О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ ......... , 02.03.2020г.,
гр.Исперих
ИСПЕРИХСКИ
РАЙОНЕН СЪД
На тридесети
януари през две хиляди и двадесета година,
в закрито
заседание, в състав:
Председател:
Юлияна ЦОНЕВА
като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 370 по описа за 2019 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Делото е образувано по постъпила
искова молба вх.№ 2059/21.05.2019г., уточнена с вх.№ 2295/06.06.2019г. от О.А.Е.,
ЕГН-********** ***, действащ чрез упълномощен адв.Св.Д., съдебен адрес:*** против М.М.М., ЕГН-********** ***, като
моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на
ответника, че „Поземлен недвижим имот № 34103.38.788, с начин на трайно
ползване – нива, с начин на трайно предназначение на територията - земеделска,
с площ от 1644 кв.м., находящ се в землището на с.Йонково, обл.Разградска, в
местността „До село”, при граници и съседи: имоти №№ 34103.888.9902,
34103.38.793, 34103.38.789 и 34103.38.787”, не е негова собственост, тъй като е
придобил собствеността му от несобственика Община-Исперих. Претендира за
разноските по делото. Ищецът твърди, че притежава процесния имот по наследство
от баща си А. Ебазеров Исмаилов, който от своя страна е придобил имота,
идентифициран тогава като парцел І-608 в кв.112, с площ от 1640 кв.м., находящ
се в с.Йонково, въз основа на Решение за съдебна делба от 29.05.1962г. по
гр.д.№ 127/1962г. на Исперихски народен съд, като впоследствие се снабдил и с
нотариален акт за собственост за същото дворно място. Ищецът лично обработвал и
ползвал имота, прибирал реколтата. Имотът бил ограден и знаел, че е техен – на
наследниците на А. Ебазеров. Семейството му винаги е владяло имота, не е влизал
в блокове на ТКЗС, стопанисвали го като собствен. Това положение продължило до
м.юли 2015г., когато ответникът му противопоставил права върху имота въз основа
на Заповед на Кмета на Община-Исперих за продажба на имота на търг и договор,
по силата на който ответникът е закупил този имот от Общината. Ищецът счита, че
имотът неправилно е бил актуван като частна общинска собственост с акт №
5743/16.06.2014г., като земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, поради което и ответникът не е
могъл да придобие права върху имота поради липсата на вещно-прехвърлителен
ефект на сделката, сключена с Община-Исперих, поради факта, че самата тя не е
собственик на имота и на принципа, че никой не може да прехвърли права, които
сам не притежава.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът М.М.М., ЕГН-********** ***, действащ чрез упълномощен
адв.Ст.С., съдебен адрес:***, партер, представя такъв, като счита
предявения иск за допустим, но го оспорва като неоснователен. Счита, че е
придобил собствеността върху имота на годно основание, а именно сключения с
Община-Исперих Договор № 110 от 14.07.2015г. за покупко-продажба, като е
заплатил дъжимата спрямо продавача покупно-продажна цена. Оспорва твърденията
на ищеца, че е владял същия имот, който бил ограден и че претендираният имот се
идентифицира с неговия, поради което оспорва и представените писмени
доказателства, като неотносими. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на
разноските по делото. В съдебно заседание и въз основа на заключението на
назначената по делото съдебно-техническа експертиза прави възражение за
недопустимост на иска поради липсата на правен интерес от завеждането му
вследствие липсата на идентичност между процесния имот и имота, за който ищецът
заявява собственически претенции на основанията, посочени в исковата молба. Конституираното в процеса, на
основание чл.220 във вр. с чл.219, ал.1 от ГПК, трето лице-помагач по делото - Община-Исперих, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Исперих, обл.Разградска, ул.”Дунав” № 2, представлявана от Кмета Бейсим
Руфад Расим, като подпомагаща страна по отношение на ответника М.М.М., ЕГН-**********,
представя писмен отговор, като не ангажира становище по предявенния иск, но
представя доказателства за актуването на процесния имот като частна общинска
собственост и отписването му от актовите книги, за да бъде предаден на
ответника, съгласно сключения с него Договор за покупко-продажба.
Съдът, за да се произнесе, съобрази
следното: Ищецът О.А.Е., ЕГН-********** е законен наследник – син на А.
Ебазеров Исмаилов, починал на 11.03.1979г. (представено Удостоверение за
наследници изх.№ 147/10.10.2018г., изд. от Кметство-с.Йонково, Община-Исперих).
С влязло в сила на 03.09.1962г. Решение
за съдебна делба от 29.05.1962г. по гр.д.№ 127/1962г. на Исперихски народен съд,
наследодателят А. Ебазеров е получил в дял недивижими имоти, находящи се в
с.Йонково, както следва: Ниви 5 дка, парцел VІ-608 в кв.117, с площ от 640
кв.м. и парцел І-608 в кв.112, с площ от 1640 кв.м.
Впоследствие същият наследодател А.
Ебазеров Исмаилов се снабдил и с констативен НА № 80, том ІІ, дело № 603/1975г.
по описа на Исперихски районен съд, с който бил признат за собственик по
наследство, делба и давностно владение на описаното горе дворно място в
с.Йонково, с площ от 640 кв.м., представляващо парцел VІ-608 в кв.117, както и
на дворно място в същото село, с площ от 680 кв.м., представляващо парцел
VІІ-608 в кв.117.
Ответникът М.М.М., ЕГН-**********, в
качеството му на купувач, сключил на 14.07.2015г. Договор № 110 за
покупко-продажба на недвижим имот с Община-Исперих, в качеството й на продавач,
по силата на който закупил процесния недвижим имот, индивидуализиран тогава
като „Поземлен имот № 038788, в местността „До селото“, в землището на
с.Йонково, обл.Разградска, с начин на трайно ползване – нива, с площ 1.644
дка“, актуван като частна общинска собственост, съгласно Акт №
5743/16.06.2014г., а по кадастралната карта и кадастралните регистри на селото,
одобрени със Заповед № РД-18-1442/07.08.2018г. на изп.директор на АГКК, индивидуализиращ се като „Поземлен недвижим
имот № 34103.38.788, с начин на трайно ползване – нива, с начин на трайно
предназначение на територията - земеделска, с площ от 1644 кв.м., находящ се в
землището на с.Йонково, обл.Разградска, в местността „До село”, при граници и
съседи: имоти №№ 34103.888.9902, 34103.38.793, 34103.38.789 и 34103.38.787”.
Съгласно заключението вх.№
5423/20.12.2019г. на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, описаният
горе имот, закупен от ответника, е бил част от имот пл.№ 608 по стария
регулационен план на с.Йонково, одобрен със Заповед № 903, 904/19.04.1935г.,
като за имота за били отредели парцели: І, ІІ, ІІІ, ІV и V в кв.112, както и
парцели ІІІ, ІV, VІ и VІІ в кв.117. С ПМС № 216/1961г. кв.112 е бил изключен от
регулационните граници на населеното място. По разписен лист, придружаващ
плана, имотът е бил записан на О. Юмеров и не е отбелязана промяна в
собствеността.
В новия застроителен и регулационен план
(ЗРП) на селото, действащ и в момента, одобрен със Заповед № 62/07.04.1987г.,
изключената от регулация част от имот бивш пл.№ 608 представлява три имота –
пл.№ 787, пл.№ 788 и пл.№ 789, които са включени в картата за възстановената
собственост под № 038787, № 038788 и № 038789. В разписния лист, придружаващ
ЗРП на селото, имот пл.№ 787 е записан на О. Мехмедов Ебазеров, пл.№ 788 – на
Акиф ….. и пл.№ 789 – на А. Ебазеров.
В регистъра на кадастралната карта
имоти № 038787 и № 038788 са записани на М.М.М., а имОт № 038789 – чл.19 от
ЗСПЗЗ Общината.
Според обсъжданото експертно
заключение - т.2, процесният имот № 038788 или по кадастралната карта имот №
34103.38.788 (закупеният от ответника), в общи линии се идентифицира с бивш
парцел ІV-608 в кв.112, с площ от 1300 кв.м., но тъй като регулацията не е
изцяло приложена, в кадастралния план от 1987г. имотът е в граници и площ в
рамките на кадастралните граници, в какъвто вид е и в момента в кадастралната
карта. Затова се явява известна разлика в площта.
Същият поземлен имот № 038788,
според експертното заключение, не е идентичен с парцел І-608 в кв.112, с площ
от 1640 кв.м., находящ се в с.Йонково, отреден в дял на А. Ебазеров, съгласно
Решението за съдебна делба от 29.05.1962г. по гр.д.№ 127/1962г. на Исперихски
народен съд (дял ІІ) и имотът не фигурира в констативния НА № 80/1975г.
За процесния имот не е подавано
заявление за възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ. В архива на Дирекция „УТ“
на Община-Исперих няма данни да са водени отчуждителни процедури по отношение
на същия имот, като не е влизал в блокове на ТКЗС, ДЗС и други организации.
Имотът е актуван като частна общинска собственост с Акт № 5743/16.06.2014г. на
Община-Исперих, на основание чл.19 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение №
4/29.07.2008г. Има издадена Заповед № 408/03.07.2015г., с която ответникът М.М.М.
е спечелил търга за продажба на имота и е сключен Договора за покупко-продажба
№ 110 от 14.07.2015г.
Към момента на огледа (т.4 от
експертното заключение), същият имот се ползва/обработва в реални граници,
идентични с тези по картата на възстановената собственост, от ответника М.М.М..
В съдебно заседание на 30.01.2020г.
и въз основа на констатациите по заключението на експертизата, ищецът чрез
процесуалния си представител прави изявление, че до м.юли 2015г. е владял лично
процесния имот като свой и до този срок по отношение на него е изтекла
законовата придобивна давност.
В показанията си разпитаните по
делото свидетели Кяние Нури Абтула, О.М. *** и Сехер М. Тахирова от с.Китанчево,
последната – сестра на ответника, непротиворечиво сочат, че спорът между
страните е за имот пл.№ 788. Най-възрастният свидетел О.М. Курт, ЕГН-**********,
дава сведения за по-старо време, като съобщава, че след извършената
наследническа делба през 1962г., бащата на ищеца О. реално е завлядал процесния
имот пл.№ 788 въпреки, че му е бил отреден в дял парцел І-608, като се получило
разминаване в имотите. По този начин бащата на О. владял спорния имот от 1962
до смъртта си през 1979г. След това започнали наследниците му да владеят имота.
Свидетелката Кяние Абтула е работила същото място от 2007г. до 2013г. като й
било предоставено да го ползва от О.. През 2013г. последният засял жито в
същото място и го ожънал. През следващата 2014г. засял в същото място люцерна и
до момента съществува в този си вид, тъй като люцерната е многогодишно
растение. През 2015г. ответникът М. купил мястото и започнал да прибира
люцерната, която е засята в мястото от О.. Свидетелката на ответната страна – Сехер
Тахирова отрича да е виждала ищеца О. да работи процесната нива, като твърди,
че той е изселник – заминал в Турция със семейството си през 1989г. и се появил
след 2014г., когато започнали и споровете за процесния имот. Твърди, че преди
брат й да купи процесното място, същото било обработвано от различни хора, но
местата тогава се работели надлъжно в по-различни граници.
Представеното по делото
Удостоверение, издадено на 29.01.2020г. от ОД на МВР-гр.Разград, за
задграничните пътувания на ищеца О.А.Е., установява (със забележка, че след
01.01.2007г. е възможна непълнота на данните, вследствие членството на България
в ЕС), че в периода от 14.09.2010г. до 23.04.2019г. ищецът има многократни
влизания и излизания от страната, вкл. и продължителни престои в РБългария,
като прави впечатление, че всъщност излизанията му са съвсем краткосрочни. Почти
при всяко регистрирано излизане, на следващия ден или в рамките на няколко дни
има регистрирано завръщане в страната, като по-дългосрочните отсъствия зад
граница са от 05.11.2014г. до 26.05.2015г. и от 22.10.2018г. до
23.04.2019г.
Въз основа на гореизложеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск има
своето правно основание в разпоредбата на чл.124,
ал.1 от ГПК - отрицателен установителен иск, с който ищецът търси съдебна
защита чрез отричане със сила на присъдено нещо на претендираното от ответника
самостоятелно право на собственост върху процесния имот и поради наличието на
конкуриращо основание за собственост върху същия имот в полза на ищеца, който
заявява права върху имота.
Съгласно Тълкувателно
решение № 8 от 27.11.2013г. на ВКС по тълк.д.№ 8/2012г., ОСГТК, т.1, правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други
вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се
оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие
права, ако отрече правата на ответника. В
производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния
му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му. При липса на
правен интерес производството се прекратява.
С твърденията си, наведени в
исковата молба ищецът обосновава правния си интерес от исковата претенция, като
заявява самостоятелно право на собственост върху спорния имот с твърдението, че
е принадлежал на баща му А. Ебазеров Исмаилов, а понастоящем по силата на
наследственото правоприемство - на всички негови наследници, легитимиращи
своите права въз основа на обсъдените горе Решение за съдебна делба от
29.05.1962г. по гр.д.№ 127/1962г. на Исперихски народен съд и констативен НА №
80, том ІІ, дело № 603/1975г. по описа на Исперихски районен съд. Тези ищцови
твърдения бяха категорично опровергани в хода на делото с констатациите по
заключението на съдебно-техническата експертиза, установяващо, че всъщност
процесния имот не се идентифицира с нито един от наследствените имоти на ищеца,
описани в цитираните горе документи за собственост.
Според указанията по цитираното
Тълкувателно решение, съдът дължи проврека по допустимостта на иска още с
предявяването му и следи за правния интерес при всяко положение на
делото, но съобразно обоснованите
твърдения, заявени в исковата молба, като при
оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. Както беше обсъдено по-горе, тези факти, заявени с исковата молба не бяха
доказани, което обуславя извода, че за ищеца липсва правен
интерес от предявения отрицателен установителен иск и
производството по делото следва да бъде прекратено без съдът да
се произнася по основателността на претенцията - дали ответникът притежава или
не претендираното от него и отричано от ищеца вещно право върху процесния имот. Установените фактически положения сочат, че правата
на ответника върху този имот не накърняват правата на ищеца заявени с исковата
молба, тъй като става въпрос за притежавани от двете страни права върху
различни имоти.
Едва в хода на делото и въз основа
на констатациите по експертизата ищецът заявява съвсем ново основание, на което
претендира, че е придобил лично за себе си собствеността върху процесния имот
въз основа на осъществено давностно владение в периода от 1962 до м.юли 2015г.
Само по себе си това позоваване не поражда никакви правни последици за ищеца,
тъй като пълната защита на претендираното право на собственост върху процесния
имот не може да се осъществи с предявения отрицателен установителен иск и с
отричане правата на ответника върху процесния имот.
Горното налага извода за недопустимост на предявеният в настоящото
производство отрицателен установител иск с правно основание чл.124 от ГПК
поради липсата на правен интерес у
ищцата за водене на същия. Става въпрос за липсата на абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на иска, което е основание за прекратяване на
образуваното по него исково производство.
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.4 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати
претендираните от ответната страна разноски, направени по делото. Ответната
страна ги претендира в размер на 577.00 лева, съгласно приложен Списък за
разноски по чл.80 от ГПК, но съдът приема, че са доказани до размера от 576.50 лева, в който размер следва да бъдат
присъдени, като включват: 440.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по
Договор за правна защита и съдействие от 02.07.2019г., 125.00 лева –
прападащата се част от изплатеното възнаграждение на вещото лице по
съдебно-техническата експретиза, 5.00 лева - заплатена ДТ за издадено по делото
съдебно удостоверение и 6.50 лева – заплатена такса и комисионна за издадено
Удостоверение от ОД на МВР-гр.Разград.
Воден от изложените съображения,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по
гр.д.№ 370/2019г. на РС-гр.Исперих, образувано по постъпила искова молба вх.№
2059/21.05.2019г., уточнена с вх.№ 2295/06.06.2019г. от О.А.Е., ЕГН-********** ***,
против М.М.М., ЕГН-********** ***, за
приемане за установено по отношение на ответника, че „Поземлен недвижим имот №
34103.38.788, с начин на трайно ползване – нива, с начин на трайно
предназначение на територията - земеделска, с площ от 1644 кв.м., находящ се в
землището на с.Йонково, обл.Разградска, в местността „До село”, при граници и
съседи: имоти №№ 34103.888.9902, 34103.38.793, 34103.38.789 и 34103.38.787”, не
е негова собственост, тъй като е придобил собствеността му от несобственика
Община-Исперих, поради НЕДОПУСТИМОСТ на иска.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.4 от ГПК, О.А.Е.,
ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ на
М.М.М., ЕГН-**********, сумата от 576.50 (петстотин седемдесет и шест лева и 50 ст) лева – направени
разноски по настоящото производството.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба през Разградски окръжен съд в
1-седмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: