Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, …………...2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на двадесет и седми
септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Галина Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 1161 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. АПК вр.чл.215
ал.1 ЗУТ.
Образувано е по жалба
на М.Д.В., ЕГН **********, с адрес-*** против заповед № КС-225А-3/10.05.2021г.
на кмета на район Аспарухово, община Варна, с която на основание чл.225а вр.
чл.223, ал.1, т.8 ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж „Масивна
ограда“, изградена в ПИ с идентификатор **********, находящ се в *****,
гр.Варна. Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна и
неправилна, тъй като е издадена в противоречие с материалния закон и при
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Твърди, че оградата е изградена в периода 1992-1993г., като строежът е бил допустим
по разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършен, поради което
е търпим строеж по смисъла на §127 от ПЗР на ЗУТ и не подлежи на премахване.
Твърди, че оградата, изградена в собствения му имот- ПИ с идентификатор **********,
находящ се в гр.Варна, ***** не представлява незаконен строеж, като
административният орган изобщо не е изследвал търпимостта на строежа. Счита, че
оградата е търпим строеж и не са налице визираните в чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ
предпоставки за неговото премахване. Моли да бъде
отменен обжалвания административен акт и да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Ответната страна– кмета
на район „Аспарухово“ при община Варна, чрез процесуалния си представител ю.к. К.,
оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, както и да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че в заповедта и
констативният протокол ясно и категорично е описана оградата, от коя страна на
имота се намира, каква е височината, описана е подробно така, каквато
съществува към момента.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, административният съд приема за установено от фактическа страна
следното:
Обжалва се заповед № КС-225А-3/10.05.2021г.
на кмета на район Аспарухово, община Варна, с която на основание чл.225а вр.
чл.223, ал.1, т.8 ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж „Масивна
ограда“, изградена в ПИ с идентификатор **********, находящ се в *****,
гр.Варна.
От нот.акт №29, том ХХI, дело № 9716/1994г.
се установява, че М.В. е признат за собственик на основание §4а, ал.1 и 2 от
ПЗР на ЗСПЗЗ върху недвижим имот, находящ се в землището на гр.Варна,
кв.“Галата“, *****, а именно 600/740 кв.м.ид.ч. от място, цялото с пространство
740кв.м., находящо се в землището на гр.Варна в зона за земеделско ползване,
представляващо *****на местността. От протокол №62-БЮ/25.08.2010г. за въвод във
владение на новообразувани имоти в м.“Боровец-юг“, землище кв.Галата, ЕКАТТЕ
10135 се установява, че на 25.08.2010г. В. е въведен във владение на имот по
ПНИ на с.о. на *****, землище кв.Галата, одобрен със заповеди №
РД-1-7706/467/04.12.02г. и № РД-1-7706/68/11.03.03г. на Областен управител на
област Варна, а именно *****, площ на новообразуван имот- 821 кв.м., скица
№462/29.07.2010г. Представен е и констативен акт от 28.05.1989г. за изградена
масивна сезонна постройка със застроена площ 39 кв.м., в отклонение от
издаденото разрешение за строеж за 20 кв.м.; обяснителна записка относно обект:
узаконяване на сезонна постройка от 14.12.1989г. и акт за узаконяване №33 от
31.08.1990г. Съгласно оценителен протокол е извършена оценка, съгласно заповед
№1859/02.12.1992г. на кмета на община Варна по §4 от ЗСПЗЗ на територията на
кметство Галата на земята- 740 кв.м., сезонната постройка с разгъната застроена
площ- 43 кв.м., складови помещения към нея-таван и маза, стопански постройки,
подобрения- ограда, бет.пътеки и др., насаждения- лози и овощни дървета.
От
констативен акт № 19/28.09.20г. за извършена проверка от служители на Район “Аспарухово“-община
Варна се установява, че при проверка на строеж- масивна ограда, находяща се в *****,
гр.Варна е установено, че ПИ с идентификатор **********, находящ се в *****,
гр.Варна е собственост на М.В., съгласно нот.акт № 29/1994г., като по северната
и източната му граница е изградена масивна ограда от бетонови блокчета с
размери около, дължина 75м., височина около 2.20м. и d-0.20м., която ограда
е строеж по смисъла на чл.147, ал.1 т.7 ЗУТ; строежът е извършен през
1992-1993г., видно от представена нотариално заверена декларация
№5236/22.06.20г. от М.В. и е напълно завършен; строежът е шеста категория,
съгласно чл.137, ал.1, т.6 ЗУТ и чл.12 от Наредба №1/2011г. за номенклатурата
на видовете строежи; за строежа не е подавано заявление по §184 от ПЗР на ЗУТ и
не е започнало производство за узаконяване по §183 от ПЗР на ЗУТ. В протокола е
изготвена окомерна скица на разположението на строежа в имота, отстоянията до
границите и до съществуващите в него жилищни сгради и до жилищните сгради в
съседните имоти, размерите на строежа в план и във височина. Посочени са предвижданията
на ПУП за имота- ПИ с идентификатор ********** по плана на *****, гр.Варна, вид
територия- урбанизирана, начин на трайно ползване- за ниско застрояване /до
10м./, одобрен със заповед № РД-18-73/23.06.2006г. на ИД на АГКК. Установени са
нарушения- без разрешение за строеж и без конструктивно становище е изпълнен
строеж, представляващ масивна ограда; строежът е незаконен по смисъла на
чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ; нарушени са чл.147, ал.2, пр.4 и чл.148, ал.1 ЗУТ. Във връзка с констатациите е прието, че е налице безспорно
установен незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ и съставеният акт
е основание за започване на административно производство по реда на чл.225 ал.1 ЗУТ- за премахване на строежа. Констативният акт е връчен на 23.10.2020г.,
съгласно отбелязването в представеното известие за доставяне.
От констативен
протокол от 28.07.2020г. за извършена проверка от
служители на Район “Аспарухово“-община Варна се установява, че при проверка на *****,
находящ се в гр.Варна, Боровец-юг в присъствието на М.В. и С.В.- съсобственици е
установено, че в имота са налични 5 броя постройки; направена е скица окомерна
с приблизителни размери; предоставена е декларация по §127, ал.9 от ЗУТ за
времето на извършване на масивна ограда по северната и западната част на имота;
направен е снимков материал.
Съгласно
декларация по §127, ал.9 ЗУТ, нот.заверена на 22.06.2020г. жалбоподателят, в
качеството си на собственик на дворно място, с *****, с административен адрес-
гр.Варна, местност Боровец юг, *****е декларирал, че масивна ограда от
северната и западната страна на имот дворно място с *****, граничещо с улици от
север и от запад и имоти №№ 685 и 702 е изградена лично от него в периода
1992-1993г.
С констативен протокол
от 02.11.20г., съставен от служители на район „Аспарухово“ е констатирано, че
срещу констативен акт №19/28.09.20г. не са постъпили възражения в
законоустановения 7-дневен срок.
От заповед № КС-225А-3/10.05.2021г.
на кмета на район Аспарухово, община Варна се установява, че като е взел
предвид, че ПИ с идентификатор **********, находящ се
в *****, гр.Варна, е собственост на М.Д.В. - съгласно нот.акт № 29/1994г.; че строежът
е реализиран от него в периода 1992-1993г., видно от представена нотариално
заверена на 22.06.20г. декларация и представлява масивна ограда, изградена по северната
и източната граница на ПИ с идентификатор ********** от бетонови блокчета с
размери около, дължина 75м., височина около 2.20м. и ширина около 0.20м., която
ограда е строеж по смисъла на чл.147, ал.1 т.7 ЗУТ шеста категория, съгласно
чл.12 от Наредба №1/2011г. за номенклатурата за
видове строежи и чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ; строителството е извършено без конструктивно
становище и без издадено разрешение за строеж, като за него не е подавано заявление
по §127 от ЗУТ, както и по §184 от ПЗР на ЗУТ и не е започнало производство по
узаконяване по §183 ПЗР на ЗУТ и същият не може да бъде търпим съгласно §16 от ДР
на ЗУТ и §127 от ПР на ЗУТ, извършен е в нарушение на чл.147 ал.1 и чл.148,
ал.1 от ЗУТ и е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, като тези
обстоятелства са отразени в Констативен акт № 19/28.09.2020 г., с което е
поставено началото на административно производство по реда на чл. 225а, ал, 1
от ЗУТ за премахване на строежа, е приел, че безспорно е налице незаконен
строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2,
в нарушение на чл.147 ал.1 и чл.148, ал.1 от ЗУТ, поради което и на основание
чл. 225а ЗУТ вр. чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ и предоставените със Заповед № 0508/07.02.2020
г. на кмета на община Варна правомощия по ЗУТ е наредил да бъде премахнат незаконен строеж: „Масивна ограда“, находяща
се в ПИ с идентификатор **********, находящ се в *****, гр.Варна. Заповедта е получена на 19.05.21г., видно от отбелязването на обратната
разписка.
От заповед № 0508/07.02.20г. се установява, че кметът на община Варна е
предоставил своите функции по ЗУТ на кметовете на райони за строежи от
четвърта, пета и шеста категория- правомощията по чл.223 ал.1 т.1-10 ЗУТ, както
и да издават мотивирани заповеди по чл.225а ал.1 ЗУТ за премахване на строежи
от четвърта до шеста категория или на части от тях, незаконни по смисъла на
чл.225 ал.2 ЗУТ, като заповедите се издават въз основа на констативен акт,
съставен от служители, назначени по реда на чл.223 ал.2 ЗУТ.
От показанията на св.И.
се установява, че има имот в местността С.О. „Боровец“, М. и Т.В. са й комшии,
нейното място е от 1978 г., М. познава от малко по-късно; теренът, където се
намират имотите, е наклонен и то много, при проливен дъжд пътищата са изровени
и вилите им се наводняват, изровено е около две педи, като с последиците от
наводненията и свлачищата всеки се справя сам, понякога събират пари и взимат
примерно чакъл за да попълнят дупките, напоследък всеки се справя както намери;
влиза вода в имотите при тези наводнения и е постоянна влага. Свидетелката
установява, че по границите на имота на М. стават наводнения и водата се вдига
до 70 см., оградата му е улегнала от водата, той има масивна ограда на север,
запад, изток, част от южната ограда е масивна около 10-15 м., а останалата част
е по-ниска и е бетонна стена. Оградите са изградени през 1992-1993 г., като
съпругът й помагал при изграждането - бетон и после блокчетата. Ако ги няма
тези огради водата влиза в помещенията.
От показанията на св.П. се установява,
че свекърът и свекърва й също имали
място в м.Боровец и познава имота на жалбоподателя; много е наклонен терена, при
обилен сняг и дъжд влачи камъни, дървета, кал; образуват се свлачища и
наводнения когато вали; живеещите там се опитват да правят заграждения, да
отводняват и да се справят с дъждовете и свлачищата; от всички страни на имота
на М. има масивна ограда, изградена някъде през 1992-1993 г. от блокчета-бетон;
съпругът й му е помагал при изграждането и ако ги няма тези масивни огради ще
се наводнят къщите, долните етажи ще се напълнят с вода; опасно е за хората и
за постройките.
От писмо с.д.11249/26.07.2021г. на кмета на район
„Аспарухово“ се установява, че след направена справка в деловодната и
електронната база данни е установено, че няма подадени заявления от М.Д.В. за
узаконяване на строеж по §184 и §127 от ПЗР на ЗУТ, изграден в ПИ с
идентификатор **********, находящ се в СО“Боровец-юг“, гр.Варна, а има подадена
декларация по §127 ал.9 ЗУТ за времето на строеж на масивна ограда в ПИ с
идентификатор **********.
От заключението на съдебно-техническата
експертиза, приета от съда и неоспорена от страните се установява, че обектът,
предмет на премахване с оспорената заповед представлява „масивна ограда“ по
североизточната и северозападна граници на ПИ с идентификатор **********,
находяща се в *****, гр.Варна, с административен адрес- гр.Варна,
м.“Боровец-юг“, *****; по местоположение процесният обект-масивна ограда е ориентирана
в посока северозапад- югоизток и в посока- северозапад-югозапад в *****, кв.100
по плана за улична регулация на *****; разположение- масивна ограда означена
със стена 4 до стена 17 /приложение 1 от СТЕ/ е ситуирана на североизточната
имотна граница към път 9635 по плана на уличната регулация на *****/приложение
№2/, а масивна ограда означена със стена 1 до стена 3 /приложение 1/ е
ситуирана на северозападната имотна граница към път 9636 по плана на уличната
регулация на *****; оградата по североизточната имотна граница е с дължина
60.50м., ширина – 0.20м., височина от страна на път- на стена 4 до 8- 1.90м. и
основа 0.23м., на стена 9 до 17- 1,65м. и основа от 0.33 до 0.05м., височина от
вътрешната страна на имот- на стена 4 до 6 - 1.90м. и бетонова основа – 0.42м.,
на стена 6 до 9 - 2,28м. и бет. основа - 0.35м., на стена 10 и половината от 11
- 1.68м. и бет.основа - 0.05м., на половината от стена 11 до 17 - 1.73 и
бет.основа от 0.10 до 0.75м.; за пространствено укрепване на оградата са
изпълнени стоманобетонови колони през разстояние около 3м./размерите на
колоните и точното разстояние между тях е отразено на приложение №1 от СТЕ/;
оградата в ъгъла –стена 4 е с височина 2.40м. от страна на път, поради голямата
денивелация на терена; материал, от който е изпълнена оградата- основата на
оградата е стоманобетонова стена вкопана в земята около 40см./по данни на
собственика/ и с различна височина на терена; над основата оградата е изпълнена
с бетонови блокчета на вароциментов разтвор от стена 4 до 17; стена 1 с
височина 1.90м. е изпълнена с бетон, над бетона продължава с тухли тип
„единички“, стена 3 с височина 1.60м. е изпълнена с бетон, над него продължава
с бетонови блокчета, стена 2 е метална двукрила врата, над която са изпълнени
0.48м. бетонови блокчета, стена 1 и 3 са измазани с вароциментов разтвор.
Оградата по северозападната имотна граница е с дължина 14.40м., ширина-0.20м.,
височина от страна на път на стена 4 е от 2.80м. до 3.82м., на стена 2 външна
врата- 2.25м., стена 1 - 2.43 до 2.90м.; височината от вътрешната страна на
имота съвпада с тази от страна на път; оградата завършва в горния си край с
бетонови плочки-шапки с дебелина 2 см. и ширина 30см. Описаният обект
представлява строеж по смисъла на §5 т.38 ДР на ЗУТ. Процесният обект не е
описан вярно в заповед № КС-225А-3/10.05.2021г.- разположението на обекта е по
североизточната и северозападната имотни граници; височината на оградата не е
отразена от коя страна е –от страната на пътя или от вътрешната страна на
имота, не е отразена основата-височина от двете страни на оградата и материал,
от който е изпълнена. В констативен акт №19/28.09.20г. обектът „масивна ограда“
не е описан вярно-разположението на обекта не съвпада с това в заповедта и
действителното разположение по североизточната и северозападната имотни
граници; височината на оградата не е отразено от коя страна е –от страна на
пътя или от вътрешната страна на имота. Съгласно чл.137 т.6 и чл.147 ал.1 т.7
процесният строеж е шеста категория, не са одобрявани за него строителни книжа,
не е издавано разрешение за строеж; приблизителната година на изграждане-
1992-1993г., посочена в нотариално заверена декларация по §127 ал.9 ЗУТ. Изграденият
на място строеж е допустим по действащите правила и нормативи действали по
време на извършването му- 1992-1993г. Съгласно чл.225, ал.1, т.5 ППЗТСУ се
разрешава изграждане на огради. Съгласно чл.147 ал.1 т.7 ЗУТ се издава
разрешение за строеж за плътни огради на урегулирани поземлени имоти с височина
на плътната част от 0.60 до 2.20м. В имота на жалбоподателя- ПИ ********** е
налице голяма денивелация на терена в посока североизток- югозапад, в която
посока денивелацията е от 1.60 до 2 м. От имот 684 към имот 702 по югозападната
граница има подпорна стена за преодоляване на денивелацията и укрепване на
терена с височина 0.90-1.10м. В имот 685 в посока североизток- югозапад
денивелацията на терена е от 1.60 до 2 м. Няма приложена улична регулация по
отношение на процесния имот. Има приета улична регулация за ***** с решение
№2134-8 от протокол №21/24.03.2010г. на ОбС-Варна. Има налични свлачища на
земни маси до процесния имот, предизвикани от проливни дъждове по път 9636.
Процесният строеж изпълнява функция освен на ограда и на укрепителна подпорна
стена по североизточната и северозападната имотни граници. Процесната ограда
съгласно §16 ал.3 се явява търпим строеж. В констативния протокол като
местоположение границите съвпадат с тези на място, но като текст не съвпадат.
На скицата на констативният протокол е вярно отразено, но като текст се
разминават. В заповедта се разминава като текст и към заповедта няма приложена
скица. Там е дадена обща дължина. По цялата дължина оградата е над 1,20 м.
висока. Не е посочено дали от вътрешната или от външната страна на оградата са
измерили. По местоположение по скица на констативния протокол съвпада. В
заповедта е записано по северна и по източна, а реално имота не е ориентиран
север-юг, а североизток и югозапад. В заповедта и в констативният акт е описано
общо 75,00 м. дължина. Общата дължина на оградата по североизточната имотна
граница е 60,50 м. Оградата по северозападната е 14,40 м., т.е. се доближава до
75,00 м., както е отразено в заповедта.
При
така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбоподателят е
собственик на ПИ, в който е изграден строежа, предмет на премахване с
оспорената заповед. Жалбоподателят е адресат на издадената заповед, поради
което за него е налице правен интерес от оспорването й. Заповедта е връчена по
пощата с обратна разписка на 19.05.21г., а жалбата е подадена на 20.05.2021г.
чрез административния орган, т.е. в преклузивния срок, визиран в чл.215 ал.4 ЗУТ. Оспорената заповед е издадена на основание чл.225а ЗУТ и подлежи на
обжалване по реда на АПК.
Жалбата е подадена от
легитимирано лице, в срок и срещу акт,
подлежащ на оспорване, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл.168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл.146 АПК. Съдът следва да осъществи проверка издаден
ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и
съобразен ли е с целта на закона.
С оспореният акт- заповед № КС-225А-3/10.05.2021г. на кмета на район Аспарухово,
община Варна е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Масивна
ограда“, изградена в ПИ с идентификатор **********, находящ се в *****,
гр.Варна.
По делото не се спори, а и безспорно се установи от събраните по делото
доказателства и заключението на вещото лице по СТЕ, че строежът, предмет на
премахване с процесната заповед, е VI-та категория.
Съгласно чл.225а ал.1 ЗУТ кметът
на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на
чл.225 ал.2 ЗУТ или на части от тях. Установи се, че със заповед № 0508/07.02.20г. кметът на община Варна е
предоставил свои функции по ЗУТ на кметовете на райони, включително да издават
заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория или
части от тях. Заповедта е издадена от кмета на район „Аспарухово“, поради което
същата е издадена от компетентен орган. Оспорената заповед е издадена в законоустановената
писмена форма. Посочен е издателят на заповедта, адресата, строежа, по
отношение на който е разпоредено премахването, изложени са фактическите и
правни основания за издаване на заповедта.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния
закон. Съгласно чл.225а, ал.2 от ЗУТ заповедта по ал. 1 се издава въз основа на
констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2.
Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в
7-дневен срок. В случая е съставен Констативен акт № 19/28.09.2021г.
от служители в дирекция „КСИД“ в район „Аспарухово”-община Варна, който е
връчен на жалбоподателя на 23.10.20г. по пощата с писмо с обратна разписка и в
законоустановения срок не е направено възражение. Правото на защита
жалбоподателят е упражнил с подаването на жалбата против издадената заповед. Констатациите
от проверката, отразени в констативният акт, които са основание за издаване на
заповедта, не са оборени от събраните по делото доказателства.
Жалбоподателят е собственик на поземления имот, в който е изграден строежа,
предмет на премахване с оспорената заповед. За строежа, предмет на заповедта,
не е представено разрешение за строеж, нито конструктивно становище.
Не се спори, че за процесния строеж не са налични строителни книжа.
Установи се от събраните по делото доказателства, че за този строеж не са
инициирани производства за неговото узаконяване, което и не се оспорва от
страните. Видно от представеното по делото писмо от общинската администрация и
от район „Аспарухово“-община Варна не са подавани искания/заявления по §16 и
§184 ПЗР на ЗУТ. Жалбоподателят изрично заяви, че не са подавани такива, а само
декларацията по §127 ал.9 ЗУТ относно
периода на изграждане на строежа.
Описаният в заповедта обект подлежащ на
премахване представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ЗУТ. Строежът, предмет на премахване представлява масивна
ограда, изградена по северната и източната граница на ПИ с идентификатор **********
от бетонови
блокчета с размери около, дължина 75м., височина около 2.20м. и ширина около
0.20м. От заключението на вещото лице по СТЕ се
установи, че на място обектът,
предмет на премахване с оспорената заповед представлява „масивна ограда“ по
североизточната и северозападна граници на ПИ с идентификатор **********,
находяща се в *****, гр.Варна; по местоположение процесният обект-масивна
ограда е ориентирана в посока северозапад- югоизток и в посока-
северозапад-югозапад в *****, кв.100 по плана за улична регулация на *****;
разположение- масивна ограда означена със стена 4 до стена 17 /приложение 1 от
СТЕ/ е ситуирана на североизточната имотна граница към път 9635 по плана на
уличната регулация на *****/приложение №2/, а масивна ограда означена със стена
1 до стена 3 /приложение 1/ е ситуирана на северозападната имотна граница към
път 9636 по плана на уличната регулация на *****; оградата по североизточната
имотна граница е с дължина 60.50м., ширина – 0.20м.; оградата по
северозападната имотна граница е с дължина 14.40м., ширина-0.20м., а височината
на оградата е посочена в заключението, измерена както от страната на пътя, така
и от вътрешната страна на имота; за пространствено укрепване на оградата са
изпълнени стоманобетонови колони през разстояние около 3м.; материал, от който
е изпълнена оградата- основата на оградата е стоманобетонова стена вкопана в
земята около 40см./по данни на собственика/ и с различна височина на терена;
над основата оградата е изпълнена с бетонови блокчета на вароциментов разтвор
от стена 4 до 17; стена 1 с височина 1.90м. е изпълнена с бетон, над бетона
продължава с тухли тип „единички“, стена 3 с височина 1.60м. е изпълнена с бетон,
над него продължава с бетонови блокчета, стена 2 е метална двукрила врата, над
която са изпълнени 0.48м. бетонови блокчета, стена 1 и 3 са измазани с
вароциментов разтвор; оградата завършва в горния си край с бетонови
плочки-шапки с дебелина 2 см. и ширина 30см.
Съдът
намира, че строежът, предмет на оспорената заповед, е индивидуализиран по
местоположение, дължина, материал, ширина, височина, а констатираните от вещото
лице разминавания са несъществени. Местоположението по скица към констативния
протокол съвпада с констатираното от вещото лице. Общата дължина на оградата,
измерена от вещото лице съответства на тази в констативния протокол,
констативния акт и заповедта. Безспорно е индивидуализиран строежа, предмет на
премахване.
Съгласно чл.148 ал.1 ЗУТ строежите могат да се извършват само ако са
разрешени съгласно този закон.
Незаконен е този строеж, който е извършен без да са издадени необходимите
строителни книжа, инвестиционен проект и разрешение за строеж, като
задължителен документ за започването на строеж е издаването на разрешение за
строеж. В случая се касае за изграждане на строеж, за извършването на който е
необходимо разрешение за строеж. Не се спори, че в случая не е издавано
разрешение за строеж, поради което обекта, предмет на премахване, представлява
незаконен строеж.
Установи се по безспорен начин от събраните по делото доказателства, че е
налице незаконен строеж- изграден без строителни книжа.
Жалбоподателят твърди, че строежа е търпим, поради което не може да бъде
премахнат. Твърденията му са неоснователни.
Относно годината за изграждане на строежа, съдът намира следното:
Жалбоподателят е представил нот.заверена
декларация по §127 ал.9 ЗУТ от 22.06.2020г., в която е декларирал, че оградата
е изградена в периода 1992-1993г. В показанията си двамата разпитани по делото
свидетели сочат, че оградата е изградена в периода 1992-1993г.
С влязлото в сила на 26.11.2012г. изменение
и допълнение на ЗУТ, в §127 ал.1 се определят като търпими строежи, изградени
до 31 март 2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по
действащите разпоредби съгласно този закон. Условията за търпимост на незаконен
строеж по § 127 ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ не са приложими за всички
незаконни строежи изградени до 31.03.2001г., тъй като § 16 от ПР на ЗУТ е
действаща норма. Нормата на § 16 от ПР на ЗУТ не е отменена, тя е
действаща, с визираните в нея три времеви периода - по ал. 1, 2 и 3.
Новите условия за приемане търпимост на незаконен строеж по ал. 1 на
§ 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ касаят строежите, изградени през нов период, а
именно с начален момент - след изтичане на периодите визирани в §16 от ПР на
ЗУТ и до 31.03.2001 г. Съгласно § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ, строежи
изградени до 31.03.2001 година, за които няма строителни книжа, но са били
допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени
или по действащите разпоредби са търпими строежи и не подлежат на
премахване. Търпимите строежи по смисъла на ЗУТ не са законни строежи, но
установяването на тяхната търпимост, освен че им дава възможност да бъдат
предмет на прехвърлителна сделка, дава възможност на собствениците им да се
бранят в производства по премахване и забрана ползването на такива строежи. В
случая следва да се установи налице ли са предпоставките за приложение на този
правен режим, като времето на извършване на строителството на строежа е от
съществено значение за преценката на съда относно законосъобразността на
процесната заповед.
От събраните по делото
доказателства, се налага извода, че строежа е изграден в периода 1992-1993г.
Предвид твърденията на жалбоподателя, че
строежа е изграден през 1992г.-1993 г., следва да бъде извършена проверка за
приложимост на нормите на §16 от ДР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИДЗУТ.
Съгласно разпоредбата на § 16 ал.1 строежи, изградени
до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими
строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат
предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите,
които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите
са търпими, в настоящия
случай жалбоподателят твърди, че строежът е изграден през 1992г.-1993 год.,
поради което разпоредбата на ал.1 § 16 от ДР на ЗУТ е неприложима.
Съгласно ал.2 на § 16 от ДР на ЗУТ - незаконни строежи,
започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до
влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са
декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. За приложението на хипотезата на ал.2 от
посочения текст следва да са налице няколко кумулативни предпоставки, като
строежа не само трябва да е допустим, но същия следва и да е деклариран пред
съответния одобряващ орган до 31.12.1998 г. В случая липсват данни в общинската
администрация строежът- масивна ограда да е деклариран, а и жалбоподателят
изрично заяви, че не е подавал декларация, т.е. не са налице част от
кумулативно посочените предпоставки, за да се приеме, че строежа е търпим и
съгласно ал.2 на §16 от ЗУТ.
Съгласно § 16 ал.3 от ЗУТ незаконни
строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този
закон т.е. до 2.01.2001 г., не се премахват, ако са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани
от собствениците им пред одобряващите органи в 6- месечен срок от обнародването
на закона. В случая не се установи, че строежът е изграден в този период, като безспорно
същият не е деклариран в 6- месечен срок от обнародване на закона.
С оглед на гореизложеното, строежът е незаконен
и подлежи на премахване. Безспорно се установи, че е налице незаконен строеж по
смисъла на чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ. Оспорената заповед е издадена в съответствие с
материалния и процесуалния закон, не са налице основания за нейната отмяна,
поради което жалбата следва да се отхвърли.
При този изход на
спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на ответната страна на
основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.24 НЗПП вр. чл.144 АПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Д.В., ЕГН **********, с адрес-***
против заповед № КС-225А-3/10.05.2021г. на кмета на район Аспарухово, община
Варна, с която на основание чл.225а вр. чл.223, ал.1, т.8 ЗУТ е наредено да се
премахне незаконен строеж „Масивна ограда“, изградена в ПИ с идентификатор **********,
находящ се в *****, гр.Варна.
ОСЪЖДА М.Д.В., ЕГН **********, с адрес-*** да заплати на община
Варна юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв..
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: