П  Р И С Ъ Д А

                                                           

№ 135

 

град Пловдив, 07.10.2009 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на седми октомври две хиляди и девета година, в състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ НИКОЛОВ

                          СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Тоска Иванова

                                                             Надежда Петкова

Секретар: И.Д.

Прокурор: ВАНЯ ГРУЕВА

след като разгледа НОХД  №  336 по описа за 2009 година, докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ, след съвещание

 

 

                                                П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия В.К.Г., роден на *** г. в гр. П. живеещ в същия град, български гражданин, работещ, неженен, неосъждан, с ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Началник на Регионален отдел „Инспекция за държавен технически надзор” гр. Пловдив към Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор” при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор – в съучастие като извършител с подсъдимия В.С.Г. – подбудител, в началото на месец декември 2006 г. в гр. Пловдив е нарушил служебните си задължения като е издал на ЕТ „П.– В. *** за провеждане на курс за обучение за придобиване правоспособност за „монтьор на асансьор І-ва степен”, Разрешение № 47б за провеждане на курс за обучение за придобиване правоспособност за „монтьор на асансьор ІІ-ра степен” и Разрешение № 47в за провеждане на курс за обучение за придобиване правоспособност за „монтьор на асансьор ІІІ-та степен” – всички разрешения с посочена дата на издаване 03.10.2006 г., без да са били изпълнени изискванията на чл. 10 ал. 1 т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от Наредба № 3/17.01.2001 г. за условията и реда за придобиване на правоспособност за упражняване на професията „монтьор по монтиране, поддържане и ремонтиране на асансьор”, издадена от Министъра на образованието и науката и Министъра на труда и социалната политика, тъй като не са били удостоверени със съответните документи от организатора на курса наличието на:

- учебно-техническа база, учебна документация и нагледни учебни материали,

- медицински свидетелства на курсистите, съгласно чл. 8 от Наредбата,

- лектори по теория и практика на професията,

- безопасни условия за практическо обучение и за провеждане на изпити по практика на професията,

с цел да набави облага за ЕТ „П.– В. *** и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици – придобиване на правоспособност за упражняване на професията „монтьор на асансьор” /І, ІІ и ІІІ степен/ от лица, които не притежават необходимите теоретични знания и практически умения за придобиване на съответната степен на тази професия, ПОРАДИ КОЕТО и на основание чл. 282 ал. 2 предложение 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 54 от НК ГО ОСЪЖДА НА ДВЕ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, а на основание чл. 37 т. 6 от НК и на ЧЕТИРИ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА ЗАЕМА ДЪРЖАВНА ДЛЪЖНОСТ, СВЪРЗАНА С ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР, КАКТО И СВЪРЗАНА С РЪКОВОДНИ И КОНТРОЛНИ ФУНКЦИИ”, като го признава за НЕВИНЕН в това да е извършил деянието при условията на продължавано престъпление и го ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото му в този смисъл обвинение по чл.26 ал. 1 от НК.

           

ПРИЗНАВА подсъдимия В.К.Г. - със снета по-горе самоличност, ЗА ВИНОВЕН в това, че в началото на месец декември 2006 г. като длъжностно лице – Началник на Регионален отдел „Инспекция за държавен технически надзор” гр. Пловдив към Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор” при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, при условията на продължавано престъпление в кръга на службата си е съставил официални документи:

-                       Разрешение № 47а за провеждане на курс за

-                       обучение за придобиване правоспособност за „монтьор на асансьор І-ва степен”,

-                       Разрешение № 47б за провеждане на курс за обучение за придобиване правоспособност за „монтьор на асансьор ІІ-ра степен” и

-                       Разрешение № 47в за провеждане на курс за обучение за придобиване правоспособност за „монтьор на асансьор ІІІ-та степен” –

всички разрешения с посочена дата на издаване 03.10.2006 г, в които е удостоверил невярното обстоятелство, че датата на издаването им е 03.10.2006 г., с цел относно същото това обстоятелство тези документи да бъдат използвани като доказателство, поради което и на основание чл. 311 ал. 1 вр с чл. 26 ал. 1 вр. чл. 54 от НК ГО ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.

           

На основание чл. 23 ал. 1 и ал. 2 от НК ОПРЕДЕЛЯ едно общо най-тежко наказание на подсъдимия В.Г. от ДВЕ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” и ЧЕТИРИ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА ЗАЕМА ДЪРЖАВНА ДЛЪЖНОСТ, СВЪРЗАНА С ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР, КАКТО И СВЪРЗАНА С РЪКОВОДНИ И КОНТРОЛНИ ФУНКЦИИ”.

            На основание чл. 61 т. 3 във вр. с чл. 59 ал. 1 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален „ОБЩ” режим за изтърпяване на така наложеното на подсъдимия Г. наказание „лишаване от свобода” и ОПРЕДЕЛЯ същото да бъде изтърпяно от него в Затворническо общежитие от открит тип.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия В.С.Г., роден на *** г. в с. Ч. живеещ в гр. С. български гражданин, с висше образование, работещ, женен, неосъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че в началото на месец декември 2006 г. в гр. П като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Началник отдел „Главна инспекция за държавен технически надзор” към Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор” при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор – в съучастие като подбудител с В.К.Г., действал като извършител и като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Началник на Регионален отдел „Инспекция за държавен технически надзор” гр. Пловдив към Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор” при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, умишлено го е склонил да наруши служебните си задължения, с цел да набави облага за ЕТ „П. – В. *** като издаде на ЕТ „П. – В. *** за провеждане на курс за обучение за придобиване правоспособност за „монтьор на асансьор І-ва степен”, Разрешение № 47б за провеждане на курс за обучение за придобиване правоспособност за „монтьор на асансьор ІІ-ра степен” и Разрешение № 47в за провеждане на курс за обучение за придобиване правоспособност за „монтьор на асансьор ІІІ-та степен” – всички разрешения с посочена дата на издаване 03.10.2006 г., без да са били изпълнени изискванията на чл. 10 ал. 1 т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от Наредба № 3/17.01.2001 г. за условията и реда за придобиване на правоспособност за упражняване на професията „монтьор по монтиране, поддържане и ремонтиране на асансьор”, издадена от Министъра на образованието и науката и Министъра на труда и социалната политика, тъй като не са били удостоверени със съответните документи от организатора на курса наличието на:

- учебно-техническа база, учебна документация и нагледни учебни материали,

- медицински свидетелства на курсистите, съгласно чл. 8 от Наредбата,

- лектори по теория и практика на професията,

- безопасни условия за практическо обучение и за провеждане на изпити по практика на професията,

и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици – придобиване на правоспособност за упражняване на професията „монтьор на асансьор” /І, ІІ и ІІІ степен/ от лица, които не притежават необходимите теоретични знания и практически умения за придобиване на съответната степен на тази професия, ПОРАДИ КОЕТО и на основание чл. 282 ал. 2 предложение 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 3 вр. ал. 1 вр. с чл. 54 от НК ГО ОСЪЖДА НА ДВЕ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, а на основание чл. 37 т. 6 от НК и на ЧЕТИРИ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА ЗАЕМА ДЪРЖАВНА ДЛЪЖНОСТ, СВЪРЗАНА С ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР, КАКТО И СВЪРЗАНА С РЪКОВОДНИ И КОНТРОЛНИ ФУНКЦИИ”, като го признава ЗА НЕВИНЕН в това да е извършил деянието при условията на продължавано престъпление и го ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото му в този смисъл обвинение по чл. 26 ал. 1 от НК.

           

ПРИЗНАВА подсъдимия В.С.Г. - със снета по-горе самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на 19.01.2007 г. в гр. София е потвърдил неистина в писмена декларация по чл. 29а от Закона за държавния служител, декларирайки пред Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, че съпругата му В. Н. Г. – свързано с него лице по смисъла на параграф І от допълнителната разпоредба на ДР на ЗДС - няма търговски, финансов или друг делови интерес във връзка с функциите на администрацията, в която работи, ПОРАДИ КОЕТО и на основание чл. 313 ал. 1 вр. с чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на ШЕСТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” като го ПРИЗНАВА за НЕВИНЕН в това да е действал при условията на продължавано престъпление, извършвайки същото деяние и на 25.01.2006 г. и го ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото му в този смисъл обвинение за това деяние и по чл. 26 ал. 1 от НК.

           

На основание чл. 23 ал. 1 и ал. 2 от НК ОПРЕДЕЛЯ едно общо най-тежко наказание на подсъдимия В.Г. от ДВЕ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” и ЧЕТИРИ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА ЗАЕМА ДЪРЖАВНА ДЛЪЖНОСТ, СВЪРЗАНА С ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР И КОНТРОЛНИ ФУНКЦИИ”.

            На основание чл. 61 т. 3 във вр. с чл. 59 ал. 1 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален „ОБЩ” режим за изтърпяване на така наложеното на подсъдимия Г. наказание „лишаване от свобода” и ОПРЕДЕЛЯ същото да бъде изтърпяно от него в Затворническо общежитие от открит тип.

 

            ОСЪЖДА всеки един от подсъдимите - В.Г. и В.Г., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПОС сумата по 155 /сто петдесет и пет/ лева направени по делото разноски.

 

Присъдата подлежи на протест и обжалване в 15-дневен срок от днес пред ПАС.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :

 

    1.

 

                                                                                        2.

                                   

МОТИВИ по НОХД №336/2009 год.по описа на ПОС

 

Окръжна прокуратура гр.Пловдив обвинява В.К.Г. в извършени от него престъпления:

1/ по чл.282, ал.2, пр.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, а именно, че в началото на месец декември 2006г. в гр. Пловдив в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – началник на регионален отдел „Инспекция за държавен технически надзор” – гр. Пловдив към Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор” при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, в съучастие като извършител с В.С.Г. – като подбудител в качеството му на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – началник на отдел „Главна инспекция за държавен технически надзор” към Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор” към Държавна агенция за метрология и технически надзор, при условията на продължавано престъпление е нарушил служебните си задължения, като е издал на ЕТ „*** с посочена дата 03.10.2006г. – за провеждане на курс за обучение за придобиване на правоспособност за „Монтьор на асансьор” първа степен, разрешение, № 47Б с посочена дата 03.10.2006г. за провеждане на курс за обучение за придобиване на правоспособност за „Монтьор на асансьор” втора степен, разрешение № 47В с посочена дата 03.10.2006г. – за провеждане на курс за обучение за придобиване на правоспособност за „Монтьор на асансьор” трета степен, без да са били изпълнени изискванията на чл.10 ал.1 т.1 т.2 т.3 и т.5 от Наредба №3 от 17.01.2001г. за условията и реда за придобиване на правоспособност за упражняване на професията „Монтьор по монтиране, поддържане и ремонтиране на асансьор”, издадена от Министъра на образованието и науката и Министъра на труда и социалната политика, като не са били удостоверени със съответните документи от организатора на курса наличието на: т.1 - учебно – техническа база, учебна документация и нагледни учебни материали; т.2 - медицински свидетелства на курсистите, съгласно чл.8 от същата Наредба; т.3 - лектори по теория и практика на професията; т.5 - безопасни условия за практическо обучение и за провеждане на изпити по практика на професията, с цел да набави облага на ЕТ „***, изразяваща се в събраните такси от лицата, записани като курсисти и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици – придобиване на правоспособност за упражняване на професията „Монтьор на асансьор” – първа, втора и трета степен от лица, които не притежават необходимите теоретични знания и практически умения за придобиване на съответната степен на тази професия.

2/  по чл.311, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, а именно, че в началото на месец декември 2006г. в гр. Пловдив, в качеството си на длъжностно лице – началник на Регионален отдел „Инспекторат за държавен технически надзор” – гр. Пловдив към Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор” при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, при условията на продължавано престъпление в кръга на службата си е съставил официални документи – разрешение №47А с посочена дата 03.10.2006г. – за провеждане на курс за обучение за придобиване на правоспособност за „монтьор за асансьор” първа степен, разрешение № 47Б с посочена дата 03.10.2006г. за провеждане на курс за обучение за придобиване на правоспособност за „монтьор за асансьор” втора степен, разрешение № 47В с посочена дата 03.10.2006г. – за провеждане на курс за обучение за придобиване на правоспособност за „монтьор за асансьор” трета степен, в които е удостоверил неверни обстоятелства – че датата на издаване на трите разрешения е 03.10.2006г., с цел да бъдат използвани тези документи като доказателства за тези обстоятелства.

 

Окръжна прокуратура гр.Пловдив обвинява и В.С.Г. в извършени от него престъпления:

1/ по чл.282, ал.2, пр.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.3, вр. ал.1 от НК, а именно, че в началото на месец декември 2006г. в гр. Пловдив в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Началник отдел „Главна инспекция за държавен технически надзор” към Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор” към „Държавна агенция за метрология и технически надзор”, при условията на продължавано престъпление в съучастие като подбудител умишлено е склонил В.К.Г. – като извършител и като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – началник на Регионален отдел „Инспекция за държавен технически надзор” – гр. Пловдив към Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор” при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, при условията на продължавано престъпление да наруши служебните си задължения, като издаде на ЕТ „***” разрешение № 47А с посочена дата 03.10.2006г. – за провеждане на курс за обучение за придобиване на правоспособност за „монтьор на асансьор” първа степен, разрешение № 47Б с посочена дата 03.10.2006г. – за провеждане на курс за обучение за придобиване на правоспособност за „монтьор на асансьор” втора степен, разрешение № 47В с посочена дата 03.10.2006г. – за провеждане на курс за обучение за придобиване на правоспособност за „монтьор на асансьори” трета степен, без да са били изпълнени изисквания на чл.10 ал.1 т.1 т.2 т.3 и т.5 от Наредба №3 от 17.01.2001г. за условията и реда за придобиване на правоспособност за упражняването на професия „Монтьор по монтиране, поддържане и ремонтиране  на асансьори”, издадена от Министъра на образованието и науката и Министъра на труда и социалната политика, като не са били удостоверени със съответните документи от организатора на курса наличието на: т.1. - учебно – техническа база, учебна документация и нагледни учебни материали; т.2 –медицински свидетелства на курсистите съгласно чл.8 от същата Наредба; т.3 – лектори по теория и практика на професията; т.5- безопасни условия за практическо обучение и за провеждане на изпити по практика на професията, с цел да набави облага на ЕТ „***”, изразяваща се в събраните такси от лицата, записани като курсисти и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици – придобиване на правоспособност за упражняване на професията „монтьор на асансьор” първа, втора и трета степен от лица, които не притежават необходимите теоретични знания и практически умения за придобиване на съответната степен на тази професия.

2/ по чл.313, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, а именно, че на 25.01.2006г. и 19.01.2007г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление е затаил истина в писмена декларация, която по силата на чл.29а от Закона за държавния служител се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като на горепосочената дата и място е декларирал пред председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, че свързано с него лице по смисъла на параграф 1 от Допълнителната разпоредба на Закона за държавния служител – съпругата му В. Н. Г. няма търговски, финансов или друг делови интерес във връзка с функциите на администрацията, в която работи.

 

 

Прокурорът поддържа внесените обвинения, които счита за доказани и предлага на всеки един от подсъдимите да се наложи справедливо наказание „лишаване от свобода”, чието изпълнение да бъде отложено по чл.66 от НК като на осн.чл.67, ал.3 от НК да бъде постановена пробация в изпитателния срок.

 

Подс.В.Г. дава обяснения по делото, но не се признава за виновен. Той твърди, че е издал инкриминираните разрешения при наличие на всички предпоставки за това и то без да знае за връзката между В. Н. и подс.В.Г.. Г. отрича Г. да му е оказвал влияние в тази насока.

На тази основа неговият защитник – адв.С., пледира същият да бъде оправдан поради обективна и субективна несъставомерност на вменените му престъпления

 

Подс.В.Г. дава обяснения по делото и също не се признава за виновен. Той твърди, че не знаел за професионалните занимания на съпругата си – В. Н. Г., по причина, че живеел разделено с нея. Затова и не знаел, че тя провежда курс за асансьорни техници, а научил това едва в деня на изпита, в който взел участие по случайност. Отрича да е обсъждал този курс и да се е уговарял нещо във връзка с него с подс.Г. – отрича да е оказвал влияние върху него и по повод издаването на инкриминираните разрешения.

Обосновавайки тази позиция, неговият защитник – адв.М., пледира Г. да бъде оправдан, поради обективна и субективна несъставомерност на вменените му престъпления.

 

            Съдът въз основа на доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

           

В.К.Г. с ЕГН:********** е роден на *** ***, където живее. Той е български гражданин, неженен, с висше образование, работещ и неосъждан.

В.С.Г. с ЕГН:********** е роден на *** ***, но живее в гр.София. Той е български гражданин, женен, с висше образование, неосъждан и работи.

От фактическа страна:

 

В структурата на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ е включена Главна  Дирекция ”Инспекция за държавен технически надзор” /ГД ”ИДТН”/. Тази дирекция пък е структурирана на отдели – Отдел „Главна инспекция за държавен технически надзор” гр.София /”ГИДТН”/ и регионални отдели по места /РО „ИДТН”/.

В инкриминирания период Главен Директор на ГД „ИДТН” бил св.Ю. И..

По същото време Началник на отдел „ГИ ДТН” София бил подс.В.Г., назначен със Заповед №386/01.06.2000г. Правомощията и задълженията на подс.Г. в това му качество били отразени в длъжностната му характеристика, утвърдена от Председателя на ДАМТН на 29.01.03г. и подписана от него на 03.02.2003г., вкл.последващата такава подписана на 10.10.06г. Според това подс.Г. е имал качеството на длъжностно лице съгласно чл.93 т.1 от НК и е заемал отговорно служебно положение -  Началник на отдел ”Главна инспекция за държавен технически надзор” към Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор” при ДАМТН.

В този период Началник на Регионален отдел „ИДТН” Пловдив в ГД ”ИДТН” бил подс.В.Г., който със Заповед №Н-161/01.08.05г. е преназначен на тази длъжност от предишната му такава „старши инспектор” в ГД”ИДТН”. Правомощията и задълженията на подс.Г. на посочената длъжност били отразени в длъжностната му характеристика, утвърдена от председателя на ДАМТН на 29.01.03г. и подписана от него на 03.08.2005г. вкл.последващата такава, подписана на 16.10.06г. Във връзка с това Г. е имал качеството на длъжностно лице съгласно чл.93 т.1 от НК и е заемал отговорно служебно положение - Началник на Регионален отдел ”Инспекция за  държавен технически надзор” Пловдив към Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор” при ДАМТН.

В. Н. Г. е съпруга на подс.В.Г. като двамата /Г. и до настоящия момент/ са адресно регистрирани на един и същи адрес – гр.София, ЖК **********. В. Н. Г. притежава Едноличен Търговец „***, чието седалище е на същия адрес и който до момента не е заличен.

За да се практикува професията „Монтьор по монтиране, поддържане и ремонтиране на асансьори” се изисква правоспособност, която се степенува на три степени – първа, втора и трета. Тази правоспособност се придобива по изричен нормативен ред, уреден в Наредба №3/17.01.2001г. обн. ДВ бр.9 от 30.01.2001г. за условията и реда за придобиване на правоспособност за упражняване на професията „Монтьор по монтиране, поддържане и ремонтиране на асансьори”, издадена от Министъра на образованието и науката и Министъра на труда и социалната политика /Наредбата/. В този документ детайлно са регламентирани действията на Началник регионалните отдели на ГД „ИДТН” във връзка с разрешаването на курсове за придобиване на такава правоспособност и провеждането на изпитите за това.

         Издаването на разрешения от Началника на регионалния отдел на ГД „ИДТН” за провеждане на курс за придобиване на правоспособност е свързано с наличието на изчерпателно посочени предпоставки, изброени в чл.10 ал.1 от Наредбата.

Според т.т.1-5 от тази норма, за да се получи разрешение, трябва документално да е удостоверено следното:

-                                т.1 - учебно – техническа база, учебна документация и нагледни учебни материали,

-                                т.2 - медицински свидетелства на курсистите,

-                                т.3 - лектори по теория и практика на професията,

-                                т.4 - учебен план и учебна програма, съгласувана от главния директор на ГД ”ИДТН” и

-                                т.5 безопасни условия за практическо обучение и за провеждане на изпити по практика на професията.

         Съгласно чл.7 ал.1 от Наредбата учебните програми трябва включват теория на професията, а в ал.2 са посочени изискванията за минималния брой часове по теория и практика, които трябва да се проведат в курсовете за правоспособност. Същевременно императивът на чл.8 изисква в курсовете за правоспособност да се обучават лица, които са физически и психически здрави като здравословното състояние на лицето се удостоверява с медицинско свидетелство, съдържащо изрично заключение, че професията не е противопоказна за него. От своя страна чл.11 регламентира условията, на които трябва да отговарят самите лектори по теория и практика.

 

         В. Н. Г. решила чрез едноличния си търговец да организира в гр.Пловдив курс за асансьорни монтьори. Намерението й било курсът да се проведе фиктивно като се пристъпи по – скоро към окончателен изпит с цел кандидатите бързо и облекчено да се снабдят със съответната правоспособност.

Тази информация била разпространена сред множество фирми, чиято дейност била поддържане и инспектиране на асансьори. Заинтересуваните от тях дали на Н. имената на своите кандитати.

По повод на това В. Н. приготвила набор от документи с цел да поиска разрешения от Началника на Регионален отдел Пловдив за провеждане на курсове за правоспособност за упражняване на професията „Монтьор по монтиране, поддържане и ремонтиране на асансьори” – първа, втора и трета степен.

Документите включвали три заявления за разрешаване провеждането на курса /по едно за всеки курс, касещ съответната степен/. Към тях били приложени единствено списъци на курсистите и учебни програми съответно за І, ІІ и ІІІ степен.

Учебните програми за курсовете не били съгласувани от Главния Директор ГД „ИДТН” /св.Ю.И./, както постановява чл.10, ал.1, т.4 от Наредбата, а от подс.В.Г., който ги подписал вместо Главния Директор. Той обаче съгласно заеманата длъжност е нямал право на това действие.

Същевременно към заявленията на ЕТ ”***” не били приложени медицински свидетелства за курсистите, както изисква чл. 10, ал.1, т.2 от Наредбата. Липсвал и списък на лекторите по теория и практика – съответно нямало и документи, доказващи тяхната квалификация - чл. 10, ал.1, т.3 от Наредбата. Към заявленията не били приложени освен това доказателства за наличие на учебно – техническа база, учебна документация и нагледни учебни материали, което се изисква от чл. 10, ал.1, т.1 от Наредата. Не било удостоверено и наличието на безопасни условия за практическо обучение и за провеждане на изпити по практика на професията, съгласно чл.10, ал.1, т.5 от Наредбата.

При все това в началото на месец декември 2006г. В. Н. Г. *** с подс.В.Г. и му предала така подготвените от нея заявления, искайки от него разрешения за провеждането на съответните курсове.

 

Подс.Г. схващал колегата си подс.Г. като свой началник, защото последният оглавявал централният отдел „ГИДТН”, който осъществявал методическа помощ на останалите отдели. Подс.Г. бил и изявен специалист по повдигателни съоръжения, ползващ се с авторитет в професионалните среди. Преди срещата си с В.Г., подс.Г. имал контакт с подс.Г. по повод „курсовете” за асансьорни техници. Тогава Г. /който сам преди това подписал учебните програми/ настоял да бъдат издадени въпросните разрешения на съпругата му.

Действайки под влияние на това и със съзнанието за връзката между съпрузите Г., Г. приел от В.Г. представените му документи като дори - вместо с действителната им дата на подаване, той ги завел с много по – стара дата във водения входящ регистър в РО „ИДТН” – Пловдив, под един и същи Вх.№779А/03.10.06г.

Точно с оглед на субективните си представи, след като приел тези заявления и при фрапиращата нередовност на представената документация, подс.Г. издал на ЕТ „***” разрешения с номера съответно 47А, 47Б и 47В. На всяко едно от тях той посочил невярната дата на издаване - 03.10.2006г., /същата дата, невярно посочена при входиране на заявленията/, което трябвало да докаже, че въпросните документи са издадени именно на тази дата. Освен това всяко едно от така издадените три разрешения било дори издадено за по – голям брой курсисти, отколкото било формално поискано със съответното заявление:

- разрешение № 47А/03.10.06г. /за провеждане на курс за обучение за придобиване на правоспособност за „монтьор на асансьор” – първа степен/ било издадено за 9 курсисти, а към заявлението е приложен списък за един курсист;

- № 47Б/03.10.06г. /за втора степен/ - издадено за 12 курсисти, а към заявлението е приложен списък с 5 курсисти;

  - № 47В/03.10.06г. /за трета степен/ - издадено за 15 курсисти, а към заявлението е приложен списък за 6 курсисти.

 

            Освен, че били де юре незаконно разрешени, тези курсове не били и фактически проведени – нито имало лектори, нито имало учебно – техническа база, не били провеждани нито теоритични, нито практически занимания. На някои от записалите се „курсисти” по неустановен начин били раздадени учебни материали за самоподготовка, но на други – не.

Въпреки това това между двамата подсъдими и В. Н. било уговорено да се проведе изпит на „курсистите” на 16.12.2006 год. – ден събота, който да се осъществи в сградата на РО „ИДТН” Пловдив.

За тази уговорка липсвало каквато и да е кореспонденция с ЕТ „Палавър”, въпреки задължението по чл.13, ал.2 от Наредбата, според което всеки организатор на курс за правоспособност следва да съгласува с началника на регионалния отдел на ГД „ИДТН” времето и мястото за провеждане на изпитите.

При все това датата на изпита била предварително събщена на заинтересованите фирми и „курсисти”, част от които били от други населени места в България /напр.гр.Габрово/.

Съгласно чл.14, ал.1 от Наредбата, изпитите се полагат пред комисия в състав: Председател – инспектор от ГД „ИДТН” и членове – по един от преподавателите по теория и практика.

Независимо от посочената ясна нормативна постановка, било уговорено съставът на комисията да бъде изграден от двамата подсъдими /Г. – председател/ и В.Г..

При така съгласуваната уговорка на 16.12.2006 год. /ден събота/ в сградата на РО „ИДТН” Пловдив пред горната „комисия” бил проведен и въпросният изпит, за което били съставени три протокола – по един за всяка степен: 1П; 2П и 3П. Във всеки един от тези документи обаче било невярно посочено, че изпитът е осъществен на 15.12.2006 год.

         Съгласно изпитен протокол №1П/15.12.06г. на изпит за придобиване на правоспособност първа степен са се явили и са го издържали успешно общо 9 курсисти, при вписани в списъка към заявлението за разрешаване провеждането на курса 1 курсист.

         Съгласно изпитен протокол № 2П/15.12.06г., касаещ втора степен правоспособност, явили са се общо 12 човека, като е налице несъответствие между имената на 5-те курсиста от списъка към заявлението за разрешаване провеждането на курса и имената в изпитния протокол.

         Съгласно изпитен протокол №3П/15.12.06г. са били успешно изпитани общо 15 човека, като е налице несъответствие между имената на 6-те курсиста от списъка към заявлението за разрешаване провеждането на курса и имената в изпитния протокол – имената на 2 курсисти от списъка към заявлението не фигурират в изпитния протокол.

         Непосредствено след „успешното” полагане на „изпита” за всеки от издържалите „курсисти” била издадена фактура за „курс за придобиване на правоспособност асансьорен монтьор” с дата 16.12.2006г. от ЕТ „***” на стойност 300 лв. Тази сума била плащана веднага след изпита.

         След това и според правомощието си по чл.16, ал.1 от Наредбата подс.В.Г. издал удостоверения на 33 курсисти – от 36-те формално издържали изпита.

           

            В деня /и по време/ на осъществяване този „изпит” – 16.12.2006  год., св.С.Ц., който бил Началник по сигурността в ДАМТН получил анонимно обаждане, информиращо го, че в сградата на РО „ИДТН” Пловдив има множество външни лица, които провеждат обучение без разрешение в неработния ден събота.

В ДАМТН действала заповед, с която се забранявало външни лица да посещават сградите на агенцията в неработно време – изключение от това се допускало само с изричното разрешение на Председателя на ДАМТН и неговия заместник и на Главния секретар. Ето защо св.Ц. реагирал на сигнала като се свързал най – напред със св.Ю. И. – Главен Директор на ГД „ИДТН”, търсейки от него информация за случая. Последният отрекъл да е в течение на нещата и да е давал разрешение за подобна дейност в съботния ден. Тогава Ц. се свързал с дежурния по регионален отдел и от него научил, че действително в сградата в гр.Пловдив има множество външни лица, влезли вътре с разрешение на подс.Г..

С оглед на тази информация св.Ц. провел разговор и с подс.В.Г.. Последният най – напред излъгал, че били събрани колеги за служебно мероприятие. Научавайки обаче, че св.Ц. е добре информиран, признал след това, че действително провежда „обучение” и „изпит” като заявил, че това става с разрешението на подс.В.Г., когото назовал „Заместник Директор”. Св.Ц. обърнал внимание на Г., че Г. не е „Заместник – Директор” /каквато длъжност не съществувала в ГД „ИДТН”/ и настоял сградата да бъде освободена от външни лица.

Същевременно Ц. се обадил и на подс.В.Г. с въпрос относно създадената ситуация. Тогава Г. ***, но признал, че действително е бил питан и сам е дал разрешение на Г. да проведе „обучението” и „изпита” на тази дата.

С оглед развитието на случая няколко дена по – късно на св.Ц. било възложено да направи разследване в рамките на неговия ресор. Затова той изискал писмени обяснения от двамата подсъдими. Тези на Г. съвпадали с изнесеното от него в телефонния разговор, но в тези на Г. вече било отразено, че той е бил по лична работа в Пловдив и се е срещнал с Г..

 

В качеството си на държавен служител подс.В.Г. е попълвал ежегодно декларация по чл.29а /отм./ от Закона за държавния служител.

         Съгласно пар.І от ДР ЗДС съпруг на държавен служител е „свързано” с него лице. Ето защо, ако първият има търговски, финансов, делови или друг интерес във връзка с функциите на съответната на държавния служител администрация, последният е длъжен да отрази това в декларацията си по чл.29а /отм./ от ЗДС.

Въпреки ясното съзнание на подс.Г. за заниманията на съпругата му В.Г. той отрекъл това в подадената от него на 19.01.2007 год. декларация по чл.29а от ЗДС, където посочил, че няма свързани с него лица, които имат интерес в конфликт със служебната му дейност.

 

По доказателствата:

 

Горната фактическа обстановка се доказва частично от обясненията на двамата подсъдими, частично от показанията на свидетелите, явяващи се „курсисти”, от показанията на свидетелите С.Ц., Ю. И., А.Г. и А.К., от заключенията на графологическите експертизи, както и от множеството писмени доказателства по делото, сред които особено значение имат:

-          входящият регистър за 2006 год. в РО „ИДТН” Пловдив,

-          комплектите документи към заявленията на ЕТ „***” до началника на този отдел,

-          разрешенията, издадени от подс.Г. във връзка с тях,

-          изпитните протоколи и

-          декларацията на подс.Г. по чл.29а/отм./ от ЗДС за 2006 год.

 

Общото в обясненията на двамата подсъдими се състои в опита на всеки от тях да изключи обективната и субективната съставомерност на вменените им деяния.

Така подс.Г. отрече обективно да е оказвал каквото и да е въздействие над Г. по повод дейността на В.Г.. Той твърди, че съвсем случайно се оказал въвлечен в изпитната комисия и приел това само по колегиални съображения. Едва тогава разбрал за участието на съпругата си в тази дейност, с която живеели разделено от много време. Сочи, че заверил учебните програми на ЕТ „***” без да прави връзка със съпругата си, но сторил това правомерно по времето, когато замествал св.Ю. И. с неговите правомощия.

Г. твърди, че в декларация по чл.29а от ЗДС за 2006 год. отрекъл връзката на жена си с неговата служба, само защото тя преди това му връчила лична декларация, че няма повече да осъществява подобна дейност.

Подс.Г. пък твърди, че не е знаел за връзката между В.Г. и подс.Г. – научил това едва в хода на досъдебното производство. Сочи, че тя му занесла заявленията с документите действително на 03.10.2006 год., но поради изключително натоварваща проверка в отдела му по това време той ги обработил много по – късно. За да не ощети молителя, макар и много по – късно той все пак ги оформил с действителната им дата на подаване и това довело до инкриминираното разминаване. Г. отрича подс.Г. да е оказвал въздействие над него по повод на това. Твърди, че случайно и по силата на късмета се свързал с него в деня на изпита, а той само от лоялност към професията склонил да участва в изпитната комисия.

Подс.Г. все пак признава, че в досъдебното производство е подписал обяснения, че именно подс.Г. е настоял пред него да бъдат приети и антидатирани документите на жена му. Защитава се обаче, че това не е вярно, а е подписал тези обяснения единствено под давление на тогавшния му защитник адв.З.Т..

 

Тези обяснения на двамата подсъдими категорично не се кредитират от съда, защото са в остро противоречие с доказаните факти. Още повече - те са и в непримиримо противоречие с твърде очевидната логика на събитията. Освен това обясненията на подс.Г. са объркани, неясни и непоследователни и това се вижда даже от първия им прочит. Той отказа да отговори на множество въпроси – което е негово безусловно право, но според съда това се дължи на факта, че не е в състояние да им осигури задоволителни отговори.

 

За да се даде вярна оценка на горните обяснения, е необходимо те да бъдат поставени в контекста на безспорно установените по делото факти, а те са многобройни:

 

-                             В.Г. и подс.В.Г. са адресно регистрирани на един и същи адрес, където е и седалището на ЕТ „***”,

-                             заявленията на В.Г. са входирани в РО Пловдив допълнително във входящия регистър със стара дата,

-                             те не са окомплектовани надлежно и всъщност не съдържат почти нито един от изискуемите към тях документи,

-                             учебните програми на ЕТ „***” за курсовете са заверени от съпруга на В. - подс.Г., а не от Главния директор на ГД „ИДТН”,

-                             въпреки нередовните заявителски документи подс.Г. издава разрешения за курсовете и то с дата 03.10.2006 год., но много след нея,

-                             тези разрешения са издадени за повече лица, отколкото са били вписани в заявленията,

-                             курсове за асансьорни монтьори фактически не са били провеждани,

-                             изпит за асансьорни монтьори е бил проведен в забранено време – съботен ден, но протоколите са попълнени с дата от предходния работен – петъчен ден,

-                             тричленната изпитна комисия е била в недопустим състав от двамата подсъдими и съпругата на подс.Г., която пък е организатор на „курсовете”,

-                             ЕТ „***” е спечелил по 300 лв. на успешно издържал курсит /това всъщност са 100% от де факто явилите се лица/,

-                             Подс.Г. в телефонния си разговор със св.Ц. е заявил, че получил разрешение за изпита в събота от подс.Г., а по същото време последният заявил на Ц., че наистина е дал такова разрешение, но не е в гр.Пловдив.

-                             Подс.Г. е попълнил декларация по чл.29а от ЗДС за липса на конфрликт на итереси с жена си, по време, когато е бил категорично наясно с наличието на такъв,

-                             Подс.Г. призна пред съда, че е подписвал обяснения, с които е обвинявал подс.Г. в намеса в полза на жена му.

Наистина, ако ставаше въпрос за проявата само на един или два от множеството гореизброени факти, би било мислимо те да бъдат евентуално задоволително оправдани. Всички тези факти обаче са многобройни и всеки един от тях има силно компрометиращо значение. Освен това те са свързани в тясна и недвусмислена логическа взаимовръзка, която повече от очевидно обслужва материалната изгода за ЕТ „***” – причината за осъществяване на престъпните събития.

Всичко това според категоричното убеждение на настоящия съд необоримо компрометира позициите на подсъдимите.

Именно сборът на тези факти и връзката между тях водят до заключението, че се касае до съвместни координирани престъпни действия от страна на двамата подсъдими. Затова и не може да се повярва на обясненията им против това.

 

Подс.Г. твърди, че не познава В.Г.. Той дори заявява, че научил за връзката й с подс.Г. едва в досъдебното производство. Без тази субективна представа обаче липсват каквито и да е резонни причини той да приеме напълно нередовните документи на Г.. Обяснението, че сторил това, заради прекомерната натовареност в момента на подаването им, е несериозно и подценяващо. Ако това е вярно, много по – логичен изход е да върне документите за надлежна окомплектовка, тъй като точно по този и то законен начин би отложил във времето уж обременяващия го момент по тяхното обработване. Освен това, ако са вярни твърденията му за непреодолима натовареност, не би следвало нито един от другите, входирани в този период документи, да бъде завеждан по същото това време. Както се вижда обаче от съдържанието на приложения по делото входящ регистър /Том VІ от д.п./, такава е съдбата само на документите, заведени от името на ЕТ „***”. Следователно причината за допълнителното им „вмъкване” е друга, а не лъжливо изтъкнатата от Г. - това е материалната облага за В.Г.. Това заключение е лесно като се има предвид очевадното: че „курсовете” са били организирани не в името на асансьорното дело, а за пари.

Закономерна последица на тази причина, която последица сама изобличава горната защитна позиция, е издаването на инкриминираните антидатирани разрешения за провеждане на въпросните курсове при все абсолютната нередовност на представената за тази цел документация. Подс.Г. не може да отговори на този факт – увърта, че по негови спомени документите били редовни. Той няма обяснение и за невероятния факт, че със заявленията са представени списъци на един брой кандидати, но са дадени разрешения за много повече. Прочее, това само доказва, че отношенията между В. Н. и подс.Г. далеч надхвърлят регламентирано служебните.

Няма логично оправдание и смущаващият факт, защо изпитът е проведен в съботен ден. Г. лъже, че това се наложило уж, защото предишния ден имал проблеми с осигуряването на изпитно помещение. Ако е вярно, че проблемът е бил само в това, трябвало е още в петък да се знае, кой ще членува в изпитната комисия, но и по този въпрос пред съда не е даден отговор. Затова няма отговор и въпроса какви извинителни обстоятелства са довели до това едва на сутринта в съботния ден да се търси „спасение” с призоваването на подс.Г. /както твърди самият Г./. Пък и щом първоначално изпитът е бил насрочен за петък, остава загадка и как са били уведомени всички курсисти за промяната на плана в последния момент. Единственото логично обяснение за този факт е, че поначало е съществувала уговорка между подсъдимите и В.Г. изпитът да се проведе в събота – на 16.12.2006 год., а не в петък – това впрочем осигурява възможност на делнично заетия Г.,***, да участва в изпитната комисия. Между другото дори от показанията на разпитаните свидетели – курсисти става ясно, че датата на изпита е била предварително известна и не е била променяна. Никой от тях не сочи за промяна в уговорките. Онези от тях пък, които са съхранили спомен за конкретната дата, заявяват, че изпитът е бил в събота без да е имало друга уговорка преди това.

 Причината, довела до всичко това е същата, поради която е била сформирана изпитна комисия в направо абсурден състав: От една страна неин председател е подс.Г., който представлява санкциониращия орган ГД”ИДТН”, а член – подс.Г., участващ в подобно качество, а от друга страна като трети член е включена самата В.Г., която има най – силен комерчески интерес изпитът да протече успешно. В тази връзка са показанията на свидетелите – курсисти, че са плащали по 300 лв. на ЕТ „***” чак след издържане на изпита /това се потвърждава и с приложените по делото фактури/. Т.е. дори комисия в такъв състав да е формално законна, тя съдържа толкова екстремен конфликт на интереси, че нейното съставяне и участие в изпита не може да бъде оправдано по никакъв начин. /Впрочем, нали точно за предотвратяване на подобни явления е въведено задължението по чл.29а от ЗДС, заменено впоследствие с нарочния Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси/.

Но всъщност комисия в подобен състав дори формално не е законна, защото чл.14, ал.1 и ал.2 от Наредба №3/2001 год. не оставя място за съмнение, че В.Г. не е имала право да участва в нея. Според ал.2 представител на работодателите или други органи и организации могат да участват, но В.Г. не е била представител на работодател /както погрешно се пледира/. Тя е „организатор” на курса, а не работодател на курсистите, за служба при когото те придобиват правоспособност - нормата на ал.2 има предвид точно това. Нито пък ЕТ „***” е организация или орган по смисъла на тази норма. Впрочем отсъствието на преподаватели по теория и практика от състава на комисията, само доказва, че такива поначало не е имало, т.е. че „курсът” на В.Г. е фиктивен.

Съдът оценява като крайно несъстоятелно оправданието на подс.Г., че той не знаел за участието на съпругата му в комисията, а приел да участва въпреки това, за да не провали изпита на кандидатите и така да предизвика скандал. Всъщност скандално е самото му участие, особено като се има предвид високото му положение в служебната йерархия.

В този ред съдът приема за неистина и обяснението, че Г. не знаел за заниманията на съпругата си, отразяващи конфликт на интереси с неговата служба. Видно е и не се отрича, че сам е заверил учебните програми за курсовете на ЕТ „***” и то в момент, когато е нямал право да стори това.

Наистина въпросната заверка от страна на Г. върху тези документи няма дата и това му е дало основание да твърди, че се е подписал на тях в периода 07.08.2006 год. - 08.09.2006 год., когато валидно е замествал единствено компетентния в това отношение св.Ю. И. /виж Заповед №А-377/03.08.2006 год. на Председателя на ДАМТН, л.215 от съдебното дело/. При такава позиция обаче няма отговор защо В.Г. е представила пред подс.Г. тези документи едва през месец декември 2006 год., щом програмите са били утвърдени три месеца по – рано /най – късно на 08.09.с.г./

Ето защо съдът е убеден, че въпросните програми са били незаконно утвърдени от подс.Г. в по – късен период, за да удовлетвори комерческата цел на жена му. Това е единственото логично обяснение в контекста на факта, че заявленията са входирани с невярната дата 03.10.2006 год., от която са и разрешенията. Така се създава впечатлението, че програмите наистина са заверени през м.м.08. - 09.2006 год., а периодът от 03.10.2006 год. до провеждането на изпитите на 16.12.2006 год. е достатъчно голям, за да се твърди, че през него курсовете с дългите им учебни програми са били реализирани.

Впрочем достоверността на обвинителната теза в този смисъл произтича от съчетанието на всички компрометиращи поведението на подс.Г. факти – официално живее на адреса на жена си, подписал е учебните й програми, тя е получила разрешения от Г. при липсата на почти всички предпоставки за това, не е провела курс, а в изпитната комисия е участвала заедно с мъжа си. Ето защо не могат да се кредитират оправданията на Г., че не знаел нито за фирмата на жена си, нито за нейните занимания, нито за участието й в изпита. Това са наивни и подценяващи твърдения.

Отдавайки важност на въпроса дали живее заедно с жена си, подс.Г. опита да докаже, че още към момента на престъпленията бил вече разделен с нея и живеел другаде. В тази насока той дори представи пред съда служебна бележка от Кметството на с.Чепинци, Столична община, че настоящият му адрес е там. Първо обаче тази бележка е от 24.09.2009 год. – т.е. от нея не могат да се пряват изводи за инкриминирания период. Второ - към нея подсъдимият не е представил молбата си до ГРАО, за да се види дали, кога и как е заявил желаната промяна. Трето, не става ясно дали е променил досегашния си настоящ адрес, при все, че не може да разполага с два такива, а представената служебна бележка не отразява начина, по който се сменя настоящия адрес. И накрая – подс.Г. сам е посочил адреса си в гр.София, ЖК *****” на органите на наказателното проиводство като му е било разяснено задължението да не го променя без разрешение на тези органи – той там е получавал и съдебните книжа и до днес не е заявявал офицална промяна пред съда.

Т.е. немислимо е всички тези факти да бъдат игнорирани, за да се повярва на произволната и очевидно защитна теза, че подсъдимият отдавна живеел разделено с жена си.

В тази насока по искане на подс.Г. беше разпитан свидетелят Л.. Той опита да докаже, че подсъдимият наистина е в лоши отношения с жена си и живее разделено с нея. Натрапчиво услужливият уклон в неговите показания е само една от причините съдът да не му вярва. Най – невероятно обаче е твърдението му, че именно в неговия дом станал скандал между В.Г. и подс.Г. по повод въпросния изпит и точно тогава по искане на Г.В. му попълнила декларация, че ще се откаже от тази дейност. Това е толкова несъстоятелно твърдение, че дори не се налага нарочното му опровергаване. Все пак трябва да се каже, че подсъдимият представи по делото една декларация, изходяща от В. Н., която е без достоверна дата, но пък е принтирана от компютър и е подпечатана с печата на ЕТ „***”. Няма как да се повярва, че В. Н. е била на гости в дома на св.Л., носейки фирмения печат със себе си. Пък и Л. твърди, че „декларацията, че се отказва от курса и от фирмата, се състави пред мен...”, което няма как да стане, щом е принтирана от компютър, а той за такова съоръжение не споменава.

 

Вече се подчерта, че курсовете за асансьорни монтьори от съответните степени реално не са били осъществявани. Практически е липсвала дори физическа възможност да бъде сторено това след като заявленията от ЕТ ”Палавър” са били подадени в началото на месец декември, а изпитите са проведени едва в средата на същия месец. Освен това е посочено, че преподаватели в тези „курсове” ще бъдат свидетелите Г. и К.. Двамата обаче отричат да са имали връзка с В.Г. и да са участвали в курсове, провеждани от самата нея. Те дори отричат да са идвали в гр.Пловдив. В тази насока твърдението, че В.Г. всъщност продължила курсове, организирани и започнати от св.Г., е абсолютна лъжа, най – малкото защото във входящия регистър /където за заведени заявленията на самата В./ липсват заведени заявления на Г.. Пък и ако В. е продължила вече надлежно разрешен и започнат курс, нищо не е налагало да се снабдява със собствени разрешения в това отношение. Освен това е факт, че на изпита са се явили и лица, които дори не са фигурирали в разрешенията. Следователно, най – малко те категорично не са посещавали курс. Ето защо съдът дава доверие на свидетелите Г. и К..

Само като допълнение трябва да се каже, че тезата за любовната връзка между Г. и В.Г., лансирана от подс.Г., е ирелевантна, поради което не се налагат усилия за нейното обсъждане, а оттам - оборване. Пък и няма как да й се даде задоволителен отговор без този въпрос да се постави на самата В.Г. – тя обаче се възползва от правото си да не дава показания.

С оглед на горното дори и без разпитите на свидетелите - изпитани кандидати, може с пълна категоричност да се заключи, че курсове за асансьорни монтьори, както са били отразени в учебните програми, не са провеждани.

Трябва все пак да се спомене фактът, че от показанията на тези свидетели /част от лицата, посочени в изпитните протоколи като успешно издържали изпита/ се установява, че вместо провеждане на обучение по теория и практика от организатора на курса, са били раздадени учебни материали за самоподготовка. Някои от тези свидетели откровено сочат, че дори не са идвали в гр.Пловдив във връзка с провеждане на курса, а са се явили направо на изпита /свидетелите от гр.Габрово – С., К., М. и Х. Б./. Свидетелят Т.Т. – който формално успешно е издържал изпита и фигурира с №11 в Изпитен протокол №3П/15.12.2006 год., дори заявявява, че не знае за така „надлежно” придобитата си квалификация – нито посещавал курс, нито изпит.

 Наистина някои от тези свидетели заявявяват, че уж са ходили на занятия, но уклончиво и неясно обясняват къде и как са били провеждани те - в какво са се изразявали заниманията, кои учебно – технически бази са ползвали, кои са били лекторите по теория и практика. Ето защо съдът не вярва на нито един от тези свидетели досежно твърденията за посещаван от самите тях курс. Показанията им в тази насока съвсем очевидно са насочени да защитят легалността на така неправомерно придобитата им правоспособност на техници по асансьорите.

 

В крайна сметка ***та подсъдими и В.Г. са показанията на свидетеля Ц.. Те се кредитират безрезервно от съда, защото са точни, изчерпателни и ясни без да съдържат дори намек за пристрастност. Наистина фактът кога е бил проведен първият телефонен разговор между Ц. и подс.Г. и с какво съдържание е бил той, се прецизира едва във втория му разпит, но обяснението, че точният спомен за този факт е бил извикан именно с оглед очакването за този разпит е логично и се приема от съда. Така св.Ц. потвърждава, че Г. му е заявил, че знае за изпита на 16.12.2006 год. и дори сам е дал разрешение за това. Това се поддържа пред съда включително и от подс.Г., въпреки неговите твърде объркани обяснения. Той впрочем е заявил същото в личния си разговор с Ц.. Това означава, че е лъжлива днешната позиция на двамата подсъдими, че уж инцидентно се били събрали за изпита без предварителна уговорка за това. В този контекст е несериозна легендата на Г.,*** за среща със стар колега и покупка на вино, а се включил инцидентно в изпита от професионална солидарност.

Освен всичко изтъкнато до тук /което само по себе си е достатъчно/ и това също доказва верността на обвинителната теза, че подсъдимите още преди изпита са планирали и координирали действията си, за да осигурят материална облага за В.Г. чрез безпрепятственото провеждане на изпита.

В тази насока подс.Г. отрича пред съда Г. да му е упражнявал натиск. Сам признава обаче, че е подписал обяснения, с които е уличавал колегата си именно в такава дейност. Според настоящия съд това признание може да се кредитира за факта, че Г. е правил твърдения за престъпните си отношения с Г.. Това е много косвена доказателствена връзка, но въпреки това е сигурна, защото е в унисон с всички доказани факти по делото. Тезата, че до всичко това довели единствено лошите съвети на адв.Т. – защитник на подс.Г. от досъдебното производство и почти до края на съдебното пред тази инстанция, е голословна и обидна. Тази теза не може да обясни защо Г. се е съгласил на всичко това, нито защо дълго след това е продължил да ползва съветите и услугите на този адвокат. А подсъдимият все пак е висшист, стигнал в кариерното си развитие до Началник РО „ИДТН” Пловдив.

 

Не се отрича от подс.Г., че лично е подписал учебните програми на ЕТ „***”, както не се отрича от подс.Г., че саморъчно е вписал заявленията на В.Г. във входящия регисър /Вх.№779А/03.10.06г./ и че лично е подписал разрешенията по номера 47А, 47Б и 47В, на всяко от които посочил невярната дата на издаване - 03.10.2006г., /същата дата, невярно посочена при входиране на заявленията/. Не се отрича от двамата, че са подписали и изпитните протоколи /1П, 2П и 3П от 16.12.2006 год./.

Все пак тази обстоятелства се доказват и чрез изпълнените в досъдебното производство съдебно – графологически експертизи /л.150 и сл. и л.159 и сл. от Том І на д.п./. Те се кредитират от съда, защото са компетентни и в съответствие с доказателствата по делото.

 

Правен анализ и изводи:

 

Така доказаните факти налагат основния сигурен извод, че с цел да осигурят – и де факто като се осигурили - търсената от В.Г. материална облага двамата подсъдими са действали съвместно, равностойно и координирано, нарушавайки свои служебни задължения, а Г. – и превишавайки правата си, от което са настъпили значителни вреди.

 

На първо място съдът приема за доказан факта, че Г. е въздействал над Г. по повод „курсовете” на В. Г.. Вече детайлно се обсъди на какво се основава това заключение. В резюме то следва най – вече от фактите:

-                             че заявленията са подадени едва през м.декември, т.е. преди изпита на 16 с.м.,

-                             че учебните програми на ЕТ „***” са били недопустимо заверени от Г.,

-                             че Г. недопустимо е издал антидатирани разрешения и то без да са били налице условията за тяхното издаване,

-                             че Г. е участвал в изпитната комисия заедно с жена си,

-                             че в разговора му със св.Ц. сам е признал, че е запознат със случая и е дал разрешение за изпита.

Наистина това са косвени доказателства за тезата, че Г. е оказвал натиск над Г., но техният брой и еднозначност са достатъчно сигурна основа за такова заключение. А и всичко това придобива особена стойност в контекста на признатото от Г., че е подписвал обяснения, с които е уличавал Г. в такова деятелност.

Следователно Г. е въздействал над Г. за стореното от последния, насочено към облагата за В.. Обаче освен това сам Г. е съдействал за този краен резултат, заверявайки учебните програми на жена си и вземайки участие и в изпитната комисия заедно с нея. По този начин от една страна той е превишил правата си, защото без да е имал правомощие за това е извършил заверката на учебните програми. От друга страна е нарушил и служебните си задължения, защото при наличието на екстремен конфликт на интереси е взел участие в изпитната комисия заедно с жена си по повод организирани от самата нея курсове.

За всичко това е бил уведомен подс.Г. – сигурно доказателство в тази насока е обсъденото поведение на двамата, както и заявеното от самите тях пред св.Ц. – че Г. е дал разрешение за изпита в събота. Но Г. освен това е действал координирано с Г., издавайки в съгласие с неговата воля незаконните разрешения на В.Г. и организирайки във връзка с това един незаконен изпит /защото не е бил предшестван от надлежни курсове/, проведен от незаконен състав.

Обединяващият елемент в поведението на двамата подсъдими се е явила реализираната специална цел - да набавят за съпругата на подс.Г. имотна облага.

В резултат на това задружно поведение са възникнали сериозни вредни последици – под предлог, че формално са придобили правоспособност и квалификация за това, на множество лица реално е дадена възможност да ремонтират асансьори без обаче по същество да имат изискуемата по закон подготовка за това. Тези вредни последици са значителни, защото дейността по ремонт на асансьори е без съмнение опасна и липсата на необходимата квалификация за това е в състояние сериозно да навреди на обществото – точно заради това подобна квалификация се придобива по специално узаконен ред. Тези вредни последици са се проявили реално, тъй като единствено започването на настоящото наказателно производство е стопирало възможността горните лица да продължат официално заниманията си по ремонт на асансьори.

В тази насока от защитниците на двамата подсъдими бе лансираната тезата, че Наредба №3/17.01.2001г. обн. ДВ бр.9 от 30.01.2001г. за условията и реда за придобиване на правоспособност за упражняване на професията „Монтьор по монтиране, поддържане и ремонтиране на асансьори” е един некомпетентен, лобистки и дори злонамерено съставен нормативен акт, правилата в който не са в състояние да гарантират достатъчно ниво на компетентност у лицата, търсещи правоспособност за ремонт на асансьори. Ерго – спазването на тези правила не е необходимо, а нарушаването им пък се явява извинително. Това схващане бе многословно аргументирано, но по същество то е опасно за правния мир, защото поставя под въпрос базовия принцип на правовата държава за върховенството на закона и необходимостта от безусловното му спазване. Ето защо с оглед или без оглед на неговата аргументация то се явява така несъстоятелно, че дори не се налага да бъде изрично опровергавано.

 

При това положение може от правна страна да се заключи, че подсъдимите В.Г. и В.Г. – като длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение:

– първият като Началник на Регионален отдел „Инспекция за държавен технически надзор” – гр. Пловдив към Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор” при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,

- вторият като Началник отдел „Главна инспекция за държавен технически надзор” към Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор” към „Държавна агенция за метрология и технически надзор”,

действащи в съучастие като съизвършители с цел да набавят имотна облага за съпругата на втория - В.Г., действаща чрез своя ЕТ „***”, са нарушили служебните си задължения, а подс.Г. е превишил и правата си:

- подс.В.Г. като издал на ЕТ „***” три разрешения за провеждане на курсове за асансьорни монтьори /описани по – горе в мотивите/ без да са били налице изискуемите предпоставки за това, посочени в Наредба №3/2001 год., като организирал и провел изпит за анасьорни монтьори без реално да са били провеждани курсове преди това, както и допускайки съставянето и участвайки в изпитната комисия ведно с подс.Г. и В.Г.,

- подс.В.Г. като заверил учебните програми на ЕТ „***” без да е имал правомощие за това и като участвал в изпитната комисия ведно със съпругата си В.Г. и то без да са били надлежно проведени курсове преди това,

от което са настъпили значителни вредни последици -  придобиване на правоспособност за упражняване на професията „Монтьор на асансьор” – първа, втора и трета степен от лица, които не притежават изискуемите теоретични знания и практически умения за придобиване на съответната степен на тази професия.

 

Това е престъпление по чл.282, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и за двамата подсъдими.

Изпълнителното деяние на същото се състои в координираното нарушение на служебните задължения от двамата подсъдими, а за Г. – и в превишаването на правата му, насочено към общо съзнаваната и преследвана от тях специална цел – да набавят имотна облага за В.Г..

Действително двамата не са нарушили едни и същи правила, но – действайки всеки в неговия служебен ресор, определящ е фактът, че задружно и координирано са нарушили такива правила в подчинение на общата им специална цел.

В тази насока трябва да се изтъкне, че реалното проявление на описаната по – горе вреда е възникнало не с издаването на разрешенията за курсовете, а с „успешното” полагане на „изпита” пред незаконната комисия и снабдяването на „курсистите” с удостоверения за правоспособност. Ето защо двамата подсъдими са съизвършители, тъй като подс.Г. е взел равностойно с Г. участие в самото изпълнително деяние – той е заверил учебните програми като една от предпоставките за разрешенията, а сетне е взел участие и в изпита като предпоставка за осъществяването на престъпната цел и проявлението на вредите от престъплението.

 

Горният правен анализ стига до правни изводи, които очевидно се различават от тези на прокурора, отразени в разглежданото обвинение. Изследвайки обаче различията в тези две правни становища, съдът категорично заключава, че разликата между тях не е качествена, а само количествена. Това е така, тъй като прокурорът не е инкриминирал нещо различно от посоченото горе, а само една част от него. Т.е. с обвинението са инкриминирани по – малко факти измежду действително престъпните. Именно този по – ограничен фактически обват на обвинението е довел и до по – облекчената правна квалификация, поддържана с обвинителния акт. Според нея подс.Г. е действал само като подбудител на подс.Г.. Освен това тя не е инкриминирала реалното настъпване на вредите, а само създаването на опасността за това чрез издаването на незаконните разрешения.

Впрочем, поддържаното от държавното обвинение по делото е вярно и доказано - че подс.Г. е упражнил въздействие над подс.Г. да издаде разрешенията на В.Г., за да осигури имотна облага за нейния ЕТ „***”, и Г. ги е издал без да са били налице предпоставките за това. Точно от това е било реално възможно – създадена е била опасността, да възникнат немаловажните вредни последици, състоящи се в незаконното придобиване на правоспособност за анасьорни техници.

Ограничени само до този обхват /както е постъпил прокурорът в ОА/, посочените факти категорично означават, че подс.Г. е действал като единствен извършител, чието поведение само е могло да предизвика вредните последици. Подс.Г. пък е действал като негов подбудител, мотивирайки го да услужи на съпругата му В.Г..

С оглед на горните съображения преди всичко трябва да се изтъкне, че съдът няма власт да признае двамата подсъдими за виновни във всичко онова, което те реално са осъществили по повод престъплението по чл.282 от НК – съдът е обвързан с пределите на обвинението, доколкото не е била осъществена процедура по чл.287, ал.1 от НПК. Впрочем дори и такава инициатива на прокурора би била оставена без уважение, доколкото не би ставало дума за нови факти, неизвестни нему още в досъдебното производство.

Същевременно обаче, независимо от горните различия между действително извършеното и юридически поддържаното в обвинението, съдът не открива каквато и да е фактическа и/или юридическа пречка да признае двамата подсъдими за виновни само в това, в което те надлежно са обвинени. Както вече се подчерта то е част, принадлежаща на цялото, а не нещо фактически различно от него. Това впрочем е и най – благоприятния за подсъдимите вариант.

 

Трябва за коректност да се посочи, че инкриминираната деятелност не е осъществена чрез фигурата на продължаваното престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Отличаващият го критерий са множеството еднородни деяния, всяко едно от които е самостоятелно престъпление, които деяния обаче от субективна страна са плод на автономни, самостоятелни престъпни решения.  Престъплението, както е формулирано в обвинението, наистина е имало формално продължаващ времеви обхват, но същото е плод на едно единствено престъпно решение и е осъществено наведнъж – незаконно са издадени три документа, които съзнателно дават възможност на друго лице да получи имотна облага, а същевременно от това могат да настъпят немаловажни вредни последици.

 

При това положение двамата подсъдими следва да бъдат признати за виновни, че относно престъплението по чл.282 от НК от обективна и субективна страна са извършили следното:

 

- Подсъдимият В.К.Г. – престъпление по чл. 282 ал. 2 предложение 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, а именно, че като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Началник на Регионален отдел „Инспекция за държавен технически надзор” гр. Пловдив към Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор” при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор – в съучастие като извършител с подсъдимия В.С.Г. – подбудител, в началото на месец декември 2006 г. в гр. Пловдив е нарушил служебните си задължения като е издал на ЕТ „*** за провеждане на курс за обучение за придобиване правоспособност за „монтьор на асансьор І-ва степен”, Разрешение № 47б за провеждане на курс за обучение за придобиване правоспособност за „монтьор на асансьор ІІ-ра степен” и Разрешение № 47в за провеждане на курс за обучение за придобиване правоспособност за „монтьор на асансьор ІІІ-та степен” – всички разрешения с посочена дата на издаване 03.10.2006 г., без да са били изпълнени изискванията на чл. 10 ал. 1 т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от Наредба № 3/17.01.2001 г. за условията и реда за придобиване на правоспособност за упражняване на професията „монтьор по монтиране, поддържане и ремонтиране на асансьор”, издадена от Министъра на образованието и науката и Министъра на труда и социалната политика, тъй като не са били удостоверени със съответните документи от организатора на курса наличието на:

- учебно-техническа база, учебна документация и нагледни учебни материали,

- медицински свидетелства на курсистите, съгласно чл. 8 от Наредбата,

- лектори по теория и практика на професията,

- безопасни условия за практическо обучение и за провеждане на изпити по практика на професията,

с цел да набави облага за ЕТ „*** и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици – придобиване на правоспособност за упражняване на професията „монтьор на асансьор” /І, ІІ и ІІІ степен/ от лица, които не притежават необходимите теоретични знания и практически умения за придобиване на съответната степен на тази професия.

 

- Подсъдимият В.С.Г. – престъпление по чл.282 ал. 2 предложение 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 3 вр. ал. 1 от НК, а именно, че в началото на месец декември 2006 г. като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Началник отдел „Главна инспекция за държавен технически надзор” към Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор” при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор – в съучастие като подбудител с В.К.Г., действал като извършител и като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – Началник на Регионален отдел „Инспекция за държавен технически надзор” гр. Пловдив към Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор” при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, умишлено го е склонил да наруши служебните си задължения, с цел да набави облага за ЕТ „*** като издаде на ЕТ „*** за провеждане на курс за обучение за придобиване правоспособност за „монтьор на асансьор І-ва степен”, Разрешение № 47б за провеждане на курс за обучение за придобиване правоспособност за „монтьор на асансьор ІІ-ра степен” и Разрешение № 47в за провеждане на курс за обучение за придобиване правоспособност за „монтьор на асансьор ІІІ-та степен” – всички разрешения с посочена дата на издаване 03.10.2006 г., без да са били изпълнени изискванията на чл. 10 ал. 1 т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от Наредба № 3/17.01.2001 г. за условията и реда за придобиване на правоспособност за упражняване на професията „монтьор по монтиране, поддържане и ремонтиране на асансьор”, издадена от Министъра на образованието и науката и Министъра на труда и социалната политика, тъй като не са били удостоверени със съответните документи от организатора на курса наличието на:

- учебно-техническа база, учебна документация и нагледни учебни материали,

- медицински свидетелства на курсистите, съгласно чл. 8 от Наредбата,

- лектори по теория и практика на професията,

- безопасни условия за практическо обучение и за провеждане на изпити по практика на професията,

и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици – придобиване на правоспособност за упражняване на професията „монтьор на асансьор” /І, ІІ и ІІІ степен/ от лица, които не притежават необходимите теоретични знания и практически умения за придобиване на съответната степен на тази професия.

 

И двамата подсъдими следва да бъдат оправдани по първоначално повдигнатото им обвинение да са действали в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

Горното престъпление подсъдимите са извършили при пряк умисъл – те са осъзнавали общественоопасния характер на действията си и произтичащите от тях общественоопасни последици, но са ги целяли и дори постигнали.

Това виждане вече бе защитено и не се налага тук отново да се повтарят неговите аргументи.

За коректност трябва да се посочи, че - ограничено до приетото с присъдата - от субективна страна подс.Г. е съзнавал и целял да създаде престъпна мотивация у Г., който чрез нарушаване на служебните си задължения да удовлетвори материалната изгода за В.Г.. В този правен и фактически обхват Г. пък е действал със съзнанието, че е мотивиран от Г..

 

Подс.Г. е съставил инкриминираните разрешения 47А, 47Б и 47В, всяко едно с дата на издаване 03.10.2006г., но всъщност – както дори сам признава, ги е издал в началото на м.декември. Това той е сторил с основната цел да снабди едноличния търговец на В.Г. с тези документи, които са се явили формално необходима предпоставка да се проведе по – късно доходоносният изпит. Невярната дата върху разрешенията обаче е поставена, за да докаже, че именно на нея са били издадени те. Този именно факт е свързан най – тясно с факта, че и заявленията на Г. са били входирани с антидата. Тази комбинация е била целен камуфлаж за действителните събития, защото истинската дата на която са били издадени разрешенията /през месец декември/, би разкрила невъзможността да бъдат проведени курсовете за асансьорни техници в периода от нея до провеждането на изпита. Точно това би изобличило факта, че „курсовете” са се оказали проведени преди реално това да е било надлежно разрешено. По – точно: че такива курсове всъщност не са провеждани.

Ето защо въпреки, че по същество инкриминираните разрешения са диспозитивен, а не свидетелстващ документ, същите са валиден носител на лъжливо документиране по чл.311, ал.1 от НК що се отнася до конкретния случай свързан с датата на издаването им.

Антидатирането на трите разрешения е било осъществено чрез фигурата на продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК, защото издаването на всяко едно от тях с невярна дата е било самостоятелно престъпление по чл.311 от НК, плод на отделно престъпно решение, но трите деяния са закономерно свързани от обективна и субективна страна.

При това положение подсъдимият В.К.Г. следва да бъде признат за виновен и в това, че от обективна и субективна страна е извършил престъплението по чл.311, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, а именно, че в началото на месец декември 2006 г. като длъжностно лице – Началник на Регионален отдел „Инспекция за държавен технически надзор” гр. Пловдив към Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор” при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, при условията на продължавано престъпление в кръга на службата си е съставил официални документи:

-                            Разрешение № 47а за провеждане на курс за

-                            обучение за придобиване правоспособност за „монтьор на асансьор І-ва степен”,

-                            Разрешение № 47б за провеждане на курс за обучение за придобиване правоспособност за „монтьор на асансьор ІІ-ра степен” и

-                            Разрешение № 47в за провеждане на курс за обучение за придобиване правоспособност за „монтьор на асансьор ІІІ-та степен” –

-                             всички разрешения с посочена дата на издаване 03.10.2006 г, в които е удостоверил невярното обстоятелство, че датата на издаването им е 03.10.2006 г., с цел относно същото това обстоятелство тези документи да бъдат използвани като доказателство.

 

И това престъпление е извършено от подс.Г. при пряк умисъл – той е съзнавал, че отбелязва невярна дата, но го е целял и направил, за да създаде лъжливо доказателство относно този факт.

 

Във връзка с горните разсъждения не може да се подмине фактът, че редом с горното невярно удостоверяване подс.В.Г. обективно и субективно е извършил още едно престъпление по чл.311, ал.1 от НК:

Входящият регистър на РО Пловдив „ИДТН” е официален удостоверителен документ, удостоверяващ документалните постъпления в това число от кого изхождат документите, какво отразяват те и на коя дата са потстъпили в отдела. Г. е входирал саморъчно заявленията на ЕТ „***” във входящия регистър но с антидата – 03.10.2006 год., вместо на действителната им, много по - късна дата на подаване. Това е сторено, за да се докаже лъжата, че именно отбелязаната дата е реалната такава.

След като обаче няма надлежно обвинение в този смисъл съдът не може да признае подс.Г. за виновен и в това деяние. То има значение само при индивидуализацията на наказанията.

 

Като държавен служител подс.В.С.Г. е попълвал декларация по чл.29а от ЗДС. Съгласно пар.І от ДР ЗДС съпруг на държавен служител е „свързано” с него лице. Ето защо, ако първият има търговски, финансов, делови или друг интерес във връзка с функциите на съответната на държавния служител администрация, последният е длъжен да отрази това в декларацията по чл.29а /отм./ от ЗДС.

При положение, че на 16.12.2006 год. подс.Г. сам е участвал в една комисия със съпругата си В. Н. Г., провела от името на ГД „ИДТН” изпит за асансьорни монтьори, а преди това лично /макар и без да има право/ е заверил учебната програма, той е бил съвсем наясно, че тя /чрез едноличния си търговец, спечелил по 300 лв. на успешно изпитан курсит/ обективно има търговски и финансов интерес във връзка с функциите на ГД „ИДТН”.

Въпреки това съзнание подс.Г. отрекъл това в подадената от него на 19.01.2007 год. декларация по чл.29а от Закона за държавния служител, посочвайки, че няма свързани с него лица, които имат подобен интерес.

Вече се изтъкна, че съдът не вярва на твърдението, че В.Г. е декларирала пред съпруга си, че ще преустанови конфликтната си дейност. Но дори под условие това да се приеме за вярно, подс.Г. пак остава субект на престъплението по чл.313, ал.1 от НК, защото е знаел за тези занимания на съпругата си и е попълнил декларация, с която ги е отрекъл. В този смисъл мнимите волеизявления на В., че ще се откаже за в бъдеще от тези занимания, са правно ирелевантни за отговорност по чл.313 от НК.

Ето защо подс.В.Г. следва да бъде признат за виновен в това да е извършил от обективна и субективна страна престъплението по чл.313, ал.1 от НК, а именно, че на 19.01.2007 г. в гр. София е потвърдил неистина в писмена декларация по чл. 29а от Закона за държавния служител, декларирайки пред Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, че съпругата му В. Н. Г. – свързано с него лице по смисъла на параграф І от допълнителната разпоредба на ДР на ЗДС - няма търговски, финансов или друг делови интерес във връзка с функциите на администрацията, в която работи

От обективна страна понастоящем разпоредбата на чл.29а от ЗДС е отменена. Същевременно обаче съдържанието й е буквално инкорпорирано в чл.12 от специалния в това отношение Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Следователно деянието не е декриминализирано, а нормативно преформулирано без това да влияе на обективното и субективното съдържание на неговия състав. По тази причина не се е налагало – както настоява защитата, да бъде формулирано ново, актуално, обвинение против Г., визиращо като нарушена нормата на чл.12 от ЗПРКИ. Още повече, че към момента на престъплението е нямало как тя да бъде нарушена.

От обективна страна Г. е обвинен, че е затаил истина в декларацията, но според съда той е потвърдил неистина, защото не се е въздържал от волеизявление /затаяване/, а е направил категорично такова в отрицателен смисъл, попълвайки съответните графи в декларацията с отрицанието „НЕ”. Това е закон за същото престъпление без съществено изменение на обстоятелствата му – практически при същите обстоятелства, които са описани в обвинителния акт. Ето защо няма пречка съдът да преформулира с присъдата си по този начин деянието.

И това престъпление е извършено от подс.Г. при пряк умисъл – той е съзнавал, че трябва да признае, но е отрекъл съществуващи факти – целени и постигнати общественоопасни последици.

Същевременно съдът не може да се съгласи с обвинителната теза, че подс.Г. е извършил лъжливо деклариране и подавайки същата декларация за предходната година. Това е така, защото според поддържаното в обвинителния акт, доказано по делото, подсъдимият е научил за заниманията на съпругата си едва втората половина на 2006 год., поради което няма как да му се препише, че в декларацията от 25.01.2006 год. той е излъгал за липсата на конфликт на интереси с нея.

Затова той следва да бъде оправдан за това деяние, както и по чл.26, ал.1 от НК – да е действал при продължавано престъпление.

 

Освен посоченото до тук, двамата подсъдими – действайки съизвършителски, са осъществили още едно престъпление по чл.311, ал.1 от НК, защото като длъжностни лица са се подписали на изпитните протоколи, в които – с цел да се докаже по късно този неверен факт - са удостоверили, че изпитите са били проведени на 15.12.2006 год., вместо на действителната дата - 16.12.с.г.

Това също доказва субективното им отношение към всичко осъществено от тях.

За подобно деяние също няма обвинение, но съдът не може да го изключи от правния си анализ. Стойността му има значение за индивидуализацията на наказанията.

 

 

 

По наказанията:

 

При така доказаните факти и дадената им правна квалификация, за да наложи на всеки един от подсъдимите справедливо наказание съдът взе предвид следните обстоятелства:

Валидни за двамата подсъдими смекчаващи вината им обстоятелства са чистото съдебно минало, висок образователен и професионален ценз, добрата трудова и лична характеристика.

От друга страна общо за двамата отегчаващо вината обстоятелство е устойчивата им и осъзната престъпна нагласа, чиито прояви са довели до извършване на множество престъпления, включително извън обхванатите с обвинителния акт. Трябва в тази насока да се подчертае, че по замисъл и начин на изпълнение престъпленията им доказват, че не са плод на инцидентно престъпно решение, а премислена, добре подготвена и организирана противоправна дейност.

При съпоставката на двете групи индивидуализиращи отговорността обстоятелства съдът прие, че и за двамата подсъдими смекчаващите доминират над оттегчаващите.

 

Предвид горното, относно престъплението по чл.282, ал.2 вр. ал.1 от НК съдът прие, че наказанието на всеки един от двамата подсъдими следва да се отмери на осн.чл.54 от НК в размер близък до неговия специален минимум, а именно от по ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Следва освен това на всеки от двамата кумулативно да се наложи и факултативно предвиденото за това престъпление наказание, регламентирано в чл.37, ал.1, т. 6 от НК – „лишаване от право да се заема определена държавна длъжност”. Това се налага като се има предвид спецификата на професионалните занимания на всеки от двамата подсъдими и най – вече като се има предвид факта, че престъпленията им са свързани изключително тясно и интезивно с нея. Ето защо всеки от тях следва да бъде лишен от конкретното право да заема държавна длъжност, свързана с технически надзор, както и свързана с ръководни и контролни функции. Именно така биха били постигнати пълноценно целите на чл.36 от НК като директно се отнеме възможността на тези лица да вършат подобни престъпления. Според съда срокът на това наказание следва да бъде двоен на срока на наказанието „лишаване от свобода” – ЧЕТИРИ ГОДИНИ за всеки от двамата.

Във връзка с горното трябва да се подчертае на първо място, че и на двамата подсъдими се налагат еднакви по вид и размер наказания, заради доказано равностойните им фактически роли в престъплението по чл.282 от НК.

Освен това трябва да се каже още, че въпреки несъмнено многобройните смекчаващи вината обстоятелства за всеки един от подсъдимите, както и тяхната сборна и индивидуална стойност, съдът по никакъв начин не би могъл в случая да склони за приложението на чл.55 от НК. С оглед мащабното, добре премислено и практически рутинно осъществено престъпление липсва явно несъответствие между наказанието „Лишаване от свобода”, наложено в нисък размер, и обществената опасност на деянието и неговите автори.

 

За  престъплението по чл. 311, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК съдът наложи на подс.Г. наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”. Действително това е завишено наказание спрямо законовият минимум за конкретното престъпление /три месеца/, но от друга страна същото се явява „улесняващо” за основното престъпление по чл.282 от НК и включва три деяния в системата на чл.26 от НК.

Според преценката на съда така определеното наказание от посочения вид и в посочените размери ще е достатъчно за постигането на целите по чл.36 от НК, така че не се налага определянето и на фактултативно установеното в разпоредбата на чл.311 от НК наказание по чл.37, ал.1, т.6 от НК.

 

При напълно тъждествена преценка съдът наложи на подс.Г. наказание от ЕДНА ГОДИНА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за  престъплението му по чл. 313, ал.1  от НК. В неговия случай със същата степен на укоримост то се явява пък „прикриващо” основното престъпление по чл.282 от НК.

 

Престъпленията са осъществени от подсъдимите при условията на съвкупност – преди за което и да от тях да има влязла в сила присъда. Ето защо на основание чл.23, ал.1 и ал.2 от НК на всеки един от тях следва да бъде определено и наложено ЕДНО ОБЩО НАЙ - ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ, а именно ДВЕ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” и ЧЕТИРИ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА ЗАЕМА ДЪРЖАВНА ДЛЪЖНОСТ, СВЪРЗАНА С ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР, КАКТО И СВЪРЗАНА С РЪКОВОДНИ И КОНТРОЛНИ ФУНКЦИИ”.  

Според съда, така определеното едно общо и най-тежко наказание като вид и размер е достатъчно строго, поради което не се налага приложението на чл.24 от НК за допълнителното му острогостяване с оглед целите по чл.36 от НК.

 

При обсъждане на въпроса за  изпълнението на така наложените наказания „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” съдът на първо място отчита действителното наличие на обективните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК и за двамата подсъдими – те не са осъждани и наказанията им са под три години лишаване от свобода.

От друга страна обаче – и това вече се подчерта, става дума за твърде задълбочено премислена престъпна схема, която доказва трайно установена престъпна нагласа на подсъдимите да вършат престъпления, свързани със службата им – силен аргумент в тази насока се черпи от анализирания вече факт, че по повод инкриминираните събития и двамата са извършили повече престъпления, от тези, в които са признати за виновни с настоящата присъда.

Ето защо съдът категорично не може да се съгласи с предложението на прокурора на осн.чл.66 от НК наказанията „лишаване от свобода” да бъдат отложени за изпълнение с изпитателен срок. Невъзможна е в тази връзка положителната преценка на съда, че без да изтърпят ефективно тези наказания подсъдимите ще се превъзпитат. Подобно заключение е особено обременено в контекста на високото доверие, с което подсъдимите се ползват от страна на държавата и обществото и безцеремонния начин за компрометирането му. При това става дума за престъпления, които подкопават сигурността в отношенията държава – общество и това е особено явно в настоящото обществен момент, в който е зародена особена обществена нетърпимост към този род деяния. Всичко това е известно на всички граждани – т.е. е известно по необоримо подразбиране и на двамата подсъдими, които не са се въздържали от наказаните правонарушения при все това.

 

С оглед на горното и защото нито един от двамата подсъдими не е осъждан досега, а наказанията им са до 5 години лишаване от свобода, на осн.чл. 61, т.3 вр. чл.59, ал.1 от ЗИНЗС съдът определи първоначален „ОБЩ” режим на изтърпяване на така наложените им наказания от по ДВЕ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”. Същите следва да се изтърпят в Затворническо общежитие от открит тип.

           

На основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимите съдът  възложи направените по делото разноски в размер на от по 155 лв. за всеки един от тях.

 

            По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

                                                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: