Р Е Ш Е Н И Е
Номер
27
11.10.2022
г.. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, четвърти
състав, на двадесет и девети септември две
хиляди двадесет и втора година в
публично заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Диана Калоянова
при секретаря Диана Михайлова като разгледа докладваното от съдия Калоянова административно дело номер 92 по описа за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно- процесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е
по жалба на К.Н.Н., ЕГН **********; с адрес *** и съдебен адрес ***, против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22-1085-000106,
издадена на 15.02.2022 г. от началник група към ОД МВР Русе, сектор "Пътна
полиция", с която на основание чл. 171, т. 2а, буква А от ЗДвП е прекратена регистрацията на пътно
превозно средство (ППС) за срок от 6 месеца. В жалбата се изразява становище за
незаконосъобразност на заповедта, като постановена в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила и се прави искане за нейната отмяна. В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. И.И.,***,
който поддържа жалбата на основанията, изложени в нея, прави допълнителни
възражения относно законосъобразността на оспорвания административен акт,
ангажира писмени доказателства и иска от съда да отмени същия. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът – началник
група към ОД МВР Русе, сектор "Пътна полиция", се представлява от
главен юрисконсулт Т. Й., която оспорва жалбата и ангажира писмени
доказателства. В придружителното писмо, с което ответникът е представил
административната преписка пред съда е направено възражение за прекомерност на
разноските на процесуалния представител на жалбоподателя, в случай, че те
превишават минималния размер. Представя списък на разноските и иска тяхното
присъждане.
Административен
съд - Русе намира, че жалбата е процесуално
допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването.
Разгледана по
същество е основателна.
От
представената преписка и събраните по делото доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 08.02.2022
г. жалбоподателят Н. оставил собствения си лек автомобил Ауди АЗ с рег. № ****за ремонт в автосервиз с адрес гр.
Русе, ул. „Родина“ № 35, за което му е съставен сервизен протокол. Ремонтът бил
извършен от работник в автосервиза – С. Х.
К..
От Докладна
записка рег. № 1086р-1072/15.02.2022 г. на младши автоконтрольор М. А. се установява, че на 14.02.2022 г.,
около 9:10 ч. на адрес гр. Русе, ул. "Митрополит Григорий", до бл.
"Балчик"' е спрян за проверка лек автомобил Ауди A3 с рег.№ ****, с водач който се представил като С. Х. К.. Последният не е носил никакви
документи, освен малък талон за регистрация на управляваното от него МПС. След
справка е установено, че действително това е лицето С.Х. К., ЕГН **********, като същият е с
отнето свидетелство за управление на МПС. За установеното нарушение на чл. 177,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП на К. е съставен АУАН № 225918/14.02.2022 г. К. е заявил, че
работи в автомобилен сервиз и се е наложило спешно да върне автомобила на
клиента.
В административната
преписка са налични Писмени обяснения рег. № 108500-2683/14.02.2022 г. от К., в
които посочва, че е искал да се убеди в нормалното функциониране на автомобила
след извършения от него ремонт и затова е управлявал същия. Съзнава, че е
извършил нарушение, като е управлявал процесния автомобил в момент, когато е
лишен от право да управлява МПС.
Представени
са и Писмени обяснения рег. № 108500-2677/14.02.2022 г. от Н., в които посочва,
че е оставил личния си автомобил за ремонт и не е бил уведомен, че е прекратена
регистрацията на същия чрез снемане на регистрационните табели. Иска последните
да му бъдат върнати тъй като се налага да пътува за Германия, където живее.
Като
доказателства по делото са приложени Справка за нарушител/водач К.Н.Н. и за
нарушител/водач С.
Х. К..
Със ЗППАМ №
22-1085-000106, издадена на 15.02.2022 г. от началник група към ОД МВР Русе,
сектор "Пътна полиция", на основание чл. 171, т. 2а, буква А от ЗДвП
е прекратена регистрацията на Ауди A3 с рег. № ******* за срок от 6 месеца.. В мотивите на
заповедта е посочено, че МПС е управлявано от лице, което е лишено от това
право по съдебен или административен ред и заповедта се издава във връзка със
съставен АУАН № 225918/14.02.2022 г. Посочено е, че са отнети два броя регистрационни
табели № ***РМПС
№ ********* (Германия). Посочена е възможността заповедта да бъде обжалвана по
административен или съдебен ред.
В
административната преписка е представена Мотивирана резолюция №
22-1085-М000053/23.03.2022 г., издадена от началник група към ОД МВР Русе,
сектор "Пътна полиция", с която е прекратено административнонаказателното
производство по АУАН № 225918/14.02.2022 г. срещу С.Х...
Недоволен от
така постановената заповед, Н. оспорва същата в настоящото производство с
доводи за нейната процесуална и материална незаконосъобразност. Изразява
твърдение, че при оставянето на автомобила в автосервиза за ремонт не е давал
съгласие той да бъде управляван от К.. Счита, че изложените в заповедта мотиви
са неправилни, неясни и несъстоятелни предвид действителната фактическа
обстановка, установена в хода на проверката от полицейските органи. Иска
заповедта да бъде отменена и да му бъдат върнати регистрационните табели.
С Разпореждане
от 11.04.2022 г. съдията - докладчик е конституирал страните и е разпределил
доказателствената тежест. На основание чл. 171, ал. 4 от АПК е указал на
жалбоподателя, че негова е доказателствената тежест за установяване на фактите
и обстоятелствата, от които черпи благоприятни правни последици, както и
твърдяната незаконосъобразност на обжалвания акт. На основание чл. 170, ал. 1
от АПК е указал на ответника, че трябва да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт и изпълнението
на законовите изисквания относно издаването му.
В проведеното на 02.062022
г. съдебно заседание съдът е дал възможност на процесуалният представител на
жалбоподателя да формулира искане по доказателствата в определен срок, което
същия не е сторил.
В последното по делото
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя представя като доказателство
Протокол за разпит на Симеон К. в качеството му на свидетел, като протокола е
част от преписка на ОД МВР Русе № 336-БП-57/2022 г.
При така изложените фактически данни,
съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
като не е обвързан от твърденията на жалбоподателя.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, изречение първо Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6
и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. Със заповед № 336з-3170/31.12.2021
г. на директора на ОДМВР Русе са делегирани правомощия на изрично посочени
длъжностни лица, включително и на началник сектор "Пътна полиция", да
издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, поради
което процесната заповед е издадена от административен орган с териториална и
материална компетентност.
В хода на
административното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, макар в заповедта да се твърди, че административният орган не е
изяснил фактическата обстановка. Съдът счита, че фактическата обстановка е
правилно изяснена и налагането на ПАМ прекратяване на регистрация на ППС е при
условията на обвързана компетентност.
В заповедта
са посочени както фактическите основания, послужили за нейното издаване, така и
приложимата правна норма. Обжалваната заповед е мотивирана.
Заповедта
противоречи на целта на закона, поради което е незаконосъобразна.
Нормата на чл. 171,
т.2а от ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или
по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6
месеца до една година.
Целта на ПАМ
по този текст от закона е да се преустанови и/или възпрепятства за в бъдеще
възможността за противоправно управление на конкретно превозно средство
(независимо кой е собственика) от лице, извършило конкретни административни
нарушения с висока степен на обществена опасност, свързани с липса на каквото и
да е СУМПС, употреба на алкохол или наркотични вещества, отказ от изпробване за
употреба на алкохол или наркотични вещества, неизпълнение на предписание за
медицинско изследване на кръвта за употреба на алкохол ли наркотични вещества,
управление на МПС от лице, което няма съответната правоспособност.
Всяко от тези
нарушения създава особена опасност за участниците в движението, защото е
очевидна предпоставка за възникване на тежки пътно – транспортни произшествия.
Затова и законодателят е преценил, че собственикът на МПС, предоставил
автомобила си за управление на лице, което не притежава никаква или съответната
правоспособност, употребило е алкохол/наркотични вещества, или отказва да бъде
изследвано за такава употреба, следва да понесе неблагоприятните последици от
преустановителното действие на ПАМ. Това е така, защото преди да предостави
управлението на МПС на трето лице, собственикът на автомобила следва да се
увери, че това лице разполага с СУМПС от съответната категория и е в състояние
адекватно да управлява автомобила, по аргумент от чл. 102, т. 1 от ЗДвП.
В случая, жалбоподателят Н. не е предоставял
собствения си автомобил на С.К.
за управление и не следва да носи косвената отговорност по ПАМ за
противоправното поведение на водача. Н. е оставил автомобила си единствено за
извършване на ремонт. Той е узнал, че автомобилът изобщо е бил управляван едва
след уведомяването му от административния орган. Съдът счита, че с налагането
на ПАМ ответникът не постига целения от закона преустановителен и възпиращ
ефект, защото неблагоприятните последици от мярката не засягат лице, което е
предоставило МПС за управление на неправоспособен водач, а гражданин, у когото
е липсвала каквато и да е представа за възможните последващи незаконосъобразни
действия на водача, довели до прекратяване на регистрацията на ППС. Така, без
дори да предполага за случилото се, същият се е оказал принуден да търпи
неблагоприятни правни последици в резултат не от своето, а от чуждо
противоправно поведение. По делото от ответника не е доказано, че при оставяне
на автомобила в сервиза волята на жалбоподателя е била освен да бъде извършен ремонт, автомобилът да
бъде управляван от нарушителя К..
С оглед
фактите по делото и тълкуването на закона, съдът счита, че в конкретния случай
с приложената ПАМ не се постига преследваната от законодателя цел, а именно –
осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на
административните нарушения, поради което същата следва да бъде отменена.
При така
изложените съображения, жалбата на К.Н. е основателна и като такава следва да
бъде уважена, а обжалваната ЗППАМ да бъде отменена
По делото
искане за присъждане на разноски е направено от двете страни. Предвид изхода на
спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че такива се следват
в полза на жалбоподателя Н.. Като доказателство за направени разноски е
представено платежно нареждане от 21.03.2022 г. за заплащане на държана такса в
размер на 10 лева. Доказателства за други разноски не са ангажирани и не е
представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от изложеното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе, четвърти състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 22-1085-000106, издадена на 15.02.2022 г. от
началник група към ОД МВР Русе, сектор "Пътна полиция".
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството
на вътрешните работи да заплати на К.Н.Н., ЕГН **********; с адрес ***
съдебно-деловодни разноски в размер на 10,00 (десет) лева.
Решението
не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП.
СЪДИЯ: