РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. ХАСКОВО, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р.А. Г.
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20215600500471 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260112/09.06.2021 година, постановено по гр.д. №
712/2020 година, РС-Димитровград е отхвърлил като неоснователен
предявения иск от П. Р. А. с ЕГН **********, от град *** против ответника
Д. Д. Щ., ЕГН от град ***, „с който моли съда да унищожи сключения между
тях договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт №***, том ***, рег. № ***, дело ***г. по описа на нотариус с
рег.№ 398 на НК на РБ, поради наличие на измама, както и исковете,
предявени от П. Р. А. против Д. Д. Щ., ЕГН ********** от град *** и А. Д. Щ., с
ЕГН ********** от ***, да се прогласи нищожността на сключения договор за
продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № *** т. *** рег.№***,
нот. дело № *** година, като сключен при накърняване на добрите нрави или
без съгласието на ищцата, като собственик или като относително
недействителна по отношение на ищцата, сключена с цел да я увреди и лиши
от правото й на защита, както и исковете предявени от П. Р. А. срещу А. Д.
Щ. и С. Д. М., ЕГН ********** от град *** да се прогласи нищожността на
сключения договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт №
*** т. *** peг. №*** дело № ***г., като сделка сключена при накърняване на
добрите нрави или без съгласието на ищцата като собственик или като
относително недействителна по отношение на ищцата, сключена с цел да я
увреди и лиши от правото й на защита“. С оглед изхода на делото,
1
направените от ответниците разноски са възложени на ищцата.
Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата в
първоинстанционноо производство П. Р. А., която го обжалва чрез свой
представител, с оплаквания за неправилност и необоснованост. Счита, че е
доказала твърденията си, изложени в исковата молба и намира за неправилен
извършения от първоинстанционния съд анализ на доказателствата. По
изложените в жалбата съображения прави искане за отмяна на атакуваното
решение и уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК ответниците в първоинстанционното
производство Д. Д. Щ., А. Д. Щ. и С. Д. М., чрез упълномощен адвокат,
подават писмен отговор. Изразяват становище за неоснователност на
въззивната жалба и правилност – законосъобразност и обоснованост на
атакувания съдебен акт. Молят за потвърждаване на решението на РС-
Димитровград.
Във въззивното производство не са направени доказателствени искания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и правилността
на обжалваното решение, като съобрази доводите на страните, констатира
следното:
Делото е образувано по искова молба, подадена от П. Р. А. против Д. Д.
Щ., А. Д. Щ. и С. Д. М.. Изложените в исковата молба твърдения се свеждат
до следното: Ищцата притежавала правото на собственост на апартамент №
*** в блок *** вх.***, град ***, а дъщеря – на апартамент № *** в същата
сграда. Решили да продадат процесните недвижими имоти, с цел да купят
един по-голям. Тъй като с ответниците била в добри приятелски отношения и
си имали доверие, ответникът Д.Щ. я убедил да продаде имотите на него.
Така, на 20.12.2018 година тя му продала апартамент № ***, за което бил
съставен нотариален акт № *** година. Уговорили цена 12000 лева, но
ответникът не я заплатил в деня на сделката, а обещал да заплати цената на
двата апартамента наведнъж – след продажбата на втория. На 01.02.2019
година, с нотариален акт № *** година дъщеря прехвърлила на ответника
Д.Щ. и втория апартамент, а именно - № ***. Ответникът отново не заплатил
продажната цена. Обяснил, че няма пари, но им предложил да закупят друг
2
имот – с доплащане, с обяснение, че собственичката му дължала пари. Те
доплатили още 10 000 лева, но сделката не се състояла. На 27.02.2019 година
ответникът Д.Щ. прехвърлил на майка си втората ответница А. Д. Щ. двата
апартамента, а на 27.09.2019 година последната прехвърлила процесния имот
на другия си син третия ответник С. Д. М.. От действията на ответниците, още
в края на февруари 2019 година ищцата разбрала, че била измамена.
С тези фактически твърдения ищцата счита, че договорите с първия
ответник са сключени „при измама“, т.е. са унищожаеми и моли за обявяване
на недействителност на сделката от 20.12.2018 година за апартамент № ***. В
същото време заявява, че в условията на евентуалност предявява още и
исковете по чл. 26 ал. 1 или 2 или чл. 135 от ЗЗД срещу първия и втория
ответници, досежно сключената помежду им сделка от 27.02.2019 година за
апартамент № ***, както и искове със същото правно основание срещу
втората и третия ответници, досежно сделката от 27.09.2019 година за
апартамент № ***. Заявява, че основание за нищожността на тези сделки е
„накърняване на добрите нрави и липса на съгласието като собственик“.
Заявява, още, че тези сделки са относително недействителни по отношение на
нея, като сключени с цел да я увредят и лишат от правото на защита, като
сделката е сключена между майка и син и по силата на закона знанието за
увреждането се предполага.
Ответниците са оспорили исковете.
В доклада си по чл. 146 от ГПК районният съд е преповторил
твърденията и позициите на страните по спора, но не е извел служебно
правната квалификация на правата, претендирани от ищцата. Не е направено
и разграничение между отделните искове, за които ищцата твърди, че са
предявени в условията на евентуалност. След което, с атакуваното решение е
отхвърлил всички искове: за унищожаване на договор от 20.12.2018 година
поради измама, за нищожност на договор от 27.02.2019 година и за
нищожност на договор от 27.09.2019 година. При начина, по който е
формулиран диспозитивът на обжалваното решение, дори и взет в съвкупност
с мотивите, няма сигурност каква правна квалификация на всяка отделна
претенция, предявена в условията на евентуалност, е разгледал и отхвърлил
съдът.
3
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните изводи:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Въззивният съд, след като извърши проверка за процесуалната
законосъобразност на същото по реда на чл. 269 изр. първо от ГПК, намира
следното:
Решението на РС – Димитровград е процесуално недопустимо, тъй като
е постановено в нарушение на процесуалните правила. Съображенията за това
са следните:
От изложените в исковата молба фактически твърдения и формулирани
искания следва, че са предявени множество обективно и субективно
съединени искове. Правото да посочи, кой иск съдът да разгледа като главен,
а кой – като евентуален, както и в какво отношение да бъдат съединени (в
условията на евентуалност, кумулативно или алтернативно) принадлежи на
ищеца, но при всички случаи трябва да бъде спазено правилото за наличие на
правния интерес на ищеца – абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на иска.
Следейки правния интерес на ищеца ХОС приема, че първият главен
иск е този против първия ответник Д.Щ., основан на твърдение за измама.
Твърди се, че ищцата е била подведена от ответника Щ. да сключи
прехвърлителната сделка от 20.12.2018 година чрез умишлено въвеждане в
заблуждение и се иска да бъде прогласена недействителност на сделката като
унищожаема. Правната квалификация на спора е по чл. 27 вр. чл. 29 от ЗЗД.
Ищцата заявява, че в условията на евентуалност предявява всички
останали искове, като се касае за самостоятелни правни претенции срещу
отделни лица. Така, досежно сделката от 27.02.2019 година исканията са
както следва: да бъде обявена недействителността (нищожността) на договора
за покупко-продажба като сключена при накърняване на добрите нрави или
без съгласието на собственик или тя да бъде обявена за относително
недействителна като увреждаща правото на защита. По този начин се
въвеждат три отделни основания за три самостоятелни правни претенции, на
които съответстват три различни правни квалификации: чл. 26 ал. 1 от ЗЗД –
4
накърняване на добрите нрави, чл. 26 ал. 2 от ЗЗД – липса на съгласие. Що
касае третата претенция, то в исковата молба липсват твърдения за наличие
на елементите от фактическия състав на Павловия иск, макар че цифрово
ищцата сочи като основание на иска чл. 135 от ЗЗД. Тук следва се има
предвид, че за да възникне материалното преобразуващо право на ищеца да
иска обявяване за недействително спрямо него действие на ответника на
основание чл. 135 от ЗЗД, следва да се установи кумулативната даденост на
няколко предпоставки, първата от които е - ищецът да има качеството
кредитор по отношение на ответника. Ясни и недвузначни твърдения в тази
насока липсват, по-скоро твърденията на ищцата следва да се разбират в
смисъл, че сключената сделка е с цел да я увреди, като затрудни връщането на
процесния имот в патримониума ( в случай ако бъде уважен първият иск с
правно основание чл. 27 вр чл. 29 от ЗЗД за унищожаемост поради измама).
Докато предмет на Павловия иск е връщане на имуществото в патримониума
на длъжника, спрямо когото кредиторът-ищец по иска с правно основание чл.
135 от ЗЗД има вземане. От друга страна, ищцата не обосновава правния си
интерес от провеждане на Павлов иск срещу ответниците, тъй като с отмяната
на сделката от 27.02.2019 година, която представлява последващо
прехвърляне на собствеността от първия ответник на втората, не би могла да
се осъществи главната цел на исковото производство – да се отрече
действителността на сделката за прехвърляне на правото на собственост на
ищцата върху апартамент № ***. Тук следва да се отбележи и друго – под
въпрос се поставя като цяло наличието на правен интерес от провеждане на
исковете за недействителност на договора от 27.02.2019 година, с оглед
правилото, че транслативна сделка, извършена от несобственик, не е
нищожна, а само не произвежда вещно-прехвърлителен ефект, тъй като никой
не може да прехвърли права, които не притежава.
Същите съображения касаят и сделката от 27.09.2019 година,
съответно исковете срещу ответниците А.Щ. и С.М., които също касаят
последващо прехвърляне на собствеността върху процесния апартамент.
В този смисъл, така подадената искова молба, дори и след
извършените уточнения е нередовна. На първо място това е така защото не е
посочена поредността, в която ищцата желае да бъдат разгледани исковете по
чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, чл. 26 ал. 2 от ЗЗД и третата претенция, която при тези
5
твърдения също сочи на иск по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД. Употребеният съюз „или“
изключва кумулативното съединяване на исковете и сочи на евентуалност или
алтернативност. Но изборът в тази насока принадлежи на ищеца и правилата
на гражданския процес не позволяват на съда сам, служебно да замести
волеизявлението на страната, инициирала спора. На следващо място, след
като изложените фактически твърдения и въведените правни искания дават
основания за колебания при извеждане на правната квалификация на
спорното право, то съдът е следвало да остави исковата молба без движение
като нередовна и да укаже на ищеца да даде пояснения. В случая това не е
сторено. Районният съд, без да направи разграничение между отделните
искови претенции буквално е преповторил в диспозитива на решението си
петитума на исковата молба. По този начин, дори е трудно да се каже – дали
съдът се е произнесъл по предявен или непредявен иск, дали е разгледал
Павлов иск или друг, както и каква правна квалификация на този друг иск
възприема първостепенният съд.
Друг е въпросът, че за ищцата липсва правен интерес от съединяване
в условията на евентуалност (както е заявено с ИМ) на иска по чл. 27 вр. чл.
29 от ЗЗД срещу първия ответник с всички останали искови претенции. По
общо правило, ако уважи главния иск, съдът ще бъде длъжен да не се
произнася по евентуалните искове, в противен случай решението му в частта
на евентуалните искове ще бъде недопустимо. Така че и в тази насока ищцата
ще следва да даде пояснения и да обоснове правния си интерес от избраната
от нея хипотеза на съединяване на исковете.
Поради гореизложеното въззивната жалба се явява основателна, макар и
по други съображения. Отстраняването на констатираните нарушения от
въззивната инстанция е невъзможно. Възприетият от районния съд начин на
произнасяне е равен на произнасяне по непредявен иск, което е основание за
обезсилване на решението в неговата цялост. Делото следва да бъде върнато
на РС-Димитровград за ново произнасяне в друг съдебен състав. След
връщането на делото първоинстанционният съд ще следва да даде указания
на ищцата за отстраняване на нередовности на исковата молба – даване на
пояснения, на база на които съдът да може по несъмнен начин да разграничи
отделните искови претенции и да изведе квалификацията на спорното право,
както и да може съдът да съобрази претендираната от ищцата хипотеза на
6
съединяване и поредността на разглеждане на отделните искови претенции.
С оглед изхода на делото, следва да се разпредели отговорността за
разноските, направени от страните във въззивното производство.
Въззивницата претендира разноски и представя доказателства за заплатени
адвокатски хонорар в размер на 2000 лева и държавна такса в размер на 30
лева. По правилото по чл. 78 ал. 1 от ГПК тези разноски следва да се
възложат в тежест на въззиваемите. Разноските за първоинстанционното
производство ще бъдат разпределени при новото разглеждане на делото и с
оглед изхода на спора.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 260112/09.06.2021 година, постановено по
гр.д. № 712/2020 година на РС-Димитровград и връща делото на същия съд за
ново произнасяне в друг съдебен състав.
ОСЪЖДА Д. Д. Щ., ЕГН ********** от град ***, А. Д. Щ., с ЕГН
********** от *** и С. Д. М., ЕГН ********** от град *** да заплатят на П.
Р. А. с ЕГН **********, от град *** сумата 2030 лева – деловодни разноски
за въззивната инстанция, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение и държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7