Определение по дело №127/2009 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 януари 2010 г.
Съдия: Петър Узунов
Дело: 20091200200127
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 април 2009 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

Номер

91

Година

27.12.2006 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

12.15

Година

2006

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Елена Димова Налбантова

Секретар:

Марлена Миткова Йорданова

ПЛАМЕН АЛЕКСАНДРОВ ВАСКА ХАЛАЧЕВА

Прокурор:

Дафин Каменов

като разгледа докладваното от

Васка Динкова Халачева

Административно дело

номер

20065100700103

по описа за

2006

година

Производството е правно основание чл.244 от Националния рамков договор между НЗОК и БЛС и ССБ 2006 г.,и се движи по реда на § 4,ал.1 от АПК,във вр. с чл. 33 и сл. от ЗАП.

Пред Кърджалийския окръжен съд е депозирана жалба от Мариана Василева Славкова,действуваща в качеството си на управител на “Д-р Мариана Славкова - АСИМПВЕ” ЕООД,гр. Кърджали. Жалбата е насочена против Заповед № РД-21-235/27.06.2006 г. на Директора на РЗОК,гр. Кърджали,с която на дружеството била наложена на основание чл.238, ал.4, т.З, б.”а” от НРД 2006 год., финансова неустойка в размер на 3 150 лева за констатирано неспазване на приетите по реда на НРД 2006 год. «Критерии за лечение на пациенти със захарен диабет в доболнична помощ” в нарушение на изискванията на чл.26, т.2, т.4, и чл.132, ал.1 от НРД 2006 год. за тридесет и пет пациенти, посочени в МП №214/19.04.2006 год., както и на основание чл.238, ал.1, т.4, б.”а” от НРД 2006 год. на представляващия дружеството ,лично,е наложена финансова неустойка в размер на 90.00 лева, за това, че било констатирано нарушение при работа с първичните медицински документи. В жалбата се твърди,че атакуваната заповед е незаконосъобразна. В подкрепа на това си твърдение,жалбодателят изтъква довода,че Директорът на РЗОК-Кърджали при издаване на атакуваната заповед е нарушил материалния закон като е приел, че изпълнителят на СИМП е извършил нарушение на изискванията на чл.26, т.2, т.4 и чл.132, ал.1 от НРД за 2006 год. за тридесет и пет пациенти. В жалба се твърди,че този извод на административния орган е неправилен, тъй като при осъществяване на дейността си дружеството било спазвало вменените му с Националния рамков договор за 2006 год., задълженията за спазване критериите за лечение на пациенти със захарен диабет в доболнична помощ, както и че първичните медицински документи били правилно попълвани. Жалбодателят моли настоящия съд да отмени изцяло атакуваната Заповед №РД 21-235/27.06.2006 год. на Директора на РЗОК-Кърджали като постановена при неправилно приложение на материалния закон, ведно с всички законни последици от това. Претендира разноски.

В съдебно заседание,жалбодателят,чрез процесуалния си представител , поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Сочи още едно отменително основание. Твърди в този аспект,че при издаването на самата заповед са допуснати нарушения на процесуалните правила,които довели до нарушаване правото му на защита. В този аспект твърди,че в цитираните и приложени по делото протоколи от извършената проверка са посочени ЕГН без да са посочени имената на пациентите,има повторение на ЕГН- та. Твърди също,че в медицинския протокол е записано,че за констатираните нарушения се прилагат санкциите ,предвидени в НРД за 2005 г.,а наложените такива били определени по реда на НРД за 2006 г. Твърди се също,че в протокола на Арбитражната комисия е записано,че са присъствували шестима членове,като получените при гласуването гласове “за “ и “против” не били посочени кому принадлежат поименно. Твърди се също,че в протокола на Арбитражната комисия липсвали мотиви за приетото от комисията решение. Счита,че така посочените нарушения са нарушения на процесуалните правила,допуснати при издаване на атакуваната заповед,което водело до нейната незаконосъобразност,като завършващ акт на един сложен фактически състав.

Ответникът по жалбата ,Директорът на РЗОК,гр. Кърджали, чрез своя процесуален представител,оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Излага съображения,че Арбитражната комисия е независим орган и при наличие на нейно решение директорът на РЗОК бил длъжен да се съобрази с това решение и да издаде заповед за санкция. Излага допълнителни съображения в писмена защита. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура,гр. Кърджали,счита жалбата за основателна,поради което намира,че същата следва да бъде уважена.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата доводи, приема следното:

По делото е приложено заверено копие от Заповед № РД 21 – 235 /27.06.2006 г. на Директора на РЗОК,гр. Кърджали,от която се установява,че във връзка с извършена тематична медицинска проверка по заповед № РД-09- 256/06.04.06 г.,след запознаване с констатациите,посочени в медицински протокол № 214/19.04.2006 г. ,депозирано възражение с вх. № 29-05-205/08.05.06 г.,решение № 12/23.05.06 г. на Арбитражната комисия,е определена на “Д-р Мариана Славкова- АСИМПВЕ” ЕООД,гр. Кърджали, на основание чл.238,ал.4,т.3,б.”а” от НРД 2006 г. финансова неустойка в размер на 3 150 лв.,за това,че е констатирано неспазване на приетите по реда на НРД 2006 г. “Критерии за лечение на пациенти със захарен диабет в доболничната помощ” в нарушение на изискванията на чл.26,т.2 и т.4 ,и чл.132,ал.1 от НРД за 2006 г. за 35 пациенти,посочени в цитирания медицински протокол № 214/19.04.06 г.;и на основание чл.238,ал.1,т.4,б.”а” от НРД 2006 г. финансова неустойка в размер на 90 лв. ,за това,че е констатирано нарушение при работа с първични медицински документи,което било нарушение във вр. с чл.168 от НРД 2006 г.

Видно от приложеното известие за доставяне,цитираната заповед е връчена нÓ едноличния собственик и управител на търговското дружество,лично,на 08.08.06 г.

Представено е по делото заверено копие от Заповед № РД -09- 256/06.04.06 г. на Директора на РЗОК,гр. Кърджали,от която се установява,че същата е издадена въз основа на чл.72,ал.2 от ЗЗО ,чл.222 и § 6 от НРД 2006 г.,и с нея се нарежда да бъде извършена медицинска проверка за периода от 06.04.06 г. до 21.04.06 г.,вкл.,на лечебно заведение за СИМП “Д-р Мариана Славкова – АСИМПВЕ ”,представлявано от Д-р Мариана Славкова, с месторазположение гр. Кърджали,ул.”Републиканска” № 47,по изпълнение на индивидуален договор № 09-0103/03.02.06 г.,като тематичната проверка има за задача : “Проверка на дейността във връзка със спазване на критериите за лечение на пациенти със захарен диабет- МКБ Е 10 в доболничната помощ” по НРД 2006 г. за периода 15.02.06 г. – 31.03.06 г. В същата са посочени двама лекари контрольори,които да извършат проверката.

Видно от забележката направена на гърба на цитираната заповед,същата е връчена на д-р Славкова.

Представено е по делото заверено копие от Медицински протокол № 214/19.04.06 г.,от който се установява,че проверяващият екип при извършената проверка е проверил 35 броя досиета на пациенти с издадени протоколи IС за лечение с атипични антипсихотици за периода 15.02-31.03.06 г.,идентификацията на пациентите е извършена по ЕГН-та и същите са посочени в таблица,съставляваща част от цитирания протокол. Като резултат от това проверяващият екип е констатирал нарушения посочени в три точки,а именно : т.1/ на пациенти с ЕГН ********** ,********** с диагнози МКБ Е 11 са изписани глюкомери и тест-ленти след неправомерно кодиране МКБ Е 10.9; т.2 / във всички проверени досиета се установява непълен общ клиничен статус-изследване на нервната система,ЕКГ,изследване на стъпало;т.3 / в протоколи с № 67/03.02.06 г. и № 89/10.02.06 г. се установяват пропуски в попълването на задължителните реквизити: рег.номер на ЛЗ,ЕГН / УИН на лекаря –специалист,име и фамилия,наименование на ЛЗ и адрес,общо количество за срока на действие на протокола.

На д-р М.Славкова е бил връчен екземпляр от този протокол и е била запозната с констатациите отразени в него, на 02.05.06 г.,видно от положения от същата подпис на третия лист на протокола.

По делото е приложено възражение от д-р Славкова с вх.№ 29-07-205/08.05.06 г.,от което се установява,че същото е насочено срещу Медицински протокол № 214/19.04.06 г. В същото са изложени съображения в четири аспекта: първо,че пациентът с ЕГН ********** е с диагноза “инсулинозависим захарен диабет” /МКБ 10.9/ и му се полага глюкомер.;второ,че пациентът с ЕГН ********** е с диагноза “инсулинозависим захарен диабет”,заради добавен Melformin и е МКБ 11;трето,в МКБ-то на пациента е отбелязано дали има или няма невропатия,поради което не било нужно постоянно да се изследва за невропатия и диабетно стъпало;и четвърто ,протоколи № 67 и № 89 били заверени от служител на РЗОК и били редовни.

Представен и приобщен към доказателствата по делото е и протокол от заседание на Арбитражната комисия от 23.05.2006 г. ,като по преписката,комплектована по повод извършена медицинска проверка на СИМП ”Д-р М. Славкова –АСИМПВЕ” ЕООД ,Арбитражната комисия се е произнесла с решение № 12.Протоколът е подписан от всички членове на комисията и от изготвилия протокола. Прието като доказателство по делото е и цитираното Решение № 12 от 23.05.06 г. ,от което се установява,че по повод описаното в предходния абзац възражение,арбитражната комисия като е разгледала представените писмени документи : заповед № РД -09 -256/06.04.06 г.;МП № 214/19.04.06 г. и възражение № 29-07-205808.05.06 г. ,с оглед констатираните нарушения,с четири гласа “ЗА” и два гласа “ПРОТИВ” е потвърдила констатациите на лекаря –контрольор изцяло с мотива,че има основание за наказание.

По делото е представено и заверено копие от договор № 09-0103 /03.02.06 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ /СИМП/,сключен между Националната здравноосигурителна каса,представлявана от Директора на РЗОК,гр. Кърджали,в качеството на възложител и “Д-р М. Славкова –амбулатория за специализирана медицинска помощ по вътрешни болести и ендокринология-индивидуална практика” ЕООД,представлявано от Мариана Василева Славкова,като управител,в качеството му на изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ.

По делото в подкрепа на своите доводи и констатации, ответникът по жалбата ,Директорът на РЗОК,гр. Кърджали,представя : 1 бр. медицинско направление,1 бр. рецептурна бланка,2 бр. епикризи,35 броя амбулаторни листове и 35 бр. протоколи за предписване на лекарства,заплащани от НЗОК,между които и цитираните протоколи с №№ 67/03.02.06 г. и 89/10.02.06 г.

В хода на тези констатации,настоящата съдебна инстанция изгради своето становище. Жалбата като депозирана в срок и от лице,имащо правен интерес от това е допустима,поради което следва да бъде разгледана в настоящото производство. Безспорно атакуваният административен акт има белезите на индивидуален такъв по смисъла на чл.2 от ЗАП ,във вр.с § 4 от АПК. Законовата рамка ,в която следва да бъде извършена проверката за законност на така атакувания индивидуален административен акт е очертана от Закона за здравното осигуряване,а по силата на чл.53 от цитирания закон,тя е очертана и от Националния рамков договор между НЗОК и БЛС и ССБ 2006 г.,действуващ към спорния момент. Проследявайки тези нормативни актове,съдът достигна до извода,че процедурата по издаване на подлежащия на съдебен контрол,индивидуален административен акт – Заповед № РД- 21-235/27.06.06 г. на Директора на РЗОК,гр. Кърджали, е законосъобразна и при издаването на същия не са допуснати процесуални нарушение,които да го опорочават. Така например съобразно разпоредбата на чл.73 от ЗЗО,във вр. с чл.222 от НРД,непосредственият контрол върху дейността на ИМП /изпълнителите на медицинска помощ / по изпълнение на индивидуалните им договори се осъществява от длъжностните лица на РЗОК,с оглед характера на този контрол - финансови инспектори или лекари-контрольори,като проверката им се извършва на основание заповед на директора на съответната РЗОК,в която се посочват правните и фактически основания за издаването на самата заповед,определя се проверяващото лице/лица,обектът на проверка-наименование и местоположение на ИМП,срок,вид и задача на проверката. В казуса издадената заповед № РД-09-256/06.04.06 г. на Директора на РЗОК,гр. Кърджали съдържа изискуемите се реквизити. Безспорно по делото е и обстоятелството,че заповедта е връчена на лицето,представляващо ИМП . На основание чл.228 от НРД,проверяващият екип е изготвил медицински протокол / №214/19.04.06 г./,който съдържа реквизитите,очертани от посочената разпоредба и е връчил протокола на представляващия проверявания обект /на 02.05.06 г./. В срока предписан от разпоредбата на чл.230 от НРД,на 08.05.06 г.,лицето представляващо проверявания обект е депозирало писмени възражения по направените в медицинския протокол,констатации. Поради което и на основание чл.242,ал.1 от НРД ,Арбитражна комисия на свое заседание от 23.05.06 г. е разгледало спора. За заседанието е издаден протокол ,който е подписан от шестте членове на тази комисия. Арбитражната комисия се е произнесла по спора с рÕшение,подписано отново от всички нейни членове,и с обикновено мнозинство – 4 гласа “ЗА” и 2 гласа “ПРОТИВ” е потвърдила констатациите на проверяващия екип от двама лекари-контрольори. Решението е мотивирано с довода,че в казуса има основание за налагане на наказание. В аспекта на изложеното съдът намира за неоснователни доводите на защитата на жалбодателя,че в решението отсъствували данни,кой член на арбитражната комисия как е гласувал. От прочита на цитираните нормативни документи такова изрично изискване не се извлича,поради което и отсъствието на такива данни не може да опорочи описаната процедура. И като резултат от сбъдването на този сложен фактически състав ,на основание чл.243,ал.1 от НРД,директорът на РЗОК издава /императивен е израза на законодателят/ заповед за прилагане на санкции.

Съобразно разпоредбата на чл.41,ал.3 от ЗАП,отново във вр. с § 4,ал.1 от АПК,съдът преценява законосъобразността на обжалвания пред него индивидуален административен акт ,като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му ,и съобразен ли е същият с целта,която преследва закона. В този аспект следва да се отбележи,че атакуваната заповед № РД 21-235/27.06.2006 г. е издадена от компетентния за това орган – Директорът на РЗОК,гр. Кърджали,в кръга на делегираните му със ЗЗО и НРД 2006 г.,правомощия, и в съответната писмена форма. В този ход на констатации,с оглед установяване спазването на процесуалните и материалноправни разпоредби,относими към неговото издаване,съдът подложи на обсъждане развитите в тези аспекти доводи на защитата на жалбодателя. Счита същите за неоснователни. Неоснователни са доводите на жалбодателя за допуснати в процеса на издаване на обжалвания акт,нарушения на процесуалноправни норми,които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбодателя-изпълнител на СИМП. В производството жалбодателят не доказа нарушение на такива. Безспорно както беше посочено в предходен абзац административният орган е спазил процесуалните правила заложени в разпоредбите на цитираните чл.228,229,230 ,242,246 и сл. от НРД 2006 г. Неоснователен е и довода,че в цитирания по делото медицински протокол било записано ,че за констатирани нарушения се прилагат санкциите ,предвидени в НРД 2005 г.,а в действителност били приложени такива предвидени в НРД 2006 г. Действително в протокола съществува такъв текст,но доколкото проверявания период и констатираните нарушения касаят 2006 г.,то и наложените санкции са правилно определени съобразно действуващото към 2006 г.,законодателство. Последното се установява и по аргумент от посочения в стоящата в основата на извършената тематична проверка,заповед № РД -09-256/06.04.06 г., § 6 от НРД 2006 г. Що се касае до спазването на материалноправните предпоставки,доводът който прави защитата на жалбодателя, че извършеното от административния орган нарушение на материалноправните норми се състои само в това ,че органът бил приел,че изпълнителят на СИМП,жалбодател в това производство е извършил нарушения на изискванията на чл.26,т.2 и т.4 и чл.132,ал.1 от НРД 2006 г. за тридесет и пет пациенти,също е неоснователен. Този довод от събраните по делото доказателства,или по-точно,въпреки дадената от съда,възможност,от отсъствието на ангажирани по делото от страна на жалбодателя, доказателства,изобщо,не се доказва. Т.е. в настоящото производство не бяха оборени констатациите на арбитражната комисия,отразени в нейното решение № 12,и установяващи наличие на посочените в Медицински протокол № 214/ 19.04.06 г.,нарушения по чл.7,т.2 , т.4 и т.10 и чл.19 от Договор № 09-0103/03.02.2006 г.,чл.26,т.2 и т.4,чл.132,ал.1,Приложение №4,във вр. с чл.168 от НРД 2006 г. Казано с други думи ,жалбодателя в това производство не доказа твърдяното от него нарушение на материалния закон при издаване на атакувания индивидуален административен акт - Заповед № РД 21-235/27.06.2006 г. на Директорът на РЗОК,гр. Кърджали. Нещо повече жалбодателят дори конкретни доводи в подкрепа на това в какво се състоят твърдените от него нарушения на материалноправните норми, не прави в производството. Ако,разбира се под условие,че се поддържат от същия,изразените в депозираното пред административния орган,негово възражение,доводи,бъдат възприети от съда,то и в този случай следва да се посочи,че обстоятелствата в два от пунктовете,съдържащи констатации за нарушения от ИМП и посочени в медицинския протокол,жалбодателят признава. Така например жалбодателя не оспорва обстоятелството,че първичните медицински документи – протоколи №№ 67/06 г. и 89 / 06 г.,не съдържат всички изискуеми се реквизити,съгласно Приложение № 4 към НРД 2006 г.,но счита,че те са редовни,т.к. били заверени от служител на РЗОК. Последното определено от представените като доказателство в производството протоколи, не се установява. Всъщност жалбодателя не оспорва и обстоятелството,че в проверените досиета на пациентите съществува непълен клиничен статус,но счита,че не е нужно постоянно същият да се снема,т.к. в МКБ-то на всеки пациент било отбелязано дали има или няма невропа

тия. Този довод обаче по-скоро е довод по целесъобразност,обсъждането на който определено е изключен от правомощията на тази инстанция. В този аспект установяването и само на тези две нарушения на задълженията на ИМП,произтичащи от НРД 2006 г. и вменени му със сключения между страните договор,са достатъчно основание за налагането на предвидените за това санкции.

Така изградения извод обосновава и правилността на наложените за констатираните и необорени нарушения,санкции,в размерите посочени от цитираните разпоредби на чл.238,ал.4,т.3,б.”а” от НРД 2006 г.,във вр. с чл.50,ал.4,т.2,б.”а” от индивидуалния договор и чл.238,ал.1,т.4,б.”а” от НРД 2006 г.,във вр.с чл.50,ал.1,т.3,б.”а” от индивидуалния договор. В този ход на мисли настоящата инстанция намира,че атакуваният в производството, административен акт е съобразен и с целта,която преследва закона – ЗЗО,респ. НРД 2006 г.

Изложеното закономерно води до извода,че следва жалбата,стояща в основаната на настоящото административно производство да бъде отхвърлена.

Прочие следва при този изход на делото да бъде осъден жалбодателят да възмезди ответника по жалбата за направените от последния разноски в производството под формата на юрисконсултско възнаграждение,в установения от Наредба № 1 / 01.10.1999 г. / чл.8,във вр. с чл.7,ал.1,т.4 /,размера от 50 лв.

Водим от горното ,съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Д-р Мариана Славкова – АСИМПВЕ” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали,кв.”Възрожденци”, бл.42, вх.”В”, ап.32,против Заповед № РД 21-235/27.06.2006 г. на Директора на РЗОК,гр. Кърджали.

ОСЪЖДА “Д-р Мариана Славкова – АСИМПВЕ” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали,кв.”Възрожденци”, бл.42, вх.”В”, ап.32,да заплати на Директора на РЗОК,гр. Кърджали,сумата в размер на 50 лв.,съставляваща направени в производството разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател : Членове : 1.

2