№ 32
гр. К., 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Георгиева
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Виолета Н. Здравкова
като разгледа докладваното от Надя Сп. Георгиева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20211500600541 по описа за 2021 година
Производството е по въззивно, по реда на гл.21 от НПК
Образувано е по въззивна жалба от подсъдимия АЛ. Б. К. срещу присъда №
260041/12.07.2020г, постановена по НЧХД № 342/2021 г. по описа на Кюстендилски
районен съд (КнРС). С жалбата се правят оплаквания за необоснованост, процесуална и
материална незаконосъобразност на присъдата. Сочи се, че деянието е несъставомерно
поради наличие на хипотезата по чл.12, ал. 1 от НК. Твърди се, че присъдата е постановена
в нарушение на чл. 287 от НПК, тъй като съдът е приел за установени фактически
обстоятелства, различни от изложените в тъжбата без изменение по реда на цитираната
разпоредба. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна, както
и за отхвърляне на гражданския иск
С жалба- допълнение са развити пространни съображения за постановяване на
присъдата в нарушение на чл. 13, чл.14 ,чл.107, ал.5 и чл. 305 ал. 3 от НПК. Заявено е
алтернативно искане за намаляване на размера на обезщетението, поради неговата
несправедливост
По време на въззивните съдебни прения повереникът на частния тъжител е
пледирал за потвърждаване на присъдата, като правилна.
Подсъдимият е поддържал доводите в жалбата и допълнението й за неправилност
на присъдата. Заявил е, че липсват доказателства за нанесен от него на пострадалия
1
юмручен удар. Отбелязал е, че може ръката му да е срещнала лицето на пострадалия, но
само, за да защити съпругата си.
Кюстендилският окръжен съд, след преценка на жалбата, доводите на страните и
доказателствата, и след служебна проверка на присъдата в пределите на правомощията си
по чл.314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваната присъда, КнРС е постановил, че П Р И З Н А В А подсъдимия АЛ.
Б. К., с посочена самоличност, ЗА ВИНОВЕН в това, че на *********г. в
****************, пред ********, е причинил лека телесна повреда на КР. АЛ. СТ., с ЕГН
**********, съпроводена с разстройство на здравето и причинена с удар с ръка в лявата част
на скулата, изразяваща се в кръвонасядания по кожата на лява буза, представляваща
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по
чл.130, ал.1 от НК, поради което и при условията на чл.78а НК го освобождава от
наказателна отговорност и му налага административно наказание „глоба“ в размер на
************ (*********) лева.
С присъдата КнРС е ОСЪДИЛ подсъдимия да заплати на КР. АЛ. СТ. , с посочени
лични данни, чрез неговата майка С. Г. СТ. сумата ************ лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на нанесената му лека
телесна повреда, ведно със законната лихва върху сумата, считано от *********г. до
окончателното й изплащане, като за разликата от ************ лева до пълния
претендиран размер от ******* лева, искът е отхвърлен, като неоснователен. Осъдил е
подсъдимия и да заплати на К., чрез неговата майка сумата от ****** лева,
представляваща сторени от него деловодни разноски.
С присъдата е ОСЪДИЛ подсъдимия да заплати по сметка на Районен съд –
гр.Кюстендил държавна такса в размер на **** (**********) лева за уважения размер на
гражданския иск.
За да постанови присъдата си КнРС е провел съдебно производство в съответствие с
разписание в НПК правила. Не е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, от категорията на абсолютните, което да е основание за отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане. Събрал е по предвидения в НПК ред относими към
предмета на делото доказателства. Въз основа на същите е приел за установена ясно
изложена в мотивите на присъдата фактическа обстановка. Тя кореспондира изцяло със
събраните по надлежния ред доказателства, които изясняват пълно, всестранно и обективно
обстоятелствата по делото. След преценка на доказателствата, КнОС споделя
фактическите изводи на КнРС. Приема за установена следната фактическа обстановка:
Към ********* г. подс. А. Б. К. и свид. Б.Л. живеели на семейни начала. Често
посещавали родния ********** на св.Л., в който отсядали в дома на родителите й, находящ
се на ул. *************. Къщата им се намирала срещу входната врата на вх.“Б“, на
намиращия се на същата улица *********. В него, на **********, живеело семейството
на тъжителя К.С., състоящо се от баща А. С. и майка С.С..
Между семействата на подсъдимия и тъжителя имало спор за паркоместа. Първо
св.С. пъркирал пред гаража на къщата на сем.Л., а те не били съгласни, после подсъдимият
2
започнал да паркира под терасата на апатамента на сем. С.и и те били против.
Подсъдимият, когато паркирал автомобила си под терасата на семейството на
тъжителя, често намирал автомобила си нацапан или в близост до него св.С. паркирал
семейния си автомобил, по начин затрудняваш излизането на автомобила на подсъдимия от
паркомястото. По този повод отношенията между двете семейства се влошили.
На ********* г. подсъдимия и св.Л. отпътували от гр.К. за С.. Завалял дъжд,
подсъдимият пуснал чистачките и цялото панорамно стъкло побеляло. Установил, че по
стъклото има нещо лепкаво. Опитал да го изчисти, но било много трудно. Това наложило
отново да се върнат пред къщата им в гр.К.. Там съпругата му и децата им влезли в
къщата, а подсъдимият започнал да чисти стъклото с препарати. Семейството на
подсъдимия смятало, че стъклото е нацапал тъжителя.
Докато чистел стъклото, покрай подсъдимия минала св. С.С. - майка на тъжителя КР.
АЛ. СТ.. Видяла я св.Л. и му я показала. Подсъдимият бил много ядосан и започнал да вика
към св.С., казвайки й:“ *********************************“. Тя не му отговорила нищо и
продължила по пътя си. От прозореца го наблюдавал и тъжителя, който му казал
„****************“. Подсъдимият му отвърнал, като също го обидил.
За случилото се св.С. телефонирала на съпруга й- свид. А. С., който бил в дома на
св. В.А.. Последният докарал с автомобила си св. С. пред блока му.
Там се срещнали св.А. С. и подсъдимия. Възникнал спор за течността, изсипана
върху автомобила на подсъдимия. Подсъдимият бил застанал срещу св.С. и двамата се
разправяли. На улицата излезли тъжителят К.С., а след него и свид. Б. Л.. Тъжителят
застанал от лявата страна на баща си-св.С.. Св.Л. се насочила към тъжителя, защото
предположила, че той е излял течността. Когато много го приближила, тъжителят
отстъпил леко назад и с две ръце я изблъскал, като я отдалечил от себе си. Последното
възприел подсъдимия с периферното си зрение. Веднага протегнал ръка и ударил тъжителя
К.С. с дланта си, присвита като юмрук, в лявата буза на лицето му, с мотив да защити
съпругата си . Като видял това св.С. скочил към подсъдимия. Всички били много изнервени
и започнали да се дърпат, за да не допуснат да бъде ударен някой от близките им на мястото.
Взаимно се и обиждали. Св. А. С. заявил, че ще се обади в полицията и всеки
преустановил действията си спрямо другия в очакване на полицията. Св.С. позвънил на
тел.112 и на място пристигнал полицейски патрул от РУ- Кюстендил, в състав от св. Е..
Пред него тъжителя и св.С. заявили, че на тъжителя е ударен шамар от подсъдимия. По
бузата на тъжителя имало зачервяване.
След случая тъжителят бил прегледан от лекар. За прегледа бил съставен Лист за
преглед.
Тъжителят бил прегледан и от д-р Н., на 14.01.2021г., в МБАЛ „Д-р Н.Василиев“ -
гр. К., който му издал медицинско свидетелство,
На 14.01.2021 г. св.Ал.С. подал заявление в КнРП за нанесен побой на тъжителя.
С постановление от 05.03.2021г. на Районна прокуратура- Кюстендил е отказано
3
образуване на досъд.п-во,поради липса на доказателства за престъпление от общ характер.
Според приетата от КнРС съдебномедицинска експертиза, при процесния
инцидент на *********г. на КР. АЛ. СТ. е причинено КРЪВОНАСЯДАНЕ по кожата на
лявата буза, в областта на скулата, от действия на твърди тъпи предмети (по механизма на
удари и-или натиск с или върху такива) и отговорят да са получени по време и начин, за
които се съобщава от тъжителя – нанесен удар с юмрук в областите на лицето.
Травматичните увреждания, според в.л., са причинили болка и страдание и за пълното
възстановяване при благоприятно протичащ възстановителен процес /като в случая/ са
необходими около 10-12 дни. В с.з. вещото лице е допълнило заключението си, като е
посочило, че увреждането, по принцип, е възможно да се получи при удар с ръка , с част от
удар на ръка или шамар с отворена ръка.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните от
КнРС свидетели А. Георгиев С.-баща на тъжителя (л.56г, заявил, че подсъдимият ударил с
юмрук сина му-тъжителя в лявата част на лицето, след като той преди това отблъснал с ръце
приближилата се много до него съпруга на подсъдимия), св.В. С. А. (заявил, че видял подсъдимия
да удря К. с вътрешната част на юмрука в лявата част на лицето), св. Б. П. Л. –фактическа съпруга на
подсъдимия (л.58-60, заявила, че подсъдимият е протегнал ръка, за да спре тъжителя да не я блъска и го спрял,
но не е видяла да бъде ударен от подсъдимия) и св.П. Д. Л.-баща на фактическата съпруга на
подсъдимия (л.60,заявил, че подс.е протегнал ръката си, за да предпази дъщеря му от
бутането на тъжителя и тъжителят се ударил в протегната ръка), и св. Е.-полицай (л.84),
както и от медицинско свидетелство, Амбулаторен лист за преглед, заключението на
вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза по делото (л.52) и Справка за
съдимост ( л.69).
Правилно КнРС не е дал вяра на показанията на свидетелите Б.Л. и П. Л., в частта
им, според които подсъдимият не е ударил тъжителя, а последният сам се е ударил в
ръката му. Тези показания на посочените свидетели са опровергани по категоричен и
несъмен начини, от показанията на останилите горепосочени свидетели, според които
подсъдимият е ударил тъжителя. Правилно КнРС е дал вяра на групата свидетелски
показания, според които подсъдимият е ударил тъжителя, тъй като те са ясни, категорични,
логични, взаимно се потвърждават помежду си, както и от изводите на СМЕ, според която
увреждането на тъжителя може да се получи по описания начин в тъжбата-чрез удар по
лицето. Отчасти тези показания се потвърждават и от показанията на свидетелите Л., които
са заявили, че подсъдимият е протегнал ръка към тъжителя, т.е. извършил е действие, което
се потвърждава от показанията на останалите свидетели. Спорни са доказателствата относно
това, дали подсъдимият е нанесъл удар с ръка или тъжителят сам се е ударил в нея и дали
ударът е нанесен като шамар, с дланта или е бил с юмрук. КнОС, анализирайки показанията
на свидетелите, установили нанасяне на удар от подсъдимия, и увреждането, приема че
ударът е бил нанесен като шамар с дланта на ръка, леко присвита в юмрук. Така приема
КнОС, защото това описание най-съответства на описания механизъм на нанасяне на удара
от св.В.ов, който единствен от всички не е участвал в спора, не е бил емоционално
4
превъзбуден от него и е наблюдавал отстрани, от място и позиция, позволяваща му да
възприеме удара добре.
Правилно и обосновано КнРС е квалифицирал деянието на подсъдия като
престъпление по чл.130, ал.1 от НК
Правилно КнРС е посочил, че непосредствен обект на посегателство при това
престъпление са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеност на човешкото
здраве и физическата цялост на личността.
Изпълнителното деяние на престъплението е извършено чрез нанасяне на удар с
ръка в областта на лявата скула на лицето на пострадалия. Престъплението е резултатно и е
довършено с настъпване на престъпния резултат-травматичното увреждане-кръвонасядане
на лявата скула на лицето на непълнолетния пострадал. С увреждането е причинено
изменение на тъкани на пострадалия. Правилно КнРС, при преценката на увреждането
като лека телесна повреда, се е позовал на ППВС № 3/1979г., изясняващо редица въпроси
свързани с телесните повреди и тяхната квалификация. Точно е приложил КнРС указанията
в т.15 от Постановлението, според която за леки телесни повреди с разстройство на
здравето следва да се приемат случаите на наранявания на кожата и насиняване на части на
тялото. Правилно увреждането на пострадалия е преценено от КнРС като засягане на
анатомичната цялост на тъкани, извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК, което независимо
от неговия размер е престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
Правилно КнРС е приел, че деянието е осъществено от подсъдимия при форма на
вина - пряк умисъл по см.на чл.11, ал.2 от НК, защото е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване. При нанасяне на удар с ръка, подсъдимият е съзнавал и е искал да нанесе
телесни увреждания на тъжителя.
КнОС не намира основания за преценка на деянието на подсъдимия като извършено
при усл. неибежна отбрана по см.на чл.12, ал.1 от НК, каквото становище е изразено в
жалбата. Така приема КнОС, защото липсват доказателства за нанасяне на удара в момент на
непосредствено противоправно нападение от пострадалия върху съпругата на подсъдимия.
Дори и да бе налице такова, предвид конкретните обстоятелства, нанесения удар би бил при
превишаване пределите на отбраната, поради което наказателната и гражданска отговорност
на подсъдимия не може да бъде изключена. Горните изводи не могат да бъдат променени
въпреки поведението на пострадалия, който е имал също укоримо и несъответно на
възрастта си поведение. Нищо не е налагало вмешателството му в спора между възрастните,
нито обидното му поведение към подсъдимия, преди инцидента. Недопустимо е и
поведението на подсъдимия към непълнолетния пострадал, тъй като възрастта на
подсъдимия предполага и изисква по-адекватно решение, повече търпимост и несвързан с
физическо насилие респект към конкретното неприемливо поведение на 15-годишния
непълнолетен. Не е установено по делото той да е бил наранен от св.Л. или да е имало
опасност от такова. Приближаването й до него не е застрашавало здравето му, в подкрепа на
който извод е липсата на такива действия от нейна страна, след отблъскването й от него.
5
Подсъдимият също не е имал основание за предприемане на защитни действия спрямо
съпругата си от поведението на пострадалия тъжител-дете. Нелогични са обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелите Л., според които пострадалият се срещнал, т.е.
сам се ударил в ръкана на подсъдимия. При наличните категорични и убедителни
свидетелски показания за нанесен удар от подсъдимия на пострадалия и конкретните
обстоятелства, при които се е случило това, неприемлив е посочения механизъм от
подсъдимия и близките му свидетели за причиняване на увреждането на тъжителя. Той
некореспондира и с изводите на СМЕ.
КнОС намира за неоснователни и доводи в жалбата и допълнението й за
постановяване на присъдата при съществени процесуални нарушения. Мотивите не страдат
от пороците по чл.305, ал.3 от НПК. Ненужно съдът е цитирал свидетелските показания.
Достатъчно е било само да ги анализира поотделно и в съвкупност, задълбочено и прецизно,
с цел оценката им според действителното им съдържание. Анализът е лаконичен, но е
правилен. КнОС не намира основание за различна оценка на доказателствата, от дадената от
КнРС. Последният не е допуснал нарушение на чл.287 от НПК, тъй като не е приел
различни фактически обстоятелства от изложените в тъжбата, с което да е ограничил
правото на защита на подсъдимия, поставяйки го в ситуация на осъждане по непредявено
обвинение. Приетият от КнРС механизъм на причиняване на увреждането на тъжителя не се
различава съществено от посочения в тъжбата, но е по общ, доколкото се сочи, че ударът е
бил с ръка, без да се конкретизира, че е юмручен. Този подход на районния съд не води до
изменение на обвинението, допустимо по чл.287, ал.6 от НПК, тъй като не се касае за
съществено изменение на обстоятелствената част на тъжбата.
КнОС не намира основания за намаляване размера на наказанието глоба ****** лв., тъй
като е наложено най-лекото, предвидено в закона. Правилно е приложен институтът на
освобождаване от наказание и налагане на адм.наказание, тъй като са налице
предпоставките по чл.78а, ал.1 от НК за това. Наказанието е определено в съответствие с
изискванията на чл.27 от ЗАНН и целите по чл.12 от ЗАНН на административното
наказание, приложими при определяне на адм.наказание по чл.78а от НК.
Правилно КнРС е приел, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за
ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия за извършения от него деликт по
отношение личността на гражданския ищец. Деянието на подсъдимия е противоправно и
виновно. На гражданския ищец са причинени неимуществени вреди, които са в пряка
причинна връзка с извършеното от подсъдимия деяние. Установено е по делото, че в
резултат на виновното противоправно поведение на подсъдимия, на пострадалия е
причинено кръвонасядане на лицето, в областта на лявата скула и в резултат на това е
претърпял болки и страдания, като срокът за пълното възстановяване е в рамките на 10-12
дни.
При определяне размера на дължимото обезщетение, правилно КнРС е взе предвид
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, свързана с критерия за справедливост. Размерът на
обезщетението е справедлив, тъй като е съответен на вида и характера на увреждането,
6
последиците от същото, продължителността на болките и страданията, пълното
оздравяване и възрастта на увредения.
Предвид изложеното КнОС счита, че не следва да намалява размера на
обезщетението. Правилно е присъдено заплащането му ведно със законната лихва, считано
от увреждането до плащането.
КнОС не констатира основания за отмяна или изменение на присъдата, поради
което следва да я потвърди.
Предвид изхода на делото основателна е претенцията за присъждане на тъжителя,
чрез неговата майка, на сторените от него разноски в размер на ******* лв. –адвокатство
възнаграждение пред въззивната инстанция. Те се дължат от подсъдимия съгл.чл.189, ал.3 от
НПК, тъй като е признат за виновен по обвинение-предмет на делото
С оглед на горното и на основание чл. 338 вр. с чл.334, т.6 от НПК, КнОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАДАВА присъда № 260041/12.07.2020г, постановена по НЧХД №
342/2021 г. по описа на Кюстендилски районен съд.
ОСЪЖДА подсъдимия АЛ. Б. К., с ЕГН ********** да заплати на тъжителя КР.
АЛ. СТ., чрез неговата майка С. Г. СТ., сумата от ******* лв.-адвокатство възнаграждение
пред въззивната инстанция по ВНЧХД № 541/2021 г. по описа на Кюстендилски окръжен
съд.
Решението не може да се обжалва и протестира.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7