Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
115/23.1.2020г. Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд четвърти състав
На
петнадесети януари Година две
хиляди и двадесета
В
публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АТАНАС ШКОДРОВ
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 5095 по описа за две хиляди и деветнадесета година.
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №268 от 30.07.2018г. на Зам. Кмет на Община - Варна, с което на Д.А.А., ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 50.00лева на основание чл.178е от ЗДвП.
ОСЪЖДА
Община Варна, на осн. чл.143 ал.1 от АПК да заплати
на Д.А.А., ЕГН ********** направените по делото
разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 300 / триста / лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба, предявена от Д.А.А., ЕГН **********, против Наказателно постановление №268 от 30.07.2018г. на Зам. Кмет на Община - Варна, с което на Д.А.А., ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 50.00лева на основание чл.178е от ЗДвП.
В жалбата си въззивникът оспорва НП, като твърди, че то е незаконосъобразно, както и че са допуснати съществени процесуални нарушения на материалния и процесуалния закон и иска отмяната на НП.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана по същество.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява лично, представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на НП.Претендира и направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована за дата на съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди обжалваното Наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 28.06.2018г. е съставен АУАН на въззивника А., за това, че на 07.05.2018г. в гр. Варна около 17:20ч, като водач на лек автомобил „Шкода” с рег. № В 4997 ВК на ул.”Илинден” срещу №2 вх.“В“ е паркирал управлявания от него автомобил в градина.
Нарушението е квалифицирано по чл.15 ал.7 от ЗДвП. АУАН е надлежно връчен, като по него не е направено възражение.
В последствие е издадено атакуваното НП, като АНО е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка, а също така и правната квалификация на нарушението. На нарушението е дадена правна квалификация по чл.15 ал.7 от ЗДвП и е ангажирана отговорността на въззивника, като му е наложена глоба в размер на 50 лева на основание чл.178е от ЗДвП.
В с.з. са допуснати и разпитани като свидетели Г., С., З. и К., като и св.Г. е актосъставител, който не е възприел нарушението лично, св.С. установява, че лично тя е паркирала процесния автомобил и същия не се е намирал в зелена площ а на обособен от години паркинг. Св. К., който лично е възприел нарушението твърди в своите показания, че автомобила на въззивника е бил паркиран върху зелени площи, които са били обозначени според него като такива, но към момента на проверката мястото , където са били паркирани автомобилите е представлявало пръст, примекена с чакъл и трева. Не е било поддържана тревна площ.
По делото са приобщени справки от Община Варна, относно територията, визирана в процесният АУАН №6832/28.06.2018 г. на група „Общинска полиция“ при ОД на МВР – Варна против Д.А.А. и в последствие издаденото НП №268/30.07.2018 г., а именно гр. Варна, ул. „Илинден“ №2, срещу вход В, съобразно общия устройствен план на гр. Варна, с какво конкретно предназначение е описана тази територия и включена ли е същата в територията, отредена за паркове и градини.
Видно от същите, теренът срещу сградата с административен адрес гр. Варна, ул. „Илинден“ №2,както и самата сграда, попадат в устройствена зона „ЖС- жилищна устройствена зона с преобладаващо средно застрояване“. Отреждането на посочената зона е с преобладаващо жилищно застрояване с височина до 15 метра и минимална озеленена площ 40 процента, от която едро размерна растителност 1/3. Територията не е определена за паркове, градини или зелени площи.
При липсата на приложени фото снимки, от които съдът да може да придобие нагледни лични впечатления, както и предвид липсата на писмени доказателства – справки от Община Варна, които да сочат, че мястото е било определено като парк, градина или детска площадка, следва да приеме за установена фактическата обстановка такава, каквато е описана от свидетелите.
Съдът счита, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на въззивника А. е проведено неправилно и незаконосъобразно, като е допуснато процесуално нарушение при изписване на приетата за установена фактическа обстановка.
В хода на проведеното с.з. се установява, че неправилно е била установена фактическата обстановка. По делото липсват доказателства за това, че А. е нарушил правилата за паркиране и защо е прието, че именно въззивника е паркирал процесното МПС.
Липсата на описание на доказателствата доказващи нарушението представлява самостоятелно отменително основание. За съдът остава неясно на какъв принцип е преценено, че един автомобил е паркиран върху тревна или зелена площ, описана в НП като „градина“, след като сам проверяващия и разпитан като свидетел К. твърди, че мястото на паркирането не е било със засадена и поддържана тревна настилка, а е възможно да е имало някаква трева, ако не е било само утъпкана пръст.
По делото липсват каквито и да било доказателства, че именно въззивника А. е управлявал и паркирал процесния автомобил в деня на проверката, а наказанието предвидено за описаното нарушение е единствено и само за водача на автомобила, който го е допуснал. В тежест на АНО е да докаже, че именно въззивника А. е управлявал автомобила и го е паркирал на описаното по-горе място, а също и че мястото на което е паркиран автомобила е било забранено за това.
Съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
С
решението си съдът присъди направените по делото разноски от въззивника за
възнаграждение на адвокат в цялост, съобразно приложеното адвокатско
пълномощно, отчитайки разпоредбите на чл.6; чл.18 ал.1 ал. 2 и ал.3
НМРАВ №1 ОТ 09.07.2004г.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: