Присъда по дело №451/2017 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 24
Дата: 12 април 2018 г. (в сила от 20 юни 2019 г.)
Съдия: Петър Владимиров Петров
Дело: 20175610200451
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 септември 2017 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

  РАЙОНЕН СЪД- ДИМИТРОВГРАД

 

ПРИСЪДА   24

12.04.2018 год., гр.Димитровград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Димитровградски районен съд в публичното си заседание на 12.04.2018 г. в състав

Председател: П. ПЕТРОВ

Съдебни заседатели: 1.М. П.

          2. Н. В.

в присъствието на съдебен секретар Т. Д.и участието на прокурора А. Палхутев, като разгледа докладваното от председателят съдия  П. Петров НОХД № 451 по описа за 2017 г. на РС- Димитровград,

П          Р          И          С          Ъ          Д          И :

            ПРИЗНАВА В.П.К., род. на *** г. в гр. Кърджали, жив. в гр. Пловдив, б.гр., висше образование, женен, ЕГН **********, неосъждан, за НЕВИНОВЕН в това, че на неустановена дата през м. януари 2014 г. в гр. Димитровград, обл. Хасково, с цел да набави за себе си и за „Еделкрафт“ ЕООД гр. Пловдив имотна облага възбудил и до м. юни 2014 г. вкл. в гр. Димитровград и в гр. Кърджали поддържал у В.Г.Д. ***, заблуждение относно основанието за предоставяне от страна на последния на сумата от 1810, 00 лева(а именно- за включването му в курс за международен технолог по заваряване и издаване на международна диплома) и с това му причинил имотна вреда в размер на 1810,00(хиляда седемстотин и десет лева) лв.- престъпление по чл. 209, ал.1 от НК и го ОПРАВДАВА  по повдигнатото обвинение изцяло.

            Присъдата подлежи на обжалване и протест в петнадесет дневен срок, считано от постановяването `и пред ХОС.

            Председател:

            Съдебни заседатели : 1.

                                                                                                         

2.

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда № 24/ 12.04.2018 г., постановена по НОХД№ 451/ 17 г., Районен съд- Димитровград

1.      Против В.П.К., род. на *** г. в гр. Кърджали, жив. в гр. Пловдив, б.гр., висше образование, женен, ЕГН **********, неосъждан, е внесен обвинителен акт, с който е обвинен в това, че на неустановена дата през м. януари 2014 г. в гр. Димитровград, обл. Хасково, с цел да набави за себе си и за „Еделкрафт“ ЕООД гр. Пловдив имотна облага възбудил и до м. юни 2014 г. вкл. в гр. Димитровград и в гр. Кърджали поддържал у В.Г.Д. ***, заблуждение относно основанието за предоставяне от страна на последния на сумата от 1810, 00 лева(а именно- за включването му в курс за международен технолог по заваряване и издаване на международна диплома) и с това му причинил имотна вреда в размер на 1810,00(хиляда седемстотин и десет лева) лв.

2.      ПРОКУРОРЪТ  - г- н Палхутев пледира виновност, подробно излагайки аргументи в подкрепа на това,  и налагане на наказание лишаване от свобода.

3.      ЗАЩИТНИКЪТ – адв. И. при ХАК поддържа позиция за невиновност и цялостно оправдаване на подзащитния си, с подробни аргументи на различни основания.

4.      ПОДСЪДИМИЯТ- В.П.К. не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.

Приложим закон.

5.      Наказателен кодекс(НК).

Чл. 209. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 26 от 2010 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама с лишаване от свобода от една до шест години.

 Факти по делото.

6.      Г- н К. имал завършено  висше техническо  образование през 1995 г. с диплом серия ВД- 95 №0001785 от ВТУ „Ангел К.“- Русе и квалификация „Машинен инженер“. От началото на ХХІ – ви век активно се занимавал със заваръчна дейност. В тази връзка преминал успешно първи организиран курс  към Център за обучаване по заваряване, технически университет – Пловдив през 2006 г. и се сдобил със сертификат (диплом) с квалификация „Международен технолог по заваряване“ BG/IWI/006 от дата 05.04.2007. Сертификатът бил подписан от св. Б. и от св. Я., провеждал курса. Я. и Б. останали с добри впечатления от К., като предприемчив, способен и инициативен, преминал е без затруднение обучението. Тази квалификация предоставяла различни възможности на К.- в най- общ план да упражнява инженерна дейност в областта на заваряването, но не му давала право самостоятелно да обучава други лица, за достигане на ниво международен технолог.

7.      Организирането на такива курсове продължава и до сега, условията били много стриктни. Те се провеждат единствено от Български център за квалификация и заваряване(БЦКЗ), звено към Български съюз по заваряване, член на Международен съюз за заваряване, който център имал два клона- в гр. София с отговорник доц. Саев и в гр. Пловдив- с отговорник св. проф. Я. По правило много малък брой курсисти били приемани за обучение, всички те имали личен контакт с преподаватели и отговорник, познавали се и си имали доверие, започване на курса ставало при събиране на достатъчен брой курсисти. Например през 2013 г. не била издадена нито една диплома, а общо до края на 2013 г. били издадени 23 такива дипломи. Към 15 март 2018 г. имало такъв обявен конкурс, цената за който възлизала на 3,600.00 лева, а курсът обявен през 27.01.2017 г. бил отменен(там обявената цена била от 5,100.00 лева). Курсът включвал теоретична и практическа част, продължавал 4 месеца, с документално водене на присъствие( срещу подпис от присъствалите курсисти във ведомост), както и пазене на документацията в архив. Обучението било разделено на 4 модула, след преминаването на всеки от тях имало отделен изпит, провеждан от комисия от 4 специалисти, нарочно назначени от УС на БЦКЗ по предложение на св. Б.. При успешно издържане на изпитите, готовата бланка на всяка диплома се подготвяла от доц. Д., който изписвал личните данни на всеки успял курсист, номера и дата на самата диплома, след което се подписвал св. Б. и св. Я.. След това диплома се връщал при Д., който полагал мокър печат  и залепва холограмни знаци. Последните му били доставяни лично от Централа на международния институт по заваряване в Лисабон С цел предпазване от фалшификация, предупреждавали държателите на дипломи да не ги ламинират, а последните подписвали декларации, че няма да злоупотребяват с дипломите. Връчването на дипломите ставало винаги тържествено, лично на завършилите. Цялата подробна информация е публично достъпна в официален сайт на Български съюз по заваряване[1], същото се отнася и до специфичните условия в клона в Пловдив[2].

8.      Г- н К. продължил да се квалифицира и се сдобил с диплом за „Инспектор по заваряване“, BG/IWТ/006 от дата 09.05.2011- най- висша като позиция, даващо му правомощия освен  да контролира производствения процес по заваряване, така също и да създава сам производствен стандарт по заваряване. В допълнение придобил и други международни сертификати, даващи му отделни права по визуална диагностика и инспекции на метални конструкции. Паралелно с това създал своя фирма- „Еделкрафт“ ЕООД, гр. Пловдив, даваща му възможност да работи съобразно професионалната си квалификация като независим консултант. За целта дружеството има създаден сайт, където всички сертификати на г- н К. са поствани и могат да бъдат видяни и съответно- свалени като копия[3] . Така г- н К. имал сключени договори с множество фирми, предоставяйки им услуги, свързани с неговата квалификация. В частност имал подписан договор за дългосрочна услуга № 001/ 04.10.2012 г. с „Пневматика Серта“ АД- Кърджали, с който се е задължил да извърши подготовка на заваръчни услуги, организиране на обучение на заваръчен персонал, заверка на сертификати на заварчици, съгласно БДС EN 287-1, консултации в сферата на заваряването и други дейности. Стойността на услугата, платима от възложителя „Пневматика Серта“ АД- Кърджали възлизала на 250 лв. месечно. Допълнително К. имал задължение за осъществяване на визуален контрол върху продукция, в уговорени параметри, за което му се плащало по отделно; други услуги- с други параметри на заплащане ; заваръчен одит с  определено заплащане. Страните по този договор и към настоящият момент(на постановяване на присъдата) продължават своите правоотношения. Подобни отношения имал К. и с фирма „Климатех“АД- Димитровград, където осъществявал независим контрол от 2012 г.- първоначално за външен контрол при изпитване на съдове под налягане, в последствие и за издаване на документи при извършен от него визуален контрол.

9.      В този процес К. се запознал и с г- н Д.. Г- н Д. имал висше техническо образование с диплом серия А87 № 013867 от 15.12.1987 г. на ВМЕИ „В. Ленин“- София и квалификация „Машинен инженер“. Г- н Д. е технически грамотно лице,  със способности за комуникиране в интернет над тези на средният добре информиран и образован потребител. По отношение на заваръчната дейност обаче имал практически нулеви способности. Към 2012 г.изпълнявал длъжност специалист по технически и качествен контрол в „Климатех“АД- Димитровград. Имал единствено служебни контакти с г- н К., в резултат на съвместната им дейност. Все пак това предположило по- близки отношения между тях. Г- н Д. не бил доволен от възнаграждението си, в разговор с К. в началото на 2014 г. споделил това с него. К. му обяснил, че бил в много добри отношения с ръководството на „Пневматика Серта“ АД- Кърджали, където точно в този момент имало свободна позиция за технолог по заваряването. Отчитайки обстоятелството, че г- н Д. не бил компетентен в тази област, но възнаграждението пък било двойно по- голямо от това, което Д. получавал в момента, предложил да обучи Д. индивидуално. К. изпълнявал такава дейност, за него не било проблем да подготви Д. по методология(теория и практика), Д. от своя страна преценил, че е подходящо да осъществи своята преквалификация. Уговорили и цената, за това обучение- 1,810.00 лева. Тя била платена с кредитен превод №00232160 от 17.01.2014 г., от страна на Д. по сметка на „Еделкрафт“ ЕООД, гр. Пловдив , с основание „Индивидуален курс на обучение- МТЗ“, а обучението започнало. Първоначално със съгласието на и.д. на „Климатех“АД- Димитровград – св. П.- било започнато теоретично обучение в помещение на фирмата. Това било удачно и удобно и за двамата, тъй като К. съвместявал външната си дейност и преподаването, а Д. едновременно работел и се обучавал. К. преподал около 1/3 от теоретичния необходим материал за обучението на Д., но последният имал желание да се усъвършенства и практически заварявал. К. от своя страна пък осъществявал тестов контрол върху изготвените от Д. заварки. През м. февруари- март 2014 г. , двамата заедно отишли в „Пневматика Серта“ АД- Кърджали, където К. представил Д. на изпълнителния директор на предприятието- г- н Б.. Използвайки доброто си познанство с него, К. препоръчал Д. пред Б., с идеята да постъпи на работа в повереното му предприятие. Допълнително поискал разрешение от Б., г- н Д. да бъде обучаван в „Пневматика Серта“ АД- Кърджали, такова било получено. Това удовлетворявало Д., защото получил гаранции за бъдеща работа . Заедно с К. продължил обучението си по заваряване в производствените цехове, със съдействие на св. А..

10. За постъпване на свободната длъжност- технолог по заваряване не е било необходимо Д. да притежава квалификация международен технолог по заваряване, достатъчно била квалификация „машинен инженер“(каквато Д. имал), съответно- документ за нея, можел да постъпи на работа като технолог заварчик. Всъщност провежданото до този момент обучение било достатъчно, но К. не бил оторизиран да му издаде официален документ .

11. Д. подал на 07.05.2014 г. заявление за постъпване на работа пред „Пневматика Серта“ АД- Кърджали на длъжност технолог по заваряване, в което е посочил, че е преминал курс за технолог по заваряване. В комплекта с документи представил и диплом с квалификация „Международен технолог по заваряване“ № BG/IWТ/0043 от дата 20.10.2013 г., подписана от д- р Б. и проф. д- р Я.. С трудов договор  №8/ 07.05.2014 г.  бил назначен на длъжност технолог, код НКП 31153047 в „Пневматика Серта“ АД- Кърджали, с изпитателен срок от 6 месеца в полза на работодателя, трудово възнаграждение от 1,103.00 лв. плюс 97.06 лв. допълнително възнаграждение.

12. Д. бил на пряко подчинение на св. А., бил в една стая заедно със св. Г.. На 15.05.2014 г. около 09:30 часа Д. и К. били в стая на технологичен отдел  на „Пневматика Серта“ АД- Кърджали, където били още св. Г. и И.. К. подал на Д. диплом с квалификация „Международен технолог по заваряване“ № BG/IWТ/0043 от дата 20.10.2013 г., стиснали си ръцете, а Д. помолил Г. да му я сканира за спомен, което и било сторено. На практика Д. прекратил обучението си по заваряване, но продължил да поддържа контакт с К., последния пък периодично идвал в Кърджали, в изпълнение на договорните си ангажименти.

13. К. при работата си в „Климатех“АД- Димитровград, през м. юли 2014 г.  получил устно възложение от страна на св. К.(зам. Директор ) да изпита заварчици в предприятието и да издаде сертификат за тях, който да удостовери, че те можели да осъществяват този тип заварка. К. провел изпит на двама заварчици- св. Ф. и М., взел изготвените от тях заготовки и ги изпратил в лаборатория. К. получил отговор от лабораторията, че пробите били „читави“, но поискали заплащане от „Климатех“АД- Димитровград, а К. преценил, че сметката следвало да бъде платена от К..

14. Д. сключил ново допълнително споразумение от 15.10.2014 , отново с изпитателен срок от 6 месеца в полза на работодателя на същата позиция. След събиране на информация разбрал, че било възможно да му се издаде втора диплома, която би могла да му послужи при намиране на работа извън страната. В тази връзка се обърнал към св. Д., който му отговорил, че следва да му бъде изпратена първата диплома. След като сторил това, Д. веднага му направило впечатление номера в нея- 0043, което не можело да бъде вярно, тъй като имало до този момент 23 души успешно завършили курс за международен технолог по заваряване. Отговорил на Д. устно(по телефон), че дипломата е фалшива. Допълнително било изпратено и писмо изх.№ 26/ 21.10.2014г. до Д. от БСЗ- БЦКЗ, в което се посочвало , че изпратената от него диплома е груб фалшификат; Д. не фигурирал в списъците на редовно обучение в БЦКЗ; БКЦЗ не е издавало диплома BG/IWТ/0043; през 2013 г. БЦКЗ не е издавало дипломи за ниво IWT.

15. Това подтикнало г- н Д. да подаде жалба на 28.10.2014 г. до полицията , в която посочва, че е станал жертва на измама. Преди това случаят станал известен и на св. К., който при проверка на издадени на немски език сертификати от К. преценил, че те имали много правописни грешки, затова подал  на 21.10.2014 г. и- мейл до Международно дружество за заваръчна техника- филиал Дуйсбург, Германия. Отговорено му било, че тези сертификати не били оторизирани от дружеството, носели печат(№15) на починало лице- български изпитващ, който бил блокиран. В последствие се установило, че става въпрос за печат на името на бащата на св. Н., чиято фирма „Верификация България“ ООД е имала право да издава такива сертификати. К. обаче нямал нищо общо с фирмата и не бил оторизиран да го прави. След около два месеца бил проведен  разговор между св. К. и К., в присъствието на П. по повод тези сертификати.

16. Д. направил достояние до К. проблема с дипломата си, уведомил го, че е подал и жалба до полицията. Това принудило К. на 29.10.2014 г. да върне сумата от 1,810.00 лева, с основание възстановяване на такса за непроведен конкурс

17.  Ръководството на „Пневматика Серта“ АД- Кърджали взело решение да бъде прекратен  договора с Д., тъй като не били доволни от начина му на работа. Това било сторено със заповед №33/ 07.11.2014 г.

18. Диплом с квалификация „Международен технолог по заваряване“ № BG/IWТ/0043 от дата 20.10.2013 г. според експерта Г. представлявал неистински документ. Отпечатък от кръгъл печат, подписи, които били положени били пренесени чрез компютърна обработка и лазерно печатащо устройство от оригинална диплома BG/IWТ/006 от дата 05.04.2007, издадена на К..

19.  Към момента на постановяване на присъдата, К. продължава дейността си по договор с „Пневматика Серта“ АД- Кърджали, намира се в добри колегиални отношения с ръководното тяло на БЦКЗ, в частност със св. Я..

20. К. е бил осъждан по НОХД№ 433/ 1999 г. по описа на РС- Кърджали, с присъда в сила от 17.09.1999 г. за престъпление по чл. 325, ал.1 от НК и наложено наказание глоба от 600.00 лева и обществено порицание. Няма данни за изпълнение на наказанията, но са налице предпоставките на чл. 82, ал.4, вр. ал.1, т.5 от НК за общественото порицание и глобата(липсват данни за образувано изпълнително производство против К. по смисъла на чл. 82, ал.5 от НК), т.е. към17.09.2002 г. той е реабилитиран(неосъждан).

21. Горната фактическа обстановка се установи от събрания по делото доказателствен материал, при неговата съвкупна преценка, по начин, установен по- долу в мотивите на съда.

Разбор на въпросите по чл. 301 от НПК.

22. По настоящото дело се развиха две противоположни версии- едната, изнесена от г- н Д. и възприет от обвинението, втората – на подсъдимия К.. Особено важно е да се обясни, по какви причини съдът не е съгласен с първата, като възприе описаната по- горе фактическа обстановка, различна от посочената в обвинителния акт.

23. Започвайки от там, където версиите съвпадат, фактическата обстановка е ясна  и безспорна. Става въпрос за времето на запознаване и причините за запознанство между К. и Д.- обясненията на първия и показанията на Д. като цяло са в синхрон, покриват се с изнесеното от останалите свидетели, имащи отношение към нея. Запознанството е по повод възложената на К. услуга, който като изпълнител пребивава в Климатех- АД – Димитровград, където г- н Д. изпълнява функциите по контрол върху качеството.  Несъмнено Д. е с възнаграждение, което не го удовлетворява. К. от своя страна е познат на изпълнителен директор на Пневматика Серта, наясно е, че там има свободна позиция за технолог по заваряването, осигуряваща възнаграждение в двоен размер на взиманото от страна на Д.. Последният се сдобива с тази информация и проявява интерес към заемане на тази длъжност. Между двамата се оформя съгласие, че К. ще му помогне да бъде назначен. Допълнително К. започва да обучава Д. да заварява. До тук моментите са ясни. Реално между К. и Д. има сключен договор, при който последния се съгласява да заплати и заплаща на К. сумата от 1,810.00 лева, срещу които К. поема насрещен ангажимент(- и). Какво е задължението на К. е ключово за настоящото дело, от него зависи дали има измама, ведно с всички последици от това.

24. Обвинението поддържа първата хипотеза на престъплението измама по смисъла на чл. 209, ал.1 от НК, така не е предмет на обсъждане варианта, нормативно установен в чл. 209, ал.2 от НК.

25. Според теорията, от субективна страна се изисква пряк умисъл  и специална користна цел у дееца. От обективна страна измамата се характеризира с няколко особености:

-         Това е престъпление с два предмета- измамено лице и ощетено имущество, намиращо се във фактическа / разпоредителна власт на измаменото лице;

-         Създадена неправилна представа на измаменото лице, отнасяща се до правното основание или до условията, при които ще се осъществи акт на имуществено разпореждане, която представа е от съществено значение за вземане на решение за разпореждане, ако такава престава липсва- измамения не би се разпоредил с имуществото си;

-         Тази представа може да се формира чрез заблуждение, касаещо определени факти от действителността, които могат да се отнасят до всички обстоятелства, свързани с основанието или условията на имущественото разпореждане.

-         Изпълнителното деяние при измамата, извършено чрез възбуждане на заблуждение е това въздействие върху съзнанието на измамения, което формира у последния неверни представи.

-         При поддържане на заблуждение, деецът проявява активност с цел утвърждаване на една невярна представа и има определен принос за заблуждението.

-         Съществен признак е поведението на измаменото лице- мотивирано от неверните представи за действителността, то извършва акт на разпореждане с имуществения предмет[4].

26. Като процес, обективната страна на измамата протича през три стадии:

-         деецът заблуждава другиго с користна цел;

-         в следствие на това заблуденото лице се разпорежда с имущество;

-         в крайна сметка настъпва имотна вреда за измамения или за трето лице[5];

27. Обобщено, при измамата винаги се мами(лъже) друг човек. Не всяко мамене(лъжене)  ще представлява измама, то трябва да доведе до това, че адресатът на заблудата ще осъществи  винаги и само правнозначимо поведение. За разлика от повечето престъпления против собствеността, при измамата винаги се използва друг човек- неин адресат, той върши на свой ред имуществено разпореждане, без по никакъв начин да се ангажира с участие и отговорност в измамата. Разпореждането води до разход, който е безвъзмезден- липсва реална насрещна облага- ако се сключва възмезден договор, деецът да получи изпълнение, но да няма никаква възможност или поне намерение да изпълни своята насрещна част от договора[6].

28. Теоретичните постановки се подкрепят еднопосочно и от съдебната практика[7]. В контекста на настоящото дело,  практиката на ВКС/ ВС е от особена полза. Прието е, че е възможно да е налице престъпление измама и в случаите, когато между страните е сключен гражданскоправен договор. От съществено значение за преценка налице ли е измама по НК или са възникнали неуредени гражданскоправни отношения, е изясняването на обстоятелството дали към момента на деянието деецът е разполагал с обективната възможност да изпълни поетия ангажимент или е сключил договора, за да се облагодетелства неправомерно[8]. Договорните отношения могат да бъдат използвани като способ за измама, тъй като деецът поначало няма намерение да изпълни задълженията си по тях. За установяване изначалната липса на такова намерение към момента на сключване на договора, е необходимо да се извърши комплексна оценка на всички обстоятелства, обусловили възникването на облигационната връзка, конкретното съгласие на съконтрахента, развитието на облигационното отношение, причините, довели до неизпълнение и прочие[9]. Обстоятелството, че договорът между страните не е изпълнен изцяло, не е достатъчно, за да се приеме, че е налице измама. Този извод може да се направи само след като се установят причините за неизпълнението, респ. дали то е резултат на измамливи действия[10].

29. Обобщено и концентрирано по настоящото дело, за да е извършена измама от страна на К., той е следвало да създаде невярна представа у Д. относно обстоятелството, че ще го включи  в курс за международен технолог по заваряване, и в последствие ще му бъде издадена  международна диплома, а в следствие на тази невярна представа, Д. да е мотивиран и да заплати сумата в размер на 1,810.00 лв., което в противен случай не би направил.

30. Не се спори по делото,  а и всички доказателства сочат, че К. действително обучава Д. да заварява- теоретично и практически, т.е. курс на обучение е проведен. Това не отговоря на въпроса, дали К. още към момента на вземане на решение за обучението е въвел в заблуждение Д., в последствие- поддържал това заблуждение с практически занимания, че курса е именно за международен технолог по заваряване,  който К. може да проведе индивидуално, респективно- да оцени Д. и в крайна сметка последният при успешното му преминаване да придобие исканата квалификация, респективно- да има и диплома за това. За целта не е достатъчно да се обоснове вероятна изначална мотивация на К. и знание, че извършва заблуда спрямо Д., но и дали Д. в действителност е заблуден. Фундаментално пък, това води до изследване на обстоятелството, какво точно са се съгласили да извършат К. и Д..

31. Несъмнено е, че К. няма право да провежда индивидуално и конкретно обучение за придобиване на специалност международен технолог по заваряване. Това е изцяло прерогатив на БСЗ- БЦКЗ, при строго формална и стандартна процедура, изключваща „задочно“ или „индивидуално“ обучение. Очевидно К. знае това. Така ако той би сключил договор с такъв предмет то и въвежда Д. в заблуждение, а провеждане на практически и теоретични занятие, включително и изпити, би поддържало това заблуждение.

32. К. обаче притежава най- високата квалификация по скалата на IWТ- „Инспектор по заваряване“, т.е. става въпрос за един професионалист, с признати способности в контекста на заварките като цяло. Фактически той развива дейност, пряко свързана със специализацията си, регистрирайки и съответното дружество за тази цел. К. е страна по не един договор с различни заинтересувани дружества, като изпълнител по тях, именно при реализиране на способностите си. Установи се по делото, че фактически той е бил ангажиран поне от Пневматика Серта АД освен всичко друго , със задачата да „подготвя служители да получат необходимата квалификация“(показания на св. Б., т.І, л.93), което по същество е равно на тяхното обучение. Това обучение се извършва също така логично по преценка и методология на К.. В резюме, по делото се доказа че той има право и реално извършва обучение на заварчици, да могат по – добре да заваряват, може да ги подготвя дори и за участие в курс за международен технолог по заваряване, но без такъв курс да има формална и легална стойност.

33. Може ли К. да заблуди Д.- по принцип отговорът на този въпрос е положителен. Конкретно обаче този състав на съда не може да приеме това за случило се, т.е. няма как съобразно данните по делото К. да е създал такава невярна представа у Д., а още по- малко пък в един не- малък период да е поддържал такова заблуждение. За това сочат многобройни факти, установени по делото.

34. Предварително следва да се посочи, че прекият умисъл + користна цел  на К. и евентуалната невярна представа в съзнанието на Д. към 2014 г. са елементи от субективната страна на престъплението, те са със субективен, строго личен характер. Нормативно според чл. 11, ал.2 от НК, това изисква съдът да установи какво е точното психическо отношение на К. към деянието, а в контекста на измамата- психическото отношение на Д. към акта на имуществено разпореждане, в следствие на заблудено от К. оценъчно поведение към случващото се. Естествено дори и съдът не разполага с възможността за реална, действителна преценка за мозъчната и духовна дейност на двете лица, затова и доктрината, и практиката използват различни механизми, които посредством своеобразна „обективизация“, разкриват разследваните елементи. Казано по друг начин, съдът приема  обективни критерии, между които най- силен е какви обективни постъпки извършват деецът и жертвата, от което може да се съди с какъв умисъл, мотив и причина го правят. По това дело съдът се концентрира към този подход, вземайки предвид различни  факти и обстоятелства.

35. В тази връзка, следва да се разгледа обстоятелството, дали едно обичайно добре информирано, със съответните познания и способности лице в тази ситуация, би могло да бъде заблудено по инкриминирания начин, дали би могло да бъде мотивирано с такава невярна представа, щото да се съгласи да се разпореди имуществено в полза на измамникът поради тази заблуда. В последствие, при определяне на този стандарт, да се разгледат обективно установените и релевантни към конкретният случай обстоятелства и се стигне до извода, посредством тях дали Д. е въведен в заблуждение, дали това заблуждение е поддържано.

36. Обичайно добре информирано, със съответните познания и способности лице е такова, притежаващо квалификация висше образование със специалност машинен инженер, с поне средни познания за работа в интернет, назначено на управленска(контролна) длъжност в предприятие, където се заварява. Това е лице, което има инженерни познания по машините, има представа за заваръчен процес от една страна като качество и технология. То обаче е с практически дефицит по отношение на самото заваряване като физически процес. От друга страна това е лице, което има познания за това, каква квалификация е необходима за даден работник, за да бъде назначен на длъжност като заварчик. Трето, това е лице, което е грамотно и способно да намери не само исканата информация по „конвенционален път“- в разговор с близки, приятели и колеги, с преглед на изискванията в отдела, отговарящ за персонала, но и лице, което знае как да намери такава общодостъпна информация по дигитален път- използвайки интернет.

37. При тези обстоятелства едно такова обичайно добре информирано лице, попаднало в ситуация такава, каквато е по делото, би положило грижа да осъществи действия в своя полза, с цел да не бъдат накърнени неговите интереси. То би било способно да оцени:

-         Че има необходимата формална квалификация за постъпване на длъжност заварчик и диплома за международен технолог по заваряване не е необходима;

-         Че няма необходимите практически умения, които обаче предвид всички обстоятелства може да ги придобие;

-         Че не му е необходимо да премине курс за международен технолог по заваряване, за да придобие изискуемите практически умения;

-         Че квалификацията международен технолог по заваряване изисква специфично и целенасочено обучение, по строги и формални критерии, без да е възможен различен правомерен начин да се сдобие с дипломата;

-         Че е трудно да се обучи практически да заварява на едно експертно ниво, сходимо към това на международен технолог по заваряване, при първоначалните си способности за период от няколко месеца, т.е. такъв курс макар и полезен, би бил ненужен и вероятно свръх възможностите му;

38. Така обичайно добре информираното лице не би било заблудено, ако трето лице му предложи индивидуално обучение за придобиване на квалификация и диплом международен технолог по заваряване, с цел постъпване като заварчик, или с цел висока бъдеща реализация, защото то би могло да се информира надлежно, че така представената информация не би била вярна. Това лице би положило грижата да се снабди с необходимата му и вярна информация,  да осъществи реална преценка на своите качества и способности и в крайна сметка да не осъществи едно безвъзмездно и увреждащо го разпореждане с имуществото си, което не би му донесло съответната полза.

39. Налагайки горното по казуса, съдът установи, че, Д. няма почти никакви практически умения по заваряване- тук обясненията на К. са достатъчни, но и подкрепени от позицията, която Д. заема.

40. Второ, Д. не е мотивиран да осъществява заеманата в Климатех длъжност, поради ниско заплащане.

41. Трето, Д. разбира, че може да получи двойно възнаграждение в Пневматика Серта, ако постъпи на длъжност технолог по заваряването, последното е нещо не по- различно от общоприетото „заварчик“.

42. Четвърто, Д. разбира, че К. от една страна има „връзки“ с ръководството на Пневматика Серта, от друга- той е високо квалифициран заварчик.

43. Не е трудно да се стигне до изводът, че Д. има интерес да получи практически познания като заварчик, за да може да постъпи на по- високоплатена длъжност, а К. се явява твърде полезен в тази посока- като лице, което може да го обучи и да му способства за желаното назначение.

44. По- нататък, по делото се установи несъмнено, че за едно лице, притежаващо  висше образование и квалификация„машинен инженер“ не е необходимо да представи нещо в повече от дипломата си, за да бъде назначен  като заварчик в Пневматика Серта. Естествено обаче, не е възможно да започне такава работа, без да може да заварява на практика.

45. Логично е, Д. с образованието, което притежава, с факта, че изпълнява дейност, свързана с това си образование(качествен контрол) в Климатех, да насочи усилията си към практическото си усъвършенстване, квалифициране като заварчик.

46. Придобиване на квалификация международен технолог по заваряване за постъпване на длъжност заварчик не е необходимо. То е условие евентуално за увеличение на заплатата, но при всички случаи не е свързано с първоначално назначаване.

47. Д. е високо интелигентен, с висше образование, мъж в разцвета на силите си и достатъчен стаж, на подходяща позиция е, за да е наясно, че за да бъдеш назначен като заварчик не е необходима по- висока или специална квалификация освен тази която има.

48. Важно е, че цялата информация, касаеща обучението за международен технолог по заваряване е публично достъпна. Там всичко е подробно и ясно описано, не би коствало прекомерни усилия на Д. да се информира по този начин.

49. Обратно, никъде в официалния сайт на фирмата на К., не е посочено, че той дава индивидуално обучение като международен технолог по заваряване. Той липсва и като лице, посочено в сайта на БСЗ- БЦКЗ, което е от неговата управа, че е изпитващ и т.н.

50. В крайна сметка за Д. би било неоправдано да не направи тази субективна оценка и на база обективните данни да положи грижата, за да анализира едно такова измамливо предложение, като не го довери, така и да не извърши акт на разпореждане със сумата от 1,810.00 лева за да бъде включен  в курс за международен технолог по заваряване- индивидуално под ръководството на К., и в последствие ще му бъде издадена  международна диплома. В противен случай той би положил грижа значително по- малка от грижата на обичайно добре информираното и разсъдливо лице като него, което би го увредило без основание.

51. По делото няма някакви конкретни или дори общи доказателства, сочещи към специфики в характера и психиката на Д., че е склонен към лековерие, че се е намирал в особено тежък период, пречещ на разумната му преценка и т.н. Така не е логично съдът да преценява поведението му извън стандарта на обичайно разсъдливата и добре информирана личност. 

52. Отчитайки всичко това, съдът намира, че сключеният между К. и Д. договор има различни параметри от твърдените в обвинителния акт. Срещу сумата от 1,810.00 лв., които Д. заплаща, К. се съгласява да му даде необходимите практически и теоретични умения за заварчик и да му съдейства да бъде назначен като технолог по заваряване в Пневматика Серта. Не може да бъде доверено изнесеното от Д. в показанията му, че предмет на сделката е разширен, по посочения в обвинителен акт начин. Те противоречат на житейски оправданото и логически изведеното по- горе.

53. Обратно, несъмнено се установи, че Д. е обучаван за заварчик от страна на К. и с явното съдействие на последният(провеждане на обучение на место, запознаване с изпълнителния директор и т.н.), Д. е назначен в предприятие Пневматика Серта на позиция технолог по заваряване.

54. Пак така показателен е факта, че  Д. ефективно е заварявал до момента на освобождаването му със заповед №33/ 07.11.2014 г., т.е. придобил е практически умения по заваряването, очевидно с помощта на самия К..

55. Накрая, но не и на последно място, св. Буфон, П. и Абдула твърдят, че не са били доволни от работата му като заварчик, т.е. тези негови умения не са били на достатъчно високо професионално ниво за тази позиция. Твърдението на Д., че прекратяване на правоотношението му с Пневматика Серта се дължи на фалшивата диплома не разколебава изнесеното от тези свидетели. Така логично е, че курсът от порядък на по- малко от 5 месеца(в тази връзка Д. и К. изнасят подобни данни)  недостатъчен за постигане на значително по- висока практическа успеваемост.

56. Следва да се обсъдят с подходящо внимание поне три важни обстоятелства, изтъкнати от обвинителния акт, подкрепящи тезата на Д.- основанието , посочено в кредитен превод №00232160 от 17.01.2014 г.- „Индивидуален курс на обучение- МТЗ“, съответно връщането `и от К.; „връчването“ на  Диплом с квалификация „Международен технолог по заваряване“ № BG/IWТ/0043 от дата 20.10.2013 г. в Пневматика Серта от К. на Д. и нейната неавтентичност; издаване на сертификати от К. на работници в Климатех АД.

57. Няма спор, че с кредитен превод Д. превежда на 17.01.14 г. по сметка на „Еделкрафт“ ЕООД сумата с основанието, посочено там. Абревиатурата „МТЗ“ действително може да е равна на международен технолог по заваряване. Пак така обаче тя може да означава и например „майстор технолог по заваряване“ или нещо друго. За съдът това не е достатъчно доказателство, че Д. е заблуден, дали  тези букви са изписани по указание на К. и т.н.

58. Важен е момента по възстановяване на сумата от К. на Д.. Според съда става въпрос за основателно притеснение от страна на К., предвид предизвикано от страна на Д. разследване и публично известяване(обвиняване) от страна на последния, че К. го е измамил. Така  разбирайки, че Диплом с квалификация „Международен технолог по заваряване“ № BG/IWТ/0043 е неистинска се случва следното: Д. се сдобива с официално писмо изх.№ 26/ 21.10.2014г. от БСЗ- БЦКЗ; на същата дата К. подава и- мейл за проверка на сертификатите в Климатех АД, на 28.10.2014 Д. *** за извършена измама против него, на 29.10.2014 г. К. му връща сумата от 1,810.00 лева по банков път и Д. на 07.11.2014 г. е уволнен от Пневматика Серта- АД. Тези факти в своята съвкупност сочат именно към извода, че за да запази репутацията си , а може би и страхувайки се, че ще бъде разследван за фалшивата диплома, К. желае случая да бъде приключен, затова и възстановява парите на Д.. Фриволно би било да се приеме за несъмнено, че това е доказателство за неговата виновност- че е искал сделка или по някакъв начин да бъде „изтеглена“ жалбата от Д..

59. В полза на обвинителната теза е обективно установения по делото факт, че на 15.05.2014 г. К. дава в ръцете на Д.  Диплом с квалификация „Международен технолог по заваряване“ № BG/IWТ/0043, в присъствието на свидетели, така се прави опит да се докаже, че в К. активно поддържа заблуждението у Д., снабдявайки го с този документ или поне- че това е момента, в който за първи път Д. получава дипломата.

60. Данните по делото обаче сочат, че при подаване на заявление за постъпване на работа- на 07.05.2014 г. Д. вече е представил тази диплома. Тя се намира в досието, посочено е в заявлението, че е преминал курс  по обучение. Наистина, не се сочи в самото заявление индивидуализация на дипломата, но това не е нужно и не се изисква да бъде конкретизирано в самото заявление(т.ІІ, л.27). Според св. П., дипломата е представена при постъпване на работа, липсват каквито и да е било данни, в последствие да е допълнително внесена в трудовото му досие.

61. Така „връчването“ на тази диплома не оборва факта, че Д. я е притежавал отпреди, защото седмица по- рано тя е внесена в деловодството на Пневматика Серта по неговото досие. Това пък дискредитира версията на Д., че именно К. му я дава и то пред свидетели, „тържествено“.

62. Дипломата е неистинска и спор по този факт липсва. Това обстоятелство не е въведено в обвинителния акт, липсва обвинение за извършено документно престъпление от страна на К.. Тук обаче се подчертава, че всъщност става въпрос за сканирано копие от личната диплома на К.- BG/IWТ/006 от дата 05.04.2007, факт, приет съда за доказан от заключението на в.л. Г.. Това не ползва обвинението. Посочената диплома е общодостъпна и към момента на постановяване на присъдата, не е проблем да се използва като съдържание от сайта на фирма „Еделкрафт“ ЕООД, за да бъде създаден неин фалшификат, което е и сторено.

63. Обвинението посочва като аргумент в своя подкрепа разследваното обстоятелство- че с причастността на К., работници от Климатех АД се сдобиват със сертификати, които са неистински. Тъй като липсва такова обвинение против К., то съдът намира като аргумент насочен към обосноваване на специфичен маниер, почерк на К., т.е. като косвено доказателство, че осъществява подобен род неправомерна дейност- ergo същото е сторил и с Д..

64. Аргумента е несъстоятелен. Липсва окончателно разследване или е извън корите на делото такова, за посочените в обвинителния акт сертификати. Така не може да се правят косвени изводи за маниер на поведение на К.- дали той го е сторил, как, по какви причини и т.н. Допълнително, според показанията на св.К. това се е случило през м. юли 2014 г., т.е. след инкриминирания в обвинителния акт период.

65. Съдът подчертава, че анализа на фактите и обстоятелствата са в рамките единствено и само на обвинението, без да се излиза от там, така не могат да се изнасят мотиви, които нямат отношение в този обхват. Не е предмет на обвинението фалшивата диплома и сертификати.

66. Всички тези обстоятелства сочат към недоказаност на обвинението. Не се установи по един несъмнен начин, К. да е заблудил Д., възбуждайки и поддържайки заблуждение у последния, че ще му организира индивидуално участие в курс за придобиване на квалификация международен заварчик и ще се сдобие с диплом за това. Сключеното между тях споразумение има различни параметри- обучение от страна на К. към Д. за практически умения за заваряване плюс съдействие при назначаване на свободна позиция в Пневматика Серта като заварчик- задължения на К.; и като задължение на Д.- заплащане на сумата от 1,810.00 лева. Тук не говорим за изначална и осъзнавана от К. невъзможност за изпълнение на едно договорно задължение –сдобиване с квалификация международен технолог по заваряването, а за съвсем различен обхват на задължението. В крайна сметка К. е изпълнил всичко това.

67. След като деянието не представлява престъпление, то е налице оправдателно основание по смисъла на чл. 304 от НПК in fine. По тази причина съдът оправда изцяло К. по повдигнато обвинение и го призна за невиновен.

 

 

Мотивиран така , съдът постанови своята присъда.

 

Съдия:

 

 



[2] Достъпно на  http://cse.tu-plovdiv.bg/

[4] Стойнов, А., Наказателно право. Особена част. Престъпления против собствеността, С., 1997, с. 88- 89; Ненов, Ив. Наказателно право. Особена част, т.І, с. 223 и сл.

[5] Филчев, Н., Наказателно право. Теоретични въпроси и съдебна практика, С. 2014, с.180

[6] Гиргинов, А., Наказателно право на Република България. Особена част, С.2002, с.223- 225

[7] Вж. Решение № 63 от 11.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 34/2015 г., III н. о., НК; Р№ 48/27.03.1996 по н.д.№ 7/ 1995, І н.о., ВС; Решение № 62 от 18.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 2352/2012 г., I н. о., НК;

[8] Решение № 205 от 2.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 396/2015 г., I н. о., НК; Решение № 64 от 5.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 2005/2014 г., I н. о., НК

[9] Решение № 314 от 4.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 706/2013 г., I н. о., НК

[10] Решение № 402 от 11.VIII.1976 г. по н. д. № 382/76 г., II н. о., ВС