Решение по дело №693/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на М. С. Б., [ЕГН], от град Сопот, ул. “Тана Павлова“ № 5, срещу Решение № 80/19.09.2023г., постановено по АНД № 193/2023 г. по описа на Районен съд – Карлово, с което е потвърдено Наказателно постановление № 2 от 15.03.2023 г. на кмета на община Сопот, с което на М. С. Б., [ЕГН], на основание чл.90, ал.1, т.7 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на община Сопот е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.8, т.3 от същата наредба.

Жалбоподателят твърди, че районен съд неправилно е приел, че той е извършил нарушението описано в АУАН и НП. Посочва, че не са представени доказателства, че това са отпадъци и че в имота му не е извършена редовна проверка от служителите на община Сопот, а са наблюдавали през оградата в негово отсъствие. Прави възражение, че свидетелите по акта и делото не са вещи специалисти по отпадъците и не могат да преценят кое е излезнало от употреба, понеже професиите им не са свързани с това качество на оценители на вещи и материали. Б. счита, че тъй като се касае за земеделска земя наредбата на общината не се отнася за нея. По отношение на лекия автомобил сочи, че е в движение и са платени данъците му, а листата, клоните и храстите са с естествен произход и не са отпадъци. Твърди, че са направени незаконни снимки на имота му, които не следва да се използват в съда. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП.

М. С. Б. е депозирал и частна касационна жалба срещу Определение № 7 от 18.01.2024г. постановено по АНД № 193/2023 г. по описа на Районен съд – Карлово, с което е оставено без уважение искането на М. С. Б. за изменение на Решение № 80/19.09.2023г., постановено по АНД № 193/2023 г. по описа на Районен съд – Карлово в частта на разноските. Иска се отмяна на определението с доводи, че за пълния размер на разноските научил при получаване на решението по делото на Карловски районен съд и за това не е могъл да направи възражение. Твърди, че районен съд се е произнесъл по жалбата му към административен съд. Счита, че не би трябвало Районен съд – Карлово да се произнася по жалбата му с определение и то само за размера на разноските.

Ответникът – Кмет на община Сопот, не изразява становище по жалбите.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че решението на районен съд е правилно и законосъобразно.

Касационната жалба и частната такава са подадени в рамките на преклузивния срок от лице с правен интерес, за което съдебните актове са неблагоприятни, поради което са процесуално ДОПУСТИМИ.

Разгледани по същество жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

С обжалваното Решение № 80/19.09.2023г., постановено по АНД № 193/2023 г., Районен съд – Карлово е потвърдил Наказателно постановление № 2 от 15.03.2023 г. на кмета на община Сопот, с което на М. С. Б., [ЕГН], на основание чл.90, ал.1, т.7 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на община Сопот е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.8, т.3 от същата наредба.

За да постанови този резултат, районен съд е приел за безспорно установено, че в имота на Б. е налице струпване на голямо количество излезли от употреба вещи, които замърсяват имота и му придават вид на сметище, което притеснява обитаващите съседни такива. Направен е извод, че е без значение за съставомерността на деянието дали Б. е лицето поставило вещите. В мотивите си съдът е посочил, че след като вещите не са премахнати и са установени при проверката, явно от страна на Б. не е изпълнено задължението да опазва и поддържа чистота в имота си. За неоснователни приел възраженията за липса на съставомерност, предвид естеството на имота - земеделска земя.

Районен съд е изложил, че на жалбоподателя е наложена глоба в минималния предвиден в чл. 90 ал. 1 т. 7 от наредбата размер 300лв. и е направил извод, че деянието не осъществява и признаците на маловажен случай, като в тази връзка е посочил, че се касае за големи количества отпадъци, които освен че замърсяват имотите, заемат по-голяма част от тях и притесняват обитаващите околните имоти.

С оспореното решение, съдът е осъдил М. Б. да заплати на община Сопот сумата от 500 лева, разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след преценка и анализ на всички събрани по делото доказателства, районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

В процесното НП е посочено, че М. С. Б. не опазва и не поддържа чистотата на територията на имотите си, в които са натрупани огромно количество вещи от различен вид и материал, изглеждащи като такива, които са излезли от употреба – найлонови чували, пластмасови бутилки, кофи, стари мебели, хартиени опаковки и много други, включително и стар автомобил. Посочено е, че с това деяние Б. е нарушил чл.8, т.3 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на община Сопот.

Съгласно посочената разпоредба физическите лица са длъжни да опазват и поддържат чистотата на територията на имотите (в т.ч. и незастроените), на които са собственици, ползватели или наематели. Правилно районен съд е посочил, че е без значение за съставомерността на деянието дали Б. е лицето поставило вещите, доколкото безспорно е установено по делото, че имотите в които е извършена проверката са собственост на касационния жалбоподател.

Неоснователни са възраженията, че не са представени доказателства, че това са отпадъци и че в имота не е извършена редовна проверка от служителите на община Сопот. В АУАН и НП е описано наличие на натрупани огромно количество вещи от различен вид и материал. Фактът, че проверката е извършена през оградата не означава, че същата не е редовна. Жалбоподателят не твърди оградата да е висока и плътна, или такава която не позволява видимост през нея. Не е необходимо служителите от община Сопот да са вещи специалисти по отпадъците, за да могат да преценят дали в даден имот има натрупани вещи. Показанията на разпитаните пред районен съд свидетели са безпротиворечиви, че в имота е имало натрупани хладилници, опаковки, чували, шишета, найлон, туби, кофи и др., както и че са стигали голяма височина и до оградата. Без значение е дали са платени данъците на автомобила, доколкото според показанията на свидетеля К., същият е бил затрупан с отпадъци.

По отношение на възражението, че наредбата на общината не е приложима, тъй като случаят касае земеделска земя, районен съд е изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя изцяло. Наредбата за управление на отпадъците на територията на община Сопот е приета на основание чл. 22 от Закона за управление на отпадъците и регламентира дейностите с отпадъци на територията на цялата община, без значение дали се касае за земеделски имоти.

Неоснователно е възражението, че Б. не е предупреден, а направо му е съставен АУАН. Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Нарушението не е маловажно, доколкото установи се по делото, че количеството натрупани вещи е огромно и в двата имота.

Обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила.

Относно частната жалба на М. С. Б.:

С обжалваното Определение № 7 от 18.01.2024г. постановено по АНД № 193/2023 г. по описа на Районен съд – Карлово, в производство по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) съдът е оставил без уважение молбата на М. С. Б. за изменение на Решение № 80/19.09.2023г., постановено по АНД № 193/2023 г. по описа на Районен съд – Карлово в частта на разноските. Съдът е приел, че жалбоподателят до приключване на преизводството пред въззивна инстанция не е направил възражение за прекомерност на направените от другата страна разноски с искане да бъдат намалени.

Обжалваното определение е правилно. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Така предоставеното право следва да бъде упражнено от страните по делото до приключване на устните състезания пред съответната съдебна инстанция. В конкретния случай безспорно се установява по делото, че частният жалбоподател не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Направеното за първи път искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК е с касационната жалба против решението на районен съд – Карлово, тоест след приключване на последното заседание, поради което се явява несвоевременно заявено, след като възможността да се прави такова искане вече е била преклудирана.

Неоснователно е възражението, че не би трябвало Районен съд – Карлово да се произнася по жалбата му с определение и то само за размера на разноските. С Определение № 3072 от 22.12.2023г. по КАНД № 3102/2023г., Административен съд – Пловдив е прекратил производството по жалба на М. С. Б. срещу Решение № 80/19.09.2023г., постановено по АНД № 193/2023 г. по описа на Районен съд – Карлово и е изпратил делото на районен съд за произнасяне по обективираното в касационната жалба на Б., искане за изменение на Решение № 80/19.09.2023г.

В случая Определение № 7 от 18.01.2024г. по АНД № 193/2023 г. е постановено от Районен съд – Карлово именно в изпълнение на указанията на касационна инстанция. Анализът на разпоредбата на чл. 248 от ГПК сочи, че компетентен да се произнесе по искането за изменение в частта за разноските е първоинстанционният съд, който в случая е именно РС-Карлово.

Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че за пълния размер на разноските научил при получаване на решението по делото на Карловски районен съд и за това не е могъл да направи възражение. Договорът за правна защита и съдействие сключен между Община Сопот и адв.М. (лист 77 по АНД № 193/2023 г.) е представен в съдебно заседание проведено на 20.06.2023г., в което е участвал лично и М. С. Б.. Освен в съдебно заседание, Б. е могъл по всяко време да се запознае с материалите по делото на районен съд.

Всички претенции на страните, свързани с присъждане на направените от тях разноски следва да бъдат заявени до приключване на устните състезания в заседанието, в което делото е обявено за решаване. Възражение за прекомерност не е направено в откритото съдебно заседание на 05.09.2023 г., в което жалбоподателят е участвал лично. С оглед на това правилен е извода на районен съд, че направеното от Б. искане за намаляване на разноските направени от другата страна, след приключване на последното съдебно заседание по АНД № 193/2023 г. по описа на Районен съд - Карлово е несвоевременно направено.

С оглед изложеното, определението на Карловски районен съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 80/19.09.2023г., постановено по АНД № 193/2023 г. по описа на Районен съд - Карлово.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 7 от 18.01.2024г. постановено по АНД № 193/2023 г. по описа на Районен съд – Карлово.

Решението е окончателно.