Р Е Ш Е
Н И Е
№ 2481
град
Пловдив, 09 декември 2015 година
ВИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Пловдив, І отделение,ІХ гсъстав, в закрито заседание на 09
декември 2015 година , в състав:
Председател.;Велизар Русинов
като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 2892 по описа на съда
за 2015година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.268, ал.2 ДОПК.
Образувано
е по жалба на „Бригада" ЕООД с ЕИК *** със седалище
и адрес на управление :***, против Решение № 390 от 21.10.2015г. на
Директора на ТД Пловдив при на НАП, с
което е оставена без уважение жалба с вх.№24/РД-16-2776/08.10.2015г. на ТД
Пловдив на НАП,Офис Стара Загора срещу
разпореждане с изх.№ 5120-000003 от 25.09.2015 г. на публичен изпълнител, с което
разпореждане публичният изпълнител е
оставил без уважение подадено искане с вх. №24/РД-16-2668/08.09.2015г. от „БРИГАДА" ЕООД с ЕИК *** ,с което е поискано прекратяване на
изпълнително дело /ИД/№5120/2015г.по описа на ТД Пловдив на НАП,ИРМ Стара
Загора и погасяване на начислени лихви по имуществена санкция с твърдение ,че
били според „Бригада"
ЕООД с ЕИК
*** недължими.Жалбата е допустима,по
същество е неоснователна.Подадена е в
законоустановения срок от надлежната страна. В нея се изтъкват доводи за
незаконосъобразност на издаденото разпореждане,потвърдено с процесното решение
и се иска неговата отмяна. Твърди се, че публичното вземане, представляващо
имуществена санкция в размер от 50000 лв. по НП с № 3 от 17.03.2010г. влязло в
сила на 18.11.2010, е погасено по давност. Претендира се да е приложима
давността, уредена в ЗАНН, съответно в Наказателния кодекс. Конкретни оплаквания
се съдържат и относно начислените лихви, като се претендира, че неправилно
публичния изпълнител е начислил такива на вземане, произтичащо от наложена
имуществена санкция. Излагат се мотиви, че неправилно е приложен материалния
закон, тъй като в Закона за подземните богатства, на основание на който е
наложена имуществената санкция не е предвидено, че лихви се дължат.Настоящия
състав като взе предвид по отделно и в съвкупност доказателствата по административната преписка и становищата на
страните, приема за следното от
фактическа и правна страна:С обжалваното разпореждане,потвърдено с решението на
Директора на ТД на НАП-Пловдив публичният изпълнител е оставил без уважение
подаденото искане с вх. №24/РД-16-2668/08.09.2015г. от „Бригада" ЕООД, с
което е поискало прекратяване на
изпълнителното дело/посочено в разпореждането и по горе/, поради изтекла
давност.Сътавът споделя доводите на ответника ,че публичното вземане, чието
погасяване по давност се претендира, представлява имуществена санкция в размер на
50000 лева, наложена с Наказателно постановление № 3 от 17.03.2010г., издадено
от Директора на РИОСВ - Стара Загора, упълномощен със Заповед на Министъра на
околната среда и водите за нарушение на чл.93, ал.2 от Закона за подземните
богатства. Размерът на публичното вземане, за което е образувано изпълнителното
дело №5120/2015г. е 48500 лева, ведно с дължимите лихви, тъй като има извършени
частични плащания в общ размер на 1500 лева от „Бригада" ЕООД. Става дума
за публични вземания по смисъла на чл.162, ал.2, т.07 и т.9 ДОПК, а именно
вземане по влязло в сила наказателно постановление и лихви за това вземане,
което означава, че давността за тези вземания се подчинява на общия режим на
давността на публичните вземания по ДОПК, включително нейното спиране и прекъсване.
НП № 3 от 17.03.2010г., е издадено от Директора на РИОСВ -Стара Загора и е
влязло в сила на 18.11.2010г., което е установено от ответника от отбелязаното върху съдебните решения,
приложени по преписката, постановени по повод обжалването му.Според чл.171, ал.
1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
Според чл. 171, ал. 2 от кодекса, с изтичането на 10-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо
от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато
задължението е отсрочено или разсрочено. А според чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК,
давността спира с налагането на обезпечителни мерки.В случая, давността за
погасяване на публичното вземане по НП № 3 от 17.03.2010г. започва да тече от
01.01.2011г. и същата не е изтекла към настоящият момент. Факт, който не се
оспорва и от жалбоподателя. От данните по преписката се установява, че са
предприети действия по принудително изпълнение (издадено и съответно връчено на
10.09.2015г. съобщение за доброволно изпълнение, както и издадени разпореждания
за разпределение на постъпили суми), с което давността е прекъсната, а
впоследствие е и спряна с налагането на обезпечителните мерки, представляващи
запор върху банковите сметки на дружеството жалбоподател, считано от
02.10.2015г., съгласно чл.202, ал.1 от ДОПК, според която норма, запорът се
смята за наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение на
банките.Ответникът е обсъдил в процесното решение Тълкувателно решение №3 от 03.07.2014г. по
тълкувателно дело № 5/2013г. на Върховен административен съд (ВАС), според
което за имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН като вид публично вземане по
смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 5, във връзка с т. 07 от ДОПК давността е уредена
в чл. 171 от ДОПК. Кратката 2-годишна погасителна давност по чл.82, ал.1,
б."а" от ЗАНН е изключение по смисъла на предложение последно от ал.1
на чл.171 от ДОПК- "предвиден в закон по-кратък давностен срок", но
има приложение само за изрично предвиденото в разпоредбата административно
наказание "глоба" и не може да се приложи по аналогия и за
"имуществената санкция". Давностните срокове, предвидени за
изпълнение на административното наказание "глоба" в чл. 82, ал. 1,
б"а",във връзка с, ал. 2 и, ал. 3 от ЗАНН,правилно е прието от
ответника не са приложими по отношение
на "имуществената санкция", наложена с влязло в сила наказателно
постановление какъвто е процесния случай,в този смисъл неприложимо по казуса е
Тълкувателно постановление №1 на ВАС-ОСС на НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на
ВАС от 27.02.2015г.,посочено от жалбоподателя в жалбата.Тълкувателно решение №3
от 03.007.2014г. по тълкувателно дело № 5/2013г. на Върховен административен
съд (ВАС) сочи приложимия закон относно давността за наложени имуществени
санкции и това е ДОПК, и в този смисъл, са несъстоятелни доводите за приложение
на разпоредбите на ЗАНН и НК. Цитираната в жалбата съдебна практика - Решение
№2460/15.04.201 Зг. на Административен съд София по адм.д. №14466/2012г. е
неотносима, тъй същата е формирана преди постановяването на Тълкувателно
решение №3 от 03.07.2014г. по тълкувателно дело № 5/2013г. на Върховен
административен съд (ВАС) и не е съобразена с него.Предвид горното съставът
споделя извода на ответника ,че направеното възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на процесното публичното вземане,от жалбоподателя е
неоснователно.Неоснователно е и възражението на жалбоподателката относно
начислените лихви върху наложената на
жалбоподателя санкция по НП. Съгласно чл. 175, ал. 3 ДОПК лихви върху
лихви и лихви върху глоби не се дължат. Цитираната разпоредба е неприложима
спрямо наложените с НП санкции. Разпоредбата е предвидила изрично изключение за
начисляване на лихви, но само спрямо глоби и лихви, каквито в случая наложените
санкции не са. Както бе посочено по-горе с ТР № 3/03.07.14 г. по т.д. № 5/2013
г. на ВАС изрично е прието, че разпоредбата на чл. 175, ал. 3 ДОПК е
неприложима по отношение на имуществените санкции. Прието е, че при липса на
специална уредба за недължимост на лихви върху имуществените санкции приложима
е общата разпоредба на ал.1 на чл.175 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс - върху неплатените в законоустановените срокове публични задължения се
дължи лихва в размер, определен в съответния закон. Съставът споделя изводът на
ответника, че под „съответния закон" следва да се има предвид всеки
нормативен акт, съдържащ съответна специална материалноправна разпоредба,
указваща, че лихви се дължат.В случая, Законът за опазване на околната среда,
съдържа специална разпоредба, а именно тази на чл.72а, ал.1, според която
невнесените в срок санкции по Закона за подземните богатства се събират заедно
с лихвите от НАП по реда на ДОПК.С оглед на горното, не може да бъде възприето
възражението на жалбоподателя, че за да се дължат лихви е нужно подобна норма
да се съдържа в самия Закон за подземните богатства. По отношение на
граматическото тълкуване на употребения от закона термин „санкция" е нужно
да се има предвид, че се касае за родово понятие, включващо всякакви видове
санкции.В жалбата са изложени и доводи, че ал.2 на чл.72а ЗООС, предвижда
установяването на глобите и санкциите по ал1. да се извършва с издаването на
акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от Министъра на околната
среда и водите или оправомощено от него лице. Изтъква се, че тъй като
процесната имуществена санкция е наложена с НП, а не с такъв акт, то събирането
й не може да се извърши по реда на чл.72а, ал. 1 ЗООС и следователно лихви не
се дължат. В тази насока следва да се има предвид, че нормата на чл.72а, ал.2
ЗООС е обща, уреждаща установяването на едно публично държавно вземане. Видът
на съответния акт, с който се установява вземането се определя от съответния
закон, съобразно вземането, което се установява и реда по който се издава.
Безспорно е, че глоби и санкции, се налагат по реда на ЗАНН с издаването на
наказателно постановление.сътавът споделя изводът на ответника , че самото
наказателно постановление, доколкото с него е установено публично държавно
вземане по основание и размер представлява акт за установяване на публично
държавно вземане по смисъла на чл.72а, ал.2 ЗООС. Като правилно е отбелязано от
ответника , че нито в Закона за подземните богатства, нито в ЗООС е предвидено
издаването на друг вид актове, с които да се налагат глоби или имуществени
санкции.За събиране на публичното
държавно вземане е образувано изпълнително дело, поради което за него се
прилага давността по ДОПК, която е 5-годишна и не е изтекла към настоящия
момент,като към момента не е изтекла и абсолютната 10-годишна давност.
Давността се подчинява на общия режим на давността за публични вземания по ДОПК
и тъй като за събирането на задълженията по НП е образувано изпълнително дело
преди изтичането на петгодишната давност, както и абсолютната 10-годишна
давност то те не са погасени по давност. В хода на съдебното производство не са
ангажирани нови доказателства. Всъщност спор между страните по фактите няма.
Спорът е относно приложението на материалния закон. При така установените факти
съдът намира, че решението на директора на ТД Пловдив на НАП е законосъобразно
и не са налице основания за неговата отмяна или изменение, като се споделят всички изложени в него
съображения. Съдът намира за правилни и обосновани изводите на директора на ТД
Пловдив на НАП. Състоятелно е от страна на ответника е позоваването на 10
годишния срок, предвиден в чл. 140 от
ДПК (отм.), респ. чл. 171 от ДОПК, тъй като тя е приложима при спиране или прекъсване на
давността, каквото спиране или прекъсване
е налице в процесния случай.Не е спорно, че изпълнително дело е
образувано, за задължения, произтичащи
от процесното НП. Изпращането на съобщение за доброволно изпълнение и налагане на обезпечителни мерки
представлява такова действие по прекъсването на давността.Съгласно разпоредбата
на чл. 266, ал.1 от ДОПК действията на
публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено
лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния
изпълнител, който ги е извършил. Жалбата се подава в 7- дневен срок от
извършването на действието, ако лицето е присъствало или е било уведомено за
извършването му, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите
лица срокът тече от узнаване на действието. Разпоредбата на чл. 267, ал.1 от ДОПК сочи, че решаващият
орган разглежда жалбата въз основа на данните по преписката и представените от
страните доказателства. Ал. 2 пък дава параметрите на обхвата на контрола на
решаващия орган и очертава правомощията му в тази връзка. От своя страна чл. 268, ал.1 от ДОПК гласи, че в случаите
по чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6
длъжникът или взискателят може да обжалва решението пред административния съд
по местонахождението на компетентната териториална дирекция в 7-дневен срок от
съобщението. Преписката се изпраща на административния съд в тридневен срок от
постъпването на жалбата. С оглед на систематическото, граматическото и
логичното тълкуване на тези разпоредби се налага извода, че предмет на съдебна
проверка е законосъобразността на разпореждането на публичния изпълнител и
потвърждаващото го решение на ответника.Както решението на ответника, така и
разпореждането на публичния изпълнител са валидни административни актове, като
постановени от компетентни органи в рамките на овластяването им. Разпореждането
и потвърждаващото го решение са
материално законосъобразни.В случая по отношение на института на погасителната
давност за публични вземания се прилагат процесуалните закони, уреждащи
материята на възникване, установяване и събиране на тези вземания, ДПК (отм.) и ДОПК.
Следва да се отчете и института на погасителната давност, уреден в ЗЗД с оглед на разбирането в доктрината, че
правните понятия и институти имат еднакво значение. Основен правен принцип е,
че нормите за сроковете, установени в нов закон, не се прилагат към започнали
да текат заварени срокове, освен ако за завършването им по стария закон се
изисква по-дълъг срок от предвидения в новия закон - арг. от § 7 на ЗЗД. В конкретният случай, с оглед
на обстоятелството, че давността по отношение на всички публични задължения е
започнала да тече при действието на ДОПК,
приложими са неговите разпоредби. Процесуалните действия по предприемането на
принудително изпълнение систематично са разписани в чл. 182, ал.2, чл. 220 и чл. 221 от ДОПК в съответните им редакции. В случаите по чл. 82, ал. 4 от ЗАНН при образувани
изпълнителни дела давността се определя според процесуалния закон, уреждат
правилата за принудителното изпълнение върху имуществената санкция, в
качеството и на публично задължение т. е. приложим е ДОПК.С тези мотиви
настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна, което налага отхвърлянето
й относно процесното решение на ответника и потвърденото с него разпореждане на
публичния изпълнител. Водим от всичко
изложеното, съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде
отхвърлена. Предвид изхода на делото и липса искане за присъждане на разноски
на ответната дирекция не следва да се
присъжда юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл.268, ал.2 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІХ гсъстав,
Р Е
Ш И :
Отхвърля жалбата на „Бригада" ЕООД с ЕИК *** със седалище
и адрес на управление :***, против Решение № 390 от 21.10.2015г. на
Директора на Териториална дирекция -Пловдив при
на НАП.Препис от акта да се изпрати на страните.Решението не подлежи на обжалване.
Съдия; /п/