Р Е Ш Е Н И Е № 260008
10.02.2021г., гр.Кюстендил
В
И М Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на петнадесети
януари, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Окръжен
съдия:Евгения Стамова
С
участието на секретаря Мая Стойнева, след като разгледа, докладваното от съдия
Стамова, т.д.№60/2020г. по описа на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от ДФ”Земеделие”, БУЛСТАТ ***със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Цар Освободител ІІІ” №136,
представляван от изпълнителния директор В.Г.чрез Р.Г.– старши юрисконсулт срещу
А.В.Б., ЕГН ********** с адрес ***.В исковата молба е посочено, че на
29.03.2011г. между ответника и ДФ”Земеделие” е сключен договор №10182001 за
предоставяне на кредит за закупуване на семена, минерални торове и препарати за
производство на картофи, реколта 2011г.На основание т.11 във вр. с т.3.1.3 от
договора А.Б. е получил сума в размер на 40 000 лева, след сключване на
договора, с платежно нареждане е наредено заплащане на горепосочената сума по
сметка на кредитополучателя.Съгласно т.3.2.5 от договора ответникът дължи
възстановяване на получения кредит, заедно с лихвата в срок до
28.02.2012г.Страните по посочения договор са постигнали съгласие да отсрочат
възстановяването на отпуснатия кредит, съгласно анекс №1 от 10.05.2012г. срокът
е удължен до 10.11.2012г., като е посочено, че лихвата по договора в размер на
2 133.33 лева изчислена до 28.02.2012г. е погасена преди
разсрочването.Съгласно анекс №2 от 14.03.2013г. срокът за погасявана на кредита
е удължен до 29.11.2013г., като е посочено, че лихвата дължима до 30.11.2012г.
е погасена преди разсрочването, следват анекси №3,4, 5,6 и 7 с които срокът за
погасяване на кредита е удължен
съответно до 25.11.2014г, 25.11.2015г.,25.11.2016г, 27.11.2017г и
27.11.2018г,като е отразено погасяване на дължими лихви съответно до
29.11.2013г. в размер на 2 386,67 лева, до 25.11.2014г. в размер на
1775.00 лева, до 25.11.2015г. в размер на 1595.56 лева, до 25.11.2016г. в размер
на 1 595.56 лева и до 27.11.2017г. в размер до 1604,44 лева.Анексите са
подписани след подадени заявления за отсрочване на кредита.Ответникът е имал
още една възможност да разсрочи задължението си от която не се е възползвал
съгласно решение на управителния съвет на ДФ“Земеделие“ по т.1 от Протокол №135
от 22.11.2018г., като заплати дължимата лихва преди подаване на заявление за
отсрочване.Заявено е, че на ответника е връчена нотариална покана за доброволно
изпълнение изх.№01-100-6500/2#1/08.02.2019г.
с която поради неспазване на т.1 от анекс №7 и на основание т.4.2 от договора,
на кредитополучателя е даден 14 –дневен срок от получаване на поканата да
възстанови средствата по договора в размер на 40 000 лева, ведно със
законната лихва към датата на издължаването.Поради неизпълнение на задълженията
на ответника по договора е подадено заявление до Кюстендилския районен съд за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист против
ответника, като по ч.гр.д.№847/2019г. са издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за сумите: 40 000 лева – главница, сумата 1566.67 лв-
лихва за периода от 28.11.2018г. до 18.04.2019г., както и законната лихва върху
главницата от 19.04.2019 до пълното и изплащане, както и сумата 881.34 лева- разноски
по делото, представляващи платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.Посочено е, че срещу издадената заповед за изпълнение е
постъпило възражение, за което ищецът е уведомен на 18.06.2020г, във връзка с
което и в указания едномесечен срок е предявен искът.Отправено е искане за
постановяване на решение с което да се признае за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение, както следва:
сумата 40 000 лева – главница, представляваща изискуемо вземане по Договор
№10182001 от 29.03.2011г. за предоставяне на кредит за закупуване на семена,
минерални торове и препарати за производство на картофи, реколта 2011г., сумата
1566.67 лева – лихва за периода от 28.11.2018г. до 18.04.2019г., сумата
4 977,78 лева – законна лихва от 19.04.2019г. до 17.07.2020г., законната
лихва върху главницата, считано от 17.07.2020г. до пълното и изплащане,
претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В първото
с.з. ищецът уточнява, че дължимата към 27.11.2018г. лихва е платена, както, че
ответникът не отговаря на утвърдените изисквания съгласно решение на УС на
фонда за разсрочване на задълженията по
договора, доколкото реално не е отглеждал картофи.
Препис от
исковата молба е връчен на ответника.В определения едномесечен срок е подаден
писмен отговор.В отговора е направено възражение за недопустимост на иска,
основано на твърденията, че е налице несъответствие между заявлението за
издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК и петитума на исковата молба.Налице е разминаване в
основанието и размера на претенцията, с тези за които е издадена заповед по
чл.417 ГПК.Ответникът твърди, че е налице пряка обвързаност между
производството по чл.410 ГПК, свързана с обстоятелството, че искът по чл.422 ГПК се счита предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като целта на исковата производство е да се установи вземането на
ищеца от ответника – длъжник, така както същото е заявено в заявлението и
съответно в издадената заповед за изпълнение.Идентичността между заявения в
заповедното производство дълг и вземането, предмет на иска по чл.422 ГПК се сочи в исковата молба, като предпоставка
за допустимост на производството.В отговора е посочена съдебна практика (
решение №169/04.01.2016г. по т.д.№700/2011г. на ВКС, ІІ т.о, решение №43 от
11-03.2013г. на ВКС по т.д.325/2012г. ІІ т.о, решение №171 от 24.04.2012г. на
ВКС по гр.д.№801/2011г., ІV г. и др.) и се изтъква изразеното в тези актове
разбиране, че в производството по предявен положителен установителен иск,
ищецът не може да въведе други, различни правопораждащи факти, в сравнение с
тези посочени, в заявлението за издаване на заповед за изпълнение.Посочването
на друго основание ( в случая договор) различно от твърдяното в заявлението,
обуславя недопустимост на установителния иск.В отговора се съдържа искане за
прекратяване на производството по делото и връщане на исковата молба респ.
обезсилване на издадената заповед №470 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК от 19.04.2019г. и изпълнителен лист, издаден
на 19.04.2019г. по ч.гр.д.№847/2019г. по описа на КРС.Извън горното се прави
възражение, че дължимата лихва съгласно анекс №7 от 31.01.2018г. в размер на
1595,56 лева е заплатена на 19.12.2018г., преди да изтече срока по т.6 от
решение на УС на ДФ“Земеделие“, съгласно протокол №135/22.11.2018г. т.е преди
изтичане на крайния срок на 21.12.2018г., но от ДФ“Земеделие“ вместо да
предложат нов анекс, са постановили отказ, съобщен по телефона, за който липсва
писмен документ.Въпреки подадената срещу този отказ жалба с вх.№01-100-6599/1
от 09.01.2019г. в ОД – Кюстендил на ДФ“Земеделие“, му е връчена покана за
доброволно изпълнение.Ответникът счита, че е бил лишен от възможността да
предоговори кредита за срок от още една година, независимо, че е бил изряден
съгласно предоставената му възможност по Решение на УС на ДФ“Земеделие“,
съгласно протокол №135/22.11.2018г.В отговора е изразено становище по
представените от ищеца доказателства.В отговора се съдържа искане за отхвърляне
на предявения иск, като неоснователен и недоказан.
Съдът след
като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по
отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК приема за установено
следното:
Видно
от намиращо се в изисканото и представено гр.д.№847/2019г. заявление
0465/19.04.2019г. е, че то е подадено от Държавен фонд „Земеделие“ срещу А.В.Б., като длъжник.В заявлението е
посочено, като дължимо парично вземане в размер на 40 000 лева главница,
законна лихва за периода от 28.11.2018г. до 18.04.2019г. в размер на 1566,67
лева и законна лихва за периода от 19.04.2019г. до изплащане на вземането.Като
основание за вземането е посочено, че се касае за вземане по извлечение от
партида по Договор №10182001/29.03.2011г. за предоставяне на кредит за
закупуване на семена, минерални торове и препарати за производство на картофи
реколта 2011г.Посочено е, че на длъжника е изпратена покана за доброволно
изпълнение.
Въз
основа на посоченото заявление са издадени заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №470 и изпълнителен лист от
19.04.2019г. за дължима на основание договор за кредит №10182001 от
29.03.2011г. главница, лихва в размер на 1566,67 лева за периода от 28.11.2018г.
до 18.04.2019г. и законната лихва, считано от 19.04.2019г. до изплащане на
вземането, както и деловодни разноски в размер на 881,34 лева от които 831,34
лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
На
29.03.2011г. в гр.София, между Държавен фонд „Земеделие“, като кредитор и А.В.Б.
– земеделски производител е сключен договор с предмет:ДФ“Земеделие“ предоставя
на земеделският производител кредит за закупуване на семена, минерални торове и
препарати за производство на картофи, реколта 2011г, срещу задължение на
земеделския производител да възстанови на Фонда отпуснатият кредит по този
договор, заедно с 6% лихва, но не по – малко от референтния лихвен процент
приложим към датата на сключване на договора, в срок до 28.02.2012г.В т.1.2 е
предвидено, че сумата ще бъде преведена от Областната дирекция, в срок до 3
работни дни, след получаване на одобрените заявки по банковата сметка на
земеделския производител.Съгласно чл.2.2 кредитът е за закупуване на семена,
минерални торове и препарати по избор на земеделския производител в размер на
500 лв/дка.Земеделският производител е поел
различни задължения от които релевантни за спора са поетото задължение:
да ползва разрешения кредит за целите и при условията, предвидени в договора,
да закупи семена, препарати и минерални торове, да използва закупените със
средства по този договор семена и/ или минерални торове или препарати за
засяване, торене и третиране на декларираните площи – картофи 80 дка –
40 000 лева, да поддържа регистрацията си като земеделски производител по
реда на Наредба №3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане регистъра на
земеделски производители, да засее декларираните площи с картофи, да предоставя
на фонда при поискване различни документи и да оказва съдействие на Фонда при
извършване на проверки.Съгласно т.3.2.5 от договора получената в кредит сума
следва да се върне, заедно с лихвата по договора в срок до 28.02.2021г., а
според чл.4.1 при неизпълнение на тези задължения, кредитополучателят
възстановява получените суми по този договор за кредит, лихвата по договора,
заедно със законната лихва от деня на забавата.В чл.4.2 е уговорена възможност
за обявяване предсрочна изискуемост на кредита при неизпълнение на останалите
задължения.Договорът е подписан от ИД на ДФ“Земеделие“ и от ответника, както и
от представители на Областна дирекция „Земеделие“.
С
анекс №1 от 10.05.2012г. срокът е удължен до 10.11.2012г., като е посочено, че
лихвата по договора в размер на 2 133.33 лева изчислена до 28.02.2012г. е
погасена преди разсрочването, лихвата по разсрочването е в размер на 6% но не
по малко от референтния лихвен процент, приложим към датата на сключване на
анекса, която се начислява за периода от 29.02.2021г. до 30.11.2012г.Съгласно
анекс №2 от 14.03.2013г. срокът за погасявана на кредита е удължен до
29.11.2013г., като е посочено, че лихвата дължима до 30.11.2012г. е погасена
преди разсрочването, следват анекси №3,4, 5,6 и 7/31.01.2018г. с които срокът
за погасяване на кредита е удължен
съответно до 25.11.2014г, 25.11.2015г.,25.11.2016г, 27.11.2017г и
27.11.2018г,като е отразено погасяване на дължими лихви съответно до
29.11.2013г. в размер на 2 386,67 лева, до 25.11.2014г. в размер на
1775.00 лева, до 25.11.2015г. в размер на 1595.56 лева, до 25.11.2016г. в размер
на 1 595.56 лева и до 27.11.2017г. в размер до 1604,44 лева.Лихвата е била
определена на 6 %, 4,5 %, 4% и 4% по останалите анекси.Изрично е договорено, че
всички клаузи от основния договор са останали непроменени.Анексите също са
подписани от изпълнителния директор на Фонда и земеделския производител.
Анекс за
продължаване на срока на договора за период след 27.11.2018г. по делото не е
представен.
По делото са представени решения от
заседанието на управителния съвет, съгласно Протокол №135 от 22.11.2018г.Съгласно
т.1 дължимата към 27.11.2018г. главница по предоставени кредити за закупуване
на семена, минерални торове и препарати за производство на картофи се отсрочва
до 27.11.2019г., при условие, че дължимата към 27.11.2018г. лихва е
възстановено преди подаване на заявление за отсрочване( т.1т.1).Предвидено е,
че лихвеният процент по отсрочването е в размер на 3,6% , който следва да е по
– малък от референтния лихвен процент на Република България, приложим към
датата на сключване на анекса за отсрочване на кредита и се начислява от
28.11.2018г.( датата, следваща падежа) – т.1.2.Посочено, че от отсрочване на
кредита могат да се възползват само кредитополучатели, които през 2018г. са
отглеждали културата картофи за която е получен кредита,което следва да бъде
установено с извлечение от интегрираната система за администриране и контрол (
ИСАК) или анкетен формуляр( в случай на неочертаване на площите в ИСАК) за
обработваеми площи, отсъствието на каквито обстоятелства се сочат от ищеца в
подкрепа на тезата, че вземането е изискуемо респ. задължението не
отсрочено.Определен е срок за прием на заявления за отсрочване в отдели ПСМП
към ОД на ДФ“Земеделие“ от 26.11.2018г. до 21.12.2018г.
Представено е бюджетно платежно
нареждане с дата 01.04.2011г. при банка „Юробанк и Еф Джи България“ за превод
на стойност 40 000 лева, в полза на А.В.Б. от ОД на ДФ“Земеделие“ по
заявка №1,съдържащо подпис на наредителя и печат от 2011г.,извлечение от
задължение по партида на длъжника на ДФ“Земеделие“, подписано от изп.д-р,
директор на дирекция „Финанси“ и Началник на отдел „ПСМП“, както и извлечение
от задължение по партида на длъжника на ДФ“Земеделие“ от 16.07.2020г.,
подписано от началник на отдел „ПСМП“ с които се удостоверяват вземания срещу
ответника за исковите суми, справка без подпис на издател, с посочване имената
на ответника, дати 22.03.2019г., 07.02.2018г., 16.02.2017г., 29.02.2016г.,
27.02.2015г., 24.02.2014г., като датата 07.02.2018г. е подчертана, таблица №1
посочен имот №011046 нива под наем с площ от 0.2301, таблица 2 – култури,
пшеница, зас.ост 0.2301.
От
заключение с вх.№ 262850/31.12.2020г. на в.л. Й.Г. се установява, че размерът
на дължимата лихва за забава върху главницата 40 000 лева, за периода от
28.11.2018г. до 18.04.2019г. е 1577,78 лева, а размерът на дължимата лихва за
забава върху главницата от 40 000 лева, за периода от 19.04.2019г. до
17.07.2020г. е 5066,67 лева.
С
покана изх.№01-100-6500/2#1/08.02.2019г.
поради неспазване на т.1 от анекс №7 и на основание т.4.2 от договора, на
кредитополучателя е даден 14 –дневен срок от получаване на поканата да
възстанови средствата по договора в размер на 40 000 лева, ведно със
законната лихва към датата на издължаването, рег.№0377 по описа на Нотариус Е.П.с
рег.№188 по описа на НК, получена от ответника на 12.02.2019г.
Преди
получаване на тази покана с жалба с
вх.№02-100-6500/09.01.2019г. по регистъра на ДФ“Земеделие“ А.В.Б., заявява, че е внесъл дължими лихва за
периода 28.11.2017г. до 27.11.2018г. в размер на 1595,56 лева, станало на
19.12.2018г., и уточнява , че през
2012г. бил дублиран умишлено с близо 1600 дка, за които представил документи за
около 90% от тях в разплащателна Агенция, във връзка с което и за да не му
бъдат наложени санкции, учредил „Алекс 1975“ ЕООД, като от този момент
упражнява дейност с тази фирма.Направил опит да прехвърли част от площите на ЗП
А.Б., но можело да се изтълкува, че дели стопанството умишлено.В жалбата се
съдържа искане кредитът да бъде разсрочен.
Представено
е преводно нареждане УР№BORD09833335/19.12.2018г.
за превод, нареден на 19.12.2018г. на сума в размер на 1595,56 лева от А.Б. в
полза на ОД на ДФ „Земеделие“ Кюстендил.
Според
отразеното в докладна записка №05-2-100/10.12.2018г.до П. А. – директор,
дирекция „КСП“, ДФ“Земеделие“ от И.К.,
Директор ОД на ДФ“Земеделие“ във връзка с решение от 22.11.2018г. на УС на
ДФ“Земеделие“ за уточнение, доколкото А.Б. от 2015 до 2018г. заявява площи с
картофи, като „Алекс 1975“ ЕООД, а е получил кредит в размер на 40 000
лева, може ли да се приеме, че е изпълнено решението по т.3 от решенията на УС
и кредитът да бъде разсрочен.В отговор №05-2-100/21.12.2018г. до ОД на
ДФ“Земеделие“ е посочено, че физическото лице не е отглеждало картофи през
2018г., тъй като площите са очертани от новосъздадените дружества ЕООД,
самостоятелен обект на правото, различен от физическото лице.Посочено е, че
физическите лица – кредитополучатели следва да възстановят на фонда кредита и
дължимите лихви.
При
така установените по делото факти съдът намира предявените искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.12, ал.2
т.1 б.“б“ и ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители и по
чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за основателни.Съгласно действащата към
датата на сключване на договора редакция на разпоредбата на чл.12, ал.7 от
Закона за подпомагане на земеделските производители – ДВ бр.108/2006г.
отношенията между фонда и получателите на кредити, субсидии и гаранции, както и
между фонда и лицата, ползващи се от други негови услуги,се уреждат с
договори.Към момента е законът определя договорите, като административни, но
липсва разпоредба, която да определя, като административни сключените по – рано
договори.
При
издадена заповед за изпълнение на вземане за парична сума и подадено в срок
възражение срещу заповедта, заявителят следва да предяви иск за установяване
съществуване на вземането, като условие заповедта да бъде поставена в
изпълнение.
В случая е
налице издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца за исковите суми,
заповедта е връчена на длъжника и той в срок е възразил срещу заповедта. При
сравнение между подаденото заявление и исковата молба, независимо, че
изложението в първото относно основанието за вземането да не е достатъчно
подробно, става ясно, че както в заявлението, така и в исковата молба се
претендират суми за изпълнение на задължения по
договор №10182001/29.03.2011г.Налице е пълно съвпадение относно размера
на претендираните суми.Както в подаденото заявление, извлечение от сметка така
и в исковата молба се претендират невърната по договора предоставена в заем
сума 40 000 лв. и лихва за забава – 1566.67 лева за периода от
28.11.2018г. до 18.04.2019г. и след този момент, изчислена към момента на
подаване на исковата молба на 4997.78 лева, както и деловодни разноски.Ввземането
за сумата от 1566.67 лева, съдът е определил, като вземане за обезщетение за
забава, с оглед на изложените в исковата молба обстоятелства – твърдение за
това, че по силата на Анекс №7 срокът за погасяване на кредита е удължен до
27.11.2018г. и началния момент на вземането, считано от първия ден след
настъпване на падежа.
На
06.03.2020г. Б., комуто заповедта е връчена на 24.02.2020г. от ЧСИ с рег.№743
на КЧСИ подал възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение
чрез пълн-к адв.К. в срока за това.( съобщение ИД PS 2500 00 Q962 V).
Признаване
съществуването на парично вземане, подлежащо на изпълнение е обусловено от
доказване на основанието за същото и изискуемостта му.Съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД
ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение.
Вземането
се основава на договор №10182001/29.03.2011г., с предмет предоставяне на кредит
за закупуване на семена, минерални торове и препарати за производство на
картофи, реколта 2011г., срещу задължение сумата да бъда възстановена в срок до
28.02.2012г. и поето задължение за заплащане на лихва в размер на 6%.Този
договор удовлетворява законоустановеното
изискване при предоставяне на кредит на земеделски производител това да става
въз основа на договор. С оглед съдържанието на поетите от страните въз основа
на договора задължения то следва, че по същество сключеният между тях договор е
договор за заем.В чл.240, ал.1 ЗЗД договорът за заем е определен, като договор
при който, заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество.В ал.4 е посочено, че ако не е уговорено
друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец
от поканата.Договорът за заем е реален такъв, действието му е обусловено от съгласие за предоставяне в заем на пари и предаване
на сумата на заемополучателя срещу поето задължение да бъде върната, като
ако не е уговорен точния момент на
връщането й, вземането за връщането става изискуемо след изтичане на един месец
от поканата за връщане.
Не се спори
по делото и е доказано, че ищецът е предоставил на ответника в заем сумата
40 000 лева.По съгласие на страните отразено в представените анекси, анекс
№7 сумата е подлежала на връщане в срок до 27.11.2018г.Писмен договор
обективиращ съгласие между страните за отсрочване на договора за друг период и
друг падеж, който към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е бил настъпил
не е представен, не се твърди да има такъв.Съгласно чл.8 от ЗЗД -договорът е
съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една
правна връзка между тях. Съгласно чл.20а от ЗЗД -договорите имат сила на закон
за тези, които са ги сключили.Договорите могат да бъдат изменени, прекратени,
разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания,
предвидени в закона.Като основание за това ищецът сочи решение по т.1 от
Протокол №135 от 22.11.2018г. от заседание на УС на ДФ“Земеделие“ – предвиждащо
отсрочване на договора при плащане на дължимата към 27.11.2018г. лихва, преди
подаване на заявление за отсрочване и
срок на подаване на заявлението от 26.11.2018г. до 21.12.2018г. – т.е наличие
на заявление за отсрочване, както и лицето да е отглеждало реално през
2018г.културата картофи и заявява, че в случая задължението не е отсрочено,
поради това, че ответникът не е отглеждал реално картофи през 2018г.Ясно е, че
това решение е било известно на жалбоподателя.Съгласно чл. чл.26 от ЗПЗП
-правилата за отпускане на кредити, поемане на гаранции и субсидиране се
определят от управителния съвет, като фондът може да изисква от подпомаганите
лица да предоставят документи и информация за целевото използване на
предоставените средства, както и да извършва проверки за това.
Ако се
приеме, че това решение отразява съгласие от страна на кредитодателя за
отсрочване при настъпване на посочените обстоятелства, то поради липса на данни
да е подадено заявление за отсрочване на задължението в срока посочен в това
решение, така и ответникът да е отглеждал картофи през 2018г., следва, че
задължението не е било отсрочено респ., че ответникът дължи връщането на
получената сума респ. съществува вземане в полза на ищеца за тази
сума.Предявеният иск по чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД вр. с чл.12,
ал.2 т.1 б.“б“ и ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители е
доказан.От изявленията на ответника в подадената от него до ДФ“Земеделие“ жалба
( признаване на неблагоприятни за същия обстоятелства) става ясно, че по скоро
картофи не са отглеждани през 2018г. от него като земеделски производител и, че
заявление за отсрочване не е било подадено в срока посочен в решението на УС на
Фонда, а с оглед на представените в първото с.з. от ищеца доказателства,
че взаимно съгласие за отсрочване на задължението между Фонда и ответника не е постигнато.В този
смисъл е изложеното становище в отговора на исковата молба.
Съгласно
чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително
претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение
съобразно общите правил.В случая е доказано възникнало задължение за връщане на
получена в заем сума 40 000 лева, което не е изпълнено след настъпване на
падежа на 27.11.2018г.При това положение в полза на кредитора на главничното
задължение възниква вземане за заплащане
на обезщетение в размер на законната лихва.Със заключението на вещото лице се
установи, че размерът на претендираната законна лихва е в размер по- малък от
дължимата такава, определена по реда на Постановление №426 на МС от
18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения.Искът е доказан както по основание така и в претендираните размери
за сумите 1566,67 лева дължима лихва за забава за периода от 28.11.2018г. до
18.04.2019г. ( от настъпване на падежа до датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение) и в размер на 4 977,78 лева за периода
от 19.04.2019г. до 17.07.2020г.( от датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение до датата на подаване на исковата молба в съда). Върху
сумата от 40 000 лева се дължи законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба 17.07.2020г. до окончателното изплащане.
С оглед
уважаването на исковете на ищеца следва да бъде присъдени сторените разноски за
заповедното производство в размер на 881,34 лева – държавна такса в размер на 831,34 лева и 50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение( възражения относно определения размер на юрисконсултско
възнаграждение не са направени, доказано е плащането на държавната такса) и за настоящото производство в размер на
1288,99 лева( платена държавна такса за образуване на делото 930,88 лева, 200
лева юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК вр. с
чл.37 от ЗПП и 158,10 лева възнаграждение за вещо лице)- т.12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
Признава за
установено на основание чл.415, ал. ГПК вр. с чл.422, ал.1 ГПК вр.с чл.240, ал.1 ЗЗД вр. с чл.12, ал.2 т.1 б.“б“ и ал.7 от Закона
за подпомагане на земеделските производители (ДВ бр.108/2006г) и чл.86, ал.1 ЗЗД в отношенията между ДФ”Земеделие”,
БУЛСТАТ ***със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Цар Освободител
ІІІ” №136, представляван от изпълнителния директор В.Г.и А.В.Б., ЕГН ********** с адрес ***, ЧЕ
СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ в полза на ДФ“Земеделие“, БУЛСТАТ ***от А.В.Б., ЕГН **********
– за сумите, както следва: 40 000
лева – главница, представляваща предоставен и невърнат кредит( заем) по Договор №10182001 от 29.03.2011г. за
предоставяне на кредит за закупуване на семена, минерални торове и препарати за
производство на картофи, реколта 2011г.;сумата 1566.67 лева – законна лихва за
забава върху дължимата главница от 40 000 лева, начислена за периода от
28.11.2018г. до 18.04.2019г.( от настъпване на падежа до датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение)
и сумата 4 977,78 лева –
законна лихва за забава , начислена върху претендираната главница от
40 000 лева за периода от 19.04.2019г. до 17.07.2020г. ( от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до датата на
подаване на исковата молба в съда), както
законната лихва върху главницата, считано от 17.07.2020г. до
окончателното и изплащане, за които суми в полза на ДФ“Земеделие“, БУЛСТАТ ***са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен
лист по ч.гр.д.№847/2019г. по описа на Кюстендилския районен съд.
ОСЪЖДА
А.В.Б., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на ДФ”Земеделие”, БУЛСТАТ ***със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Цар Освободител ІІІ” №136
представляван от изпълнителния директор В.Г.сумата 881,34 лева сторени разноски
в производството по ч.гр.д.№847/2019г. по описа на Кюстендилския районен съд и
сумата 1288,99 лева, сторени разноски за производството по т.д.№60/2020г. по
описа на КнОС.
Решението подлежи
на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в 2 –
седмичен срок от връчването му на същите.
Окръжен
съдия: