№ 15334
гр. София, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А Гражданско дело №
20231110150108 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявени са искове по чл. 9 от ЗПК, във вр. чл. 79, чл. 86, ал.1 от ЗЗД от
„А.с.в.“ ЕАД срещу П. И. Д. за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата 2649,83 лева - главница по Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №Plus-16481771
от 01.11.2018 г. и Приложение №Card-16838865 към Договора, за периодa от
01.11.2018 г. до 10.04.2022 г., ведно със законна лихва от 28.04.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 156,96 лева - договорна лихва за период от
01.11.2018 г. до 10.04.2022 г., и сумата 277,85 лева - мораторна лихва за период от
11.04.2022 г. до 27.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №22884/2023 г. по описа на
СРС. Твърди се, че ответникът е в неизпълнение на задължение за връщане на
парична сума по горепосочения договор, сключен между длъжника-ответник и
БНП П.П.Ф. С.А.-клон Б. КЧТ. Поради неплащане в срок е начислена лихва за
забава. С договор за цесия от 11.04.2022 г. заемодателят е прехвърлил вземанията
по договора на новия кредитор, за което длъжникът е уведомен.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба. В откритото съдебно
заседание поддържа нищожност на договора за потребителски кредит, на осн.
чл. 22, във вр. чл. 11, т. 9-11 от ЗПК, вкл. стойността на застрахователна премия
по уговорката за застраховка „Защита на плащанията“ не е обявена в годишния
процент на разходите, а възнаградителната лихва е в размер, който противоречи
1
на добрите нрави. Претендира съдебни разноски.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Не се спори, а и от писмените доказателства - Договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта №Plus-16481771 от 01.11.2018 г., ведно с Приложение №Card-
16838865 към Договора, Сертификат № Plus-16481771, и Споразумение за
оттрочване на погасителни вноски от 07.05.2020 г., договор за цесия, ведно с
уведомление по чл. 99 от ЗЗД, се установява, че между страните е породено
облигационно правоотношение, възникнало от договор за потребителски кредит
по смисъла на чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно този договор, БНП
П.П.Ф. С.А.-клон Б. КЧТ, като кредитор, отпуска на П. И. Д., като
кредитополучател, заем от 10000 лв., с дължима застрахователна премия от
3360,00 лв., такса ангажимент от 350,00 лв., с обявен годишен процент на
разходите от 16,57 %, фиксиран лихвен процент от 13,83 %, общо дължима сума
от 17289,60 лв. Последната падежна дата е настъпила – на 05.09.2023 г.
Ответникът има качеството „потребител“, съгласно § 13, т. 1 от ЗЗП, като
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, предвид
което кредитното правоотношение, предмет на спора, попада в регулационното
поле на ЗПК и ЗЗП. На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договора, което обосновава и липсата на
преклузия за възражението за нищожност на договора, наведено от ответника в
първото открито съдебно заседание.
От Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022
г., с Приложение №1/11.04.2022 г., ведно с пълномощно с нот. заверка
№03804/01.03.2022 г. на Нотариус с рег. *** на НК и Уведомление по чл. 99 от
ЗЗД, връчено лично на ответника 28.04.2022 г., се установява материалната
легитимация по спора на ищцовото дружество, което е придобило правото на
парично вземане по договора за кредит.
От заключение на съдебна счетоводна експертиза, неоспорено от страните
и ценено от съда по реда на чл. 202 от ГПК, се изяснява, че са усвоени и
дължими заемни средства от общо 5794,39 лв.; ответникът е извършил плащания
по кредита за сумата общо 6220,78 лв.; а в размера на ГПР от 16,57 % не са
включени като разходи по кредита застрахователната премия и таксата
ангажимент, доколкото ако се приеме, че са част от ГПР, то неговата стойност
възлиза над 21,30 %.
На основание чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10,
2
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от с.з., договорът за
потребителски кредит е недействителен. Според чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК,
договорът трябва да съдържа, а по арг. от чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, клауза - ясна и
разбираема за приложимия лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти; както и годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения
в приложение № 1 начин. Изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК е
продиктувано от принципа за добросъвестност при сключването на договорите,
както и с оглед осигуряване на защита на икономически по-слабата страна –
потребителя, от нелоялни и подвеждащи практики на кредитните и финансови
институции. Както се отбелязва в решение на Съда на ЕС по дело C-377/14 и
предвид съображения 6, 7, 9, 19 и 31 от Директива 2008/48/ЕО,
законодателството в сферата на потребителските договори има за цел „да бъде
развит по-прозрачен и ефективен кредитен пазар в рамките на вътрешния пазар
на ЕС, да бъде постигната пълнa хармонизация в областта на потребителските
кредити, която да гарантира на всички потребители в Европейския съюз високо и
равностойно ниво на защита на техните интереси, да се гарантира, че договорите
за кредит съдържат цялата необходима информация по ясен и кратък начин, за да
се даде възможност на потребителите да вземат своите решения при пълно
знание на фактите и да са наясно с правата и задълженията, произтичащи от
договор за потребителски кредит.
Съгласно дефинитивната норма на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.“ Видно от договора за потребителски кредит в
графа „Параметри и условия“ е предвидено покупка на застраховка "Защита на
плащанията". Така едновременно с попълването и подписването на договора за
кредит кредитополучателя безусловно изразява своето писмено съгласие за
3
сключване на посочената застраховка. Заплащането на застрахователна премия е
включено в предварително изготвения от кредитора формуляр, поради което
следва да се приеме, че съставлява условие за получаване на кредита, а формален
аргумент за това е предвиденото в т. 2 и т. 3 от „Условия по договора за кредит“,
че предоставянето на заема (изпълнението на кредитора) е обвързано с плащане
на допълнителната застрахователна услуга и т.нар. такса ангажимент.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че договорът за
потребителски кредит е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1. и т. 10 от ЗПК, тъй
като не е посочен действителния годишен процент на разходите, а това на
основание чл. 22 от ЗПК води до нищожност на целия договор за паричен заем (в
този смисъл и относно застрахователната премия по застраховка „Защита на плащанията“ са
Решение № 3869 от 13.07.2023 г. по в. гр. д. № 8634/2022 г. на СГС, Решение № 4456 от
11.08.2023 г. по в. гр. д. № 1898/2022 г. на СГС, Решение № 2041 от 08.04.2024 г. по в. гр. д. №
5826/2023 г. на СГС, Решение C-42/2015 г. на СЕС и др.).
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо всички акцесорни
претенции подлежат на отхвърляне, а предвид извършените от ответника
плащания, които следва да се отнесат за погасяване само за паричното вземане за
главница, представляваща заемните средства (чистата стойност на кредита), и
исковата претенция за главница се явява неоснователна поради погасяване на
спорното материално право преди предявяването на иска.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът
трябва да заплати на ответника съдебни разноски – възнаграждение на адвокат
за оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2, т. 2 от ЗА, а именно в полза
на адв. Б. Д. сумата 400,00 лв., определена от съда предвид защитавания правен
интерес, фактическа и правна сложност на спора, броя на предявените искове,
очакваните процесуални действия, които е било необходимо да бъдат извършени
от адвоката, при неподаден отговор на искова молба, с явяване в съдебно
заседание.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.с.в.“ ЕАД, с ЕИК:***********, със
седалище и адрес на управление: ***********, срещу П. И. Д., с
ЕГН:**********, с адрес: **********, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове по
чл. 9 от ЗПК, във вр. чл. 79, чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, че
П. И. Д., с ЕГН:**********, дължи на „А.с.в.“ ЕАД, с ЕИК:***********, сумата
2649,83 лева – главница по Договор за потребителски кредит, отпускане на
4
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
№Plus-16481771 от 01.11.2018 г., ведно с Приложение №Card-16838865 към
Договора, Сертификат № Plus-16481771, и Споразумение за отсрочване на
погасителни вноски от 07.05.2020 г., за периодa от 01.11.2018 г. до 10.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от 28.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
156,96 лева – договорна лихва за период от 01.11.2018 г. до 10.04.2022 г., и
сумата 277,85 лева – мораторна лихва за период от 11.04.2022 г. до 27.04.2023 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. дело №22884/2023 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „А.с.в.“ ЕАД, с ЕИК:***********, със седалище и адрес на
управление: ***********, да заплати на адвокат Б. Т. Д. при САК, с личен
№**********, с адрес на упражняване на дейността: ***********, на основание
чл. 78, ал. 3, във вр. чл. 38, ал.2, вр. ал. 1, т.2 от ЗА, сумата 400,00 лева –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5