишаване от свобода“, което
изтърпява в чужда държава, а не защото работи там, с оглед на което компетентността
на съда следва да се определи съгласно
нормата на чл.7, ал.1 от ЗПИИСАНИЛСМВЛС
и делото да се разгледа от окръжния съд по местоживеенето на лицето в Република
България.
Мотивиран от горното и на основание чл.44,
ал.1 НПК, съдията-докладчик
Р А З П
О Р Е Д И:
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ по настоящето дело
пред Върховния касационен съд.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НЧД №2756/20г.
по описа на СГС, НО, 12 състав.
ИЗПРАЩА делото на ВКС за произнасяне по
компетентност.
Разпореждането не подлежи на обжалване и
протестиране.
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: