РЕШЕНИЕ
Гр.София,25.08.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен
състав в публично съдебно заседание на двадесет и девети юли през
две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретаря КРИСТИНА
ПЪРВАНОВА
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното
от съдия Маркова в.гр.д.№ 10950 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
Подадена е въззивна
жалба, подадена от Ю.В.Р., ищца пред СРС срещу решение № 142094/14.06.2019
г. по гр. д. № 18837/2017 г. по описа на СРС, II ГО, 61 състав.
Във въззивната жалба се
сочи, че решението е неправилно, защото счита, че размерът на запазената част е
определен неправилно. Същият трябвало да бъде съответен на продажната цена по
нотариалния акт № 153, дело № 122 от 2016 г., по силата на който на 25.10.2016
г. Р.В.В. се е разпоредил чрез договор за покупко-продажба с ап.№ А 2,
идентификатор 68134.301.81.1.2. с административен адрес: гр.София, ул.“********,
който е получил по силата на завещанието.
Постъпил е отговор от
Р.В.В., ответник пред СРС, в който се излага становище за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на решението в тази му част.
Постъпила е въззивна жалба,
подадена от Р.В.В., ответник пред СРС.
Излагат се доводи за
неправилност на така постановеното решение, като се твърди, че исканията и
възраженията на страните не били обсъдени, както и не били преценени
доказателствата. Счита, че неправилно била формирана наследствената маса, като
не било обсъдено заключението на СТЕ.
Постъпил е отговор по
тази въззивна жалба от ищцата пред СРС Ю.В.Р., в който се излагат
становища за неоснователност на същата и за правилност на решението в тази му
част.
По допустимостта на:
1- въззивната жалба, подадена от Ю.В.Р.:
За обжалваното решение
въззивницата е уведомена на 11. 07.2019 г. Въззивната жалба е подадена
на 09. 07. 2019 г.
Следователно същата е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от
обжалване; въззивната жалба е допустима.
2-въззивната жалба, подадена от Р.В.В.:
За обжалваното решение
въззивницата е уведомена на 21. 06.2019 г. Въззивната жалба е подадена
на 04. 07. 2019 г.
Следователно същата е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от
обжалване; въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
На 23.08.2016 г. Ю.В.Р. е
предявила иск за делба на наследството на В.Р.В., починал на 24.08.2011 г., при
равни квоти от по ½ идеални части за нея и ответника Р.В.В., нейн брат.
С исковата молба са въведени
в делбата три недвижими имота, а именно :
апартамент № А 2
идентификатор 68134.301.81.1.2. с административен адрес: гр.София, ул.“********;
апартамент № А 3
идентификатор 68134.301.81.1.3. с административен адрес: гр.София, ул.“********,
както и
1/6 идеална част от парцел XXII-9,
кв.133/стар кв.120/, м.Зона Б-4, гр.София.
В обстоятелствената част на
исковата молба се сочи, че със саморъчно завещание от 01.06.2006 г.
наследодателят на страните завещал на Р.В.В. ап.№ А 2 с дворното място.
Завещанието било обявено с протокол от Нотариус А.И.като вписването било
сторено на 13.03.2012 г.
Според ищцата с това
завещание била накърнена запазената й част от наследството на В.Р.В.. Ищцата е
предявила иск за намаляване на завещателното разпореждане до размера на
запазената част от наследството на общия наследодател В.Р.В..
По тази искова молба е било
образувано гр.д.№ 48958 по описа за 2016 г. по описа на СГС, ГО, 61 с-в.
С молба от 24.02.2017 г. ищцата
е оттеглила иска за делба на недвижимия имот, предмет на завещанието и с
разпореждане от 14.03.2017 г. СРС е приел, че липсва връзка между двата
съединени иска – за делба и за възстановяване на запазената част, доколкото
предметът на иска за възстановяване на запазената част е имот, различен от този
за делба. Липсвала връзка между страните по двата иска /л.3 от делото пред
СРС/.
При така извършеното
разделяне на производството по исковете, е било образувано гр.д.№ 18837 по
описа за 2017 г., също на СРС, ГО, 61 с-в, постановеното решение по което е
предмет на инстанционен контрол по настоящето дело.
Въззивната инстанция приема,
че обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.
По доводите във въззивните жалби:
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС е приел, че към откриване на наследството на В.Р.В. наследствената
маса се състои от следните недвижими имоти: недвижим имот, представляващ
апартамент А2, находящ се на 1- ви жилищен етаж, застроен на 64,79 кв.м.,
находящ се в гр.София, ул.“*********; недвижим имот, представляващ апартамент
А3, с площ 44,05 кв.м., находящ се в гр.София, ул.“*********. Съгласно
заключението на СТЕ, към откриване на наследството на В.Р.В. стойността на
недвижим имот, представляващ апартамент А2 възлизала на 84 650лв., а стойността
на недвижим имот, представляващ апартамент А3 възлизала на 51 800лв. Стойността
на имуществото, което оставало в наследството, без стойността на завета възлизала
на 51 800лв.
Не били събрани
доказателства за пасиви на наследството- задължения и увеличение на
наследството по чл. 12, ал. 2 ГПК.
Относно увеличението на
наследството следвало да се посочи, че ответникът не конкретизирал твърдените
подобрения, извършени преди смъртта на наследодателя. Евентуалното заплащане на
задълженията към етажната собственост било извършено след смъртта на
наследодателя и не представлявало увеличение на наследството по смисъла на чл.
12 ЗН.
Към установения актив на
наследството следвало да се прибавят направените дарения.
Дори и да се приемело, че
ищцата е получавала издръжка от наследодателя след навършването на пълнолетие,
то същото не представлявало дарение, а изпълнение на нравствен дълг от родител
към дете като СРС се е позовал на решение 193 от 23.12.2015г. по гр. дело 1636/
2015г. на ВКС, Първо ГО.
С оглед изложеното следвало
да се приеме, че стойността на наследствената маса към момента на откриване на
наследството е 136 450лв. Съгласно разпоредбата на чл. 29 ЗН, когато
наследодателят е оставил за наследници две или повече деца и низходящи от тях
размерът на запазената му част възлизал на 2/3 ид.ч., респективно размерът на
разполагаемата част -1/3 ид.ч. В конкретния случай наследодателят бил оставил
като наследници по закон две деца, което обуславяло извод, че запазените части
на наследниците е равна, т.е. по 1/3 ид. ч. за всяко едно от тях.
Разполагаемата част била 1/3 ид.ч.
Съобразявайки изложеното, запазената част
била равна на 90966,66лв. (45483,33лв.х2), а разполагаемата-45483,33лв.
От имуществото, което оставало
в наследството (чистия актив от наследството) ищцата притежавала ½ ид.ч.
Съпоставяйки размера на
запазената част на ищцата (45483,33лв.) спрямо стойността на чистия актив от
наследството (25900лв.- стойността на недвижим имот- апартамент А3 ), СРС е
достигнал до извода, че ищцата не може да получи размера на запазената част от
останалия чист актив от наследството, което обуславяло основателността на
предявения иск.
Според СРС възстановяването
на запазената част на ищцата следвало да се извърши стойностно, като ответникът
бъде осъден да заплати на ищцата необходимата за допълване на запазената й част
сума, предвид обстоятелството, че дареният имот към днешна дата е собственост
на трето за спора лице. Обстоятелството, че към момента на постановяване на
решението имотът е собственост на трето
лице, придобило го по сделка с надарения, препятствало единствено
възстановяването на запазената част в натура, като в такава хипотеза
възстановяването се извършвало чрез присъждане на паричния еквивалент на
накърнението.
СРС е намалил завещателното
разпореждане, извършено от В.Р.В., починал на 24.08.2011г., направено със
саморъчно завещание, обявено с акт 4, том 1, рег. 526/ 2012г., н.д. 3/ 2012г.
на нотариус А.И., с район на действие Софийски районен съд, в полза на Р.В.В.,
с 45483/84650 ид.ч., като е възстановил запазената част на Ю.В.Р., на основание чл. 30 ЗН.
Осъдил е ответника да заплати на
ищцата сумата в размер на 19 583,33лв.,
представляваща стойността, която би получила от завета.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното от фактическа и правна страна:
Не се спори по делото, че
страните са наследници по закон на В.Р.В., починал на 24.08.2011 г. Това не
само е безспорно, но и се установява от представеното по делото /пред СРС/
удостоверение за наследници, издадено на 31.08.2011 г. от район „Възраждане“.
Съделителите са негови деца- дъщеря и син.
Със саморъчно завещание,
обявено с акт 4, том 1, рег. 526/ 2012г., н.д. 3/ 2012г. на нотариус А.И., с
район на действие Софийски районен съд, наследодателят на страните е завещал на
Р.В.В., ап.№ ** с административен адрес: гр.София, ул.“*********/жилищен/.
Не се спори по делото, а и
от събраните доказателства се установява, че по силата на нот.акт № 153, дело №
122 от 2016 г., на 25.10.2016 г. Р.В.В. се е разпоредил чрез договор за
покупко-продажба с ап.№ А 2, идентификатор 68134.301.81.1.2. с административен
адрес: гр.София, ул.“********, който е получил по силата на завещанието.
Действително, с молба от
24.02.2017 г. ищцата е оттеглила иска за делба по отношение на Ап.2, като и по
отношение на делбата на 1/6 идеална част от парцел
XXII-9,
кв.133/стар кв.120/, м.Зона Б-4, гр.София.
Относно възражението за погасяване на иска по чл.30, ал.1 ЗН
по давност:
Действително, СРС не се е
произнесъл по този довод на ответника, направен в срока по чл.131 ГПК.
Искането
за възстановяване на накърнена запазена част касае вземания и имуществени права. Затова и искът
за намаляване на завещания и на дарения за възстановяване на запазената част се
погасява с общата петгодишна давност, която за даренията започва да тече от
датата на откриване на наследството, а за завещанията - от момента, в който
заветникът упражни своите права по завещанието, а упражняването на правата по
завещанието следва да се извърши в петгодишен срок от датата на откриване на
наследството /ППлВС № 7/28.11.1973 г.; РЕШЕНИЕ № 553 ОТ 29.09.2010 Г. ПО ГР. Д. №
629/2009 Г., Г. К., III Г. О. НА ВКС.
Видно от протокола,
представен по делото пред СРС, завещанието е било обявено на 02.03.2012 г.
Исковата молба е предявена
на 23.08.2016 г., т.е. в срок.
Следователно, възражението е
неоснователно.
По основателността на иска по чл.30, ал.1 ЗН:
За да се установи дали извършеното от наследодателя завещателно
разпореждане накърнява запазената част на ищцата-Ю.В.Р., следва да се образува
наследствена маса по смисъла на чл.31 ЗН от всички имущества, които са
принадлежали на наследодателя към момента на откриване на наследството –
момента на смъртта на наследодателя – 24.08.2011 г., съгласно чл. 1 от ЗН, като
се извадят задълженията на наследството, включително и увеличението на наследството
по чл. 12, ал. 2 от ЗН. Към тази маса следва да се прибавят и даренията, с
изключение на обичайните такива, според тяхното положение по време на
подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството –
за недвижимите имоти, и по време на подаряването – за движимите вещи. При
образуване на масата по чл. 31 от ЗН се прибавя и обикновената покъщнина по чл.
12, ал. 1 от ЗН, без значение дали същата следва да се постави в дял на
наследника, който е живял с наследодателя и се е грижил за него.
По делото не се установи наследодателят към момента на
смъртта си – 24.08.2011 г., да е имал имуществени задължения към трети лица.
Съгласно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК ответникът Р.В.В. следваше да
докаже по делото кои конкретни имуществени обекти влизат в актива на оставеното
от В. В., наследство, т.е. обема на наследството, тъй като в интерес на същия бе
да установи, че в масата по чл. 31 от ЗН освен предмета на процесното
завещателно разпореждане се включват и други имущества. В случая от
представените от страните писмени доказателства се установи, че наследодателят В.
В. е притежавал следните недвижими имоти:
апартамент № А 2
идентификатор 68134.301.81.1.2. с административен адрес: гр.София, ул.“*********;
апартамент № А 3
идентификатор 68134.301.81.1.3. с административен адрес: гр.София, ул.“*********,
, както и
1/6 идеална част от парцел XXII-9,
кв.133/стар кв.120/, м.Зона Б-4, гр.София/съгласно нот.акт № 173 от 06.11.1995
г. и нот.акт от 11.04.1997 г., горните два ап. са придобити чрез учредено право
на строеж от съсобствениците на УПИ, сред които и общия на страните по спора
наследодател – В. В. на строителя /.
Същите недвижими имоти на
основание чл. 31, изр. второ от ЗН следва да се включат в наследствената маса.
От заключението на
допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че:
сравнителната пазарна цена
на ап.А 3 /така нар. малък апартамент/ е 51 796 лв.;
стойността на 1/6 идеална
част от УПИ е 45 960 лв.
Към наследствената маса на
наследодателят В.Р.В. следва да се прибави и процесното завещателно
разпореждане на ап.А 2 /т.нар. голям апартамент/ в полза на ответника Р.В.В.,
чиято стойност по време на откриване на наследството е 84 648 лв.
Или обща стойност – 182 410
лв.
Съделителят В. не е доказал
тезата си, че е увеличил наследствената маса, грижейки се за двата ап. на общия
наследодател, както и, че е направил със собствени средства всички довършителни
работи в двата ап., както и ги обзавел.
Противно на твърдяното от
този съделител, от разпита на свидетелката Миланова, майка на ищцата, се
установява, че апартаментите са били довършени и обзаведени от В.Р.В.. Това се
потвърждава и от разпита на свидетеля Г., съсед на общия наследодател. Този
свидетел заявява: „Де факто всичко беше готово“. Не се доказа влагане на
собствени средства от страна на съделителя Р.В. за извършен ремонт. Не се
доказаха и сочените плащания км ЕС.
Не се доказаха и плащания от
страна на наследодателя към съделителката, негова дъщеря на издръжка до
30-годишната й възраст, но дори това да е така, то правилен е извода на СРС, че
това представлява изпълнение на нравствен дълг.
Следователно общата
стойност на наследствената маса към момента на откриване на наследството възлиза
на 182 410 лв.
Запазената част на наследниците по закон на В. В., който не е оставил
след своята смърт преживяла съпруга, при две деца, какъвто е случаят, е в
размер общо на 2/3 или по 1/3 за всяко от децата, т.е. по 60 803 лв.
за всеки един наследниците или 2/3 за двамата- 121 606 лв.. Разполагаемата
се част също е 60 803 лв., арг. от чл.29, ал.1 вр. с чл.5,ал.1 ЗН.
С оглед завещателното
разпореждане чистият актив на наследството след изваждане на стойността
на Ап. № А2- 84 650 лв., остава в размер на 97 760 лв.
Ищцата има ½ идеална част от наследството или
при чист актив от 97 760 лв. би получила имущество на стойност от
48 880 лв. при запазена част на стойност 60 803 лв.
Налага се извод, че искът по чл.30, ал.1 ЗН е
основателен макар СРС да е формирал неправилно наследствената маса, тъй като не
е включил 1/6 идеална част от УПИ.
Безспорно Р.В., в чиято полза е съставено процесното
завещание се е разпоредил с ап. А2 и същият не може да бъде върнат в
наследството на В. В..
С молбата от 24.02.2017 г. ищцата е посочила предвид
липсата на предпоставките на чл.37 от ЗН за отмяна на извършената продажба на
ап.№ А 2, при основателност на претенция за намаляване на завещателното
разпореждане, да й бъде присъдено парично уравнение.
При това положение паричното уравнение се явява в
размер на 11 923 лв. /60 803 лв.-48 880 лв./, а не сумата
19583,33лв.,както е приел СРС.
Въззивната инстанция намира за правилен крайният извод
на СРС, че към момента на откриване на наследството на общия на страните наследодател,
не е притежавал имущество на стойност, достатъчна да покрие размера на
запазената част на ищцата Р.. Но СРС погрешно е формирал наследствената маса и
съответно частта, която следва ищцата да получи. Затова и обжалваното решение
ще бъде отменено относно частта с която
се намалява завещателното разпореждане като
вместо с 45483/84650 ид.ч. същото ще бъде намалено с 60 803/84650.
Решението ще бъде отменено и
в частта, в която Р. В. В., с ЕГН **********, е осъден да заплати на Ю.В.Р.,
ЕГН **********, сумата над 11 923 лв. представляваща стойността,
която би получила от завета.
Решението ще бъде потвърдено
в частта, в която искът по чл.30, ал.1 ЗН е приет за основателен.
По
разноските:
Страните разноски не претендират и такива не им се
присъждат.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 142094/14.06.2019 г. по гр. д. №
18837/2017 г. по описа на СРС, II ГО, 61 състав, по
отношение на частта, с която се приема, че искът по чл.30, ал.1 ЗН, е
основателен.
ОТМЕНЯ решение № 142094/14.06.2019 г. по гр. д. №
18837/2017 г. по описа на СРС, II ГО, 61 състав, по отношение
на частта, с която се НАМАЛЯВА завещателно разпореждане, извършено от
В.Р.В., ЕГН **********, починал на 24.08.2011г., направено със саморъчно
завещание, обявено с акт 4, том 1, рег. 526/ 2012г., н.д. 3/ 2012г. на нотариус
А.И., с район на действие Софийски районен съд, в полза на Р.В.В., с което
В.Р.В., с ЕГН **********, починал на 24.08.2011г., е завещал на Р.В.В., с ЕГН **********,
недвижим имот, представляващ апартамент А2, намиращ се в гр.София, ул.“*********,
с площ 64,79 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
68134.301.81.1.2, при съседи: на същия етаж 68134.301.81.1.1 и
68134.301.81.1.3, под обекта: 68134.301.81.1.24, над обекта: 68134.301.81.1.7 с
45483/84650 ид.ч., както и в частта, в която Р. В. В., с ЕГН **********,
е осъден да заплати на Ю.В.Р., ЕГН **********, сумата над 11 923 лв.
представляваща стойността, която би получила от завета.
Като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА завещателно разпореждане, извършено от В.Р.В., ЕГН **********,
починал на 24.08.2011г., направено със саморъчно завещание от 01.06.2006 г.,
обявено с акт 4, том 1, рег. 526/ 2012г., н.д. 3/ 2012г. на нотариус А.И., с
район на действие Софийски районен съд, в полза на Р.В.В., с което В.Р.В., с
ЕГН **********, починал на 24.08.2011г., е завещал на Р.В.В., с ЕГН **********,
недвижим имот, представляващ апартамент А2, намиращ се в гр.София, ул.“*********,
с площ 64,79кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
68134.301.81.1.2, при съседи: на същия етаж 68134.301.81.1.1 и
68134.301.81.1.3, под обекта: 68134.301.81.1.24, над обекта: 68134.301.81.1.7 с
60 803/84650, на основание чл.30 ЗН.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от
връчването му, при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.