МОТИВИ по НОХД № 2054/10 г. на Окръжен съд - Пловдив
Подсъдимият Я.С.Т. е обвинен в
извършване на престъпление по чл.354а ал.1 пр.1 от НК, за това че на
26.11.2009г. в гр.Пловдив, без надлежно разрешително е придобил и държал
високорисково наркотично вещество –кокаин с нето тегло 94.164 гр. с процентно
съдържание на активен компонент- 51% на стойност 11 299,68 лева с цел
разпространение.
Делото се разглежда от настоящия съдебен
състав по реда на глава 27 от НПК, като бе проведено предварително изслушване,
при което подсъдимият Т. призна вината си по така повдигнатото му обвинение,
като направи искане да не се събират доказателства за фактите, визирани в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Доколкото съдът намира направеното
самопризнание за подкрепено от събраните по делото доказателства,
производството протече по реда, указан в горепосочената част от процесуалния
закон.
Прокурорът
поддържа в съдебно заседание изцяло така повдигнатото обвинение. Счита, че на
подсъдимия следва да се наложи наказание „лишаване от свобода” в размер от една
година и шест месеца, което да бъде изтъпяно ефективно, както и кумулативно
предвиденото от законодателя наказание „глоба”
в размер на 4000лв.
Подсъдимият признава свое виновно
поведение. Чрез защитника си моли да му бъде наложено наказание „лишаване от
свобода”, изтърпяването на което да бъде отложено на основание чл.66 от НК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Подсъдимият Я.С.Т. е
роден на ***г***, живущ ***. Той е българин, бълг. гражданин, женен, с висше
образование, трудовоангажиран и е
неосъждан.
На 26.11.2009г. полицейски служители
от ТЗ „БОП” спрели за проверка подсъдимия Я.Т., който излизал от комплекс „***”
гр.Пловдив с лекия си автомобил марка „***” с рег. номер ****. След извършено
претърсване на МПС на подсъдимия не били намерени вещества и предмети забранени от закона. Били
иззети два комплекта ключове и телефон „Нокия 6303” с имей **** със сим
карта на Вивател. От подсъдимия били иззети два броя мобилни телефона, а именно
„Водафон 225”
с имей **** със сим карта на моб. оператор Глобул, както и моб. телефон с имей ***
със сим карта на М-тел. На същата дата било извършено и претърсване в жилище в комплекс „****” гр.Пловдив, бл.1,
ап.18, обитавано от подсъдимия, при което била иззета найлонова торбичка с
надпис „Партнер”, съдържаща бучки бяло вещество /ВД1/, което при извършване на
полевия тест реагирало на кокаин, прозрачна кутия с остатъци от бял прах /ВД2/,
както и електрона везна с плик към нея, пълен с по-малки прозрачни пликчета
/ВД3/. Било извършено претърсване и на жилището, находящо се в гр.Пловдив, ул.”****”
**, ет.**, ап.***, където живеело семейството на подсъдимия Т., от където бил
иззет мобилен телефон марка „Сони Ериксон К800 I” с имей ***** без сим карта.
От заключението на ФХЕ се установява, че бялото кристално прахообразно
вещество с нето тегло 94,164 грама /ВД1/ съдържат 51% тегловни кокаин, а във
вътрешната част на прозрачната кутия /ВД2/ има следи от кокаин.
Съдът възприема и кредитира така предственото заключение, като изготвено
обективно, с необходимите професионални знания и опит, и неоспорено от
страните.
За да постанови присъдата си съдът прие за безсъмнено установена именно
така описаната фактическа обстановка. Същата се установява от събраните по
делото гласни, писмени и веществени доказателства, които в пълна степен
подкрепят направените от подсъдимия самопризнания. Събраните по делото
доказателства, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към
доказателствения материал, установяват една непротиворечива фактическа
обстановка, изложена във внесения обвинителен акт, поддържана и от прокурора, а
именно Протокол за претърсване и изземване /л.34-35/, фотоалбум /л.36-42/,
Протокол за претърсване и изземване /л.46-47/, фотоалбум /л.48-50/, Протокол за
претърсване и изземване /л.56-57/, експертна справка /л.64/, справка съдимост
/л.25/, характеристична справка /л.26/, договор /л.104/, нотариални актове
/л.105-108/, контролен талон за МПС /л.109/, Приемо-предавателен протокол на
МПС /л.110/, справки от мобилен оператор /л.67-81;л.83-84/, справка Дакси
Глобул /л.85-86/, заключението на ФХЕ, от показанията на свидетелите С.П., С.М.
и Т.Б., и веществените доказателства- 1 бр. найлонова торбичка с надпис
„Практикер”; 1бр. прозрачна кутия; 1бр. плик вътре с бели прозрачни пликчета; 1
бр. коплект ключове в черно калъфче, състоящо се от осем броя ключове, 1 бр.
коплект ключове в черно калъфче, състоящо се от девет броя ключове, 1 бр. моб.
телефон „Нокия” с имей ****, батерия и
сим карта на „Вивател” с номер ****, иззети от черна чанта на предна дясна
седалка, 1 бр. мобилен телефон „Водафон 225” с имей ****; 1 бр. мобилен телефон „Нокия 6300” с имей **** с батерия и
сим карта на М-тел с номер *****; 1 бр. мобилен телефон „Сони Ериксон К800” с
имей **** с батерия без сим карта, електронна везна.
От наличните по делото доказателствени материали, събрани и проверени по
реда и със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява
осъществяването на деянието предмет на настоящото наказателно производство,
времето на извършването му, мястото, механизма и начина на извършване, както и
авторството му. Фактът на придобиване и държане на инкриминираното количество
наркотично вещество се установява, както от самопризнанията на подсъдимия Т.,
така и от показнията на свидетелите Ст. М., Т.Б., Ст.П.. Видно от показанията
на св.М., която е домакин в комплекс „****” гр.Пловдив, жилището, находящо се в
бл.1 на комплекса, ап.18, е посещавано през последната година единствено от
подсъдимия Т.. Обстоятелството, че намереното и иззето количество наркотично
вещество е било предназначено за продажба се доказва и от множеството пликчета,
електронна везна и голямото количество кокаин.
При така изложената по-горе фактическа обстановка,
съдът намира, че Я.С.Т. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.354а ал.1 пр.1 от НК, за това че на
26.11.2009г. в гр.Пловдив, без надлежно разрешително е придобил и държал
високорисково наркотично вещество –кокаин с нето тегло 94.164 гр. с процентно
съдържание на активен компонент- 51% на стойност 11 299,68 лева с цел разпространение.
Престъплението е извършено от подсъдимия умишлено. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял тяхното настъпване.
Предвид на по-горепосочената правна квалификация и съобразявайки се с
целите на специалната и генерална превенции, както и нормата на чл.373 ал.2 от НПК при задължението да се наложи наказание при условията на чл.55 вр. чл.58а
от НК, съдът намери, че наказанието което следва да понесе подсъдимия следва да
се определи при следните смекчаващи
отговорността обстоятелсвта, а именно чисто съдебно минало, семейно положение,
трудова ангажираност. Най-справедливо е в случая да му бъде наложено наказание
лишаване от свобода в размер на една година и 4 месеца. Съдът счита, че така
наложеното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно и не трябва да намери
приложение института на условното осъждане. Като основен довод за тази преценка
следва да се изтъкне голямото количество инкриминирано наркотично вещество,
което обуславя високата степен на деянието и на дееца. В хода по същество
защитата излага аргументи за приложението на чл.66 от НК като акцентира на
семейното положение на подсъдимия и най-вече на факта, че непълнолетното му
дете има здравословни проблеми и се нуждае от постояни грижи, упражнявани и от
двамата родители, като в тази връзка са ангажирани и приложени по делото
писмени доказателства, а именно експертно решение издадено от МБАЛ Пловдив АД и
епикриза. Единствено това обстоятелство не може да обуслови извода за
приложение на института на условното осъждане. Още повече подсъдимият се
«оправдава» с болното си дете и иска отлагане изпълнението на наказанието
лишаване от свобода, което следва да му бъде наложено, а същевременно е
осъществил престъпление, с което обрича множество други чужди деца да приемат
наркотични вещества, пристрастявайки се към тях. Съдът не приема и довода на
защитата относно наличието на «искрено
самопризнание» от страна на подсъдимия Т.. Напротив, в случая се касае за
формално воляизявление по чл.371 т.2 от НПК от страна на подсъдимия, с което
той признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и
не следва да се интерпретира допълнително като смекчаващо вината обстоятелство
при индивидуализацията на наказанието. Въпросът за наличието на «искрено
самопризнание», което да бъде отчетено като допълнително смекчаващо
обстоятелство, би могъл да бъде коментиран единствено с оглед процесуалното
поведение на подсъдимия в досъдебната фаза, а именно ако същият бе оказал съдействие
за разкриване на обективната истина, каквото в конкретния казус не е налице.
С оглед осъществяване целите на наказанието, визирани в разпоредбата на
чл.36 от НК, съдът застъпва становището, че в настоящия случай следва да намери
приложение разпоредбата на чл.55 ал.3 от НК, като не се налага на подсъдимия да
му бъде наложено кумулативно предвиденото от законодателя наказание глоба. Като
аргумент в тази насока следва да се посочи семейното положение на подсъдимия Т.,
в частност обстоятелството, че има непълнолетно дете, което е с влошено
здравословно състояние, а именно страда от инсулинозависим захарен диабет и с
70% намалена възможност за соц. адаптация. Евентуалното налагане на наказание
глоба в този случай би се явявило своебразно наказание и за членовете на
семейството на подсъдимия Т., тъй като непълнолетната му дъщеря Л. Т. се нуждае
от постояни грижи, включително и средства за лечение и медикаменти. Освен това
подсъдимият има и малолетно дете на седем години, което също се нуждае от
издръжка. С този мотив съдът намира, че на подсъдимия не следва да бъде
наложено допълнително наказанието глоба.
Съдът постанови на основание чл.61 т.3 вр. чл.59 ал.1 от ЗИНЗС подсъдимият
да изтърпи наказанието лишаване от свобода
при първоначален «ОБЩ» режим в затворническо общежитие от открит тип.
Съдът приспадна на основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК от наказанието
лишаване от свобода времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража,
включително и по ЗМВР, считано от 26.11.2009г. до 16.03.2010г.
Съдът постанови на основание чл.354а ал.6 от НК да се отнеме в полза на
държавата наркотичното вещество, предадено с Приемо-предавателен протокол номер
16530 от 07.01.2010г. на ЦМУ, отдел МРР-МОП-София.
По отношение на веществените доказателства: 1 бр.
коплект ключове в черно калъфче, състоящо се от осем броя ключове, 1 бр.
коплект ключове в черно калъфче, състоящо се от девет броя ключове, 1 бр. моб.
телефон „Нокия” с имей ***, батерия и
сим карта на „Вивател” с номер ****, иззети от черна чанта на предна дясна
седалка, 1 бр. мобилен телефон „Водафон 225” с имей ****; 1 бр. мобилен телефон „Нокия 6300” с имей **** с батерия и
сим карта на М-тел с номер ****; 1 бр. мобилен телефон „Сони Ериксон К800” с
имей *** с батерия без сим карта, се постанови да бъдат върнати на подсъдимия Я.С.Т.
след влизане на присъдата в сила.
По отношение на веществените доказателства: 1бр. найлонова торбичка с надпис „Практикер”; 1бр. прозрачна кутия; 1бр.
плик вътре с бели прозрачни пликчета, се постанови да се унищожат като вещи без
стойност след влизане на присъдата в сила.
По отношение на веществените доказателства: 1 брой електронна везна с
надпис “Yoycame” с номер **** се постанови да бъде отнета в полза на държавата на
основание чл.53 ал.1 б.А от НК.
Подсъдимият бе осъден да заплати
по сметка на ВСС направените по делото разноски в размер на 110лв.
Причини за извършване на
престъплението са нарушаване на установените в страната правни норми и стремеж
към облагодетелстване по престъпен начин.
Подбудите са користни.
Предвид гореизложеното съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: