Разпореждане по дело №2756/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3123
Дата: 5 август 2020 г.
Съдия: Даниела Георгиева Талева
Дело: 20201100202756
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 29 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

 

Днес, 05.08.2020г., Даниела Талева, съдия-докладчик по н.ч.д. №2756/2019г. по описа на СГС, НО, 12 състав, като се запознах с материалите по делото, приех следното:

В Окръжен съд –Русе е било образувано НЧД №548/20г. по описа на съда, въз основа на постъпил в същия съд съдебен акт – решение на Окръжен съд в Зелена гора, второ наказателно отделение, Р Полша, с който е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години на българския гражданин Ю.З.М., като съдебният акт е придружен с удостоверение по чл. 3 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода.

Видно съдържанието на удостоверението, както и от приложената по делото справка от НБДН, осъденото лице има постоянно местоживеене ***, който адрес попада в съдебния район на ОС – Велико Търново и настоящ адрес ***, който адрес попада в съдебния район на ОС – Плевен, поради което образуваното НЧД №548/20г. по описа на ОС-Русе, е било прекратено и изпратено по подсъдност на  ОС-Велико Търново, тъй като съгласно чл.7, ал.1 ЗПИИСАНИЛСМВЛС, компетентен да признае в Република България съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, постановени в друга държава членка, е окръжният съд по местоживеенето на осъденото лице.

В ОС –Велико Търново е било образувано НЧД №269/20г. по описа на същия съд. Съдебният състав, който трябвало да разгледа посоченото дело, не бил съгласен с мотивите на Русенския окръжен съд за прекратяване на производството и изпращане на делото по подсъдност на Великотърновския окръжен съд, но въпреки това не повдигнал препирня за подсъдност, а вместо това прекратил производството по НЧД №269/20г. по описа на ОС –Велико Търново и изпратил делото по подсъдност на СГС, тъй като приел, че осъденият М. преимуществено живее в Р Полша, което било видно от удостоверението по чл.3 от ЗПИИСАНИЛСМВЛС, респ. приел е, че в този случай е приложима нормата на чл.7, ал.2, пр.2 от същия закон, съгласно която, когато местоживеенето на лицето в Република България не е известно или то не живее в страната, компетентен да признае акта е Софийски градски съд.

 Съгласно чл.7, ал.1 от  ЗПИИСАНИЛСМВЛС, компетентен да признае в Република България съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, постановени в друга държава членка, е окръжният съд по местоживеенето на осъденото лице. Разпоредбите на ЗПИИСАНИЛСМВЛС не съдържат специална легална дефиниция на понятието „местоживеене“. Понятието „местоживеене“ е уредено в чл. 93-96 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, като свързано с мястото, на което едно лице е избрало преимуществено да живее. Видно от приложената по делото справка от НБДН, Ю.З.М. е с постоянен адрес ***, който адрес попада в съдебния район на ОС – Велико Търново  и с настоящ адрес ***, който адрес попада в съдебния район на ОС – Плевен. Съгласно разпоредбата на чл.93, ал.5 вр. ал.1 от ЗГР, на територията на Република България постоянният адрес е адресът за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление, а съгласно чл.94 от ЗГР, настоящ е адреса, на който лицето живее. Видно от удостоверението по чл.3 от ЗПИИСАНИЛСМВЛС, осъденият М., освен воденото срещу него наказателно дело в Р Полша, по което е постановен съдебният акт, чието признаване се иска, няма друга връзка с полската държава. Изрично се сочи в удостоверението, че осъденият иска да живее в Република България, както и че семейството му живее в България.  На следващо място, осъденият М. лично е подал молба, в която е изложил причините, поради които иска да изтърпи наложеното му от полския съд наказание в Република България. Действително от решението на полските власти, въз основа на което е издадено удостоверението по чл.3 от ЗПИИСАНИЛСМВЛС, се установява, че преди осъждането на българския гражданин в Р Полша, същият е работил в чуждата държава, но това не означава, че Ю.З.М. живее в Полша. От всички останали документи, приложени по делото и посочени по-горе, е видно, че той е с постоянен и настоящ адрес в страната и желанието му е да изтърпи наложеното му наказание в Република България, където да бъде близо до семейството си.

С оглед на изложеното,  намирам че не е налице специалната компетентност на СГС по чл.7, ал.2, пр.2 от ЗПИИСАНИЛСМВЛС, защото лицето не се намира в страната поради това, че има наложено наказание „лишаване от свобода“, което изтърпява в чужда държава, а не защото работи там, с оглед на което компетентността  на съда следва да се определи съгласно нормата на чл.7, ал.1 от ЗПИИСАНИЛСМВЛС и делото да се разгледа от окръжния съд по местоживеенето на лицето в Република България.

Мотивиран от горното и на основание чл.44, ал.1 НПК, съдията-докладчик

 

                                 Р А З П О Р Е Д И:

 

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ по настоящето дело пред Върховния касационен съд.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НЧД №2756/20г. по описа на СГС, НО, 12 състав.

ИЗПРАЩА делото на ВКС за произнасяне по компетентност.

 

Разпореждането не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

                                             СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: