РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 10.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 241 / 2020 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 166, ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 5, вр. с ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
Образувано е по жалба на А.Н.А., ЕГН: **********,***, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 11/06/3/0/03195/2/01/04/01 от 07.06.2019 г. изх. № 01-153-6500/169 от 07.06.2019 г. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ - Плевен, с който на жалбоподателя е отказано изплащане на финансова помощ в общ размер на 9 779 лв. /девет хиляди седемстотин седемдесет и девет лв./, представляваща второ плащане по Договор №11/06/3/0/03195 от 09.05.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020 на основание чл. 9, ал. 1, т. 11 и ал. 2, т. 5 във вр. с чл. 3, ал. 2, т .2, изр.1 от същия договор, и е определено задължение за жалбоподателя в размер на 19 558 лв. /деветнадесет хиляди петстотин петдесет и осем лв./, представляващо публично държавно вземане за изплатеното и подлежащо на възстановяване първо плащане по Договор №11/06/3/0/03195 от 09.05.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.09.2017 г. , която се дължи на осн. чл. 17, ал. 6 Договора, и е определен срок за доброволно плащане 14 дни от връчването на АУПДВ.
Първоначално по жалбата е било образувано адм.д. № 371/2019
г. по описа на Административен съд – Ловеч. С решение № 146 от 26.09.2019 г.,
постановено по адм.д. № 371/2019 г. по описа на Административен съд – Ловеч е
отменен като незаконосъобразен Акт за установяване на публично държавно вземане
№11/06/3/0/03195/2/01/04/01 от 07.06.2019 г. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“
гр.Плевен, с който на А.Н.А., ЕГН: **********, е отказано изплащане на
финансова помощ в общ размер на 9 779 лв. /девет хиляди седемстотин седемдесет
и девет лв./, представляваща второ плащане по Договор №11/06/3/0/03195 от
09.05.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3
„Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020 на основание чл. 9, ал.1, т.11 и
ал.2, т.5 във вр. с чл. 3, ал.2, т.2 изр.1 от същия договор, и е определено
задължение в размер на 19 558 лв. /деветнадесет хиляди петстотин петдесет и
осем лв./, представляващо публично държавно вземане за изплатеното и подлежащо
на възстановяване първо плащане по Договор №11/06/3/0/03195 от 09.05.2017 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 26.09.2017 г., която се дължи
на осн. чл. 17, ал. 6 Договора, и е определен срок за доброволно плащане 14 дни
от връчването на АУПДВ. Със същото решение е върната преписката на
административния орган за произнасяне по подаденото Заявление за второ плащане
по Договор №11/06/3/0/03195 от 09.05.2017 г., подадено от А.Н.А., ЕГН: **********.
Със същото решение е осъден Държавен фонд Земеделие – Разплащателна агенция гр.София
бул.Цар Борис ІІІ №136, да заплати на А.Н.А., ЕГН: **********, сумата от
1420 лв. /хиляда четиристотин и двадесет лева/, представляващи възстановяване
на деловодни разноски.
С решение № 5506 от 12.05.2020 г. по адм.д. № 13580/2019 г. на Върховен административен съд е отменено решение № 146 от 26.09.2019 г., постановено по адм.д. № 371/2019 г. по описа на Административен съд – Ловеч и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Ловеч, по който повод е образувано настоящото дело.
В жалбата, в съдебно заседание и в писмена защита се твърди, че обжалваният АУПДВ е незаконосъобразен, като се сочи, че представената от жалбоподателя заявка за второ плащане е автентична, като е представено и свидетелство за съдимост от 30.07.2018 г., което е официален документ с вярно съдържание и удостоверяващ действителното правно положение. Сочи се, че към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело е представено ново свидетелство за съдимост, издадена на 09.10.2020 г., видно от което жалбоподатеят е реабилитиран по право, поради което се сочи, че е отпаднало основанието за издаване на обжалвания АУПДВ. Жалбоподателят сочи, че реабилитацията му по право се е осъществила като релевантен факт след издаване на обжалвания в настоящото производство АУПДВ и следва да бъде съобразен от съда на основание чл. 142, ал. 2 от АПК, което е друго основание за отмяна на оспорения в настоящото производство акт. В заключение се иска отмяна на оспорения АУПДВ поради противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като се претендират и разноски по делото за адвокатско възнаграждение от 500 лв. съгласно списък на разноските на л. 14 от делото.
Ответникът – Директор на Областна дирекция на ДФ „Земеделие” гр. Плевен - се представлява от юрк. Л.Х., която в съдебно заседание и в писмени становища намира жалбата за неоснователна, а оспореният АУПДВ за законосъобразен, като излага подробни аргументи. В заключение се моли съда да отхвърли жалбата, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., евентуално се възразява по размера на адвокатското възнаграждение на оспорващия.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана, като следва да се отбележи, че по отношение на допустимостта на жалбата веднъж вече са изложени мотиви с решение № 146 от 26.09.2019 г., постановено по адм.д. № 371/2019 г. по описа на Административен съд – Ловеч, като отделно делото е преминало веднъж и пред инстанционен контрол на ВАС.
Жалбата е неоснователна.
При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за законосъобразен.
Актът е издаден от компетентен по място, материя и степен орган. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК публични са вземанията за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз;
С разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от ДОПК е регламентирано, че когато в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично държавно вземане, то се установява по основание и размер с акт за установяване на публично държавно вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Също така е предвидено, че ако в закона не е определен органа за издаване на акта, той се определя от ръководителя на съответната администрация.
Според чл. 11а, чл. 27, ал. 3, чл. 47 и др. от ЗПЗП компетентен орган е Разплащателната агенция, като нейните функции на основание чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП се изпълняват от ДФЗ. Изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на разплащателната агенция с представителни правомощия – чл. 20а от ЗПЗП.
Не се оспорва компетентността на издателя на процесния АУПДВ. Изпълнявайки задължението си от чл.168 ал. 1 от АПК, съдът дължи произнасяне по този въпрос, независимо от горното. Ответният орган е действал при условията на надлежно делегирана му материална компетентност.
Съгласно чл.20а, ал.1 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, а с ал. 4 /в приложимата с оглед датата на издаване на АУПДВ редакция/ е предвидено, че същият може да делегира свои правомощия, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, на директорите на областните дирекции съобразно териториалната им компетентност.
Със Заповед № 03-РД/286/01.02.2017 г. на Изпълнителния директор
на ДФЗ са делегирани на директорите на Областните дирекции на ДФЗ определен
обем правомощия, вкл. да издават актове от категорията на процесния по делото -
по чл.166, ал. 2 от ДОПК. Допълнително в решение №
5506 от 12.05.2020 г. по адм.д. № 13580/2019 г. на Върховен административен съд
са изложени мотиви относно компетентността на издателя на обжалвания акт, които
следва да бъдат съобразени при постановяване на настоящото решение, а именно:
„По действащото право със създаването на чл. 20а, ал. 4 и ал. 5 от ЗПЗП е
създадена компетентност на изпълнителния директор на ДФЗ за издаване на АУПДВ
по реда на ДОПК и тази му компетентност е делегируема. Макар да е далеч от
прецизността, заповед № 03-РД/286/01.02.2017 г. на изпълнителния
директор на фонда овластява директорите на областни дирекции с правомощието за
издаване и подписване на АУПДВ.“
Оспореният АУПДВ е издържан в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК форма, включително съдържа изложение на фактическите и правните основания за издаването му, които кореспондират помежду си. Ето защо липсва отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
По отношение на изискването на чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено такова. По делото, видно от приложената административна, не се установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Както беше посочено по-горе, не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено такова, а съдът не установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Преди издаване на оспореният в настоящото производство АУПДВ жалбоподателят е бил надлежно уведомен по смисъла на чл. 26 от АПК за започване на настоящото производство с писмо изх. № 01-153-6500/55 от 06.02.2019 г., получено от жалбоподателя на 13.02.2019 г., като в указания 14-дн. срок не са постъпили документи или доказателства относими към настоящото производство.
Ето защо липсва отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Съдът служебно извърши проверка и за наличие на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК, като констатира, че АУПДВ съответства на материалния закон.
По делото няма спор по фактите.
С писмо с изх. № 01-153-6500/55 от 06.02.2019 г. ДФ „Земеделие” е открил производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане на основание чл. 26, ал. 1 от АПК. Производството се открива във връзка със следните констатации, направени по Заявка за плащане № 11/06/3/0/03195/3/01 от 01.08.2018г. по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР - 2014г.-2020г.:
При извършване на административни проверки съгласно чл. 35,
ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 33, ал. 1 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за
прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства” от
мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от ПРСР за периода 2014 –
Съобразно разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 10/10.06.2016 г., при кандидатстване за второто плащане по чл. 10, т. 2 ползвателят на помощта подава заявка за плащане по образец, утвърден от изпълнителния директор на РА, в съответната регионална разплащателна агенция и прилага всички изискуеми документи съгласно приложение № 11.
Съгласно представената Декларация но образец (Приложение № 3
към чл. 6, ал. 3, т. 1 от Наредбата) относно обстоятелства по чл. 106, параграф
1и чл. 107 от Регламент (ЕО, Евратом) № 966/2012 на Съвета от 25 октомври
Към заявката за второ плащане във връзка с проверката по чл. 6, ал. 1 от Наредбата е приложено от жалбоподателя Свидетелство за съдимост рег. № 2802 от 30.07.2018 г., издадено от PC – Ловеч /на л. 66 от адм. дело № 865/2019 г. на Административен съд – Плевен/. Видно от приложеното свидетелство, А.Н.А. е осъден с влязло в сила Споразумение № 778/26.09.2017 г. по НОХД № 3217/2017 г. по описа на Районен съд - Пловдив, че е извършил виновно престъпление по чл. 205, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 201, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК за това, че в периода 13.11.2015 г. - 03.12.2015 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице - шофьор на товарен автомобил, е присвоил чужди пари - собственост на „***" ООД, връчени му в това му качество и поверени да ги пази и управлява. За извършеното деяние е наложено наказание в размер на три месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на сила на определението, с което е одобрено споразумението, а именно 26.09.2017 г.
Съобразно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредбата,
„Не се подпомагат ползватели на помощта: при наличие на някое от
обстоятелствата за отстраняване по чл. 131, параграф 4 във връзка с чл. 106,
параграф 1 и чл. 107 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври
Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 11 и ал. 2, т. 5 от Договор № 11/06/3/0/03195 от 09.05.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия" от /ПРСР/, съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, респ. чл. 44 от Наредба № 10 от 10.06.2016г. за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитие на малки стопанства” от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия” от ПРСР за периода 2014 - 2020г., „Разплащателната агенция има право да изиска от ползвателя връщане на всички получени по договора за предоставяне на финансова помощ суми заедно със законната лихва върху тях, дължима за период, посочен в договора, когато: т. 2 установи, че ползвателят е представил декларация с невярно съдържание, включително когато тази декларация е представена при подаване на заявката за второ плащане; т. 3. установи, че ползвателят не отговаря на изискванията по чл. 6, ал. 1 от Наредба № 10/10.06.2016г. към датата на подаване на заявката за второ плащане по договора”.
Както беше посочено по-горе, по делото няма спор относно фактите.
Спори се относно осъждането на жалбоподателя, което също безспорно е установено, видно от Свидетелство за съдимост рег. № 2802 от 30.07.2018 г., издадено от PC – Ловеч /на л. 66 от адм. дело № 865/2019 г. на Административен съд – Плевен/.
Видно от същото Свидетелство за съдимост рег. № 2802 от
30.07.2018 г., издадено от PC – Ловеч, безспорно е доказано, че жалбоподателят А.
сам изрично е декларирал, че не е
осъждан с влязла в сила присъда за престъпление против собствеността по чл. 194
-217 от НК, но е приложено Свидетелство за съдимост, издадено на 30.07.2018 г.,
от което е видно, че жалбоподателят А. в
действителност е осъден с влязло в сила споразумение от 26.09.2017 г. за
престъпление по чл. 205, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 201 от НК /на л. 66 от адм.д
№ 865/2019 г. по описа на АдмС – Плевен/, т.е. подал е декларация с невярно
съдържание.
Възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че образецът на декларацията не позволявал корекции от страна на декларатора, съдът намира за неоснователно, тъй като няма забрана лицето да задраска в предоставения образец невярната информация и да посочи вярната, като подпише направената поправка, и така подадената декларация да се цени от органа съвкупно с останалите представени пред него доказателства.
Относно доводът на жалбоподателя за приложението на чл. 142,
ал. 2 от АПК във връзка с представеното в хода на настоящото дело ново
свидетелство за съдимост № 2726 от 09.10.2020 г. /на л. 12 от настоящото дело/,
съдът намира, че няма как същото свидетелство да води до незаконосъобразност на
обжалвания АУПДВ, издаден на 07.06.2019 г. В случая фактът за осъждането на
лицето-жалбоподател с влязло в сила на 26.09.2017 г. споразумение /видно от Свидетелство
за съдимост рег. № 2802 от 30.07.2018 г., издадено от PC – Ловеч /на л. 66 от адм.
дело № 865/2019 г. на Административен съд – Плевен/, е основен релевантен факт
по делото, поради което и последващата реабилитация по право, настъпила след
повече от
Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към момента на издаване на обжалвания АУПДВ, издаден на 07.06.2019 г., жалбоподателят А.А. е бил осъждан и то за престъпление, попадаща в обхвата на разпоредбите на чл. 194-217 от НК, поради което съдът намира, че обжалваният АУПДВ съответства на разпоредбите на материалния закон.
С разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е въведено задължение на Разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК представляват публично държавно вземане.
Съдът намира, че изложените в обжалвания АУПДВ фактически основания съответстват на правните основания, посочени в същия АУПДВ.
Както беше посочено по-горе, между страните няма спор по
фактите, които се установяват и от административната преписка. Отделно от
страна на жалбоподаетля не се представиха други доказателства, освен последващо
свидетелство за съдимост от 09.10.2020 г., удостоверяващо настъпила по право
реабилитация в един последващ момент - след около
Ето защо АУПДВ е законосъобразен и издаден в съответствие с материалноправните норми, посочени в него като правни основания.
В същия смисъл е практиката на ВАС – Решение № 3275 от 06.03.2019 г. по адм.д. № 6609/2018 г. на осмо отд. на ВАС, Решение № 2410 от 19.02.2019 г. по адм.д. № 8675/2018 г. на първо отд. на ВАС и др.
Съдът служебно
констатира, че АУПДВ съответства
и на целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК.
С оглед съображенията, изложени по-горе, съдът намира, че Акт за установяване на публично държавно вземане № 11/06/3/0/03195/2/01/04/01 от 07.06.2019 г. изх. № 01-153-6500/169 от 07.06.2019 г. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“ - Плевен, е законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора
и на основание чл. 143, ал.
4 от АПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени поисканите
своевременно и действително направени разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 50 лв., колкото са поискани изрично от юрисконслут Л.Х. в съдебно
заседание на 11.11.2020 г.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Н.А., ЕГН: **********,***,
срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 11/06/3/0/03195/2/01/04/01
от 07.06.2019 г. изх. № 01-153-6500/169 от 07.06.2019 г. на Директора на ОД на
ДФ „Земеделие“ – Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 4 от АПК А.Н.А., ЕГН: **********,***, да заплати на ДФ „Земеделие”- Разплащателна агенция, гр. София сумата от 50 лв. /петдесет лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: