№ 2
гр. Шумен, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:РА.ца Ив. ХаджиИ.
Петранка Б. П.
при участието на секретаря ГА.на Св. Г.ева
като разгледа докладваното от РА.ца Ив. ХаджиИ. Въззивно гражданско дело
№ 20233600500266 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №104/20.04.2023г. по гр.д.№731/2022г., Районен съд-Нови пазар, на
основание чл.17, ал.2 от ГПК е прогласил нищожността на решение №0010/08.09.1997г.на
ПК-гр.К., в състав: председател –М.М., секретар – Т.М. и членове: С.М.Ю. А. и Н.М., с
което на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на
наследниците на С.П.И. по удостоверение за наследници №№35,42,съгласно плана за
земеразделяне в землището на с.Л.в. ,както следва:1/нива от 22.507 дка, ІІІ кат., местност
„С., имот №014039 по плана за земеразделяне ,при граници/съседи/: имоти с №№014038,
014094, 000007 и 014049 и 2/нива от 17.493дка, ІV кат. , местност „Б.“ ,имот №027031 по
плана за земеразделяне,при граници /съседи /: имоти с №0027030, 027058 и №027032., както
и на решение №2ЯФГ /13.07.2022г.за поправяне на явна фактическа грешка в решение
№0010/08.09.1997г. на ПК-К., постановено в състав: С.Д. П.- началник ОСЗ К. и
членове:Ю.А.Х.-гл.експерт ОСЗ, Н.И.Н. –ст.експерт ОСЗ, Р.З.Ю. – мл.експерт ОСЗ и
Т.М.М.И. –мл.експерт ОСЗ, с което е постановено името на наследодателя да се чете вместо
С.П.И. – С.Х.И.
Отхвърлил е като неоснователен и недоказан, предявеният от С. П. С., В. П. С., Д. И.
М., М. И. С., С. В. Б., Х. П. П., Ц. И. С., А. С. С., Н. С. С. и П. М. П. срещу А. А. А. и
Теравалд" ЕООД-гр.Шумен, представлявано от управителя В.Р.В., иск да бъде признато за
установено спрямо ответниците, че ищците са собственици на следните недвижими имоти:
1/ поземлен имот с идентификактор 43846.14.39 вземлището на с.Л.в., Шуменска обл.,
1
местност „С.“, с площ 22509 кв.м., начин на трайно ползване нива, ІІІ кат., при граници:
43846.14.49, 43846.15.9, 43846.14.94 и 43846.14.38 и 2/поземлен имот с идентификатор
43846.27.31, в землището на с. Л.в., обл. Шумен, местност „Б.“, с площ 17494 кв.м., начин
на трайно ползване нива, ІV кат, при граници: 43846.27.30, 43846.27.58, 43846.27.32.
Със същото решение е отхвърлено искането, на основание чл.537 ал.2 от ГПК, да бъде
отменен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност
№.............г. по описа на нотариус с рег.№690 в НК , по силата на който първият ответник –
А. А. А. е признат за собственик по давностно владение на гореописаните недвижими
имоти.
Решението е обжалвано от ищците изцяло. Сочат, че същото се явявало
незаконосъобразно и необосновано, по подробно изложени съображения. Произнасянето на
съда по вА.дността на двете решения било допустимо, но по същество обявяването на двете
решения за нищожни се явявало неправилно. По делото, с исковата молба, било
представено едно единствено автентично решение на общинската поземлена комисия
№10/08.09.1997г., подписаното от председателя, секретаря и член на комисията/
представено и в оригинал/, връчено още през 1997г.. Ирелевантен за спора се явявал
намиращият се в преписката на земеделската служба документ с очевидно невярно
съдържание - решение без подписи, в което било посочено, че ОПК-К. се намира в гр. К.,
област Шумен, след като към датата на решението гр. К. бил във Върненска област. Сочи
също, че обстоятелството, че един от посочените в решението като член на комисията- Н.М.
към датата на решението - 08.09.1997г. е бил освободен, а на негово място назначен друг
член - А.Е.С., която не е посочена като член на комисията, не можело да обоснове извод, че
въпросното решение на общинската поземлена комисия № 10/08.09.1997г, било невА.дно. В
съдебната практиката последователно било прието, че когато е формирано мнозинство,
взетото решение било вА.дно, независимо дА. е взето от четен или нечетен брой от
членовете на комисията Освен това, за да е вА.дно взетото решение на поземлена комисия,
било достатъчно да бъде подписано от председателя и секретаря на комисията, тъй като
представлявло индивидуален адмивистративен акт, издаден от колективен орган. Нито в
ЗСПЗЗ, нито в ППЗСПЗЗ/в редакциите им към 08.09.1997г./ било посочено, че
протоколното решение трябва да се подпише от всички членове, поради което и относно
вА.дността на решението следвало да се приложи субсидиарно чл.15. ал.2. т.б от действащия
към този момент ЗАП. Неоснователно се явявало и възражението за недействителност на
последващото решение на ОСЗ К. № 2ЯФГ713.07.2022г., с което било поправено бащиното
име на наследодателя от „П.“ на „Х... С това решение не се възстановявала собственост, не
се давало обезщетение и не се извършвало оземляване - следователно не се обхващало от
разпоредбата на чл.60а от ППЗСПЗЗ. То не било определящо и за конститутивния
характер на решение № 10/08.09.1997г., с което е възстановена собствеността върху
процесиите два имота.
Жалбоподателите сочи и че съдът допуснал процесуално нарушение на чл.236, ал.2 от
ГПК, тъй като не изложил мотиви по всички направени възражения на страните. Ищците се
2
легитимирА. като собственици на имотите в качеството си на законни наследници на С.Х.Б.
по удостоверение за наследници № 27/19.05,2022г. на длъжностно лице в с.Л.в., община К.,
на основание имащото конститутивен характер решение на № 10/08.09.1997г. на ОПК- К.,
представено като препис и в оригинал по делото, с което правото на собственост върху
процесиите имоти било възстановено на наследниците на наследодателя им, посочен в
решението с имена С.П.И., с установена идентичност на имената в двата документа по
удостоверение № 17/06.04.2022г. на същото длъжностно лице в с.Л.в., община К.. Същите
не са загубвА. правото си на собственост върху имотите по нито един от известните в
правото способи по смисъла на чл.99 от ЗС, доколкото никой не го придобивал, нито са се
отказвА. от него. Ответникът А., по отработена схема за присвояване на чужди имоти,
възползвайки се от обстоятелството, че ищците не са обработвА. лично имотите и не са ги
предоставили за обработка на наематели или арендатори, се снабдил с нотариален акт за
собственост чрез обстоятелствена проверка. Освен, че посочените в молбата-декларация
свидетели от с.Л.в., посочени на основание чл.587, ал.2 от ГПК от кмета на община К., били
сменени при обстоятелствената проверка пред нотариуса с други лица от с.М., община К.,
тези свидетели декларирА. пред нотариуса очевидно неверни обстоятелства за осъществено
от заявителя непрекъснато десетгодишно владение на имотите. Ответникът А. А. А.
следвало да докаже всички обстоятелства относно придобиване на собствеността, но същият
не ангажирал такива и дори не дал отговор на исковата молба. Сключените впоследствие
последователно сделки с имотите – прехвърлянето им от А. на „Бъркан Агро - 3“ ЕООД,
както и процесната сделка, от последния на „Теравалд“ ЕООД не били нищожни, но не били
противопоставими на ищците, като действителни собственици на процесиите имоти. След
като А. А. А. не е бил собственик на имотите, техни собственици не са станА. и
последващите приобретатели на имотите, включително ответникът „Теравалд“ ЕООД.
Жалбоподателите излагат съображения за неоснователност на доводите на ответника за
несъответствие на бащиното име на наследодателя. Молят, решението да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което претенцията по чл.17, ал.2 от ГПК за невА.дност и
незаконосъобразност на решенията на ПК- К. бъде отхвърлена, а претенциите на ищците
спрямо двамата ответника за установяване на правото им на собственост върху процесиите
имоти да бъдат уважени, като на основание чл.537, ал.2 от ГПК бъде отменен констативния
нотариален акт за собственост по давностно владение №71, т.1, д.№ 59/2022г. на 690
нотариус гр. Нови пазар, издаден на първия ответник. Претендират и присъждане на
направените деловодни разноски.
Въззиваемият А. А. А. не е депозирал отговор на въззивната жалба и не взема
становище по нея.
Въззиваемото дружество „Теравалд“ЕООД-гр.Шумен, е депозирало отговор, с който
вземат становище по неоснователността на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата,
3
становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Съгласно отразеното в протокол №23108/03.01.1993г. на ПК гр.К., в състав:
председател – Т.П., секретар –М.М., членове: Т.М., С.М.Ю. А. и М.С., по заявление вх.
№110К/25.02.92г. и представени писмени доказателства от М. П. С. за възстановяване
правото на собственост на наследниците на С.П.И., е признато и определено за
възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за
земеразделяне,както следва: 1/0.500 дка в местност „Ливадите“., 2/22.500дка III в местността
„С.“ ,3/16.200 в местността „Б.“I V и 4/0.800 в „Кайджишки колак“.
С решение №0010/08.09.97г. на ПК-К. по същата преписка, в състав: председател –
М.М., секретар – Т.М. и членове: С.М.Ю. А. и Н.М., е възстановено, на основание чл.27 от
ППЗСПЗЗ, правото на собственост на наследниците на С.П.И. по удостоверение за
наследници №№35,42, съгласно плана за земеразделяне в землището на с.Л.в. ,както следва:
1/нива от 22.507 дка,трета категория,местност „С. „,имот №014039 по плана за
земеразделяне ,при граници/съседи/: имоти с №№014038, 014094, 000007 и 014049 и 2/нива
от 17.493дка, ІV кат., местност „Б.“, имот №027031 по плана за земеразделяне, при граници
/съседи/: имоти с №0027030, 027058 и №027032. Решението е подписано от председателя,
секретаря и един от членовете на комисията.
По делото е представено и решение №0010/08.09.1997г./л.100-101/, издадено от ПК-
гр.К., община.К., Шуменска обл., в състав: председател:М.М. ,секретар – Т.Ф. и членове
:С.М. А., Ю.А.Х. и А.Е.С., без подписи.
С протокол №1010/25.01.2001г., наследниците на С.П.И. са въведени във владение на
имотите, описани в решение №0010/08.09.1997г., което им е съобщено чрез писмо-известие
с обратна разписка /на л.102 по делото/.
По делото е представена преписката по заявление вх.№110К/25.02.92г. за
възстановяване правото на собственост на наследниците на С.П.И., включително и
удостоверение №80/13.12.1991г. от ТКЗС „Щедро лято“ с.Л.в. , в което е обективирано, че в
Книгата на членовете и внесения дялов капитал при ТКЗС с.Л.в. от 1952г., под партиден
№128 на името на С.Х.И.са внесени общо 40 дка земеделска земя /ниви/.
По сега действащия кадастрален план на с.Л.в., имотите са с идентификатори, както
следва :1/поземлен имот с идентификатор 43846.27.31,в с.Л.в.,местност „Б.“,с площ 17494
кв.м.,трайно предназначение на земята земеделска, начин на трайно ползване –
нива,категория на земята -4,при съседи: 43846.27.30, 43846.27.58 и 43846.27.32 /скица на
поземлен имот №15-164684/16.02.2022г./ и 2/поземлен имот с идентификатор 43846.14.39,в
с.Л.в.,местност „С.“,с площ 22509кв.м., трайно предназначение на земята-земеделска, начин
на трайно ползване –нива,категория на земята -3,при съседи: 43846.14.49, 43846.15.9,
43846.14.94 и 43946.14.38. /скица на поземлен имот №15-756700/ 07.07.2022г./.
С решение №2ЯФГ /13.07.2022г. е допусната поправка на явна фактическа грешка в
решение №0010/08.09.1997г. на ПК-К., като името на наследодателя да се чете вместо
4
С.П.И. – С.Х.И. Отразено е, че решение с №2ЯФГ от 13.07.2022г. е неразделна част от
решение с №0010/08.09.1997г. Производството по допускане на поправка на ЯФГ е било
образувано по молба на ищците вх. №РД-12-02-498/11.07.2022г.,с посочено правно
основание чл.62 ал.2 от АПК.
Видно от удостоверение за наследници №27/19.05.2022г., издадено от кметство
с.Л.в.,обл.Шумен, ищците се явяват наследници/низходящи от трета степен/ на С.Х.Б., р. на
22.04.1988г., поч. на 03.03.1952г..
По делото е представено и удостоверение за идентичност на лице с различни имена /с
изх. №17/06.04.2022г./, съгласно което, имената „С.Х.Б.“, „С.Х.И. и „С.П.И.“, са имена на
едно и също лице. Същото е било издадено въз основа на искане, депозирано от П. М. П. и
приложени молба-декларация от 06.04.2022г., акт за смърт №7 на П.С.Х. и С.Х.Б., решение
№10/08.09/1997г. на ПК-К. и удостоверение за наследници №34/20.01.1922г..
Представени са и заподведи на началника на ОДЗ Шумен за утвърждаване
разпределението на масивите за ползване в землището на с.Л.в., община .К. съгласно
подписаното между собствениците и ползвателите споразумение за създаване на масиви за
ползване за стопанската 2017-2018г.,2018-2019г., 2019-2020г., 2021-2022г.
Съгласно отразеното в нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит
по давност №.............г.по описа на нотариус с рег.№690 в НК, А. А. А. бил признат за
собственик по давностно владение върху три недвижими имота,сред които и процесните
два:1/поземлен имот с идентификатор №43846.27.31 ,находящ се в с.Л.в. ,общ.К.,в
местността „Б.“, с площ от 17 494кв.м. и 2/поземлен имот с идентификатор 43846.14.39,
находящ се в с.Л.в., местност „С.“, с площ от 22 509 кв.м. За проведената обстоятелствена
проверка бил съставен протокол за разпит на свидетели по нотариалното дело.
С последващ номер нотариален акт от същата дата №----г. по описа на същия нотариус,
А. е продал процесните имоти на „Баркач Агро -37“ЕООД, представлявано от управителя си
В.Р.Б..
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №............г. по описа на
нотариус с рег.№690, „Баркач Агро -37“ЕООД е продало на втория ответник „Теравалд
„ЕООД процесните два имота.
Видно от първа страница/копие/ на ДВ, брой 2/08.01.1999г., община К.,в която се
намират процесните недвижими имоти, е включена в област с административен център
гр.Шумен.
В отговор на отправено запитване до Министерство на земеделието, с писмо №94-
2215/23.11.2022г. е заявено, че към 04.07.1997г., съставът на ПК-К. е следният: 1/М.Н.М. –
председател, 2/ Т.М. Ф. – секретар, 3/С.М. А.- специА.ст-оператор, 4/Ю.А.Х. –специА.ст,
5/Н.М.Д. –специА.ст, чийто трудов договор е прекратен, считано от 03.09.1997г. 6/А.Е.С. –
деловодител. Към 29.12.1997г. съставът на ПК-К. е бил следният: 1/М.Н.М. – председател,
2/Т.М. Ф.- секретар, 3/С.М. А. – специА.ст-оператор, 4/Ю.А.Х. –специА.ст и 5/А.Е.С. –
деловодител. Със заповед №РД-07-9/23.06.2022г. на директора на Областна дирекция
5
„Земеделие„ -гр.Шумен бил определен състав на ПК- гр.К., както следва: председател–С.Д.
П.-Началник ОСЗ К. и членове:Н.И.Н. и Р.З.Ю. –експерти ОСЗ,както и двама представители
на Областна дирекция „Земеледие „Шумен „ –Ж.К. и С.Ч..
Във връзка с постъпила жалба от П. М. П. за придобитите от А. А. А. процесни
недвижими имоти, адресирана до Областна дирекция „Земеделие „ Шумен ,е сезирана
ОДМВР –Шумен./писмо с вх.№372000- 25747/11.11.2022г/..
В хода на въззивното производство е представено решение №1ЯФГ от 02.05.2023г., с
което е поправена допусната в решение №0010/08.09.1997г. на ПК-община К. за
възстановяване правото на собственост върху земеделски земи, явна фактическа грешка,
като името на наследодателя да се чете вместо „С.П.И.“- „С.Х.И.. В мотивите на решението
е посочено, че името на наследодателя следва да бъде „С.Х.И. в съответствие с всички
приложени по преписката документи-удостоверение за внесени земи в ТКЗС, зявление и
удостоверения за наследници.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Видно от обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум, заявени са
положителни установителни искове за собственост - ищците С. П. С., В. П. С., Д. И. М., М.
И. С., С. В. Б., Х. П. П., Ц. И. С., А. С. С., Н. С. С. и П. М. П., молят да бъде установено по
отношение на ответниците - А. А. А./снабдил се с констативен нотариален акт за
собственост по давност на двата процесни земеделски имота, чието притежание твърдят/ и
„ Теравалд" ЕООД-гр.Шумен/последен приобретател на имотите/, че се явяват собственици
на: 1/поземлен с идентификатор №43846.27.31, находящ се в с.Л.в.,общ.К., в местността
„Б.“, с площ от 17 494кв.м. и 2/поземлен имот с идентификатор 43846.14.39, находящ се в
с.Л.в., местност „С.“, с площ от 22 509 кв.м..
НА.це е правен интерес от завеждане на установителните искове за собственост на
соченото конкретно основание, което обуславя и тяхната допустимост. Оспорено е правото
на собственост на ищците върху сочените два имота от ответниците, които са се снабдили с
титул за собственост по отношение на същите.
По съществото на спора: Съгласно разпоредбата на чл.154 от ГПК всяка от страните
носи тежестта да докаже факта, от който извлича претендираната, изгодна за себе си правна
последица. Тъй като в настоящия случай ищците твърдят съществуването на конкретни
факти, тежестта на доказване е върху тях - те следва да докажат, че са придобили право на
собственост върху процесната реална част от имота. Същите сочат като основание за
придобиването наследствено правоприемство и реституция на имотите от техния
наследодател С.Х.Б./И./.
Видно от удостоверение за наследници с изх. №27/19.05.2022г.,издадено от кметство
с.Л.в.,обл.Шумен, ищците са наследници/низходящи от втора и трета степен/ на С.Х.Б.,
починал на 03.03.1952г. в с.Сини вир, Шуменска обл..
На наследниците на С.Х.И./Б./ е било възстановено правото на собственост върху
процесните два имота по преписка 110К/25.02.1992г. със заявител М. П. С./низходящ от
6
втора степен на С.И., съответно наследодател на един от ищците/. Решението на ПК е
позитивно такова и по чл.27 от ППЗСПЗЗ, възстановяващо собственост върху индивидуално
определени имоти от влезлия в сила план за земеразделяне, и е годно основание за
придобиване собствеността върху възстановената земя по смисъла на чл.77 от ЗС.
Неснователно се явява възражението на втория ответник, че решението на ПК-
Каолинова, с което е възстановена собствеността на ищците, е нищожно.
На първо място, ответниците биха могли да противопоставят само такива възражения
за материална незаконосъобразност на решението на ПК, които произтичат от техните
противопоставими права – че е била нА.це пречка за реституцията. В случая такива
твърдения липсват- първият ответник не се явява и не взева становище по исковете, а
вторият ответник твърди собственост върху имотите, позовавайки се на прехвърлителен
ефект на покупко-продажба и изтекла в полза на праводател давност, настъпила след
реституцията, или ответникът не заявява собственически права по отношение на спорния
имот към момента на обобществяването на земеделските земи. В този случай може да
противопоставя само собствени права, които изключват правата на ищците.
Освен това, съгласно теорията и съдебната практика, един административен акт е
нищожен тогава, когато е издаден от некомпетентен орган; при съществено нарушение на
предписаната от закона форма, което може да се приравни на липса на форма; при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело до
липса на волеизявление; при толкова съществено нарушение на материалния закон, че
административният акт е изцяло лишен от законова опора, както и при превратно
упражняване на власт, ако е толкова съществено, че преследваната цел не може да се
постигне с никакъв акт. Твърденията на ответника за нищожност се свеждат до това, че
трудовото правоотношение с лице от състава на комисията към момента на издаване на
решението, е било прекратено, както и че същото било подписано от председател, секретар
и един член.
С поредица решения на Върховния касационен съд, постановени в производства по
чл.290 от ГПК са преодолени колебанията в практиката на съдилищата относно последиците
на решенията на поземлените комисии, подписани от състав, различен от предвидения в
чл.60, ал.4/отм./ППЗСПЗЗ. В тях последователно се приема, че когато е формирано
мнозинство, решението на административния орган е вА.дно, независимо от това дА. е взето
при участието на четен или нечетен брой на членовете на комисията.
Нормата на чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ определя щатния състав на поземлената комисия,
ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не определят в какъв състав ПК следва да постанови решенията си,
поради което и приложение следва да намери общият административно-процесуален закон.
Така съгласно чл.15, ал.2,т.6 от ЗАП, колективният административен орган взема решенията
си с обикновено мнозинство, а то се подписва от председателя и секретаря/решение
№7/12.02.2009г. по гр.д.№6261/2007г., ІІг.о., решение №1309/27.01.2009г. по гр.д.№5650,
ІІг.о./..
Правото на собственост върху процесния имот е възстановено в полза на
7
наследниците на С.Х.И.Б./. с решение № 0010/08.09.1997г. в титулната част на което са
посочени петима членове на комисията и е подписано от трима членове на комисията към
онзи момент/председателя, секретаря и член/, което означава, че административният акт по
реституцията не е бил постановен в разрез с изискванията на чл.60, ал.4/отм./ППЗСПЗЗ.
Несъответствието на състава на комисията, както е отразен в заглавната част на решението,
не води до липса на вА.дно формирана воля, предвид посочената практика.
Следва да се посочи, че по делото, с преписката от ПК е представено решение с
идентична дата, номер и съдържание с това представеното от ищците с исковата молба, като
е нА.це единствено разлика в името на единия член на ПК/най-вероятно се касае до
фактическа грешка при изписване член на състава на комисията в екземпляра на решението,
представено с исковата молба/. Съставът на комисията е изцяло от лица в трудово
правоотношението към този момент. Обстоятеството, че същото не е подписано не
обосновава извод за невА.дността му, доколкото е представено на електронен носител.
Решението, с което в полза на наследниците на С.Х.И.са възстановени процесните два
имота е издадено по преписка 110К/25.02.1992г. със заявител М. П. С. и обосновава извод
за извършена реституция на сочените имоти в полза на наследниците на С.Х.И.Б.. Видно от
представената преписка, въз основа на постановеното решение по чл.27 от ППЗСПЗЗ са
издадени и скици, заверени от от ПК-К., с протокол от 25.02.2001г. е извършен и въвод във
владение на имотите на С.Х.И.
Неоснователно се явява твърдението на втория ответник, че по делото не било
установено, че С.Х.Б. и С.Х.И.са имена на едно и също лице.
Идентичност на лице, обозначено с различни имена в документи може да бъде
установявана с нарочен, предвиден в закона документ или инцидентно с всички
доказателствени средства. В случая е представено издадено от общината удостоверение за
идентичност на имена, изготвено въз основа на декларация на молителя и приложени към
същата косвени доказателства установяващи различното фамилно име на наследодател.
Съгласно константната практика на ВКС на РБългария, за да се приеме, че два или повече
документа се отнасят до едно и също лице е достатъчно в тези документи да съвпада поне
личното име на лицето и да има доказателства за причините, поради които това лице е
използвало различни бащино и фамилно име в тези два документа. Т.е. не във всички
случаи е необходимо да има доказателства за причините, поради които едно лице е
обозначено с различни имена в два или повече документи. Преценката е конкретна по всеки
спор и зависи от това дА. са представени нарочно създадени по предвиден в закона ред или
преки доказателства за установяване на идентичност на лица с различни имена или
доказването е чрез косвени доказателства.
В случая от събраните по делото доказателства, вкслючително и представените пред
длъжностното лице, издало удостоверението за идентичност на лице с различни имена, може
да се направи извод, че имената С.Х.Б. и С.Х.И.са имена на едно и също лице. С имена
С.Х.И. наследодателят е посочен в намиращите се в преписката удостоверение от бившето
8
ТКЗС с.Л.в. относно внесените земи и инвентар в ТКЗС през 1952г., а в приложеното по
преписката удостоверение за наследници №34/02.01.1992г., представено и при издаване на
удостоверението за идентичност на лице с различни имена, С.Х. е отразен и с фамилията
„И.“ и с втора фамилия „Б.“. Същото не е оспорено от ответната страна, не се твърди и да
не е било издадено въз основа на регистрите на населението. Не рефлектира върху извода на
съда обстоятелството, че в това удостоверение за наследници, за рождена дата на
наследодателя била вписана 27.05.1888г., а в удостоверението за наследници
№27/19.05.2022г.-22.04.1888г.. Възможно е да е допусната техническа грешка-касае се за
събития преди повече от сто години. Освен това в удостоверението за наследници
№34/02.01.1992г. са посочени точно наследниците-низходящи от първа степен на С.Х.И.Б.,
съответно техните наследници, които напълно съвпадат с посочените в удостоверението от
19.05.2022г./ с оглед изложеното в отговора на жалбата опласване следва да се посочи, че
напълно съвпадат и датата на раждане и смъртта на дъщерята на наследодателя/. Напълно
съвпада и датата на смъртта на С.Х. И./Б./. НА.чието на удостоверение за наследници, в
което наследодателят на ищцоте е посочен с две фамилни имена, което удостоверение се
явява официален свидетелстващ документ, неоспорен от ответната страна, налага извода на
съда, че фамилното име „Б.“ и „И.“ са фамилни имена на едно и също лице-наследодателят
на ищците.
Що се касе до бащиното име „П.“, с което наследодателят е посочен в решението по
преписката на ПК, то очевидно се касае до очевидна фактическа грешка, доколкото в
заявлението, въз основа на която е образувана преписката, ясно е посочено, че се претендира
възстановяване правото на собственост на наследниците на С.Х.И. като това е името, с
което наследодателят е посочен и в приложените по преписката документи/най-вероятно
неправилно в решението е било вписано бащиното име на заявителя/.
В случая и допусната грешка е била отстранена с решение №2ЯФГ /13.07.2022г. за
поправяне на явна фактическа грешка в решение №0010/08.09.1997г. на ПК-К., постановено
в състав: С.Д. П.- началник ОСЗ К. и членове:Ю.А.Х.-гл.експерт ОСЗ, Н.И.Н. –ст.експерт
ОСЗ, Р.З.Ю. – мл.експерт ОСЗ и Т.М.М.И. –мл.експерт ОСЗ, с което е постановено името на
наследодателя да се чете вместо С.П.И. – С.Х.И. Дори да се приеме, че това решение се
явява нищожно поради ненадлежен състав на комисията/ което не се споделя от настоящата
инстация доколкото с него не е изменена волята на колегиалния административен орган, а
само е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в бащиното име на
наследодателя/, то с решение №1ЯФГ от 02.05.2023г., отново е поправена допуснатата в
решение №0010/08.09.1997г. на ПК-община К. за възстановяване правото на собственост
върху земеделски земи, явна фактическа грешка, като името на наследодателя да се чете
вместо „С.П.И.“- „С.Х.И..
Ето защо доводите на ответника за несъответствие на бащиното име на наследодателя
са неоснователни.
Установява се соченото от ищците придобивно основание касателно процесните два
имота.
9
В случая, първият ответник се е снабдил с констативния нотариален акт за собственост
по давностно владение №71, т.1, д.№ 59/2022г. на 690 нотариус гр. Нови пазар, касателно
три имота, два от които процесните.
Съгласно ТР№11/2012г. на ОСГК, като резултат на специално уредено от закона
производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост,
констативният нотариален акт по чл.587 от ГПК притежава обвързваща доказателствена
сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е
собственик на имота . Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава
правен спор, то нотариалният акт по чл.587 от ГПК може да бъде оспорван от всяко лице,
което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик, като
оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези
на титуляра, така и опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно
основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено
другиму след издаване на акта. Предвид обвързващото и легитимиращо действие на
нотариалното удостоверяване на правото на собственост, оспорващата страна, която не
разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на
признатото от нотариуса право, а когато и двете страни в правния спор се легитимират
правото си на собственост с нотариални актове, то разпределението на доказателствената
тежест се извършва по правилото на чл.154, ал.1 от ГПК, като всяка страна следва да докаже
своето право.
Така в настоящия случай, доколкото и двете страни се легитимират с надлежни
документи за правото си на собственост - ищците с решение на ПК, имащо силата на
констативен нотариален акт за собственост върху имотите/чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ/ , а ответника с
констативния нотариален акт за придобиване на имотите по давност, то всяка от тях трябва
да докаже фактическия състав на съответното придобивно основание.
Както бе посочено по-горе, в разглежданата хипотеза, от събраните по делото
доказателства се установи реституция на процесните два имота: 1/поземлен с
идентификатор №43846.27.31, находящ се в с.Л.в.,общ.К., в местността „Б.“, с площ от 17
494кв.м. и 2/поземлен имот с идентификатор 43846.14.39, находящ се в с.Л.в., местност „С.“,
с площ от 22 509 кв.м., в полза на ищците, като наследници на С.Х.И.Б./, т.е. доказА. са
фактическия състав на соченото от тях основание.
Не се установи първият ответник, снабдил се с констативния нотариален акт по
отношение на горепосочените имоти, да е придобил същите по давност. Следва да се посочи
и че същият нито се позовава в процеса на това основание, нито ангажира доказателства
досежно изтеклата в негова полза придобивна давност- да е упражнявал фактическа власт
върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години с намерение да
държи вещта като своя. Напротив, видно от представени заповеди на началника на ОДЗ
Шумен за утвърждаване разпределението на масивите за ползване в землището на с.Л.в.,
община .К. съгласно подписаното между собствениците и ползвателите споразумение за
създаване на масиви за ползване за стопанската 2017-2018г.,2018-2019г., 2019-2020г., 2021-
10
2022г. и масивите към тях/л.23-52/, процесните имоти са ползвани от други лица.
Предвид това и траслативният ефект на сделките, оформени с нотариален
акт№............г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №............г. по
описа на нотариус с рег.№690, не е настъпил и правото на собственост върху процесните
два имота не е преминало в патримониума на втория ответник.. Не се установи ищците да са
изгубили правото на собственост по отношение на имотите.
Заявените установителни претенции се явяват основателна и следва да бъдат
уважени.
Настоящата инстанция намира, че първионстанционният съд не е следвало да се
произнася досежно възражението на ответната страна по чл.17, ал.2 от ГПК, с диспозитива
на решението. Съгласно сочената норма, гражданският съд се произнася инцидентно по
вА.дността на административните актове, независимо от това дА. те подлежат на съдебен
контрол, като произнасянето е само в мотивите на решението ,доколкото не е във връзка с
основния гражданскиправен спор. Гражданският съд няма правомощието да прогласява с
диспозитива на решението си нищожността на административния акт, тъй като с това
правомощие разполага административният съд, в процедура по обгжалване на
административния акт, при спазване правилата на АПК. Ето защо и обжалваното решение, в
частта касателно произнасянето по чл.17, ал.2 от ГПК, следва да бъде ообезсилено.
В останалата част решението се явява неправилно и следва да бъде отменено, като
вместо него бъде постановено друго, с което бъде признато за установено по отношение на
ответниците, че ищците се явяват собственици на процесните два имота. Като последица от
това, на основание чл.537 ал.2 от ГПК, следва да бъде обезсилан нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давност №.........г. на нотариус с рег.№690, в
частта, с която А. А. А. е признат за собственик по давностно владение на гореописаните
недвижими имоти.
С оглед изхода на спора ответниците следва да заплатят на ищците направените от тях
деловодни разноски пред първа инстанция.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №104/20.04.2023г. по гр.д.№731/2022г. на НПРС в частта, с
която на основание чл.17, ал.2 от ГПК е прогласена нищожността на решение
№0010/08.09.1997г.на ПК-гр.К., в състав: председател –М.М., секретар – Т.М. и членове:
С.М.Ю. А. и Н.М., с което на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на
собственост на наследниците на С.П.И. по удостоверение за наследници №№35,42, съгласно
плана за земеразделяне в землището на с.Л.в., както следва:1/нива от 22.507 дка, ІІІ кат.,
местност „С., имот №014039 по плана за земеразделяне , при граници: имоти с №№014038,
11
014094, 000007 и 014049 и 2/нива от 17.493дка, ІV кат., местност „Б.“ ,имот №027031 по
плана за земеразделяне,при граници: имоти с №0027030, 027058 и №027032., както и на
решение №2ЯФГ /13.07.2022г.за поправяне на явна фактическа грешка в решение
№0010/08.09.1997г. на ПК-К., постановено в състав: С.Д. П.- началник ОСЗ К. и
членове:Ю.А.Х.-гл.експерт ОСЗ, Н.И.Н. –ст.експерт ОСЗ, Р.З.Ю. – мл.експерт ОСЗ и
Т.М.М.И. –мл.експерт ОСЗ, с което е постановено името на наследодателя да се чете вместо
„С.П.И.“ – „С.Х.И..
ОТМЕНЯВА решението в частта, с която са отхвърлени предявените от С. П. С., В. П.
С., Д. И. М., М. И. С., С. В. Б., Х. П. П., Ц. И. С., А. С. С., Н. С. С. и П. М. П. срещу А. А.
А. и Теравалд" ЕООД-гр.Шумен, представлявано от управителя В.Р.В., искове, да бъде
признато за установено спрямо ответниците, че ищците са собственици на следните
недвижими имоти: 1/ поземлен имот с идентификактор 43846.14.39 вземлището на с.Л.в.,
Шуменска обл., местност „С.“, с площ 22509 кв.м., начин на трайно ползване нива, ІІІ кат.,
при граници: 43846.14.49, 43846.15.9, 43846.14.94 и 43846.14.38 и 2/поземлен имот с
идентификатор 43846.27.31, в землището на с. Л.в., обл. Шумен, местност „Б.“, с площ
17494 кв.м., начин на трайно ползване нива, ІV кат, при граници: 43846.27.30, 43846.27.58,
43846.27.32, отхвърлено е искането, на основание чл.537 ал.2 от ГПК, да бъде отменен
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №.............г. по
описа на нотариус с рег.№690 в НК , по силата на който първият ответник – А. А. А. е
признат за собственик по давностно владение на гореописаните недвижими имоти, както и в
частта, с която в тежест на ищците са възложени направените от дружеството разноски, като
вместо това постановява:.
ПРИЗНАВА за установено по отношение на А. А. А. с ЕГН**********, адрес: с.М.,
общ............, както и на Теравалд" ЕООД-гр.Шумен, ЕИК:......, представлявано от управителя
В.Р.В., адрес на управление: гр.Ш....., че С. П. С., ЕГН**********, от гр.Ш......, В. П. С.,
ЕГН**********, от гр.Ш......, Д. И. М., ЕГН**********, от гр.С.З..., М. И. С.,
ЕГН**********, от гр.Ш......, С. В. Б., ЕГН**********, от гр.П....., Х. П. П.,
ЕГН**********, от гр.К...., Ц. И. С., ЕГН**********, от гр.В...., А. С. С., ЕГН**********,
от гр.В...., Н. С. С., ЕГН**********, от гр.В.... и П. М. П., ЕГН**********, от гр.Ш....,
всички действащи чрез пълномощника си адв. Г. Г. от ШАК, са собственици на следните
недвижими имоти :1/поземлен имот с идентификактор 43846.14.39 в землището на село Л.в.,
обл. Шумен, местност „С.“, с площ 22509кв.м., начин на трайно ползване нива, ІІІ кат., при
граници: 43846.14.49, 43846.15.9, 43846.14.94 и 43846.14.38 и 2/поземлен имот с
идентификатор 43846.27.31 в землището на село Л.в., обл. Шумен, местност „Б.“, с площ
17494 кв.м., начин на трайно ползване нива, ІV кат., при граници: 43846.27.30, 43846.27.58,
43846.27.32.
ОТМЕНЯВА, на основание чл.537 ал.2 от ГПК, нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давност №.........г. на нотариус с рег.№690, в частта, с която А.
А. А. е признат за собственик по давностно владение на гореописаните недвижими имоти.
ОСЪЖДА А. А. А. и Теравалд" ЕООД-гр.Шумен, представлявано от управителя
12
В.Р.В., да заплатят на С. П. С. деловодни разноски пред първа инстанция в размер на
320лв., на Д. И. М.-в размер на 320лв., на С. В. Б.-в размер на 320лв., на Х. П. П.-в размер
на 320лв., на Ц. И. С., А. С. С. и Н. С. С.-общо 475лв., и на П. М. П.-475лв..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13