Р Е Ш Е Н И Е
№ 171
гр.
Велико Търново, 31.10.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично
заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ
ИВЕЛИНА ЯНЕВА
при секретаря С.А.и
участието на прокурора от ВТОП Светлана Иванова разгледа докладваното от
председателя касационно НАХД № 10203/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Предмет на
касационното производство е Решение №309/13.07.2022 г., постановено по АНД №23 по
описа на ВТРС за 2022 г., с което е потвърдено Наказателно постановление №35-0001254/18.11.2021
г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. Плевен,
с което за нарушение на чл. 2, ал.1 от Наредба №41/04.08.2008 г. на МТ, на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) на Г.С.Д.
е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лева.
Касационното
производство е образувано по жалба Г.С.Д. чрез адв. С. от САК, в която се твърди,
че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че
неправилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП
вместо тази на чл. 105 от ЗАвтП, ако се приеме, че действително е налице
административно нарушение. Отделно, развива съображения за маловажност на
случая. Моли за отмяна на въззивното решение и на наказателното постановление.
Ответникът не се
явява, не се представлява и не взема становище.
Представителят на
прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага
потвърждаване на решението.
В хода на въззивното
производство са установени следните факти – на 11.11.2021 г. на главен път I-4 София – Варна, км 123+500 е спряно за проверка
съчленено пътно превозно средство влекач и полуремарке, извършващо обществен
превоз на опасен товар, управлявано от Г.Д.. При проверката от водача е изискано
свидетелство за управление на МПС от категория С+Е, което е представено ведно с
карта за квалификация на водач №Р061967, валидна обаче до 26.02.2017 г. През
2017 г. водачът е преминал периодично обучение, за което му е издадено
Удостоверение №92-010500/15.01.2017 г., но няма валидна карта за квалификация,
за което му е съставен АУАН №294980/11.11.2021 г. Д. не е подал възражения.
Административнонаказващият
орган приел наличието на констатираното нарушение, квалифицирано по чл. 2, ал.
1 от Наредба №41/04.08.2008 г. на МТ, и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от
ЗАвтП наложил на водача административно наказание глоба в размер на 2 000
лева.
Въззивният съд
приема, че НП е издадено от компетентен орган, съответно АУАН е съставен от
оправомощен за това орган. Не са установени съществени нарушения на
процесуалните правила и е направен извод, че не е било възпрепятствано правото
на защита на санкционираното лице. Не са намерени и нарушения на закона. Изложени
са мотиви, че нарушението е формално и от простото му извършване следва
ангажирането на административнонаказателната отговорност. Посочено е, че карта
за квалификация на водача е документ, изискуем по силата на Наредба № 41/04.08.2008
г. и Наредба № 33/03.11.1999 г., и същата попада в кръга „други документи“ по
смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, а доколкото Д. не е разполагал с
такава, то нарушението е доказано. Възраженията на жалбоподателя са отхвърлени
от районния съд, като е съобразено, че удостоверението за професионална
квалификация не може да бъде приравнено на липсващата карта за квалификация на
водач, но същото няма и предимство пред нея, а административнонаказващият орган
няма задължение да изследва въпроса дали лицето е посещавало курсове за
обучение и дали успешно е положило изпит. Не е възприето и оплакването, че
приложение намира чл. 105 от ЗАвтП, а не чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП по
съображения, че законодателят приравнява картата с изтекла валидност на липса
на карта, а в случая липсват доказателства след успешно преминаване на
периодично обучение за придобиване на удостоверение за професионална
компетентност, Д. да е поискал издаването на валидна карта за квалификация на
водач. Извършена е преценка, че няма основание случаят да се приеме за
маловажен. С тези аргументи НП е потвърдено като законосъобразно.
Въз основа на
събраните доказателства въззивният съд правилно е установил фактическата страна
на спора. Настоящата касационна инстанция обаче не споделя правните изводи за
законосъобразност на наказателното постановление и счита, че законът е неправилно
приложен.
Съгласно АУАН и НП
водачът нарушава чл. 2, ал. 1 от Наредба
№41/04.08.2008 г. на Министерството на транспорта, според която водачите на
моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за
управление на моторно превозно средство от категории C1, C1E, C, CE, D1, D1E, D
или DE, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози,
превози за собствена сметка или пътна помощ, трябва да отговарят на изискването
за квалификация на водача и да притежават карта за квалификация на водача за
съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно средство за
обществен превоз на товари по шосе. С тази норма е въведено изискването
водачите да притежават карта за квалификация на водача. Самото заглавие на
Наредба № 41/2008 г. (за условията и реда за провеждане на обучение на водачите
на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане
на изпитите за придобиване на начална квалификация) навежда, че с нея се дава
регламентация на придобиването и поддържането на квалификацията на водачите и съответните
сертифициращи документи за това, относими към лицата професионални шофьори, а
не към управляваните от тях превозни средства.
От друга страна, нарушението
е подведено под санкционната норма на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, която гласи
следното: водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното
превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари,
заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или
други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от
този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с
глоба 2000 лв. при първо нарушение. Красноречиво е, че тази разпоредба визира
хипотези, при които водачът се санкционира за липса на документи, отнасящи се
до моторното превозно средство, а не до лицето, което го управлява. Освен от
анализа на самата норма, това недвусмислено се извлича при ретроспекция и сравнително
тълкуване с редакцията преди изменението с ДВ, бр. 60/2020 г., където е
липсвало пояснението „без издадено за моторното превозно средство“. Следователно,
инкриминираното поведение на водача е обусловено само от условието да извършва
превоза без издаден за моторното превозно средство документ, изискуем от
регламент, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
В този смисъл и доколкото видовете документи не са изчерпателно изброени, то
несъмнено в кръга „други документи“ попадат неспоменати изрично такива, касаещи
отново превозното средство, а не водача. Няма съмнение, че картата за
квалификация на водача не е в този обхват и следователно приложената санкционна
норма не кореспондира на установеното нарушение, което от своя страна
възпрепятства правото на защита на санкционираното лице.
Като е стигнал до
извод, различен от този, въззивният съд е приложил неправилно закона, поради
което решението следва да бъде отменено. В случая фактическата обстановка е
правилно и вярно установена и не се налага установяване на факти. Същевременно
не се поддържа и не се установява съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, поради което не се налага връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на районния съд. Доколкото НП се явява незаконосъобразно, като
постановено при неправилно приложение на санкционната разпоредба, също следва
да бъде отменено.
За прецизност следва
да се допълни следното: Уредба на ниво
ЕС относно началната квалификация и продължаващото обучение на водачи на някои
пътни превозни средства за превоз на товари или пътници се съдържа в Директива
2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15.07.2003 г. за изменение
на Регламент (ЕИО) №3820/85 на Съвета и директива 91/439/ЕИО на Съвета и за
отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета.
Съображение 15-то от
преамбюла на Директива 2003/59/ЕО
изрично предвижда следното: "За да удостовери, че шофьор, който е
гражданин на държава-членка, е притежател на един от УПК, предвидени в
настоящата директива, и за да улесни взаимното признаване на различните УПК,
държавите-членки трябва да прикрепят хармонизирания код на Общността, определен
за тази цел, заедно с датата на изтичане на кода, в свидетелството за
управление на превозно средство или
новата карта за квалификация на водача на превозно средство, който да се
признава взаимно от държавите-членки, хармонизираният модел на която е
определен с настоящата директива. Тази карта трябва да отговаря на същите
изисквания за сигурност като свидетелството за управление на превозно средство,
като се има предвид важността на правата, които той дава за пътна безопасност и
равни условия на конкуренция. Предоставената възможност на държавите членки да
поставят код на Общността на новата карта трябва да им даде възможност да
определят период на валидност на свидетелствата за управление на превозно
средство, който не съвпада с датата на изтичане на валидността на
продължаващото обучение, при положение че Директива 91/439/ЕИО предвижда всяка
държава-членка да си запази правото да определя, на базата на национални
критерии, срока на валидност на свидетелствата за управление на превозно
средство, които тя издава".
Разпоредбата на чл. 10, § 1 от Директива 2003/59/ЕО
предвижда, че на основание на УПК, удостоверяващо начална квалификация, и на
УПК, удостоверяващо продължаващо обучение, компетентните органи на държавите
членки отбелязват, като вземат предвид разпоредбите на член 5, параграфи 2 и 3
от настоящата директива и член 8 от настоящата директива, хармонизирания код
"95" на Съюза, предвиден в приложение I към Директива 2006/126/ЕО,
редом до съответните категории на свидетелството за управление:
- на свидетелството
за управление на превозно средство, или
- на картата за
квалификация на водача на превозно средство, изготвена по модела, съдържащ се в
приложение II към настоящата директива.
Изр. второ на чл. 10, § 1 от Директива 2003/59/ЕО
изрично предвижда, че ако компетентните органи на държавата членка, в която е
получено УПК, не могат да отбележат кода на Съюза на свидетелството за
управление на превозно средство, те издават на водача на превозно средство
карта за квалификация на водач на превозно средство.
От своя страна
съображение 14-то от преамбюла на Директива (ЕС) 2018/645 на Европейския
парламент и на Съвета от 18 април 2018 година за изменение на Директива 2003/59/ЕО гласи следното:
" За да се избегнат ситуации, при които различните практики в отделните
държави членки водят до пречки пред взаимното признаване и ограничаване на
правото на водачите на превозно средство да преминат продължаващото обучение в
държавата членка, в която работят, органите на държавата членка следва да бъдат
задължени, ако завършеното обучение не може да бъде отбелязано на свидетелството
за управление, да издават карта за квалификация на водач на превозно средство
под формата, предвидена в стандартните модели, с която да се гарантира взаимно
признаване за всеки водач, който отговаря на изискванията на Директива 2003/59/ЕО".
Анализът на
посочените норми от съюзното законодателство сочи на категоричния извод, че
придобитата от водач, който е гражданин на държава-членка на ЕС, професионална
компетентност, която първично се удостоверява чрез удостоверението за
професионална компетентност (УПК) за начална квалификация или продължаващо
обучение – вж. и съображение 7-мо от преамбюла на Директива 2003/59/ЕО, се признава взаимно
от държавите-членки на ЕС, въз основа на някои от следните два документа –
свидетелство за управление на МПС от съответната категория, на която е маркиран
хармонизираният код "95" на Съюза, предвиден в приложение I към Директива 2006/126/ЕО,
редом до съответните категории на свидетелството за управление, или въз основа
на издадената карта за квалификация на водача, в която е отбелязан този код,
ако, по думите на Директива (ЕС) 2018/645,
"... завършеното обучение не може да бъде отбелязано на свидетелството за
управление".
Тази алтернативност,
изведена в съюзното законодателство по отношение на документите, с които
гражданите на държава-членка на Европейския съюз следва да удостоверяват, че
отговарят на изискванията за начална квалификация или периодично обучение, е
проведена и в националния ни закон – чл. 4, ал. 1 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г.
Според тази разпоредба водачи - граждани на държава, която е член на
Европейския съюз, удостоверяват, че отговарят на изискванията за начална
квалификация или периодично обучение:
1. с карта за
квалификация на водача или
2. със свидетелство
за управление на моторно превозно средство, на което е маркиран хармонизираният
код "95" на Европейския съюз, предвиден в приложение I към Директива 2006/126/ЕО,
отбелязан към съответните категории в свидетелството за управление, издадени от
компетентния орган на съответната държава.
Следователно,
водачът е длъжен да притежава карта за квалификация, само когато в
свидетелството му за управление на МПС, редом със съответната категория, не
може да бъде отбелязан хармонизирания код "95" на Съюза – арг. от чл. 10, § 1, изр. второ от Директива 2003/59/ЕО.
Няма данни
контролните органи и административнонаказващият орган да са извършили справка
дали СУМПС на водача съдържа хармонизирания код с означение на валидността му,
че последният е изпълнил изискванията за квалификация. А както се каза, ако в
СУМПС е налице подобно отбелязване, то сме изправени именно в хипотеза при
която, ако хармонизираният код се съдържа в СУМПС, е възможно да не се издава
карта. Тези пропуски обаче не могат да се отстранят в хода на съдебното
оспорване, доколкото касаят доказване на нарушението, както е описано. След
като тези обстоятелства не са посочени изначално, то е недоказано
нарушението.
Водим от горните
мотиви и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 309/13.07.2022 г.,
постановено по АНД № 23 по описа на ВТРС за 2022 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0001254/18.11.2021
г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. Плевен,
с което за нарушение на чл. 2, ал.1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ, на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози на Г.С.Д. е
наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лева
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.