Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 05.04.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка Костадинова-Младенова
при секретаря
Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело
№10302 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от
14.07.2020 год., постановено по гр.дело №31387/2019 год. по описа на СРС, ГО,
24 с-в, е признато за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
М.Б.Д. срещу „А.“ АД иск с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент
/ЕО/ 261/2004, че ответникът дължи на ищцата сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за забавено изпълнение по
договор за въздушен превоз, изпълнен с чартърен полет №VBB4002, предвиден за изпълнение по разписание на
07.05.2017 год. по дестинация Ираклион – София, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 8370/2019 год. по описа на СРС, ГО,
24 с-в – 11.02.2019 год. до окончателното й изплащане и ответникът „А.“ АД е
осъден да заплати на ищцата М.Б.Д. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените
разноски по делото и направените разноски в заповедното производство в размер
на 639.20 лв., а заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по горепосоченото ч.гр.дело, е обезсилена в частта й за сумата от 8.75
евро – обезщетение за разноски за храна и напитки.
Срещу
решението в частта му, в която е уважен предявения иск, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „А.“
АД. Жалбоподателят поддържа, че при претенция за обезщетение и помощ на пътници
при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, приложим
бил Регламент /ЕО/ 261/2004. В случая
обаче не ставало ясно какво обезщетение за претендира – за закъснение при
излитане или закъснение при кацане на самолет. Първоинстанционният съд бил
приел, че между страните е било налице договорно правоотношение за въздушен
превоз, както и че договорът бил изпълнен със закъснение над три часа. На
основание чл. 3.6.2, б. „а“ от Регламента пътниците следвало да имат потвърдена
резервация за съответния полет, както и да се представят за такава в
предварително посочения от превозвача полет. По делото липсвали доказателства,
че ищцата се била явила за началото на полета, което било елемент от фактическия
състав на правото на обезщетение по – чл. 3, пар. 2 от Регламента.
Представянето на списък на пътниците установявало кръга на лицата, които имали
право да бъдат превозени, но не и явяването им за качване на борда. Неправилно
СРС бил представеният документ на чужд език е бордна карта, която представлява
договор за въздушен превоз, т.е. приравнил го на самолетен билет. Липсвали
доказателства, че ищцата била закупила и притежавала самолетен билет, както и
че била в списъка на пътниците, които били допуснати до борда на самолета. В
този смисъл между страните липсвало валидно облигационно правоотношение, като
ищцата нямала и резервиран билет. Ето защо моли решението на СРС да бъде
отменено в обжалваната му част, а искът – отхвърлен.
Ответницата
по жалбата М.Б.Д. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част. Поддържа, че по делото били представени доказателства за
правата на ищцата да пътува с процесния полет – бордна карта и договор за
туристическо пътуване, като ответникът бил задължен да представи списък на
пътниците, но не сторил това, поради което СРС приложил правилото на чл. 161 ГПК.Закъснението на полета било доказано с официален документ от летището.
Отделно от това следвало да се има предвид,
че според приетото в Решение от 24.10.2019 год. по дело С-756/2018 год. на СЕС
била изключена възможността за подобни възражение от страна на превозвачите
дори и при липсата на представена бордна карта, като доказателствената тежест
за това, че пътниците не са били превозени със съответния полет била на
превозвача, а в случая такива не били ангажирани по делото. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото.
Софийски градски съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявен е за разглеждане по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 7, параграф 1, б. „а“ от
Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети, и за отмяна на Регламент /ЕИО/ №295/91 /в сила от 17.02.2005
г./.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е
допуснато и нарушение на императивни правни норми.
Решението е и правилно, като на
основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото писмени доказателства по делото въззивният съд приема за
установено, че на името на ищцата е била направена резервация за полет №VBB4002 на 07.05.2017 год.
с направление Ираклион – София, с авиопревозвач „А.“ АД, във връзка със сключен
от нея договор за организирано туристическо пътуване за периода от 04.05.2017
год. – 07.05.2017 год. Според първоначално предвиденото разписание самолетът на
ищцата трябвало да излети от летище Ираклион в 20.00 ч. местно време, но началото
на осъществявания от ответника полет било забавено и самолетът излетял на
08.05.2017 год., в 03.30 ч. местно време.
Настоящият съдебен състав приема, че
по отношение на процесното правоотношение е приложим Регламент /ЕО/ 261/2004,
съгласно чл. 1 и 19 от същия. В разпоредбите на чл. 5 – 8 от Регламента са
предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет,
когато последният има начална или крайна точна летище на територията на
Европейския съюз, какъвто и превозът, осъществен от ответника. Несъмнено е, че
„А.“ АД се явява „опериращ въздушен превозвач“ по смисъла на дефиницията,
съдържаща се в чл. 2, б. „б“ от Регламента – въздушен превозвач, който
изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от
името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.
По отправеното преюдициално
запитване във връзка с приложението на Регламент /ЕО/ №261/2004, СЕС се е
произнесъл с решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/2007 и
С-403/2007, с което е дал задължително тълкуване /чл. 633 ГПК/, че членове 5, 6
и 7 от Регламента трябва се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети
може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането
на правото на обезщетение и че същите имат правата по чл. 7 от Регламента,
когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма
от три часа /в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане три
или повече часа след определения от превозвача част на пристигане о
разписание/.
Неоснователно се явява възражението
на жалбоподателя /ответника/, че ищцата не е доказала наличието на твърдяната
облигационна връзка, както и че не се е явила на гишето за регистрация
посредством представянето на бордна карта, поради следните съображения. С
нормата на чл. 161 ГПК, в отклонение на правилата за
доказване, е предвидено правото на съда, като държи сметка за обстоятелствата
по делото да приеме за доказани онези факти, за които страната, която е
заинтересована от недоказването им, е създала пречки те да бъдат доказани. В
разглеждания случай няма спор между
страните, че е бил съставен списък на пътниците в самолета, с който е бил
осъществен процесния полет, но препис от същия не бил представен от ответника
/имащ качеството на въздушен превозвач/, въпреки дадените му от СРС указания с
определението от 09.03.2020 год. Доколкото
списъкът на имената на пътниците и означение на местата – от къде и за къде
пътуват, е документ, който трябва да се намира на борда на всяко въздухоплавателното
средство, изпълняващо международни полети /виж чл. 29, б. „f“ от Конвенцията за
международно гражданско въздухоплаване, подписана в Чикаго на 07.12.1944 год.,
ратифицирана с Указ № 596 от 04.08.1966 год. на Президиума на НС за
присъединяване – ДВ, бр. 62 от 09.08.1966 год., както и чл. 30, ал. 1, т. 8 от
Закона за гражданското въздухоплаване/, то поведението
на ответника следва да бъде определено като възпрепятстващо доказването.
При това положение и след като
въздушният превозвач е качил на борда на самолета си пътници с потвърдена
резервация за процесния полет и ги е превозил до крайния пункт на пристигане,
какъвто е и настоящия случай, то трябва да се приеме, че тези пътници /т.е. и
ищцата/ са се съобразили с изискването да се представят на гишето за
регистрация преди този полет. Следователно и като е достигнала крайния пункт на
пристигане със закъснение от три или повече часа, ищцата има право на
обезщетение за това закъснение по силата на Регламента № 261/2004, без да
трябва за тази цел да представя бордната си карта или други документи,
удостоверяващи нейното представяне в определения срок на гишето за регистрация
на закъснелия полет. Ответникът нито твърди, нито установява в частност, че
ищцата не е била превозвана посредством процесния полет, а доказателствената
тежест в тази насока е била негова – в този смисъл е задължителното тълкуване
на СЕС по дело С-756/18.
Доколкото в частност е несъмнено, че
процесният полет е бил изпълнен с повече от три часа закъснение, то ищцата се
легитимира като кредитор на вземане по чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламента в
размер на 250 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане /чл. 422, ал. 1 ГПК, както законосъобразно е приел и
първоинстанционния съд.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят
няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
жалбоподателят /ответникът/ следва да бъде осъден да заплати на ищцата
действително направените разноски във въззивното производство за възнаграждение
за един адвокат в размер на 300 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не
подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 14.07.2020 год., постановено по гр.дело №31387/2019 год. по
описа на СРС, ГО, 24 с-в, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „А.“ АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.Б.Д. с ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски във
въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/