Решение по дело №4103/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 89
Дата: 12 февруари 2021 г.
Съдия: Елена Тахчиева
Дело: 20201000504103
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 15 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. София , 09.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на девети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева

Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно частно гражданско
дело № 20201000504103 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 463, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба на длъжниците Г. И. О. и Р. А. О., чрез пълномощник адв. Е.Я.
против решение от 07.02.2020г. по описа на Окръжен съд Благоевград в частта, в която на
основание чл. 278, ал. 2 от ГПК, е извършил разпределение на сумата от 24 101 лева,
постъпила от продажба на публична продан на недвижим имот, представляващ
самостоятелн обект с идентификатор 2676.501.1957.5.9, ведно със самостоятелен обект с
идентификатор 02676.501.1957.5.5 по КК на град Банско, както следва:
по чл. 136, ал.1, т.1 сумата от 7727,18лв, включваща 71140,11лв- авансово платени разноски
по изпълнителното дело плюкс 587,,07лв такса по чл.26 ТТРЗЧСК;
по чл.136, АЛ.1, Т.2 ЗЗД –вземания на длъжника за данъци върху имота в полза на Община
Банско за сумата от 1622,07лв.
по чл. 136, ал.1, т.3 ЗЗД – вемания на обезпечениия кредитор с ипотека върху имота ОББ
АД, съобразно изпълнителен лист за сумата от 14 751, 75лв, от които адв. хонорар
3005,92лв, 4109,87лв държавна такса, наказателна лихва в размер на 1952,07лв и договорна
лихва в размер на 5683,89лв.
Поддържат се оплаквания против изводите на съда, че неправилно по чл.136, ал.1 т.1 ЗЗД е
включена сума от 7727,18лв предвид изводите на експертизата, че взискателят не е платил
1
всички такси към ЧСИ авансово преди извършване на съответното изпълнително действия.
Изтъква се, че действително чл.79, ал.2 ГПК допуска, ако са останали невнесени от
взискателя такси те да се съберат от длъжника, но това не ги превръща в привилегировани
вземания по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД и в този смисъл неправилно е разпредена сума от
1702,85лв. . На следващо място се поддържа, че неправилно е прието, че изброените по пера
от вещото лице разноски отговарят на изискванията на чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД, тъй като в сумата
от 7 140,11лв е налице неяснота които точно разноски на взискателя влизат в нея и тази
неяснота не се замества от разясненията на експертизата. Иска се отмяна на обжалваното
решение и вместо това постановяване на ново по същество, с което се извърши ново
разпределение на сумата от 24 101,00лв, постъпила от проданта на недвижим имот в
гр.Банско
В срок не е подаден отговор от насрещните страни в изп. производство.
САС в настоящия си състав при служебна проверка констатира, че жалбата е допустима като
подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството пред Благоевградски окръжен съд е било образувано по жалба на
длъжниците Г. И. О. и Р. А. О. от гр.Банско против разпределение на суми от 03.12.2018г по
изп. дело № 270/2011г по описа на ЧСИ В. Т., с район на действие ОС Благоевград. В
жалбата се твърди незаконосъобразност на извършеното разпределение с оплаквания за 1.
неправилно разпределяне на сума по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД в размер на 1008,20лв, тъй като
ЧСИ не се съобразил с предходно решение на ОС Благоевград относно авансово платени
суми; 2.не било посочено от какво се формира сумата 7140,11лв разноски на взискателя, и че
3./ неправилно в дължимите данъци към Община Банско са включени данъци, тъй като
имотът бил продаден през 2017г.
От фактическа страна се установява, че изпълняемото право на взискателя ОББ АД против
длъжниците – жалбоподатели е в размер на 168 208,14лв- главница, договорна лихва в
размер на 35 333,06лв, 19952,07лв – наказателна лихва, д.т. 4109,87лв и 3005,92лв адв.
хонорар, който дълг е бил обезпечен с договорна ипотека в полза на кредитора. С влязло в
сила постановление от 20.03.2018г. имотът е възложен на трето лице въз основа на
проведена публична продан за цена от 24 101лв.
Пред първата инстанция е изслушана основна и допълнителна счетоводни експертизи,
които съвсем ясно и детайлно са посочили по пера разноските на взискателя и основанието
на което се дължат. Въз основа на неоспореното заключение на експертизата
първоинстанционният съд правилно е приел, че в разпределението по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД
следва да се включат всички сторени разноски по изпълнението във връзка с конкретния
изпълнителен способ, за който са постъпили – 7 727,18лв- включващи 7140,11лв авансови
разноски и 587,07лв такса по чл.26 ТТРЗЧСК.
Във връзка с този спорен въпрос повдигнат с жалбата следва да се посочи следното:
2
Разноските по чл. 136, ал.1 от ЗЗД са специална привилегия за тези разноски по
подготовката и осъществяването на изпълнението върху определена вещ или парично
вземане, т.е. на отделен изпълнителен способ. /в този смисъл т.6 от ТР № 2/2015г. на ОСГТК
на ВКС/. Първоначален взискател в случая е ОББ АД, а жалбоподателите се явяват
длъжници по изпълнението. Затова в конкретния случай са направени разноски в размер на
7140,11лв, платени от взискателя, които са свързани с подготовката на изпълнението и
осъществяване на изпълнението върху процесния недвижим имот, като не са използвани
други изпълнителни способи спрямо длъжника. Затова всички разноски, направени във
връзка с процесния имот, от които се ползват и останалите взискатели, се явяват
привилегировани по смисъла на чл.136 ЗЗД. Правилно е включена в реда на вземанията по
чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД дължимата на ЧСИ пропорционална такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ в
размер на 587,07лв съразмерна на събраната част от дълга. В разпределението се включват
тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му - на първоначалния
взискател, на присъединените по право или по искане взискатели, както и разноските по
изпълнението, които не са предварително внесени от взискател и които съдебният
изпълнител има право служебно да събере от длъжника съобразно чл.79, ал.2 ГПК.
Неоснователни са доводите, че разноските за действия по изпълнението върху процесния
имот, които не са платени авансово не следва да се отнасят към разноските на взискателя,
ползващи се по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД с предпочтително удовлетворяване. Независимо, че
разноските за част от изпълнителните действия в рамките на същия изпълнителен способ не
са внесени авансово, няма спор, че реално са сторени от взискателя и документално са
удостоверени към момента на изготвяне на разпределението, поради това няма основание за
тях да се отрече привилегията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД (Решение № 394 от 21.04.2009 г. по гр.
д. № 110/2008 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС). Нормата на чл. 136, ал. 1 от ЗЗД определя ред на
привилегиите, когато се извършва разпределение /при липса на достатъчно средства за
удовлетворяване на всички кредитори и вземания/. Привилегията създава право определени
вземания да бъдат погасени преди други. Следователно съдържанието на всяка разпоредба,
която регламентира привилегия, следва да се тълкува изключително буквално. В чл.136,
ал.1, т. 1 от ЗЗД е записано: вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното
изпълнение без да е уточнено кой е титуляр на вземането. При това положение, настоящата
инстанция приема, че привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД касае преките разноски по
обезпечаването и дължащите се разноски по принудителното изпълнение, без оглед на това
дали са авансово платени или не.
В конкретния случай първоинстанционният съд е включил в разпределението по тази точка
само такива вземания и следователно оплакванията против решението в посочената част са
неоснователни. На следващо място безспорно вземанията за данъци върху имота /за
посочения период от три месеца преди влизане в сила на постановлението за възлагане/ се
ползват с привилегия от втори ред по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД за сумата от 1622,07лв, и че
обезпеченият с ипотека кредитор ОББ АД се ползва с привилегия по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД за
посочените по изпълнителния лист суми по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД.
3
С оглед на изложеното, при съвпадане изводите на настоящата съдебна инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. По отношение
на оплакването за разноските, настоящият състав е приел, че то има характер на молба по
чл.248 ГПК и върнал делото за произнасяне на първата инстанция, чийто акт е стабилизиран
поради липсата на жалба. При този изход на спора разноски на жалбоподателите не се
следват.
Водим от изложеното, САС, ГО, 14 състав
РЕШИ:
Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 577/07.02.2020г. по описа на Благоевградски окръжен съд, с
което на основание чл. 278, ал. 2 от ГПК, е извършил разпределение на сумата от 24 101
лева, постъпила от продажба на публична продан на недвижим имот, представляващ
самостоятелн обект с идентификатор 2676.501.1957.5.9, ведно със самостоятелен обект с
идентификатор 02676.501.1957.5.5 по КК на град Банско по изп. дело № 270/2011г по описа
на ЧСИ В. Т., както следва: по чл. 136, ал.1, т.1 сумата от 7727,18лв, включваща 71140,11лв-
авансово платени разноски по изпълнителното дело плюс 587,07лв такса по чл.26
ТТРЗЧСК;по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД –вземания на длъжника за данъци върху имота в полза на
Община Банско за сумата от 1622,07лв; по чл. 136, ал.1, т.3 ЗЗД – вземания на обезпечениия
кредитор с ипотека върху имота ОББ АД, съобразно изпълнителен лист за сумата от 14 751,
75лв, от които адв. хонорар 3005,92лв, 4109,87лв държавна такса, наказателна лихва в
размер на 1952,07лв и договорна лихва в размер на 5683,89лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5