№ 646
гр. Пазарджик, 26.04.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря С.ка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20215220104426 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищцата ИЛ. В. Я. не се явява, редовно призована. Не се явява и нейният
пълномощник адв. В.К., редовно уведомена, тъй като ищцата е призована
чрез пълномощникът си адв. К..
Ответникът СТ. АТ. Й. се явява лично, редовно призован и с адв. И.,
редовно упълномощен да го представлява, с приложено по делото
пълномощно.
Не се явява представител за ДСП – Пазарджик, редовно призовани.
Постъпил е социален доклад.
СЪДЪТ докладва постъпилата по делото молба от адв. К. -
пълномощник на ищцата, с вх. № 8511/21.04.2022 г., с която уведомява съда
за причините, поради които не може да се яви в насроченото за днес дело, а
именно поради служебна ангажираност пред РС – Ихтиман по посочено
гражданско дело, насрочено за днес от 13:30 часа, както и по второ
гражданско дело по описа на РС – Ихтиман, насрочено за днес от 14:00 часа.
Моли да не се дава ход на делото и същото да бъде отложено за разглеждане
за друга дата. Молбата е подписана от адв. К. с електронен подпис и към нея
са приложени като доказателства: уведомително писмо до РС - Ихтиман от
20.11.2020 г., протокол от 25.01.2022 г. по гр.д. № 691/2019 г. по описа на РС -
Ихтиман, пълномощно дадено на адв. К. по гражданско дело № 400/2019 г. на
РС - Ихтиман от 22.02.2022 г., определение за насрочване на гр.д. № 400/2019
1
г. по описа на РС – Ихтиман в открито съдебно заседание на 26.04.2022 г. от
14:00 часа.
СЪДЪТ докладва и постъпилата от адв. К. молба, с вх. №
8319/20.04.2022 г., с която е заявила, че поддържа направените в молбата за
привременни мерки доказателствени искания, като е направила уточнения по
същите. Към молбата е приложено като писмено доказателство
Постановление по прокурорска преписка № 1275/2022 г. на РП – Пазарджик.
По делото е постъпил социален доклад от ДСП - Септември, с вх.
№8568/26.04.2022 г., съответстващ на този изпратен по ел. поща и входиран с
вх. № 8242/19.04.2022 г.
АДВ. И.: Считам, че няма пречка за даване ход на делото, тъй като
ищцата е уведомена. Дори и при наличие на пречка на нейния адвокат да
присъства, ищцата можеше да бъде тук. Поради тази причина считам, че няма
пречка да се даде ход на делото. Водим само детето В., тъй като И. в момента
е в риск, тъй като не е в дома на баща си. Вече два месеца не ходи на
училище. Вероятно баба му по майчина линия го гледа, но тъй като е по
желание на ищцата и на детето, в писмения отговор сме казали, че сме
съгласни детето да остане там, щом то желае.
СЪДЪТ, с оглед гореизложения доклад и след като изслуша
становището на пълномощника на ответника счита, че в конкретния случай не
са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ГПК, даващи
основание за отлагане на делото за разглеждане в следващо съдебно
заседание.
С депозираната от пълномощника на ищцата писмена молба и
приложените към нея доказателства се установява наличието на уважителни
причини за неявяването в днешното заседание на пълномощника на ищцата -
адв. К.. По делото не са представени доказателства, не са налице данни, а не
са изложени и твърдения за наличието на препятствия по отношение на
ищцата, поради които същата не може да се яви в днешното съдебно
заседание. Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ГПК изисква кумулативното
наличие на препятствие, както за страната, така и на нейният процесуален
представител, за явяването им в съдебно заседание.
Предвид липсата на такива данни по отношение на ищцата съдът счита,
че ход на делото в днешното съдебно заседание ще следва да бъде даден,
2
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото
от фактическа страна.
АДВ. И.: Поддържам отговорите, дадени по заведения иск от И.Я.
включително и изменението, с оглед на което сме съгласни детето И. Й. да
бъде предоставено на майката. Съгласни сме с иска й за заплащане на
издръжка и остава единствено спора за детето В. С. Й.а, като за нея държим
да бъде оставена като при досегашния режим при бащата. Днес водим един
свидетел. Отказваме се от втория свидетел. Водим детето В. С. Й.а. Не водим
И., защото от месец февруари той живее при майка си по нейно изрично
настояване и по изрично искане на детето и бащата го е предоставил какъвто
ни е отговора специално за него.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Твърди се в исковата молба, че със споразумение от 17.05.2015г. по
гр.д. №2209/2014г. по описа на РС - Пазарджик и споразумение от 06.07.2018.
по гр.д. № 5160/2017г. по описа на РС - Пазарджик родителските права
относно децата В. С. Й.а, с ЕГН********** и И. С. Й. с ЕГН ********** са
предоставени за упражняване на тяхната майка. Впоследствие с Решение №14
от 13.01.2021 г. по гр.д. №2316/2020г по описа на PC-Пазарджик с ответника
постигнали споразумение, с което упражняването на родителските права
относно децата В. С. Й.а и И. С. Й. да бъдат предоставени на него като техен
баща. С решението на майката й е определен режим на лични контакти с
децата всяка втора и четвърта седмица от месеца от 18 00ч в петък до 17.00ч.
в неделя, един месец през лятото и всяка четна година - за Нова година, през
първия ден на Великден и през почивните дни около 1 май, през всяка
нечетна година - за Коледа, през втория ден на Великден и почивните дни
около 6 май, ежегодно на рождените дни на депата и по всяко друго време на
годината след предварително съгласуване с бащата.
Твърди се, че към онзи момент, тъй като била финансово притеснена, а
материалните условия при бащата били по-добри счела, че в интерес на
3
децата ще бъде те да бъдат отглеждани от бащата. Това се оказало голяма
грешка. Бащата започнал да настройва децата срещу нея. Установила, че
всъщност той не полагал непосредствени грижи за тях. Децата живеят в дома
на баба си по бащина линия, която се грижи, за задоволяване на техните
материално-битови нужди, докато бащата е създал съжителство на семейни
начала с друга жена, при която живее заедно с нейните деца.
Твърди се, че за учебната 2021/2022г И. е записан като ученик, в
Спортно училище „*********” гр.Пазарджик и ползва общежитие; към
училището. През м. октомври ищцата посетила И. в общежитието му и
установила, че баща му не му е осигурил най-необходимите консумативи:
тоалетна, мокри кърпи, сапун, паста за зъби, минерална/ изворна вода за
пиене и т.н. Спалното бельо не било сменяно повече от две седмици. Детето
било със стар спортен екип. Закупила му всичко необходимо. И. й споделил,
че баща му му дава само по 20 лева на седмица и му е казал, че не може да му
дава повече пари, защото издръжката, която ищцата му плаща е по-малка от
тази на сестра му. Ищцата оставила на детето допълнителни пари, за да не
гладува и да не се чувства притеснен. За пореден път се убедила, че ответника
продължава да настройва децата срещу нея с подобни манипулативни и
неверни изказвания и в случая по-лошото е, че се опитва да настройва децата
едно срещу друго и да ги дели.
Твърди се, че ответникът още от момента, в който му е предоставено
упражняването на родителските права спрямо децата започнал да й създава
проблеми при осъществяване на личните контакти с децата.
Твърди се, че по отношение на И. се упражнява системен психически и
физически тормоз. Психическият тормоз е във формата на непрекъснати,
внушения, че детето няма да се чувства добре, ако се вижда с майка си, че
няма да получава подаръци, че ще му се случват неприятни неща, ако
поддържа контакти с нея. В дните, когато детето трябва да е преспиване в
дома на майката, съгласно установения режим на лични контакти, детето е
под поС.ен контрол от страна на баба, си - И. Т.. Тя му изпраща непрекъснати
съобщения по месинджър. Детето се чувства неспокойно и под напрежение.
Не случайно детето предпочитало да е на общежитие, а не да пътува до
училището само, за да с по-далеч от дома на баба му.
Твърди се, че през лятото неколкократно И. й се обаждал уплашен, че
4
баща му се заканвал да го бие и я молел за помощ. След което ищцата звъняла
на ответника, за да го увещавам да не посяга на детето.
Твърди се, че на 26.10.2021г. по време на нейна среща със специалисти
от КСУДС - гр. Пазарджик, служител на ОДЗ гр. Септември, във връзка с
предоставената й социална услуга, й се обадил И. като й се оплакал, че баба
му И. Т. го заплашва, че като се прибере в петък от общежитието дядо му И.
ще се разправя с него, тъй като детето е заявило, че иска да живее с майка си.
И. е втори, съпруг на И. Т. и не е биологичен роднина на децата. Този
разговор ищцата провела на високоговорител и е чут от социалните
работници, които го отразили и в протокола от срещата, който ищцата
прилага.
Твърди се, че ищцата и ответника са страни по гр.д. № 2194/2021 г. по
описа на РС – Пазарджик и децата са подложени на огромен натиск да
отказват срещи с майка си. В. се е поддала на манипулациите и внушенията и
отказва срещи с нея, с което бащата де факто не изпълнява определения от
съда режим, на лични контакти и умишлено задълбочава отчуждаването на
дъщеря й към майка си, вместо да съдейства за нормализиране на
отношенията им. Върху И. натискът е не само психологически, но и
физически. След съдебното заседание, в което детето е изслушано й заявило,
че желае да е при майка си, както до сега, спрямо него е имало натиск, защото
в същата седмица трябвало да бъде при нея, но той й казал, че няма да отиде,
защото не иска скандали. Едва след като заплахите станали доС.ие на
социалните работници, и това е сведено до знанието и на съда, И. се срещнал
с майка си.
Твърди се, че И. не се осмелявал да сподели за тормоза, на който е
подложен, тъй като докато родителските права са предоставени на баща му и
той трябва да живее в дома на баба си, всяко негово оплакване се връща към
него като бумеранг с още по-голям тормоз.
Твърди се, че В. също за да избегне конфликти с бащата и бабата по
бащина линия и под влияние на внушенията им предпочита да прекъсне
контактите си с майка си.
Твърди се, че възпитанието на децата е оставено на тяхната баба, която
е зле настроена срещу майка им и тази неприязън тя манипулативно пренася
към децата.
5
Твърди се в исковата молба, че към настоящия момент ищцата работи в
„Коловаг” АД и получава добро трудово възнаграждение.
Твърди се, че бащата не осигурява необходимата грижа за децата и е
изцяло заместен в отглеждането им от тяхната баба, като същевременно
децата са подложени на психически тормоз, а И. и на физически, и в интерес
на децата е същите да бъдат отглеждани от ищцата - тяхната майка.
Иска се от съда да постанови решение, с което да измени мерките за
упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични
контакти и издръжка на по отношение на децата В. С. Й.а и И. С. Й., като
предостави упражняването на родителските права по отношение на децата В.
С. Й.а, с ЕГН ********** и И. С. Й. с ЕГН ********** на ищцата като тяхна
майка и законен представител; да определи местожителството на децата да
бъде на адреса на майката в с. Варвара; да определи подходящ режим на
лични контакти с бащата; да осъди ответника СТ. АТ. Й. да заплаща чрез
майката месечна, издръжка в размер на 200лв,, за всяко едно от децата до 30-
то число на ) текущия месец, за който се дължи издръжката, считано от
датата, на предявяване на настоящия иск до настъпване на промяна на
обстоятелствата.
Претендират се разноски. Към молбата са приложени доказателства.
Направени са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника с вх. № 3799/21.02.2022 г., с който се считат
предявените искове за допустими, но изцяло неоснователни и се моли съдът
да ги отхвърли изцяло и осъди ищеца да заплати направените разноски за
адвокатско възнаграждение. Твърди се, че обстоятелствата, визирани в
исковата молба се интерпретират неправилно.
Твърди се, че ищцата ИЛ. В. Я. винаги е имала проблеми с
отглеждането и на трите си деца. Третото е В. А. С. с ЕГН-**********, роден
на 28.12.2017г. с баща А. С.. Ишцата имала за цел да използва
непълнолетната им дъщеря В. С. Й.а да отглежда братята си и от девет
годишна да им бъде майка и да се грижи за всичко. В дома им в с. Варвара
често нямало ток и отопление. Децата мръзнели и студували като кучета.
Нямали храна и елементарни препарати за лична хигиена. Дрехите им били
стари и скъсани. Общо взето живели като клошари. На молба на децата майка
6
им и ищец по делото да им купи банички същата отговаряла, че нямат пари,
след което спира и си купува цигари. Често е била груба и с децата си като е
била и заплашвала дъщеря си В. С. Й.а, че ще я изпрати да проституира на
магистралата, за да си вади хляба. При една от семейните разправии сина им
И. С. Й. е взел нож и го е сложил пред корема си със заплаха, че майка му
трябва да спре да се кара на сестра му иначе ще се самоубие. Проблемите и
опасностите за децата били толкова много, че той завел дело и го спечелил.
И.Я. използвала всичките си пари включително и изплащаните от него
издръжки за децата за всичко друго, но не и за отглеждането на децата. За нея
алкохола, цигарите ходенето по заведения е било винаги с предимство пред
отглеждането на децата й. Имало случаи едното и дете с температура да лежи
болно, за него се грижи сестричката му В.. И.на е на дискотека. В три часа
през нощта В. звъни на майка си и я пита къде е и защо не се прибира. При
което майка й й отговаря, че няма да и дава отчет какво и с кого какво прави.
Трагедията за дечицата била пълна. И ответникът се радвал, че успял да си ги
вземе и с помощта на майка си ги отглежда. Никога не е настройвал децата
срещу майка им. Това не отговаряло на истината. Грижел се за тях всеки ден.
Жената, с която живее не му създавала пречки в грижите за децата му, а му
помагала с каквото може. И двете му деца живеят и учат в гр. Белово. Създал
им е хубави условия на жИ.т. Имали самостоятелни стаи, отоплени с
климатик. Разполагали с всички необходими пособия за училище, хубави
дрехи и качествена храна. Към момента децата й трябват с оглед, за да
прибира издръжките им и да си ги харчи за алкохол, цигари и заведения.
Идеята на ищеца е дъщеря им В. да замести майка си напълно в отглеждането
на двете си братчета, а издръжките за трите деца ще бъдат идеални за
задоволяване на пороците на ищеца. Не е нормално ищцата И.Я. да хвърля
нож по сина си И. Й. и да го рани в ръката. Не е нормално детето В. Й.а да
иска да се самоубие ,заради отношението на майка си към нея. Счита се, че
децата не са стока, за да бъдат унижавани по този начин от майка им.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове и осъди ищеца ИЛ. В. Я. с ЕГН-********** да изплати на ответника
направеното адвокатското възнаграждение.
Претендират се и направените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400лв.
7
С отговора са представени писмени доказателства, подробно описани.
Направени са доказателствени искания.
С Определение № 541/10.03.2022 г. постановено в производството по
делото съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните.
Указал им е разпределението на доказателствената тежест. Изискал е
изготвянето на социален доклад от ДСП – Септември, както и изпращането на
социален работник в съдебно заседание от ДСП – Пазарджик при изслушване
на децата В. и И. Й.и. Указал е на ответника, че следва да осигури
присъствието на децата в съдебно заседание, за да могат да бъдат изслушани
по реда на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДто.
След постановяване на това определение по делото е постъпила, на
18.03.2022 г., молба от ищцата с искане за постановяване на привременни
мерки относно детето И. С. Й.. В молбата са изложени обстоятелствата, на
които ищцата основава искането си. Направени са доказателствени искания.
Към молбата е приложено съдебно медицинско удостоверение от 18.02.2022
г.
По така подадената молба и в дадения срок е постъпил писмен отговор
от ответника с вх. № 7435/07.04.2022 г., с която същият е взел становище, че
не възразява да бъдат постановени привременни мерки относно детето И. Й.,
така както ги иска майката – ищцата по делото. Изложени са подробно
обстоятелствата, на които ответникът се позовава във връзка с твърденията на
ищцата в молбата й за привременни мерки.
По искането за привременни мерки и след постъпването на писмен
отговор, с разпореждане от 08.04.2022 г., съдът е насрочил разглеждането на
молбата с искане за привременни мерки по отношение на детето И. за вече
насроченото за разглеждане в открито съдебно заседание за днес дело и след
постъпването на изискания социален доклад от ДСП – Септември.
От книжата постъпили по делото е видно, че социален доклад от ДСП –
Септември е постъпил само по отношение на детето В. Й.а, като в същия се
съдържат съвсем бегли данни за детето И. Й.. Не е отразено къде същото
живее понастоящем и другите обстоятелства, не е проведен разговор с
майката. Отразено е само установеното от социалния работник при
посещението в училището на детето. Освен това, И. Й. не е доведен в
днешното съдебно заседание, като от казаното от бащата - ответник по делото
8
и неговият адвокат, детето не е при баща си от месец февруари 2022 г. и че
това е причината, поради която не могат да осигурят присъствието му днес.
Правното основание на предявените искове е разпоредбата на чл. 59 от
СК, във вр. с чл. 127, ал. 2 от СК. Ведно с разглеждане на предявените искове
се разглежда и молбата на ищцата за привременни мерки по отношение на
детето И. Й..
АДВ. И.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация. Да се
приеме. Считам, че има отказ на прокуратурата относно данни за извършено
престъпление от страна на бащата. Считам, че същото не е доказано,
включително и от приложените доказателства от ищцата, дори от съдебно-
медицинското удостоверение на МБАЛ Пазарджик няма данни за нанесен
такъв побой над детето, с ритане и блъскане, поради което моля да оставите
без уважение искането на ищцовата страна за присъединяване на
прокурорската преписка по делото. Водим свидетеля бабата на децата – И. Т..
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от страните и съответно приложени към
исковата молба на ищцата и към писмения отговор на ответника писмени
доказателства.
ПРИЕМА приложеното към молбата на ищцата от 18.03.2022 г.
писмено доказателство, а именно съдебно медицинско удостоверение
№23/18.02.2022 г.
ПРИЕМА представените към молбата на адв. К. от 21.04.2022г. писмени
доказателства относно съдебната й ангажираност по други дела на РС –
Ихтиман.
ПРИЕМА постановление за отказ да се образува досъдебно
производство на прокурор при РП - Пазарджик от 06.04.2022 г., както и
социален доклад на ДСП – Септември, с вх. № 8568/26.04.2022 г.
ДОПУСКА до разпит като свидетел на ответната страна лицето И. Т..
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИЯ СВИДЕТЕЛ И
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА МУ, КАКТО СЛЕДВА:
И. С. Т. – родена на 10.02.1962 г. в с. Семчиново, живуща в гр. Белово,
българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, ответникът ми е син,
9
със средно специално образование, безработна. Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Т.: Децата наистина са много зле, в смисъл и в момента, защото
аз шест месеца ходих с тях на психолог в Пазарджик. Взехме мерки. Синът
ми също ги води шест месеца на психолог. Когато живееха при майката също
ходеха на психолог в Белово. Ние с моят мъж бяхме по Испания. Останах
учудена като се върнах, че тези деца като се прибера лятото от чужбина, те
бяха при мен лятото, майката ги оставяше при мен, и се учудих, че децата уж
ходят на психолог и отидох в Белово да попитам защо децата нямат напредък.
Виждам, че И. е в депресия посинява чак като изпадне, страх го е да отиде до
тоалетна, а тя му е до стаята където спи. Психолозите в Белово ми обясниха,
че самата среда в която са живяли и майката е била тийнейджър когато ги е
родила и е ходила по кръчми в 4-5 часа, как И. я е чакал и те сами се гледат.
Това е много ненормално и децата са просто изпуснати и двамата. В. е по-
свита, беше като охлюв. Аз я питам - как си, тя казва - нищо ми няма. Тя не
споделя и аз по малко, по малко с работа с психолози „ела бабо да те гушна
малко“, започна да се отваря и да споделя. И. близо две години ходи по
психолози. Майката с бой всеки ден. По желание исках и аз да ходя, за да не
объркам нещо. И. като се ядоса иска да е на неговото. Те от малки са
свикнали с мен. Той колкото и да е инат знае, че при баба не може да станат
тези неща. Малко по малко спря да мисли за самоубийство. Представяте ли си
тези малки деца. Това не е нормално за мен. Те ми споделят някакви неща,
които за мен не са нормални. Тъй като те пораснаха и на Варвара майката
видя, че не може да се оправя с тях, бабата също. Като отивам виждам как И.
бие баба си и я обижда, защото не е на неговата. Две години се мъчихме и
постигнахме резултат с психолозите. И. беше най-проблемен. И. престана да
изпада в депресия, да вика, да чупи да посинява, да вика че ще се хвърля от
терасата. До тоалетната аз го водя. Докато посещаваше майка му тя му говори
„баща ти е никой“. Детето ми е споделяло. Като се върне в Белово И. казва на
баща му „майка каза, че си никой“. По телефона говори на И., че ние сме го
наказали, например той не иска да учи, онлайн е, и го наказваме без телефон,
без играта, или дядо му го кара да носи дърва. Викам „защо говориш, че
искаш да се връщаш на Варвара, защото той като беше там не ходеше на
10
училище, тук учим ходи редовно на училище.
На 16.02.2022 г. няма побой от С. над И.. Една седмица усетих, че И. се
връща към стария си начин - да тропа с крака, да не иска да учи. При всяка
проверка, защото аз го проверявах дали е в час, учителката се обажда, бие В.,
все едно е в началото. Аз го питам „защо се държи така“, той каза „мама каза,
че ще ме вземе на Варвара“. Викам „защо бе бабо, виж колко постигнахме,
имаш приятелчета“. Той все на побой, грубо, но аз го научих да има приятели.
Един нормален жИ.т. Той продължи и каза, че иска на Варвара и аз го питам
„защо“, той каза „защото там няма правила, няма режим“, тук ме караш да се
обличам, да си мия зъбите, студено ли ти е, топло ли е, какво ще ядеш“.
Викам „да, бабо, нали така излекувахме алергията“. Той каза „не, бабо искам
свободата си, там мога да правя каквото си искам“. И продължи да се държи
по този начин. Аз пак с търпение, но чувствам, че вече не издържам на
нещата, които прави. Викам „обаждам се на баща ти, или оставаш при баща
си или отиваш при майка си“. Тогава дойде сина поговориха и му викам на
синът ми, че на сила не става, дори да е добре, той е малък не може да разбере
кое е добро, кое е лошо. Баща му започна да му говори за бъдещето, дали му
липсва нещо и той пак вика „искам да си правя каквото си искам, тук има
правила“. Той каза „мама каза 100 процента, че ще ме вземе“. Викам тя ту те
взима, ту те гони и наистина тя го изхвърли.
В този ден синът ми започна да говори на внучето, че ще си пропилее
бъдещето, че като започне работа трябва да има дисциплина. Аз, с И.,
отидохме в стаята му и викам „няма да се борим, прави каквото искаш, но ще
съжаляваш“. И. каза „мама каза, че бащи много, но мама е една“ и такива
простотии. Ние събрахме багажа и синът ми се обади на И.на, че ще закара
И. и че няма да го задържаме насила. И. взе по-малката чанта, баща му взе
голямата чанта и слезнахме надолу. Аз се разревах, започнах да плача и те си
казаха „чао, тате“. Нямаше никакво насилие. В. от детска педагогическа стая
така стресира В., аз съм възмутена. Тя вика В., дали е чула какво е станало
защото майката е казала. В. започна да натиска В. какво чу. Но тя няма
представа, че В. е през пет врати в спалнята, със слушалките и слуша музика
и аз отидох да й кажа да каже „чао“ на И. и тя му каза „ще сгрешиш“. И. каза,
че има травми от футбола, треньора се обади, че нещо са се сбутали. Някакво
дете го е ритнало. Той все има синки. И ние викаме, ще викаме Т. – треньора
и викам, ако се наложи ще извикаме треньора да каже на детето какви са тези
11
неща. И. е вратар и се бяха сбутали, но ще ви излъжа за каква травма ми
сподели детето. И. ходи на тренировки понеделник, сряда и петък, той беше
онлайн тогава, не си спомням датата – на 16-ти, 17- ти си отиде вечерта. Баща
му го закара при майка му на Варвара. Детето си взе дрехите и плейстейшъна.
Като замина, месец и половина е там и си говорим по телефона и той ми
сподели и се радва, че е в „Хебър“ и каза „тук ще уча, вече сме на квартира,
мама си има нов мъж“. Каза, че живеят в Пазарджик, на квартира. И. ме
блокира. Последно говорих с И. преди две седмици. След това ме блокира.
След като разбрах, че майка му иска да го изхвърли на пътя му писах да хване
автобуса и В. му каза да хваща автобуса и да идва. И той тогава ни блокира
всичките.
В. е добра ученичка, послушна е, не изпада в депресии. Една година
майката не искаше да ги взима, аз я молих. После мина една година и каза, че
ще ги вземе. Синът ми й каза, ако може да ги вземе от Белово от тренировки.
Качва ги в колата „как сте, толкова време не съм ви виждала“. В. като дете
„мамо, аз съм в рай, толкова съм щастлива“. Биене, скубане
„неблагодарница“. Заплашвала ги казала, че няма повече деца, че само малкия
Васил й е дете вече. Това го знам само от децата. Аз никога не ги питам и те
като си играят те казват сами някой неща. Ако ги питам те може да излъжат,
затова ги оставям сами да кажат. В. като дойде трепереше и плачеше, попитах
я да каже. И. почна да казва, каза „бабо, аз съм отвикнал от викове и взех
ножа и викам на мама не ме питай или ще се наръгам“. Викам на В. „вярно ли
е това бе?“. Викам „да, знам, днес мама ви иска утре не ви иска“. От тогава В.
не иска да поддържа връзка с майка си. Това беше февруари март или април
2021. От тогава В. не иска майка си и не иска да говори по телефона. Един път
майка й ми се обади и ми вика да й я дам, само нещо да й каже. В. каза „не
искам бе бабо, тя няма да се промени“. Викам „може би просто майка ти иска
да те пита нещо, моля те иди и й кажи, само 10 минути“. Съжалявам, че я
навих. Двете спориха по телефона. Те бяха вътре, а аз бях вънка. Майка й
вика „дай ми шанс В.“, а детето вика „аз съм ти давала хиляди пъти, ти няма
да се промениш“. В. знае, че майка й няма да се промени, а И. е по малък и й
вярва.
АДВ. И.: Ще представим влязло в сила решение на РС - Пазарджик
относно режима на лични отношения и контакти на В. с майката. Други
12
искания нямаме за днес.
СЪДЪТ счита, че в днешното съдебно заседание няма как да бъде
изслушана непълнолетната В. Й.а предвид на това, че не се яви социален
работник, в чието присъствие същата да бъде изслушана по реда на чл. 15,
ал.1 от ЗЗДто.
СЪДЪТ счита също така, че в днешното съдебно заседание не може да
се произнесе и по искането на ищцата за привременни мерки по отношение на
детето И. Й., поради следните причини: Детето не се явява в днешното
съдебно заседание, недоведено от родителя, при който се намира към
настоящия момент, а именно майката и не може да бъде изслушано по реда на
чл. 15, ал. 1 от ЗЗДто. Освен това изготвения социален доклад от ДСП -
Септември е само по отношение на непълнолетната В. Й.а, като в същия се
съдържат оскъдни данни по отношение на детето И. Й., а съдът следва да се
произнесе по искането за привременни мерки след събиране на всички
относими доказателства, в т. ч. и изготвянето на социален доклад. Затова и по
изложените по-горе съображения, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ИЗСЛУШВА в днешното съдебно заседание непълнолетната В. Й.а.
УКАЗВА на ответника да осигури присъствието на В. в следващото
съдебно заседание, за да да бъде изслушана в присъствието на социален
работник.
ДА СЕ ПИШЕ писмо до ДСП – Септември с искане да бъде изпратен
социален работник в следващото съдебно заседание, който да присъства при
изслушването на децата В. Й.а и И. Й..
УКАЗВА на майката и ищца по делото да осигури присъствието в
следващото съдебно заседание на детето И. Й., за да да бъде изслушан по реда
на чл.15, ал. 1 от ЗЗДто.
ВЪЗЛАГА на ДСП - Септември да изготвят за следващото съдебно
заседание доклад по отношение на малолетния И. Й..
УКАЗВА на ДСП – Септември в случай, че детето не се намира на
територията на ДСП – Септември и са налице пречки за изготвянето на такъв
социален доклад да уведомят своевременно съда, съответно да препратят
искането към ДСП – Пазарджик, тъй като по делото са налице данни, че
13
детето пребивава и на адрес на майката, находящ се в Пазарджик.
УКАЗВА на ищцата, че следва да посочи в едноседмичен срок, с
писмена молба представена по делото своето местонахождение и
местонахождението на детето И. Й., за да може да бъде изготвен социален
доклад от съответната компетентна Дирекция „Социално подпомагане“.
УКАЗВА на ищцата, че при неизпълнение на това й задължение съдът
може да приложи разпоредбата на чл. 161 от ГПК.
Във връзка с направените от ищцата доказателствени искания с молбата
за привременни мерки съдът счита, че същите ще следва да се уважат като
относими и допустими, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ПИШЕ писмо до Детска педагогическа стая при РУ - Септември
и се изиска изпращането на копие от преписката по подадена ИЛ. В. Я. жалба
за нанесен побой над детето И. Й. от 17.02.2022 г.
ДА СЕ ПИШЕ писмо и да се изиска от отдел Закрила на детето при
Дирекция „Социално подпомагане“ - Септември заверено копие от
преписката по депозираната на 17.02.2022 г. жалба от ИЛ. В. Я. за нанесен
побой над детето И. Й..
ДА СЕ ПИШЕ писмо и да се изиска от РП - Пазарджик заверено копие
на материалите от прокурорска преписка № 1275/2022 г. на РП – Пазарджик.
За събиране на допуснатите доказателства, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 17.05.2022 г. от 14:15 часа, за
която дата и час ответникът и неговият пълномощник уведомени от днес.
Ищцата уведомена по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
ДА СЕ ОСИГУРИ от ответника присъствието на детето В. Й.а в
съдебното заседание за изслушването й.
ДА СЕ ОСИГУРИ от ищцата присъствието на детето И. Й. в съдебното
заседание за изслушването му по реда на 15, ал. 1 от ЗЗДто.
ДА СЕ УВЕДОМИ ДСП – Септември, че следва да осигури
присъствието на социален работник, който да присъства при изслушването на
децата В. и И. Й.и.
14
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14:52
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
15