№ 298
гр. Пещера, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ели Ас. Каменова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Ели Ас. Каменова Гражданско дело №
20245240100603 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена с
молби от 28.10.2024 г. и 11.11.2024 г., подадена от „Фронтекс Интернешънъл"
ЕАД срещу Б. Е. С. за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът Б. Е. С. дължи на ищеца „Фронтекс Интернешънъл"
ЕАД сумата в общ размер на 3 917.84 евро по Договор № 006LD-R-
001947/22.07.2011 г. за банков кредит, сключен между „Първа Инвестиционна
Банка" АД и длъжника Б. Е. С., което вземане е прехвърлено от страна на
„Първа Инвестиционна Банка" АД по силата на Приложение № 1 към Договор
за цесия от 08.06.2021 г. в полза на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, от която
сума: 1 930.29 евро — непогасена главница, представляваща сбор от 84
месечни вноски за периода от 08.08.2011 г. до 08.07.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 11.09.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението; 1 399.84 евро — непогасена договорна
възнаградителиа лихва, представляваща сбор от 81 месечни вноски за периода
от 08.11.2011 г. до 08.07.2018 г.; 587.71 евро - наказателна лихва по т. 10 от
договора за банков кредит, начислена за периода от 09.09.2016 г. до 09.09.2019
г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от
ГПК по ч.гр.д. № 1184/2019 г. по описа на Районен съд - Пещера.
Ищецът сочи, че страни по заповедното производство по ч.гр.д. №
1184/2019 г. по описа на Районен съд - Пещера са „Първа Инвестиционна
Банка" АД (Банката), в качеството й на кредитодател и Б. Е. С., в качеството
му на кредитополучател. Сочи още, че след образуване на заповедното
производство вземането, предмет на същото, е прехвърлено от Банката на
„Фронтекс Интернешънъл" ЕАД по силата на договор за цесия от 08.06.2021 г.
1
Твърди, че уведомлението за цесия е изпратено на ответника с
препоръчана пратка на „Български пощи" АД, като пощенската пратка,
съдържаща уведомление за цесия, е получена на 13.07.2021 г. в 14:30 часа от
Ф.Г. — свекърва със задължение същата да бъде предадена на ответника.
Счита, че на основание чл. 46 ГПК връчването е надлежно и ответникът е
уведомен за цесията на 13.07.2021 г. В случай, че ответникът възрази, че
пратката не му е била предадена, моли съда при размяна на книжата по чл.131
ГПК да връчи на ответника изготвено за целите на процеса уведомление за
цесия, като в този случай счита, че най-късният момент, в който ответникът
ще узнае за цесията, ще бъде от момента на връчване на исковата молба ведно
с приложеното към нея уведомление.
Ищецът твърди, че между ответника Б. Е. С. и „Първа Инвестиционна
Банка" АД е бил сключен договор за банков кредит № 006LD-R-001947, по
силата който кредитодателят е предоставил на кредптополучателя кредит в
размер на 1950.00 евро, който е изцяло усвоен еднократно със заверяване на
сметката му, открита в „Първа Инвестиционна Банка" АД с номер IBAN:
BG6SFTNV91501015046769.
Ищецът сочи, че по предоставения кредит ответникът се е задължил да
заплати на кредитодателя възнаградителна лихва, чиито размер е уговорен в
раздел. II, т. 4 от договора за банков кредит и който се състои от два
компонента: базов лихвен процент за евро (към датата на сключване на
договора е в размер на 7.99%) и надбавка от 10.01 %., като годишният процент
на разходите е 21.21 %. Сочи се още, че в раздел II, т.10 от договора е
уговорено, че плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на
авоар по разплащателната сметка на кредптополучателя в Банката, се отнасят
в просрочие, като за времето за забава кредитополучателят дължи
обезщетение за забава върху размера на просрочената сума, което е в размер
на договорения в раздел II, т. 4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в
размер на законната лихва.
Излага твърдения, че кредитополучателят се е задължил да върне сума в
общ размер на 3505.37 евро на 84 анюитетни месечни вноски с падеж на
първата вноска - 08.08.20211 г., а на всяка следваща на 8-то число от
съответния месец. Сочи, че крайният срок на договора е настъпил на
08.07.2018 г., като ответникът не е погасил задълженията си към Банката в
този срок, като кредитът е в просрочие считано от 08.08.2011 г. Поддържа, че
считано от датата на падежа на договора (08.07.2018 г.) целият кредит е
изискуем, като банката не се възползвала от правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем преди крайния му срок.
Претендира че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК -
11.09.2019 г. вземанията за главница и договорна лихва са били изискуеми
поради настъпил краен срок на договора за банков кредит. Твърди, че
приложима по отношение на задължението на кредптополучателя за връщане
на предоставената по договора за банков кредит сума е общата петгодишна
2
давност по чл. 110 ЗЗД, като давностният срок започва да тече от уговорения
краен срок за погасяване на кредита — 08.07.2018 г., като в полза на
твърдението си цитира тълкувателна практика на ВКС.
Ответникът не е погасил задълженията по процесния договор за кредит,
поради което за събирането на вземането Банката се снабдила със заповед за
незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 1184/2019 г. по описа на Районен
съд - Пещера, срещу която длъжникът е подал възражение, което обуславя
правния интерес от иницииране на настоящото производство.
Ищецът моли съда да установи съществуването на вземането по
заповедта за незабавно изпълнение. Претендира разноски в исковото и в
заповедното производство.
Исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника Б. Е. С. и на назначения му особен представител.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
особения представител, който без излагане на доводи е оспорил предявените
искове.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано,
не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило
писмено становище от пълномощник – юрк. Ваня Цвяткова, с което поддържа
исковата молба и моли за уважаване на предявените искове. Претендира
разноски в заповедното и исковото производство.
В открито съдебно заседание ответникът Б. С. се представлява от адв. Н.
И., назначена за особен представител в резултат на предоставена правна
помощ на ответника, която поддържа представения отговор на исковата молба
и моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски. В хода
на устните състезания адв. И. заявява, че е изтекъл петгодишният срок от
който вземанията са станали изискуеми. В допълнително депозирана писмена
защита намира предявеният иск за недопустим и неоснователен, доколкото не
са налице доказателства, че искът е своевременно предявен и че ищецът е
частен правоприемник на заявителя. Позовава се на погасителна давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и
чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 99 от ЗЗД.
От приложеното към делото ч.гр.д. № 1184/2019 г. по описа на Районен
съд - Пещера се установява, че е издадена Заповед № 444/24.09.2019 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
и изпълнителен лист № 601/24.09.2019 г. в полза на кредитора „Първа
инвестиционна банка" АД против длъжника Б. Е. С. за парични суми,
3
дължими по Договор № 006LD-R-001947/22.07.2011 г. за банков кредит,
сключен между „Първа Инвестиционна Банка" АД и длъжника Б. Е. С., както
следва: 1 930.29 евро — просрочена главница, 1 399.84 евро — непогасена
договорна възнаградителиа лихва; 2135,41 евро - наказателна лихва,
начислена за периода от 08.08.2011 г. до 09.09.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 от ГПК в съда – 10.09.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и за 213,79 лв. - държавна такса и 50,00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК,
доколкото от длъжника е подадено възражение по чл. 414 от ГПК, а исковата
молба е депозирана в преклузивния едномесечен срок по чл. 415 от ГПК от
правоприемника на заявителя в заповедното производство. В депозираните
писмени бележки е направено възражение от страна на особения представител
на ответника, че не са налице доказателства, че искът е своевременно
предявен, което настоящият съдебен състав намира за неоснователно. От
материалите по приложеното заповедно производство се установява, че с
Разпореждане № 260014/25.04.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 1184/2019 г.
по описа на Районен съд – Пещера заповедният съд е дал указания на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок
от получаване на съобщението. Съобщението е получено от заявителя –
„Първа инвестиционна банка“ АД на 07.05.2024 г., а искът за установяване на
вземанията по издадената заповед е предявен на 07.06.2024 г. от ищеца
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, т.е. в рамките на едномесечния срок. Следва
да се отбележи, че доколкото заповедният съд е бил уведомен за извършената
цесия на процесното вземане от страна на новия кредитор - „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД с писмо в вх. № 03.04.2024 г. по описа на Районен съд –
Пещера (пришито в кориците на в.ч.гр.д. № 372 по описа на Окръжен съд –
Пазарджик – л. 34), същият погрешно е дал указания за предявяване на иск на
предходния кредитор - „Първа инвестиционна банка“ АД, вместо на
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД. Оттук следва изводът, че доколкото на
ищеца не са дадени указания за предявяване на иска, то срокът за същия не е
започнал да тече, което означава, че исковата молба, без значение кога е
подадена, ще е в срок. Следва да се отбележи, че съгласно т.10.б. от
Тълкувателно решение № 4/2013 г., по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, са налице
в случаите на настъпило универсално или частно правоприемство на страната
на заявителя или на длъжника след издаване на заповедта за изпълнение. В
процесния случай едномесечният срок се явява спазен, като искът е предявен
именно от правоприемника на заявителя, поради което настоящото
производство е допустимо.
Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл.
4
422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на
парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а
именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по
заповедта за изпълнение. В тежест на ищеца е да докаже, при условията на
пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, наличието на валидно
облигационно правоотношение по договор за кредит, сключен между „Първа
Инвестиционна Банка" АД и ответника с твърдените параметри; изпълнение
на задълженията на „Първа Инвестиционна Банка" АД да предостави сумата
по отпуснатия потребителки кредит и усвояването на суми от страна на
длъжника; размерът на непогасения остатък от главницата по кредита;
лихвоносния характер на вземането, неговия размер и изискуемост;
съществуването на валиден договор за цесия, по силата на който вземанията
по договора за кредит са прехвърлени на ищцовото дружество; надлежно
уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията;
съществуването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размерът
на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже наличието на правоизключващи или
правопогасяващи вземането обстоятелства.
По делото е приложен договор за прехвърляне на вземания от 08.06.2021
г., по силата на който „Първа инвестиционна банка“ АД, в качеството си на
цедент, е прехвърлил на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, в качеството му на
цесионер, свои вземания, сред които и посоченото в списъка по Приложение
№ 1 към договора вземането си към ответника по Договор № 006LD-R-
001947/22.07.2011 г.
С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице, за което е
достатъчно постигане на съгласие между него и кредитора. Приемането на
цесията от ответника и неговото участие при сключването на договора не е
необходимо. Разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД предвиждат, че за да
породи действие по отношение на длъжника, цесионният договор следва да
му бъде съобщен от предишния кредитор. Задължение на цедента за
съобщаване на цесията има за цел да обвърже длъжника с договора за цесия и
да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение.
Уведомяването създава достатъчна сигурност за длъжника за извършената
замяна на стария кредитор и гарантира точно изпълнение на задължението му
спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. От
представените с исковата молба писмени доказателства е видно, че до
ответника е изпратено уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, получено на
13.07.2021 г., с оглед на което действието на цесията е настъпило успешно по
отношение на ответника- длъжник по кредита.
Но дори и да се приеме, че ответникът – длъжник не е разбрал за
извършената цесия, доколкото видно от известието за доставяне на „Български
пощи“ (л. 31 от делото) уведомлението е връчено на член на домакинството –
Фетхие Пехливан, а не лично на него, то съгласно утвърдената практика на
5
ВКС уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. I ЗЗД, с което прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Същото, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да бъде съобразено като факт
от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска.
В процесния случай с оглед доказателствата за връчване на съобщението
като част от преписката към исковата молба на ответника, както и поради
изричното изявление, инкорпорирано в исковата молба, е изпълнено
изискването длъжникът да е уведомен за цесията Следователно цесията на
осн. чл. 99, ал. 4 ЗЗД е породила своето действие спрямо кредитополучателя и
ищецът има качеството кредитор спрямо ответника.
От представения по делото Договор № 006LD-R-001947 се установява,
че на 22.07.2011 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД и ответника Б. Е.
С. е сключен договор за банков кредит, по силата на който банката е
предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 1950 евро за
погасяване на съществуващи задължения по договор за кредитна карта с №
006CC-R-001423/03.10.2008 г. Между страните е уговорен краен срок на
погасяване – 08.07.2018 г. и общо дължима сума в размер на 3505,37 евро.
Представеният договор е частен диспозитивен документ, който е
подписан от страните и поради липса на оспорване на неговата автентичност,
същият обвързва подписалите го страни с правата и задълженията, които
обективира. Следователно безспорно е установено, че между „Първа
инвестицонна банка“ АД и ответника е възникнало валидно облигационно
отношение по предоставяне на банков кредит.
Договорът за банков кредит представлява двустранен, консенсуален,
формален, възмезден и комутативен договор, по силата на който кредиторът
поема задължението да предостави на кредитополучателя уговорената по
договора сума, т. е. предоставянето на сумата не е част от фактически състав
на сключването на договора, а е в изпълнение на същия, а за
кредитополучателя възниква облигационното задължение да върне
предоставената парична сума в уговорения в договора срок, ведно с
договорената възнаградителна лихва.
По делото е прието заключението на съдебно-икономическа експертиза,
което настоящата инстанция кредитира като компетентно изготвено,
обективно и обосновано. От същото се установява, че сумата в размер на 1950
евро, предоставена в кредит на ответника Б. С., е усвоена от него еднократно
на 22.07.2011. От страна на ответника са извършени плащания в общ размер
на 118,01 евро, които банката е отразила като погасени следните задължения:
19,71 евро – главница с падеж 08.08.2011 г.; 96,36 евро – договорна
възнаградителна лихва за периода 22.07.2011 г. – 08.11.2011 г. и 1,94 евро –
наказателна лихва за периода 08.08.2011 г. – 08.11.2011 г. Вещото лице е
посочило, че кредиторът не е спазил реда на погасяване на задълженията
6
спрямо датата на възникването им/падежа им, поради което с платените от
ответника 118,01 евро следва да се считат за погасени: 35,61 евро – главница с
падеж 08.08.2011 г. и 08.09.2011 г.; 46,43 евро – договорна възнаградителна
лихва за периода 22.07.2011 г. – 08.09.2011 г. и 35,97 евро – наказателна лихва
за периода 08.08.2011 г. – 08.10.2011 г. (частично). От изготвеното заключение
се установява, че към 31.03.2025 г. непогасени са останали следните
задължения: 1914,39 евро – главница, падежирала през периода 08.10.2011 г. –
08.07.2018 г.; 1449,77 евро - договорна възнаградителна лихва за периода
09.09.2011 г. – 08.07.2018 г.; 1233,62 евро – начислена наказателна лихва за
периода 09.09.2011 г. – 08.07.2018 г. Законната лихва върху просрочената
главница за периода 09.09.2016 г. до 09.09.2019 г. е в размер на 504,92 евро.
Вещото лице е посочило, че размерът на договорените на 22.07.2011 г.
лихвени проценти не е променян през периода на договора.
По направеното от страна на особения представител на ответника
възражение, че процесните вземания са погасени по давност, настоящият
съдебен състав намира, че не следва да се произнася, доколкото възражението
за изтекла погасителна давност е въведено за първи път в хода на устните
състезания, поради което е преклудирано. В този смисъл е разрешението,
дадено в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, според което „възраженията на ответника срещу предявения
иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба
по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред
въззивния съд. Това се отнася и за възраженията за погасителна и придобивна
давност.“ В срока за отговор на исковата молба от особения представител на
ответника е депозиран отговор, в който е направено бланкетно оспорване на
предявените искове без да са изложени каквито и да е било аргументи,
съображения или възражения срещу тях. Освен това ответникът не се е
позовал на изтекла погасителна давност и във възражението по чл. 414 от
ГПК, поради което и доколкото давността не се прилага служебно, то съдът не
следва да я разглежда в настоящото производство.
Процесният договор за кредит попада в приложното поле на
потребителската защита, тъй като кредитополучателят е физическо лице по
договор за кредит, който не е предназначен за търговска или професионална
дейност, и е потребител на финансова услуга по см. на § 13, т. 12 от ДР на
ЗЗП. Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Освен това съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г.,
ОСГТК, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от
значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от
заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства. Следователно предоставеният
договор за банков кредит и общите условия към същия подлежат на служебна
преценка за наличието на неравноправни клаузи в тях. При констатирането на
7
такива, съдът е длъжен да не прилага неравноправните договорни клаузи, така
че те да нямат задължителна сила за потребителя, но не е овластен да изменя
съдържанието им (С-421/14 от 26.01.2017 г. по дело Banco Primus SA срещу
Jesus Gutierrez Garcia /т. 71/; Решение № 76 от 22.07.2020 г. на ВКС по т. д. №
1011/2019 г. на I т. о., ТК).
Неравноправна клауза в потребителски договор е налице при наличието
на неиндивидуално определена уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, както е установено в чл. 143 ЗЗП.
В процесния случай от значение за решаването на спора е следната
клауза от общите условия - т. 6. 1. относно "наказателната лихва", която
предвижда, че дължими и неизвършени в срок плащания, поради недостиг на
авоар по разплащателната сметка, се отнасят в просрочие и се олихвяват с
договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер съгласно
Договора. При това положение настоящият съдебен състав приема за
нищожна клаузата на т. 6.1. от общите условия, уреждаща последиците при
просрочените плащания, поради противоречие на императивна разпоредба на
чл. 33 от ЗПК, за правилното приложение на която съдът следи служебно. С
нормата на чл. 33 от ЗПК законодателят е ограничил допустимия размер на
обезщетението за забава при потребителски кредити до размера на законната
лихва с императивна правна норма. Съгласно т. 6.1 при просрочени плащания,
кредитополучателят плаща на банката върху непогасената част от дълга
"наказателна лихва" в размер на договорната лихва, увеличена с „наказателна
надбавка“ в размер съгласно договора. От заключението по допуснатата
съдебно-икономическа експертиза се установи, че по процесния кредит са
начислявани наказателни лихви в размер на 28 %, образуван от: базов лихвен
процент – 7,99 , надбавка – 10,01 % и законна лихва – 10,00 %. Така
определената наказателна лихва, представляваща неустойка за забава,
очевидно надминава размера на законната лихва, поради което клаузата е
нищожна, т.е. няма задължителна сила за ответника, поради което същата не
следва да се прилага в отношенията между страните. Наред с това посочената
клауза е и неравноправна, тъй като не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните, тъй като определената надбавка от 20 пункта над
договорения лихвен процент е необосновано висока. С Решение №
76/22.07.2020 г. по т.д. №1011/2019г. на ВКС, ТК, I отд., е разгледан въпросът
относно възможността нищожна клауза от потребителски договор да бъде
заместена с повелителна норма от националното право, като в съответствие
със задължителна практика на СЕС е прието, че не съществува такава
възможност. Или когато национален съд установи нищожност на клауза в
договор за потребителски кредит, същият не разполага с възможността да я
замести с норма от националното право, а следва единствено да не я приложи
в отношенията между страните. От гореизложеното следва изводът, че
8
претенцията за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца наказателна лихва по т. 10 от договора за банков
кредит в размер на 587,71 евро за периода от 09.09.2016 г. до 09.09.2019 г.,
следва да бъде отхвърлена, поради това, че се основава на нищожна клауза.
По отношение на претенциите за главница и възнаградителна лихва,
съдът намира, че същите са основателни. По отношение на тези вземания
подписаният от кредитополучателя договор от 22.07.2011 г. съдържа ясна
информация за конкретния размер на всяко едно задължение и основанието за
неговата дължимост, като е представено и детайлно описание на всеки
компонент на задълженията, включително чрез предоставяне на погасителен
план, поради което и не са налице неравноправни, респ. нищожни клаузи от
същия по отношение на тях.
Установи се по делото, че на 22.07.2011 г. банката е изпълнила
задължението си по сключения между нея и ответника договор, като му е
предоставила банков кредит в размер на 1950,00 евро, която сума е усвоена
еднократно от ответника. Доказа се, чрез заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза, че до датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, ответникът Б. С.
е платил сума в общ размер на 118,01 евро, от което следва изводът, че същият
не е изпълнил основното си задължение като кредитополучател – да върне
предоставеният му паричен заем заедно с уговорената между страните
възнаградителна лихва.
Предвид че в хода на настоящото производство не бяха представени
доказателства за погасяването на процесното вземане чрез заплащането му, то
вземането на ищеца спрямо ответника се явява дължимо за главница в размер
на 1914,39 евро, падежирала за периода 08.10.2011 г. до 08.07.2018 г. съгласно
експертното заключение, като следва да се отхвърли претенцията на ищеца за
сумата над 1914,39 евро до пълния предявен размер от 1930,29 евро –
главница за периода от 08.08.2011 г. до 08.07.2018 г. Изцяло дължима е и
претенцията за възнаградителна лихва в размер на 1399,84 евро за периода от
08.11.2011 г. до 08.07.2018 г.
Като законово последица от уважаване на главната претенция, следва да
се уважи и искането за присъждане на законна лихва от датата на депозиране
на заявлението в съда, до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
В полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски за заплатени държавни такси в
заповедното и исковото производство, депозит за изготвяне на съдебно-
счетоводна експертиза и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на
977,41 лв. (при определено от съда юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство в размер на 150,00 лв.) съобразно уважената част от
исковете.
9
От особения представител на ответника – адв. Н. И., назначена в
резултат на предоставена безплатна правна помощ на ответника, е направено
искане за присъждане на обезщетение от внесения депозит. Макар да е
наречено „обезщетение“ настоящият съдебен състав приема, че всъщност е
направено искане за заплащане на възнаграждение на особения представител,
което обаче не е в правомощията на съда, а на съответния адвокатски съвет и
Националното бюро за правна помощ. Предоставената правна помощ на
ответника съдът е допуснал по реда на чл. 23 и чл. 25 от Закона за правната
помощ, а съгласно чл. 2 от ЗПП, правната помощ по този закон се осъществява
от адвокати и се финансира от държавата, а заплащането е уредено в глава
седма от ЗПП, чл. 37 и сл. и Наредба за заплащане на правната помощ.
Осъществява се по банков път, въз основа на отчета на адвоката по чл. 38
ЗПП, заверен от адвокатския съвет, а възнаграждението е съобразено с вида и
количеството на извършената дейност и се определя по предложение на АС,
като НБПП, разполага с правомощия за корекции на определения
размер/намаляване или увеличаване/. В процесния случай адв. И. следва да
отправи искането си за заплащане на адвокатско възнаграждение за
осигуреното процесуално представителство на ответника, предоставено му по
реда на ЗПП, пред НБПП. В този смисъл се е произнесъл и ВКС с
Определение № 155/02.06.2016 г. по ч.гр.д. № 2016/2016 г., I г.о., ГК и
Определение № 509/29.10.2013 г. по ч.гр.д. № 5993/2013 г., I г.о., ГК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 от ГПК във връзка
с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ във вр. с чл. 79 от ЗЗД, по отношение на Б. Е. С.,
ЕГН: **********, с адрес: с. *****, че съществува вземане на „Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД, EИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Тодор Александров" № 109-115, ет. 6, бизнес сграда „ТАО", в
качеството му на частен правоприемник на „Първа Инвестиционна Банка" АД
по силата на Договор за цесия от 08.06.2021 г., за сумата в размер на 1914,39
евро, представляваща главница, падежирала през периода 08.10.2011 г. –
08.07.2018 г. и сумата от 1 399.84 евро - договорна възнаградителна лихва,
представляваща сбор от 81 месечни вноски за периода от 08.11.2011 г. до
08.07.2018 г. дължими и неплатени по Договор № 006LD-R-001947/22.07.2011
г. за банков кредит, сключен между „Първа Инвестиционна Банка" АД и
длъжника Б. Е. С., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 11.09.2019 г. до окончателното изпълнение на задължението, за
които суми е издадена заповед по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.
гр. д. № 1184/2019 г. по описа на Районен съд -Пещера, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за сумата над 1914,39 евро до претендирания размер от
10
1930,29 евро, като неоснователен и иска за наказателна лихва по т. 10 от
договора за банков кредит в размер на 587,71 евро, начислена за периода
09.09.2016 г. до 09.09.2019 г., като основаваща се на нищожна клауза, за които
суми е издадена заповед по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. №
1184/2019 г. по описа на Районен съд -Пещера.
ОСЪЖДА Б. Е. С., ЕГН: **********, с адрес: с. **** ДА ЗАПЛАТИ
на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, EIIK *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Тодор Александров" № 109-115, ет. 6, бизнес
сграда „ТАО", на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 977,41 лв.
(деветстотин седемдесет и седем лева и четиридесет и една стотинки) -
разноски по делото съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
11