№ 2644
гр. София, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110201974 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 553277-F569211 от 04.01.2021 година
директорът на офис “Център” при ТД на НАП-гр.София е наложил на “********” ООД, с
ЕИК ********** пет имуществени санкции в размер на 500 /петстотин/ лева всяка на осн.
чл.355, ал.1 от КСО за пет отделни нарушение на чл.3, ал.1, т.1, б.А от Наредба № Н-8 от
29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни
от работодателите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица във
връзка с чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално осигуряване.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
дружество, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата най-
напред се излагат оплаквания за неспазване на срока за установяване на административно
нарушение по чл.34, ал.1 ЗАНН, доколкото факта на нарушението е бил известен на
наказващата администрация още към момента на извършването му, доколкото именно от
същата се администрира базата данни, свързана със задължените лица, респективно
подаваните от тях декларации, поради което факта на нарушението може да бъде установен
веднага и, без да се налага събиране на допълнителни доказателства, респективно началото
на срока е денят следващ този на закъснението. Наред с това се изтъква, че поне за част от
нарушенията е изтекъл и едногодишния срок по чл.34, ал.1 ЗАНН, а в заключение се излага,
че размерът на санкцията е прекомерен доколкото нарушението е първо по ред, липсват
вредни последици, и приложение следва да намери правилото на чл.28 ЗАНН, за определяне
на случая като маловажен.
В съдебно заседание, дружеството- жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от адвокат Петков, който поддържа искането за отмяна по съображенията
изложени в жалбата. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована, се представлява от
юрисконсулт Коцева, която моли за потвърждаване на наказателното постановление, като
1
правилно и законосъобразно издадено, при спазване на материалния и процесуалния закон.
Изтъква, че нарушението е доказано, не е налице маловажност на случая, а санкцията е в
минимален размер. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят търговско дружество "********" ООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, представлявано от управителя си.
Дружеството се явява осигурител по смисъла на чл.5, ал.1 КСО и §1, т.1 от ДР на
Наредбата, по отношение на лицата, за които дължи начисляване и внасяне на осигурителни
вноски. В тази връзка за дружеството по правило произтича задължение за периодично
предоставяне на информация за обстоятелствата, посочени в чл.5, ал.4 от КСО, във връзка с
осигуряваните от него лица. Редът и сроковете за изпълнението на това задължение са
детайлно регламентирани в Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете начина
и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица,
както и от самоосигуряващите се лица. Обемът на информацията е дефиниран в образците
на Декларации към същия нормативен акт, чрез които се осъществява, подаването на данни
от работодателите към съответната ТД на НАП.
Съгласно чл.3, ал.1, т.1, от Наредбата, осигурителите са длъжни да подават
Декларация образец № 1, за осигуряваните от тях лица, в срок до 25-число на месеца,
следващ този, за който се отнасят данните.
На 11.08.2020г. в ТД на НАП град София, офис "Център", била депозирана молба вх.
№ 10-53-3-158/11.08.2020г., с приложени към същата Констативен протокол № КП-5-21-
00795004/10.08.2020г. и Задължителни предписания № ЗД-1-21-00795006/10.08.2020г., както
и пет декларации образец № 1 за месеците юли 2019г., август 2019г., септември 2019г.,
октомври 2019г. и ноември 2019г., свързани с осигуряването на служител на дружеството-
Жени Христова Григорова.
При това било констатирано забавяне от страна на дружеството при подаване на
декларациите образец № 6 за периода август- октомври 2017г., за което били предприети
действия по ангажиране на админстративно- наказателната отговорност.
В тази връзка, бил съставен акт за установяване на административно нарушение №
F569211/10.09.2020 година от страна на инспектор по приходите Веселина Денева, с който
срещу "********" ООД било повдигнато административнонаказателно обвинение за
извършени 5 административни нарушения, за това, че в качеството си на осигурител не е
подало в ТД на НАП-град София, Декларация образец № 1 за месеците юли 2019г. до
ноември 2017г., в предвидения за това срок, а именно до 25-число на месеца следващ този,
за който се отнасят данните.
Фактическата обстановка актосъставителят квалифицирал като нарушение на чл.3,
ал.1, т.1, б.А от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица във връзка с чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално осигуряване.
АУАН е съставен с участието на и връчен на представител на дружеството с изрично
пълномощно, като срещу същия в законоустановения срок са постъпили възражения.
На основание така изготвения акт за установяване на административно нарушение
било съставено наказателно постановление (НП) № 553277-F569211 от 04.01.2021 година
директорът на офис “Център” при ТД на НАП-гр.София е наложил на “********” ООД, с
ЕИК ********** пет имуществени санкции в размер на 500 /петстотин/ лева всяка на осн.
чл.355, ал.1 от КСО за пет отделни нарушение на чл.3, ал.1, т.1, б.А от Наредба № Н-8 от
29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни
2
от работодателите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица във
връзка с чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално осигуряване.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН F569211/10.09.2020
година; Наказателно постановление (НП) № 553277-F569211 от 04.01.2021 година, заповед
за компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган, молба вх. № 10-
53-03-1348/11.08.2020г. до ТД на НАП- София град, декларации образец № 1, Констативен
протокол № КП-5-21-00795004, Задължителни предписания № ЗД-1-21-
00795006/10.08.2020г., справка данни за осигуряването за период 01.07.2019г.-31.12.2019г.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост приобщените по делото писмени
доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават
при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност последните, приобщени
на осн. чл.283 НПК към доказателствената съвкупност по несъмнен начин установяват
фактите, включени в предмета на доказване по делото, като не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие. Еднопосочността на
доказателствения материал и липсата на спор по фактите, не налагат обсъждане на всеки
един от доказателствените източници поотделно, по аргумент за обратното от чл.305, ал.3,
изр.2 НПК.
Въз основа на възприетата за несъмнена фактическа обстановка и след като, предвид
разпоредбата на чл.334 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, извърши цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице- адресат на административно-
наказателната санкция, в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което се явява
допустима, но разгледана по същество е неоснователна в искането за отмяна.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН №
F569211/10.09.2020 година, който е съставен от компетентен орган, в рамките на
материалната и териториална компетентност на последния. Съгласно чл.355, ал.5 от КСО,
актовете за нарушения се съставят от органите на НАП, към които, съгласно чл.7, ал.1, т.4 от
ЗНАП се числят и служителите на Национална агенция по приходите, заемащи длъжност
„старши инспектор по приходите.”
Наказателното постановление също е издадено от териториално и материално
компетентен орган, като съгласно чл.355, ал. 5, in fine от КСО, наказателните постановления
за нарушения по посочената разпоредба се издават от изпълнителния директор на НАП или
упълномощено от него лице, каквото съгласно т. 1.2 от Заповед ЗЦУ-ОПР-1149/25.08.2020г.
се явява директорът офис при на ТД на НАП.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, като същите са съставени в рамките на сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3
ЗАНН. Тук е мястото да се посочи, че визираните в разпоредбата на чл.34, ал.1 ЗАНН
срокове, в частност тримесечния срок за започване на производството тече от откриване на
нарушителя т.е. момента, в който на наказващата администрация е станал известен факта на
нарушението, доколкото за приходната администрация не съществува задължение за
проверка относно наличието на задължение за подаване на осигурителна информация от
страна на един или друг правен субект. . В настоящия случай това е станало едва при
подаване на данните със заявление вх. № 10-53-03-1348/11.08.2020г. и извършената от
страна на инспектор по приходите нарочна проверка в тази връзка, с оглед, на което
съставения на 10.09.2020г. АУАН е съставен своевременно и в сроковете по чл.34, ал.1
ЗАНН, в който смисъл е и константната практика на АССГ. Наред с това, доколкото без
3
съмнение се касае за нарушение визирано именно в част трета на КСО, то за установяване на
същите важи двугодишния срок от извършването, в който смисъл изричния текст на чл.34,
ал.1, in fine. В настоящия случай, за нарушенията извършени в рамките на периода
26.08.2019г.-27.12.2019г. този срок без съмнение е спазен при установяването им с
горецитирания АУАН.
На следващо място АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията
на чл.42 и чл.57 ЗАНН, като съдържат посочените там реквизити, в частност достатъчно
ясно и конкретно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и
нарушената правна разпоредба, като не се констатират дефицити нито в съдържанието, нито
в процедурата по съставянето и предявяването им, които да се определят като процесуални
нарушения от категорията на съществените.
С обжалваното наказателно постановление (НП) № 553277-F569211 от 04.01.2021
година на директор на офис "Център" при ТД на НАП-гр.София на дружеството-
жалбоподател "********" ООД са наложени пет имуществени санкции в размер от 500 лева
всяка, за допуснато пет идентични нарушения на чл.3, ал.1, т.1, б. А от Наредбата.
Посочената разпоредба на подзаконовия нормативен акт, регламентира сроковете за
подаване на информация от осигурителите, в случаите, когато това става чрез Декларация
образец №1, а именно до 25 -число на месеца, следващ този, за който се отнася
декларирането.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, приета за установена и от
настоящия съдебен състав, напълно кореспондира с посочения състав на административно
нарушение на правилото на чл.3, ал.3, т.1, б.А от Наредбата, като безспорно е
констатирано, че дружеството е подало Декларация образец № 1 с данните за месеците
юли-ноември 2019г. едва на 11.08.2019г., т.е. значително след установения срок. Предвид
на това са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на дружеството-
жалбоподател, като доколкото задължението за подаване на декларация е самостоятелно за
всеки един от петте месечни периода, то закъснението за предоставяне на декларация
образец № 1 за всеки от петте месеца, представлява самостоятелно нарушение. При това
правилно и в съответствие с чл.18 ЗАНН за всяко от тях е наложена отделна имуществена
санкция. Доколкото нарушенията са извършени от юридическо лице, въпросът за
субективната страна не подлежи на изследване.
За пълнота следва да се отбележи, че отмяната на Наредба № Н-8/29.12.2005 г. с
параграф 4 от ПЗР на Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и
реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от министъра на финансите
не променя извода за съставомерност на допуснатото нарушение. В чл. 4, ал. 1, т. 1, б. А от
актуално действащата Наредба № Н-13/17.12.2019г. е регламентирано идентично
задължение за осигурителите, а именно да подават декларация образец № 1 в съответната
ТД на НАП до 25-о число на следващия месец, т.е. настъпилото изменение не съставлява по-
благоприятен закон, който да обосновава приложението на чл.3, ал.2 ЗАНН. Правилно и
законосъобразно, в съответствие с чл.3, ал.1 ЗАНН наказващият орган е дал правна
квалификация на нарушението съобразно нормативната уредба действаща към момента на
извършването му, а именно по Наредба № Н-8/29.12.2005 г.
За нарушаване на разпоредбата на чл.5, ал.4 КСО и подзаконовите нормативни актове
по прилагането му чл. 355, ал. 1 от КСО предвижда имуществена санкция в размер от 500
до 5 000 лв. Всяка от санкциите, наложени на дружеството- жалбоподател е в размер от
500/петстотин/лева т.е. в размер равен на минималния, което с оглед правомощията на съда
в настоящото производство не налага допълнителното им обсъждане.
Съдът не споделя аргументите за отмяна на наказателното постановление, изложени в
жалбата, които сочат на твърдения за маловажност на случая. Съгласно §.1, т.4 ДР на ЗАНН,
4
където се сдържа легалната дефиниция на понятието маловажен случай, приложима към
административните нарушения , маловажен е случаят, който поради липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпление от съответния вид. В настоящия случай, доколкото по правило се касае за
нарушение от категорията на формалните, общественоопасните последици са по дефиниция
изключени от състава, т.е. законодателят е приел, че пропускът за своевременно подаване на
декларация образец № 1 като част от декларациите, чрез които се подават данни по чл.5, ал.4
КСО, е достатъчно основание за ангажиране на административно-наказателна отговорност и
без да е необходимо настъпването на други обществено-опасни последици. На следващо
място не се констатират други особено съществени смекчаващи обстоятелства, които в
значителна степен да снижават обществената опасност на извършеното в сравнение с
обичайните случаи на нарушения от същия вид. Напротив вярно е обратното, като се касае
за значителни периоди на забавяне от почти година, до над 200 дни, а пропускът е бил
отстранен едва след извършена проверка от страна на НОИ, и поради издадено
задължително предписание в тази връзка. Действително липсват данни за предходни
нарушения, налице е съдействие на дружеството при отстраняването, което обаче според
съда е било отчетено от наказващия орган при определяне на санкция в минимален размер,
и не представлява особеност, която в значителна степен да снижава обществената опасност
на допуснатите нарушения до степен да изключва същата. Не на последно място следва да
се отчете и обстоятелството, че видно от самото наказателно постановление е налице
пропуск за повече от един период, което също не сочи на маловажност на случая.
Ето защо съдът намира, че издаденото наказателно постановление следва да бъде
потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото следва да бъде уважено и направеното на основание
чл.63д, ал.4 от ЗАНН искане на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Основанието за
това е нормата на чл.63д, ал.5 ЗАНН, в полза присъждането на възнаграждение определено
според правилата на Наредбата за заплащане на правната помощ, в случай на
представителство на административен орган от страна на юрисконсулт. В настоящото
производство, въззиваемата страна- директора на офис при ТД на НАП е била
представлявана от надлежно упълномощен за това юрисконсулт, като съдът намери, че
справедливият размер на възнаграждението, преценен в рамките указани на чл.27е
Наредбата за заплащането на правната помощ, относим именно към защита в производства
по ЗАНН е 80 лева, доколкото по делото е проведени едно съдебно заседание по не са
представяни допълнителни доказателства. Същото следва да бъде присъдено в полза на
НАП, като първостепенен разпоредител с бюджетни средства.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 ЗАНН, СЪДЪТ:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 553277-F569211 от 04.01.2021
година директорът на офис “Център” при ТД на НАП-гр.София е наложил на “********”
ООД, с ЕИК ********** пет имуществени санкции в размер на 500 /петстотин/ лева всяка
на осн. чл.355, ал.1 от КСО за пет отделни нарушение на чл.3, ал.1, т.1, б.А от Наредба № Н-
8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на
данни от работодателите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица
във връзка с чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално осигуряване.
ОСЪЖДА “********” ООД, с ЕИК ********** да заплати на НАП сумата от
80/осемдесет/ лева, съдебни разноски.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14 – дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6