Решение по дело №60951/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 юни 2025 г.
Съдия: Иванка Григорова Митева
Дело: 20231110160951
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12651
гр. София, 28.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И.Г.М.
при участието на секретаря И.И.И.
като разгледа докладваното от И.Г.М. Гражданско дело № 20231110160951 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от /ФИРМА/ срещу С.О. иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във връзка с чл. 49 от ЗЗД за сумата от 291.62 лв. –
регрес по щета № 0000-1261-17-275593 от 2017 г., образувана при /ФИРМА/, с
включени 10 лв. ликвидационни разноски.
Претендира се присъждане на законната лихва върху главницата за
периода от 03.07.2020 г. – на която дата е подадено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр.
дело № 28747/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав до
изплащане на вземането, както и на направените по последното заповедно
дело и в исковото производство разноски.
Ответникът – С.О., гр. София, чрез процесуалния си пълномощник
юрисконсулт Мартин Рунчев в писмен отговор на исковата молба от
28.03.2024 г. поддържа становище за неоснователност на предявените искове,
като излага съображения за това.
Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и
1
обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2
от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във връзка с чл. 49 от ЗЗД – регресен иск на платилия
застрахователното обезщетение застраховател, за причинените на
застраховано моторно превозно средство вреди, от възникнала и неотстранена
повреда на пътното платно – „необезопасена дупка на пътя” в гр. София, на
бул. „Ломско шосе”, след кръговото на надлез „Надежда“, на територията на
С.О., срещу ангажирания по силата на закона – чл. 31 от Закона за пътищата,
чл. 48, т. 2 и чл. 52, т. 1 ППЗП с ремонт и поддръжка на общинските пътища и
на пътните възли и кръстовищата, както и частите от тях, които са част от
общинската пътна мрежа на територията на столицата – С.О..
От приетите по делото писмени доказателства, в заверени от ищеца
преписи, от гласните доказателства, събрани в открито съдебно заседание,
проведено на 11.10.2024 г. чрез разпит на водача на увредения автомобил –
свидетеля П. Д. и от заключението на съдебната автотехническа експертиза,
прието от съда като неоспорено от страните и което съдът кредитира като
дадено вярно и безпристрастно от вещото лице В. Д., се установяват и съдът
приема за доказани в процеса твърдените в обстоятелствената част на исковата
молба обстоятелства, релевантни за предявения иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във връзка с чл. 124, ал. 1
ГПК във вр. с чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във връзка с чл. 49 от ЗЗД, поради което
същият следва да бъде уважен изцяло, със законните последици.
Възраженията на ответника С.О., настоящият съдебен състав намира за
неоснователни.
Горното мотивира съда да уважи изцяло предявения иск с правно
основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 4, вр. ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1,
т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във връзка с чл.
49 от ЗЗД за сумата от 291.62 лв. – регрес по щета № 0000-1261-17-275593 от
2017 г., образувана при /ФИРМА/, с включени 10 лв. ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва върху общата сума от 291.62 лв., считано
от 03.07.2020 г. – на която дата е подадено заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано частно гр.
2
дело № 28747/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 123 състав до
окончателното й плащане.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът С.О.
следва да бъде осъден да заплати на ищеца /ФИРМА/ направените в
заповедното производство по частно гр. дело № 28747/2020 г. по описа на
Софийския районен съд, 123 състав разноски в размер на 25 лв. – платена по
сметка на Софийски районен съд дължима държавна такса и 50 лв. –
възнаграждение на един юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на
правната помощ; както и направените в исковото производство по настоящото
дело разноски в общ размер на 325 лв., от които 25 лв. – платена по сметка на
Софийски районен съд дължима държавна такса и 300 лв. – разноски за
възнаграждение за вещо лице, както и сумата от 100 лв. – за възнаграждение
на един юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона
за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
Сумата от 50 лв. – депозит за възнаграждение на свидетел по делото, е
останала неизползвана, поради което същата не представлява направени по
делото разноски и не следва да се присъжда на ищеца, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, а подлежи на връщане на страната след надлежно писмено поискване и
посочване на банкова сметка, по която да бъде върната от Софийски районен
съд.
На ответника не се следват разноски и юрисконсултско възнаграждение, с
оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.О. с адрес ****** ДЪЛЖИ на
/ФИРМА/ с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление *********
сумата от 291.62 лв. – регрес по щета № 0000-1261-17-275593 от 2017 г.,
образувана при /ФИРМА/, с включени 10 лв. ликвидационни разноски, ведно
със законната лихва върху общата сума от 291.62 лв., считано от 03.07.2020 г.
до окончателното й плащане.
3
ОСЪЖДА С.О. с адрес ****** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/ с ЕИК
******** със седалище и адрес на управление ********* сумата от 25 лв. –
направени в заповедното производство разноски за дължима държавна такса,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 50 лв. – възнаграждение на един
юрисконсулт в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането
на правната помощ; общата сума от 325 лв. – направени в исковото
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и сумата от 100
лв. – за възнаграждение на един юрисконсулт в исковото производство, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата
на връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4