Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Бургас, № 1014 / 08.07.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.А.,
като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 1109
по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във
връзка с чл.13, ал.6 от Закона за социално
подпомагане (ЗСП).
Жалбоподателят
А.И.П., ЕГН ********** ***, е оспорил заповед № ЗСП/Д-А-А/252 от 07.04.2021г.
на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) – Айтос,
потвърдена с решение № 84, изх. № 02-РД06-0084 от 29.04.2021г. на директора на
Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) - Бургас, с която му е
отказано отпускане на месечна социална помощ по реда на чл.16б
от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП).
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт. Жалбоподателят счита, че семейството му отговаря на абсолютно всички
предпоставки за получаване на месечна целева помощ по чл.16б,
ал.1 от ППЗСП. Според него, нито в чл.16б,
ал.1, т.2 от ППЗСП, нито в ЗСП е въведено допълнително изискване оставането без
работа по чл.16б, ал.1, т.2 от ППЗСП да е
във връзка с обективните ограничения, наложени от държавата по повод обявяването
на извънредното положение или извънредната епидемична обстановка. Твърди още,
че мотивите на обжалваната заповед са неясни и лаконични, както и, че същата е
издадена при липса на посочване и индивидуализация на адресатите на акта. Сочи
се, че органът е пропуснал да извърши социална анкета и не му е предоставил
възможност да участва в производството. Намира, че заповедта го дискриминира по
признак „лично положение“, защото същата помощ е отпусната на други лица. На
последно място счита, че заповедта е издадена в противоречие с целта на закона.
Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед. Претендира разноски.
В
съдебно заседание, жалбоподателят, не се явява и не се представлява. Депозирано
е становище от процесуалния му представител и е приложен списък на разноските.
Ответникът
- директор на дирекция „Социално подпомагане“ Айтос, редовно призован, не
изплаща представител. Депозира отговор на подадената жалба.
ФАКТИ:
На
30.03.2021г. жалбоподателят е подал заявление-декларация (л.25-28) за отпускане
на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна
епидемична обстановка на основание чл.16б
от ППЗСП. В
подаденото заявление е декларирал, че е в граждански брак с К.В.П.(работещо
лице), безработен без право на обезщетение, регистриран в Бюрото по труда, не
получава парично обезщетение за временна нетрудоспособност и компенсации за
неплатен отпуск, както и обезщетение за бременност и раждане. Посочил е, че в семейството се отглеждат две
деца - И.А.П., с ЕГН ********** и В.А.П., с ЕГН **********, и двамата записани в
детска градина с.Черни връх. Декларирал е също, че брутните доходи на
семейството през месеца възлизат на 432,53 лева, които произтичат от трудова
дейност на съпругата му, еднократни и месечни помощи, средства и добавки за
деца.
Към
заявлението-декларация са приложени служебна бележка с изх. №11 от 30.03.2021г.,
издадена на К.П.за полученото от нея брутно трудово възнаграждение за месец
март 2021г. (л.29) и декларации от жалбоподателя и съпругата му за съгласие за
разкриване на данъчна и осигурителна информация и лични данни (л.30).
На
07.04.2021г. главен социален работник в дирекция „Социално подпомагане“ Айтос е
изготвил социален доклад по подаденото от жалбоподателя заявление-декларация. Според
този доклад семейното положение на жалбоподателя отговора на декларираното от
него в заявлението-декларация - семейството е четиричленно и включва А.П. на 36
години, съпругата му К.П.на 27 години и децата им И.П. на 6 години и В.П.на 3
години, като детето И.П. е записано в предучилищна подготвителна група на ДГ
с.Черни връх (видно от служебна информация на МОН), а детето В.П.е записано в
смесена група за учебната 2020/2021г. (съгласно служебна информация получена от
детската градина). Поради въведените временни противоепидемични мерки на
територията на РБ и издадената заповед № РД01-173 от 18.03.2021г. на МЗ децата
не посещават детска градина от 22.03.2021г. до 31.03.2021г. за м.март 2021г. –
8 учебни дни. Установено е, че жилището
на семейството се състои от две стаи. Посочено е още, че А.П. е трайно
безработен от 01.04.2017г., регистриран в ДБТ с рег. картон №
173989/13.03.2020г. и прекратил регистрация на 22.02.2021г., т.е. към подаване
на заявлението-декларация не е регистриран в ДБТ. От направена служебна справка
в среда за междурегистров обем Reglx – Търговски
регистър на 01.04.2021г. А. П.е съдружник и управител на „Лион-84“ ООД.
Съгласно извършена служебна справка на 01.04.2021г. в електронната страница на
НАП, чрез портала за електронни услуги, достъпни с КЕП – Справка „История на
осигуряването на самоосигуряващите се лица“, лицето е
прекратило дейност, считано от 25.01.2010г. По отношение на К.П.се сочи, че работи
на временен трудов договор на 4 часов работен ден от 15.01.2021г. в дейност
„Просвета“, община Камено като хигиенист, като съгласно служебна бележка с изх.
№ 11/30.03.2021г., издадена от работодателя й, през м.март 2021г. е получила
брутно трудово възнаграждение в размер на 342,53 лв. Не е ползвала неплатен
отпуск през м.март, не получава компенсации по реда на ПМС 325/26.11.2020г.
Ползвала е отпуск за временна неработоспособност от 10.03.2021г. до
11.04.2021г. Констатирано е, че общия доход на семейството през м.март 2021г. е
в размер на 432,53 лв. и е формиран от получен брутен доход от трудовото
възнаграждение на майката – 342,53 лв. и месечни помощи по чл.7 от ЗСПД в
размер на 90 лв., т.е. средномесечния доход на
семейството през м.март е в размер на 108,13 лв. и не надвишава дохода
определен в чл.16б, ал.4 от ППЗСП – 975 лв.
Сочи се, че е извършена и справка в средата за междурегистров
обмен Reglx
– Агенция по вписванията на 01.04.2021г., при която не са установени сделки,
чийто материален интерес да представлява доход за семейството през м.март
2021г.
В
заключение е посочено, че А.П. не попада в кръга на лицата по чл.16б,
ал.1, т.2 и т.3 от ППЗСП, тъй като оставането му без работа след 01.04.2017г. и
прекъсването на дейността на „Лион – 84“ ООД, като съдружник и управител на
фирмата от 25.01.2010г. не са свързани с обявяване на извънредното епидемично
положение/извънредна епидемична обстановка на територията на РБ и поради
пандемията от Ковид-19 и не е в следствие на въведените ограничения, поради
което е дадено предложение да се откаже месечна целева помощ по чл.16б
от ППЗСП (л.22 – 24).
Със
заповед № ЗСП/Д-А-А/252 от 07.04.2021г. директорът на дирекция „Социално
подпомагане“ Айтос, на основание чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.28, ал.1 от ППЗСП е
отказал на А.П. отпускане на социална помощ по чл.16б
от ППЗСП с мотива, че родителите не попадат в обхвата на правоимащите
лица по чл.16б, ал.1, т.1-4 от ППЗСП
(л.10). Заповедта е връчена на съпругата на П. на 13.04.2021г., според известие
за доставяне на л.11.
Заповедта
е обжалвана по предвидения в ЗСП задължителен административен ред по чл.13,
ал.5 от ЗСП пред директора на Регионална дирекция за социално подпомагане –
Бургас, който с решение № 84, изх. № 02-РД06-0084/29.04.2021г. е отхвърлил
жалбата на А.П. (л.18-21). В мотивите на решението е посочено, че за А.П. не са
налице законоустановените предпоставки за отпускане
на социална помощ по чл.16б,
ал.1, т.2 от ППЗСП, тъй като причината за прекратяване на трудовото му
правоотношение през 2017г. и прекратяването на дейността на търговското
дружество през 2010г. не са свързани с обявеното на 13.03.2020г. извънредно
положение или обявената извънредна епидемична обстановка. Липсват данни за
връчването на решението на жалбоподателя.
Жалбата
против решението е заведена в регистратурата на Дирекция „Социално подпомагане“
– Айтос на 14.05.2021г.
С
жалбата са представени следните доказателства: заповед № ЗСП/Д-А-П/2339 от
07.12.2020г. на Дирекция „Социално подпомагане“ – Поморие, с която на М.И.И.е отпусната социална помощ по чл.16б
от ППЗСП (л.12); заповед № ЗСП/Д-РР-К/3456/07.04.2021г. на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Кубрат, с която се изменя отпусната на С.Ц.Й.социална помощ по
чл.16б от ППЗСП (л.13); заповед №
1303-РД01-0070#1 от
31.03.2021г. на изпълнителния директор на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Пазарджик, с която се отменя издадената заповед № ЗСП/Д-РА/109 от 28.01.2021г.,
потвърдена със заповед № 1303-РД01-0070 от 09.03.2021г. на Директора на
дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик, с която е отказана месечна целева
помощ по реда на чл.16б от ППЗСП на Ю.Ц.Я.(л.14).
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена в срок, доколкото административният орган не е доказал датата, на
която е съобщено решението на директора на РДСП – Бургас. Жалбоподателят е
адресат на обжалваната заповед, поради което оспорването е допустимо за
разглеждане.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Процесната
заповед № ЗСП/Д-А-А/252 от 07.04.2021г. е издадена от компетентен
административен орган по смисъла на чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.28, ал.1 във вр. с чл.16б от
ППЗСП –директора на дирекция „Социално подпомагане“ Айтос. Същата е в
предвидената от закона писмена форма и е надлежно мотивирана, доколкото
съгласно ТР № 16/31.03.1975г. на ОСГК, няма пречка мотивите да се съдържат в
отделен документ, предхождащ постановяването на акта. В случая в оспорената
заповед е посочено само, че родителите не попадат в обхвата на правоимащите лица по чл.16б,
ал.1, т.1-4 от ППЗСП, но подробни факти се съдържат в обуславящия издаването на
крайния административен акт социален доклад от 07.04.2021г., изготвен съгласно
приложение № 2 към чл.27, ал.1 от ППЗСП, а именно – А. П.не попада в кръга на
лицата по чл.16б, ал.1, т.2 и т.3 от ППЗСП,
тъй като оставането му без работа след 01.04.2017г. и прекъсването на дейността
на „Лион – 84“ ООД, като съдружник и управител на дружеството от 25.01.2010г.
не са свързани с обявяване на извънредното положение/извънредна епидемична
обстановка на територията на РБ и поради пандемията от Ковид-19 и не е в
следствие на въведените ограничения.
Не
се установяват допуснати съществени нарушения и на административнопроизводствените
правила. Съгласно чл.27, ал.1 от ППЗСП в срок до 20 дни от подаването на
заявление-декларацията социален работник извършва социална анкета и изготвя
социален доклад съгласно образец, утвърден от изпълнителния директор на
Агенцията за социално подпомагане. Съгласно ал.2, 3 и 4 от същата разпоредба
социалната анкета се изразява в установяване на факти и обстоятелства, които
имат отношение в конкретния случай към правото на подпомагане на заявителя и
неговото семейство и включва: проверки в дома на лицето и/или семейството по
настоящ адрес; проучване и анализиране на документи; събиране на информация,
като в случай че документи и информация са налични в административен орган, те
се изискват и обработват служебно. Така описаната нормативна уредба сочи, че
социалната анкета има за цел да изясни релевантните за конкретно заявеното
право на подпомагане по един, няколко или всички посочени в закона способи. В
настоящият случай по подаденото от жалбоподателя заявление-декларация са били
установени релевантните обстоятелства с писмени доказателства представени от
самия него, представени данни от посещаваната от малолетните му деца детска
градина, извършените служебни справки в средата за междурегистров
обмен Reglx
– НАП, търговски регистър, Агенция по вписванията и извършена служебна справка
в електронната страница на НАП, чрез портала за електронни услуги, достъпни с
КЕП.
Не
е нарушено и правото на защита на жалбоподателя. Административното производство
е започнало по негова инициатива, като същият е представил доказателствата
необходими за изясняване на релевантните факти. Административният орган е
събрал необходимите данни от служебните проверки, които не водят до
установяване на други факти. Освен това заявителят е упражнил надлежно правото
си на защита чрез оспорване по административен и съответно по съдебен ред на
издадената заповед за отказ.
Заповедта
не противоречи и на материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗСП, социалните помощи са месечни, целеви и
еднократни, като условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето,
спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи, се уреждат с
правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи за
отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната
политика (чл.12, ал.4 от ЗСП).
В
настоящия случай жалбоподателят П. е подал заявление-декларация за отпускане на
месечна целева помощ по чл. 16б от
ППЗСП. Правото на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или
обявена извънредна епидемична обстановка за семейства с деца до 14-годишна
възраст, е регламентирано с Постановление на Министерски съвет № 218 от
17.08.2020г. за допълнение на Правилника за прилагане на закона за социално
подпомагане (обн. ДВ, бр.77 от 01.09.2020г.). В
новосъздадената разпоредба на чл.16б,
ал.1 от ППЗСП е предвидено, че право на месечна целева помощ при обявено
извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка имат
семейства с деца до 14-годишна възраст, когато: т.1 двамата или единият от
работещите родители, или родител, отглеждащ сам дете, не може да извършват
дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да ползват платен отпуск или не
получава парично обезщетение за временна неработоспособност; т.2 двамата или
единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без
работа, но нямат право на обезщетение за безработица или размерът на
получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния
доход по ал.4; т.3 двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ
сам дете, са самоосигуряващи се лица, които не могат
да упражняват занятието си поради въведените ограничения във връзка с
извънредното положение или извънредната епидемична обстановка и т.4 двамата или
единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, по т.1, 2 или 3 не
получават обезщетение за бременност и раждане.
Съответно
в чл.16б, ал.3 и ал.4 от ППЗСП
нормативно са регламентирани и други условия за отпускане на месечна целева
социална помощ по чл.16б от ППЗСП - децата да
не са настанени извън семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила на
детето; да не посещават училище или детска ясла и детска градина, както и
предучилищните групи поради въведените ограничения в училището или в детското
заведение във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична
обстановка и средномесечният доход на член от
семейството за месеца, в който в училището/детското заведение са въведени
ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична
обстановка, е по-нисък или равен на 150% от минималната работна заплата.
Съгласно
§2 от ПЗР на ПМС № 322/23.11.2020г. за изменение и допълнение на ППЗСП (в сила
от 27.11.2020 г.), до 31 декември 2021г. разпоредбата на чл.16б
се прилага единствено при обявено извънредно положение, съответно извънредна
епидемична обстановка, на територията на Република България, свързана с
разпространение на COVID-19.
От
посочената регламентация следва извода, че месечната целева помощ по чл.16б
от ППЗСП има специфичен характер и е свързана с подпомагане на семействата с
деца до 14-годишна възраст, когато децата не посещават училище или детска ясла
и детска градина, както и предучилищните групи поради въведените ограничения в
училището или в детското заведение във връзка с извънредното положение или
извънредната епидемична обстановка и когато по отношение на родителите (респ.
на единия родител или на родителя, отглеждащ сам дете), е налице някоя от
хипотезите по чл.16б, ал.1, т.1 – т.3 от
ППЗСП и е изпълнено условието по чл.16б,
ал.4 от ППЗСП за размера на средномесечния доход на
член от семейството. А по аргумент от § 2 от ПЗР на ПМС № 322/ 23.11.2029 г. за
изменение и допълнение на ППЗСП (обвързващ прилагането на чл.16б
от ППЗСП с обявено извънредно положение, съответно с извънредна епидемична
обстановка на територията на Р.България, свързана с разпространение на
COVID-19) следва извода, че за наличието на обуславящите правото на месечна
целева социална помощ материалноправни предпоставки
по чл.16б, ал.1, т.1 - т.3 от ППЗСП,
преценката следва да се извършва в контекста на това дали възникването и
съществуването на тези предпоставки е резултат от въведени ограничения във
връзка с извънредно положение или извънредната епидемична обстановка на
територията на страната, свързана с разпространение на COVID-19.
В
случая от фактическа страна не е спорно, а и се установява от доказателствата
по делото, че заявителят има две деца под 14 години - едното записано в
предучилищна подготвителна група на детска градина с.Черни връх, а другото
записано в смесена група на същата детска градина.
Поради
въведените ограничения във връзка с извънредната епидемична обстановка в
страната и издадена заповед № РД01-173/18.03.2021г. на министъра на
здравеопазването, децата не са посещавали детска градина от 22.03.2021г. до 31.03.2021г., с което е
изпълнено условието по чл.16б,
ал.3, т.2 от ППЗСП. Изпълнено е и условието по чл.16б,
ал.4 от ППЗСП, а имено средномесечният доход на член
от семейството за месеца, в който в училището/детското заведение са въведени
ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична
обстановка, да е по-нисък или равен на 150 % от минималната работна заплата.
За
да възникне правото на жалбоподателя на месечна целева помощ по чл.16б
от ППЗСП обаче е необходимо съществуването на още една материалноправна
предпоставка, а именно по отношение на него и/или съпругата му, като родители
на непълнолетни деца, да е изпълнена някоя от предвидените в условията на алтернативност хипотези на чл.16б,
ал.1, т.1- т.3 от ППЗСП. По отношение на жалбоподателя хипотезите на чл.16б,
ал.1, т.1 и т.3 са неприложими, тъй като П. и съпругата му не са самоосигуряващи се лица и не са работещи родители, които да
не могат да извършват дистанционна работа от вкъщи и да нямат възможност да
ползват платен отпуск. Заявеното от А.П. искане за отпускане на месечната
целева помощ се основава на хипотезата на чл.16б,
ал.1, т.2 от ППЗСП, регламентираща правото на подпомагане на родител, останал
без работа, но нямащ право на обезщетение за безработица или размерът на
получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния
доход по ал.4. Предвид регламентацията на месечната целева помощ по чл.16б
от ППЗСП, за да възникне правото на помощта в хипотезата на чл. 16б,
ал.1, т.2 от ППЗСП, не е достатъчно родителят да е безработен без право на
обезщетение за безработица, а е необходимо да е останал без работа по причини,
явяващи се резултат от въведените ограничения във връзка с обявеното
извънредното положение или извънредната епидемична обстановка на територията на
Р.България, свързана с разпространение на COVID-19.
Допълнителен
аргумент в подкрепа на това тълкуване на нормата на чл.16б,
ал.1, т.2 от ППЗСП, а именно, че оставането без работа следва да е по причина
на обявеното извънредно положение, е и липсата на основание за различно
третиране на лицата, които получават доходи по трудов договор (чл.16б,
ал.1, т.2 от ППЗСПЗ) спрямо тези, които са самоосигуряващи
се (чл.16б, ал.1, т.3 от ППЗСП), като
за самоосигуряващите се лица изрично е вписано, че
невъзможността за упражняване на дейността следва да е поради въведената
извънредна епидемиологична обстановка.
С
оглед на това, право на социална помощ по чл.16б
от ППЗСП имат не всички безработни родители, чиито деца не посещават училище
поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение или
извънредната епидемична обстановка, а само тези, които са останали без работа по
причина на обявеното извънредно положение. В случая от доказателствата по
делото се установява и не се оспорва от жалбоподателя, че той е трайно
безработен от 01.04.2017г., много преди обявяване на извънредното положение на
13.03.2020г. и следователно оставянето без работа не е по причини, явяващи се
резултат от въведените ограничения във връзка с обявеното извънредното
положение или извънредната епидемична обстановка на територията на Република
България, свързана с разпространение на COVID-19. В този смисъл П. не попада в
кръга на лицата по чл.16б,
ал.1, т.2 от ППЗСП, имащи право да получат целева социална помощ, поради което
съдът намира, че оспорената заповед е постановена при правилно приложение на
материалния закон. В този смисъл решение № 380/2021г. по адм.д.№187/2021г.
на Административен съд Пазарджик, решение № 569/2021г. по адм.д.№532/2021г.
на Административен съд Бургас, решение № 42/2021г. по адм.д.№27/2021г.
на Административен съд Силистра, решение № 35/2021г. по адм.д.№10/2021г.
на Административен съд Силистра, решение № 117/2021г. по адм.д.№79/2021г.
на Административен съд Сливен, решение № 117/2021г. по адм.д.№9/2021г.
на Административен съд Стара Загора, решение № 596/2021г. по адм.д.№414/2021г. на Административен съд Варна, решение №
716/2021г. по адм.д.№625/2021г. на Административен
съд Бургас и др.
Представените
от жалбоподателя заповеди на други социални служби, с които е отпусната помощ
по реда на чл. 16б от ППЗСП са ирелевантни за спора, тъй като касаят трети лица.
Възражения
на жалбоподателя за дискриминация по признак „лично положение“, не подлежат на
инцидентно установяване в настоящото производство, а по регламентиран в закона
специален ред, поради което не следва да се обсъждат по същество.
Цитираната
в писменото становище на процесуалния представител на жалбоподателя съдебна
практика е изолирана и не може да бъде споделена. Приложеното в нея тълкуване
на нормата на чл. 16б от ППЗСП е
формалистично и не е съобразено с целта на закона, в случая - с целта, поради
която нормата е създадена.
Оспорената
заповед е законосъобразна и като такава следва да бъде оставена в сила, а
жалбата - отхвърлена.
Мотивиран
от това и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.И.П., ЕГН ********** ***, против заповед № ЗСП/Д-А-А/252 от
07.04.2021г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Айтос,
потвърдена с решение № 84, изх. № 02-РД06-0084 от 29.04.2021г. на директора на
Регионална дирекция за социално подпомагане - Бургас, с която му е отказано
отпускане на месечна социална помощ по реда на чл. 16б
от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане.
Решението
не подлежи на обжалване.
Съдия: