№ 283
гр. Бургас, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20242120203987 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на А. К., румънски гражданин, *, чрез
адв. Д. В. от АК-Бургас, против Наказателно постановление № 24-0791-000010/23.09.2024г.,
издадено от полицейски инспектор в ОДМВР-Бургас, Сектор ОДЧ Бургас, с което на
жалбоподателя за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 200 лв. и за нарушение по чл. 150 от ЗДвП, на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лв.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
незаконосъобразност и необоснованост.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. В., който излага доводи за допуснати процесуални нарушения, които доразвива в
писмени бележки.
Административно - наказващият орган се явява лично, като посочва, че АУАН е
преведен на разбираем език.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН (видно от разписката на НП, то е връчено на 23.09.2024 г., а жалбата е подадена на
30.09.2024 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
На 23.09.2024 г., около 02:20 часа, жалбоподателят К. управлявал лек автомобил
„Ситроен“ с рег. № * в гр. Бургас на път I-9 до КПП Пода в посока бул. „Тодор
Александров“, когато от полицейски служители му бил подаден своевременно ясен сигнал
за спиране със стоп-палка по образец. Жалбоподателят възприел сигнала, но не спрял на
посоченото от служителя място, рязко увеличил скоростта си и продължил движението си в
посока бул. „Тодор Александров“. Полицейските служители, сред които бил и св. В. З.,
1
последвали автомобила, управляван от К. със служебния автомобил с включени светлини.
След известно време жалбоподателят самокатастрофирал, като заедно с лицето, което се
намирало в автомобила- Г. Ю., излезли от автомобила и побягнали. Двамата полицейски
служители, които били заедно със свидетеля З., последвали К. и Ю., които влезли в гориста
местност. Св. З. излязъл от служебния автомобил, като в един момент срещу него от
гористата местност изскочил тичайки жалбоподателят К. и двамата се сблъскали и паднали
на земята. След това Ю. и К. били задържани.
Установило се, че жалбоподателят К. не е правоспособен водач. Св. Д. А.- служител от
Сектор „Пътна полиция“, който дошъл впоследствие, съставил на К. АУАН № 358025 за
нарушения по чл. 103 и чл. 150 от ЗДвП. При съставянето на акта и връчването му на
жалбоподателя не присъствал преводач. На същата дата било съставено и обжалваното
наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в писмените доказателства и доказателствени
средства, които са непротиворечиви и допълващи се.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е
съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано
в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок.
Съдът обаче намира, че са допуснати процесуални нарушения в производството.
АУАН е съставен на румънски гражданин, който не владее български език. Тъй като
Законът за административните нарушения и наказания не урежда случаите в които
нарушителят не владее български език, съобразно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, която
препраща за неуредените случаи към НПК, то следва субсидиарно да бъдат приложени
правилата на този кодекс. Чл. 21, ал.2 от НПК регламентира, че лицата, които не владеят
български език, могат да се ползват от родния си или от друг език, като в тези случаи се
назначава преводач. От горепосоченото следва извода, че в тежест на административния
орган е да осигури преводач и да се убеди, че нарушителят е разбрал съдържанието на
предявения му акт, както и правата, произтичащи от образуваното по този начин срещу него
административнонаказателно производство. Предявяването на акта е, за да се запознае
нарушителя с него. Запознаването със съдържанието му е предпоставка за упражняване на
правото за защита. Нарушителят следва да разбере за какво е привлечен да отговаря.
Неспособността на нарушителя да разбере за какво е привлечен да отговаря засяга правото
му на защита, поради което допуснатото процесуално нарушение е съществено. Същото е от
категорията на неотстранимите, опорочава цялата административно-наказателна процедура
и е основание за отмяна на наказателното постановление. Следва да се има предвид, че
съдът приема за недопустимо преводът да се извърши от лице, което участва в
производството в друго качество в производството – актосъставител, връчител, свидетел,
административно-наказващ орган. Предвид гореизложеното, с оглед осигуряване
прилагането на принципа за обективност в производството и осигуряване правото на защита
на лицата, при връчване на АУАН на чужденец, невладеещ български език, към момента на
връчване на АУАН контролния орган е следвало да назначи с нарочен акт заклет преводач на
родния език или на друг език, разбираем за лицето, срещу което е издаден АУАН. По делото
единствено е налице твърдение на актосъставителя, че чул някой да говори на английски
език на място. Това твърдение обаче не е в състояние да докаже, че на място действително е
имало преводач, както и че дори да се е говорило на английски от някого, жалбоподателят е
разбрал в пълнота за какво става въпрос. Налице е нарушение на разпоредбата на чл. 55, ал.3
от НПК.
Горепосоченото съществено процесуално нарушение по издаване на АУАН и най-
вече, неосигурения превод на съдържанието на АУАН по отношение на невладеещия
2
български език жалбоподател, е напълно достатъчно процесуално основание за отмяна на
НП, което обезсмисля обсъждането на правилното приложение на материалния закон.
Жалбоподателят реално е бил лишен не само от право на защита, но и от адекватно право на
участие в административно-наказателното производство след неговото образуване.
За пълнота следва да се посочи, че при липсата на горния порок, атакуваното НП би
подлежало на потвърждаване като правилно и законосъобразно, тъй като се установяват
признаците на двете нарушения, които са вменени във вина на К..
В заключение следва да се посочи, че наказателното постановление следва да бъде
отменено, поради допуснато процесуално нарушение в административнонаказателното
производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита
(л. 45) в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1000
лв. По делото не е направено възражение за прекомерност, а съгласно ЗАНН, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Поради това, уговореното
възнаграждение следва да се присъди изцяло. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове
отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва
да осъди ОДМВР-Бургас да заплати сторените в настоящото производство разноски по
съображенията, изложени по-горе.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0791-000010/23.09.2024г., издадено от
полицейски инспектор в ОДМВР-Бургас, Сектор ОДЧ Бургас, с което на А. К., румънски
гражданин, *, за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 200 лв. и за нарушение по чл. 150 от ЗДвП, на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на А. К., румънски гражданин, *, съдебно-
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 (хиляда) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3