Р Е
Ш Е Н
И Е N
гр.
Сливен, 20.05.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в откритото заседание на двадесети
май през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при участието на прокурора ……...………….и
при секретаря Соня Василева, като разгледа докладваното от Надежда Янакиева въз.гр. д. N 144 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и
се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба против първоинстанционно
решение № 52/21.01.2020г. по гр.д. № 4961/2019 г. на
СлРС, с което е осъдена ОД на МВР
Сливен със седалище в гр. Сливен, бул. „Г. С“ № ., да заплати по исковете с правно основание чл. 187
ал. 6 вр. ал. 5 т. 2 от ЗМВР и чл. 86 ал.1 от ЗЗД на С.Х.Ч., ЕГН ********** ***
на основание чл. 187 ал. 6 вр. ал. 5 т. 2 от ЗМВР сумата 1 681, 16 лв. представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен от ищеца 248 часа извънреден
труд за периода от 01.08.2016 г. до 30.06.2019 г., включително и такъв, получен
след преизчисляване на часовете положен нощен труд в дневен такъв с коефициент
1.143, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на депозиране на исковата молба 16.09.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 180 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.11.2016 г. до
01.09.2019 г., като акцесорният иск е отхвърлен
като неосносаветелн за периодите от 26 число на месеца, следващ всеки отчетен
период до 01-во число на месеца, следващ този, през който е следвало да бъде
заплатено възнаграждението и са присъдени съдебни разноски, държавна такса и
разноските на ищеца по делото.
Решението е обжалвано частично
от ответника в първоинстанционното производство.
Въззивникът
-
Областна дирекция на МВР – Сливен, чрез процесуален представител по пълномощие
по чл. 32 т. 3 от ГПК, обжалва уважителната
част на решението, като твърди, че в нея то е неправилно, необосновано и
постановено при нарушение на материалния закон.
На първо място се твърди, че чл. 9 от НСОРЗ, от която произтича
претенцията на ищеца е неприложима спрямо държавните служители в МВР, доколкото
техният статут е уреден в специалния закон и издадените наредби, сред които и
Наредбата за организацията и разпределението на работното време, отчитането,
компенсирането на работата извън редовното работно време в МВР. В наредбите не
съществува разпоредба аналогична на посочената в чл. 9, а не би могло да се
твърди, че неприлагането му ще постави държавния служител в МВР в неравностойно
положение спрямо работниците, чиито правоотношения се регулират от КТ.
Законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните
правоотношения да държавните служители в МВР и е предвидил редици компенсаторни
механизми за постигането на равно отношение
между тях и останалите извън системата на МВР работници и служители. В
чл. 187 ал.3 от ЗМВр изрично е регламентирано полагането на нощен труд в размер
на 8 часа за съответната смяна, а ищецът е работил на 12 часови смени, от които
8 часа нощен труд, поради това съотношението между дневен и нощен труд е едно
към едно, т.е. 8 часа нощен труд се равнява на 8 часа дневен труд, а не какво е
в КТ и НСОРЗ съгласно които 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен
труд. Така законодателят изрично е регламентирал организацията и полагането на
извънреден труд и полагането на нощен труд от служители, както и неговото
отчитане и компенсиране по специален ред. Сочи се съдебна практика в подкрепа
на тази теза. На следващо място, се сочи че превръщането на положения нощен
труд в дневен с коефициента и разликата която се получава неправилно се
възприема за положен извънреден труд. Положеният труд в повече означава работно
време повече от установената негова конкретна продължителност по конкретното
трудово правоотношение, а в конкретния случай преизчислените часове нощен труд
с прилагането на коефициент не е положен в повече от установеното за служителя
работно време. Развиват се съображения за неприложимост на коефициента. На
последно място въззивникът твърди, че за нощния труд на вържавните служители в
МВР, предвиден в чл. 187 ал. 1 и 3 от ЗМВР, разпоредбата на чл. 9 от НСОРЗ е
непригодна за прилагане, тъй като не са налице в кумулативна даденост нейните
четири предпоставки – подневно отчитане на работното време, работа на смени,
продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на
дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми.
В
обобщение се иска да бъде отменено първоинстанционното решение в уважителната
част и да се постанови друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло исковете.
Във въззивната жалба няма
направени нови доказателствени искания.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната страна е подала писмен отговор, в който се твърди, че въззивната жалба е неоснователна. Сочи се, че правилно е констатирано, че дирекцията
не е заплатила в пълен размер извънредния труд, който се дължи по силата на посочените
от районния съд разпоредби, като допълнително трудово възнаграждение. Това е
установено от назначената по делото експертиза. Развиват се контрааргументи
относно преобразуването на нощните часове с коефициента приет в НСОРЗ.
Посочената норма реално предвижда едно допълнително задължение за
работодателите на работещите на смени да
преобразуват нощните часове с коефициента, изразяващ съотношението между
нормалната продължителност на дневното към нощното работно време и да ги
прибавят към останалите работни часове. Сочи се, че това е специална
законодателна закрила по КТ за полагащите нощен труд. Развиват се аргументи, че
специалният закон и подзаконовите актове по прилагането му съдържат празнота за нормалната продължителност
на нощното работно време при петдневна
работна седмица. Развити са обстойни аргументи относно продължителността и
полагането на нощния труд.
Поради
това въззиваемият иска да бъде потвърдено атакуваното решение и да му се
присъдят разноските за тази инстанция.
В
отговора няма направени нови доказателствени или други процесуални искания.
В същия срок няма подадени
насрещна въззивна жалба.
В с.з., за въззивника,
редовно призован, не се явява процесуален представител по закон, с писмено
становище процесуалният представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК
поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи, оспорва отговора, като
развива сходни на изложените до момента доводи. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
В с.з. въззиваемият,
редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмено становище
процесуалният му представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК оспорва
въззивната жалба като неоснователна, поддържа отговора, няма доказателствени
или други процесуални искания. Моли въззивния съд да потвърди атакуваната част
на обжалваното решение, като я счита за правилна и законосъобразна. Претендира
разноски за тази инстанция, представя списък.
Въззивният съд намира
въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260
и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия
атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния
контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в
рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на
събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваната част от решението е
правилна.
Този състав счита, че
формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е
изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.
Изложените във въззивната
жалба оплаквания са неоснователни.
Няма спор по фактите, а
именно, че въззиваемият, през претендирания период за заплащане на извънреден
труд, е в служебно правоотношение с дирекцията, работи като държавен служител в
ОД на МВР-Сливен, като местоизпълнението на служебните му задължения е в
териториалната структура на ответника – РУ Сливен. През процесния период е работил
на сменен режим - 12 часови смени, при сумирано изчисляване на работното време.
Категорично е установено посредством СИЕ, че за периода 01.08.2016г. –
30.06.2019г. ищецът е полагал нощен
труд - от 22 часа до 06 часа, като положените от него часове нощен
труд, с коефициент 0.143, се равняват на 226, 655 часа. Също така се
установява, че за този период ищецът е положил общо 6 094 часа труд при
индивидуална норма от 4968 часа. Разликата между действително изработените
часове и индивидуалната норма на ищеца е 1126 часа, която представлява
извънреден труд. От тези часове са му заплатени 878 часа, поради което за
остатъка от 248 часа извънреден труд му се дължи допълнително възнаграждение в
размер на 1681, 16 лв.
Обезщетението
за забава от 26.09.16г. до 01.07.19г. върху тази сума е 184, 63 лв.
С въззивната жалба се
оспорва единствено правилността на приетото от районния съд преизчисление
на часове нощен труд с прилагането на коефициент 0,143.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и
допълнителни такива.
В
чл.178, ал.1, т.3, от ЗМВР е предвидено, че към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова
за извънреден труд, а според
чл.179, ал.1, пр.2 от закона и за нощен. Условията и редът за заплащане на
последното се определят с наредба
на министъра на вътрешните работи, а размерът – с негова заповед.
Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 – седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8, 12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с
възможно полагане на труд и през нощта – между 22.00
и 06.00 часа, като работните часове
не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В ал.5, т.2 е предвидено, че за служителите,
работещи на смени, работата извън
редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – ал.6.
Съгласно чл.187, ал.9 от
ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
Разпоредбата на чл. 188
ал.2 от ЗМВР повелява, че държавните служители, които полагат труд за
времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
През
периода от 01.01.2016г.
– 31.12.2018г. са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г.,
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29. 07.2016г.,
издавани от министъра на вътрешните работи, съобразно горната разпоредба.
Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите са идентични – при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В първата от тях изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове,
положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143 – чл.31, ал.2.
Подзаконовият нормативен акт е отменен с приемането на втората цитирана Наредба
в сила от 01.04.2015г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело №
5450/2016г. на ВАС, влязло в сила от датата на постановяването му и
обнародвано. В периода от отмяната до издаването и обнародването на третата
Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща
преизчисляване на нощния труд в дневен.
В
Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779
/обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва изрична норма, съответстваща на чл.31,
ал.2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 0.143, което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена
забрана за това, тъй като такава би била противоконституционна и би поставила
служителите в МВР в по неблагоприятно положение от другите държавни служители –
по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения. Това представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието
на тази непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. А както
вече бе посочено – изрично в чл. 188 ал. 2 от ЗМВР по въпроса за правата на
държавните служители на МВР във връзка с положения нощен труд, се препраща към
закрилата по КТ, описана по-горе. Следователно – приложимият и в настоящия
случай коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 0.143, получен
като частно при деление на нормалните им продължителности от 8 часа на
денонощие за втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.
Тук следва да се посочи, че
трудовото
законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено
почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да
преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността
на работния ден. Когато
последната е надвишена, се касае за положен извънреден труд, който следва да
бъде компенсиран. Това са две различни
основания за
заплащането на допълнителни възнаграждения.
По изложените
съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с
коефициент 0.143 се явява доказана по своето основание – правилно е приложена субсидиарно Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата.
Така, с оглед казаното дотук,главният иск следва да се уважи в пълен размер
от 1681, 16 лв. Върху сумата се дължи и обезщетение за забава в размер на
законовата лихва от предявяването на иска до изплащането й.
Обезщетението за забава върху тази сума за посочения период, предхождащ
подаването на исковата молба, е в размер
на 184, 63 лв., поради което акцесорната претенция е изцяло основателна и
следва да се уважи в заявения размер от 180 лв.
В отхвърлителната спрямо него част решението не е атакувано и съдът няма да
се произнася по нея, тъй като тя е влязла в сила.
Поради това въззивната жалба се явява неоснователна и атакуваната уважителна
част от решението следва да бъде потвърдена.
С оглед изхода на процеса
отговорността за разноски за въззивнатаи инстанция следва да се възложи на
въззивника, който следва да понесе своите както са направени и заплати тези на
въззиваемия в размер на 300 лв. Съдът намира, че няма причини за намаляването
на този размер, с оглед направеното възражение в тази насока, тъй като то е в
минималния предвиден в наредба№1/04г. размер и кореспондира с вида и сложността
на спора.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 52/21.01.2020г.
по гр.д. № 4961/2019 г. на
СлРС в ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – Сливен да
заплати на С.Х.Ч. направените
разноски по делото за въззивното производство в размер на 300 лв.
Решението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: