Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 91
гр.Враца 02.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 06.02.2020
г. /шести февруари две хиляди и двадесета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като
разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА
адм. дело № 519 по описа на АдмС – Враца за 2019 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс вр.чл.118 ал.1 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
Образувано е въз основа на жалба
/обективирана като молба/ на Л.С.Р. *** против РЕШЕНИЕ №1012-06-48-2//25.06.2019г. на Директора на ТП на НОИ гр.Враца, с което е
оставена без уважение жалбата му против Разпореждане №* на Ръководителя на “ПО”
, с което е отказано да му бъде отпусната пенсия за инвалидност за общо заболяване, на основание чл.74 ал.1 т.4 от КСО.
В жалбата не се сочат
конкретни основания за незаконосъобразност на оспореното решение, но от съдържанието й може да се
направи извода, че се претендира за
неправилно приложение на материалния закон. Заявява се, че неправомерно не е
зачетен трудовият му стаж, положен в Кметството на с.С. обл.М. Иска се отмяната
на решението и да се
разпореди ответника с ново решение да
отпусне на жалбодателя пенсия * съобразно експертното решение на ТЕЛК..
Ответникът по оспорването чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Ц.оспорва жалбата и заявява, че правилно на жалбодателя не е отпусната пенсия *, тъй като същият не е
придобил минимално изискуемия се осигурителен стаж, необходим за
придобиване на право на такъв вид
пенсия.
Административният съд,като се
запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и
след служебна проверка на оспореното решение съобразно разпоредбата на чл.168
ал.1 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбодателят изтърпява присъда в Затвора В., като няма
данни, нито твърдения ,че там е полагал
труд и е получавал възнаграждение. С молба вх.№2112-06-69/ 25.01.2019г. , приета от ответника като заявление за отпускане на
пенсия за *, жалбодателят е
поискал да му бъде отпусната такава пенсия въз основа на влязло в сила ЕР №* на ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ В., в което са му определени * трайно намалена работоспособност по
общо заболяване, за срок от една година.
Изготвена е Справка за периодите, за
които лицето има осигурителен стаж и
същият е установен,както следва: в „М.“ АД гр.М. /К. п./ – 1м.16дни от
01.09.1981г. – 30.11.1981г., в О. М. – 1г. от 01.11.2010г. – 01.11.2011г., в Б.по
т. 4м. от 01.11.2011г. – 29.02.2012г., в
О. М. 3м.28дни от 23.04.2012г. -01.10.2012г., в О. М. 4м.16дни от 29.04.2013г.
– 01.11.2013г. или общ осигурителен стаж
от 2г.2м.1дни. Жалбодателят е регистриран в Б. по т. М. освен в посочения в
справката период и за периодите 10.02.2010г.
– 31.10.2010г., 05.10.2012г. – 28.04.2013г. и 08.11.2013г. – 12.08.2015г. Бил е
на редовна * от 29.03.1983г. -01.10.1984г. и от 05.01.1988г. – 15.05.1988г. или
общо 2г.0м.14дни. С Разпореждане №* му е отказано отпускането на търсената от
него пенсия, тъй като същият няма
изискуемият се по чл.74 ал.1 т.4 от КСО
минимален осигурителен стаж от 5години, една трета от който трябва да е
действително отработен съобразно ал.2 от същата разпоредба. Недоволен от така постановеното разпореждане, получено
от него на *., видно от известието за доставяне, жалбодателят го е обжалвал с
жалба рег.№Л-752/07.06.2019г.на
регистратурата на Затвора В. Разглеждайки жалбата и изложените в нея аргументи,
ответникът я е приел за неоснователна и
я е отхвърлил.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна,
че оспорването е направено от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок / решението е получено на 27.06.2019г.,
а жалбата против него е подадена на 04.07.2019г. с рег.№2185 на регистратурата
на Затвора В./, против индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21
ал.1 от АПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество, същото обаче е
неоснователно.
Съгласно изискванията на чл.168 ал.1 и 2 от АПК съдът следва да се произнесе по
всички основания за незаконосъобразност
на оспорения административен акт, включително и за неговата нищожност,
независимо дали има направено искане за това. Издаденото от ответника решение е издадено от материално и териториално компетентния орган, в
изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави
валиден административен акт. При
постановяването му не е допуснато нарушение на материалния закон и на
административнопроцесуалните правила, което го прави и законосъобразно. Спорни
по делото са фактите жалбодателят има ли осигурителен стаж, придобит при
упражняване на трудова дейност в Кметство с.С. обл.М. и в „М.“ АД гр.М. /К. п./.
Административният орган е положил усилия за установяване на тези факти, като
след предоставени данни от Обединен осигурителен архив е установил периода, в който лицето е полагало труд в К.
п. и е зачел този период за осигурителен стаж. За упражнен труд в
Кметство на с.С., за който жалбодателят
не сочи в кой период е полаган, няма
доказателства. Според твърденията
на лицето, този труд е полаган на
непълен работен ден и касае два периода и тъй като същото не
твърди да е полагало труд в Община М., най вероятно предоставените данни от Общината
се отнасят именно за труда, полаган към
Кметство с.С. община М. За тези два периода също е зачетен осигурителен
стаж на жалбодателя. За осигурителен стаж е зачетен и периодът от 4 месеца, в които лицето е получавало
обезщетение за безработица в Б. по т. М. Правилно за останалото време, в което жалбодателят е
бил регистриран в Бюрото по труда, не е признат осигурителен стаж, тъй като той
не е получавал обезщетение, защото не са били изпълнени условията на чл.54а
от КСО /редакцията от 01.01.2012г. до
01.01.2015г./ да има най-малко девет месеца
през последните 15 месеца внесени осигуровки за фонд „Безработица“,
защото лицето не е полагало труд за такъв период от време. При издаване на
розпореждането и постановяване на
оспореното пред съда решение не е взет предвид периодът, в който лицето е било на редовна военна служба, но видно от
предоставените от Д. в. а.
доказателства, този период е 2г.0м.14дни и прибавен към установения от
ответника осигурителен стаж от
2г.2м.1дни, прави общ осигурителен стаж от 4г.2м.15дни. Съгласно
разпоредбата на чл.74 ал.1 т.4 от КСО, право на пенсия за * имат само лицата, които преди датата на
инвалидизирането имат придобит осигурителен стаж от 5 години, като съгласно ал.2 на същата
разпоредба една трета от този стаж следва да е действително отработен. При
условие, че от събраните доказателства
се установява осигурителен стаж от 4г.2м.15дни , административният орган правилно
е приложил закона и е оставил в сила
разпореждането, с което е отказано отпускането на пенсията. Тъй като лицето с молбата си не е
конкретизирало точно каква пенсия за *претендира,
съдът провери дали са налице основанията
за отпускане на социална пенсия за *. Съгласно разпоредбата на чл.90а от КСО
социална пенсия за* се отпуска на лица, навършили 16 години и с трайно намалена
работоспособност повече от * поради което
жалбодателят при определени * трайно намалена работоспособност не
отговаря на изискванията за получаване и
на социална пенсия за инвалидност.
По така изложените
съображения оспореното решение се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата против него следва да
бъде отхвърлена.
Воден от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Л.С.Р. *** против РЕШЕНИЕ №1012-06-48-2/25.06.2019г. на ДИРЕКТОРА
на ТП на НОИ Враца, с което е потвърдено
РАЗПОРЕЖДАНЕ №* на Ръководителя
на “ПО”.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен
съд чрез Врачански административен съд в
14-дневен срок от съобщението до страните,че е изготвено.
АДМ. СЪДИЯ: