Решение по дело №502/2018 на Районен съд - Бяла Слатина

Номер на акта: 100
Дата: 2 ноември 2018 г. (в сила от 27 ноември 2018 г.)
Съдия: Силвия Андреева Житарска
Дело: 20181410200502
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Б.С. 02.11.2018г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Белослатински Районен съд, I наказателен състав в публичното си заседание на 03 октомври Две хиляди и осемнадесета година в състав :

                        ПРЕДЕСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА

 

при секретаря Ивелина Витанова, като разгледа докладваното от съдия Житарска НАХ дело № 502 по описа на 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Т.Г.П. ***, ЕГН ********** е обжалвал НП № 18-0248-00380/02.05.2018г. на Началника на РУ Б.С. към ОД на МВР гр.В., с което за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание, на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП глоба в размер на 50.00 лева.

В жалбата си жалбодателя излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като твърди, че констатираното нарушение не е извършено.

Ответника по жалбата, редовно призован не се явява, не е изпратил представител и не е взел становище по нея.

Разпитаха се  актосъставителя и свидетелите при съставяне на акта.

 По делото са представени акт за констатирано нарушение № 354/03.04.2018г.,  НП № 18-0248-00380/02.05.2018г., Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на МВР, 3 броя сведения, възражение, докладна записка, писмо № **********/14.05.2018г.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от жалбодателя претенции, приема  за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима,  като отговаряща на изискуемите реквизити по чл.59 – 60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

От анализа на събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 03.04.2018г. свидетелите Л.К., П.И. и Л.Д. били на работа в участък с.Б., като със служебния автомобил се намирали на центъра на с.Б., в близост до моста срещу Тото пункт. Там извършвали контрол на пътя. Към тях се задал лек автомобил „Опел Корса”, като и тримата свидетели забелязали, че водачът на МПС-то е без поставен колан, с оглед на което свидетелят Д. спрял водача на автомобила със стоп палка по образец. Извършила се проверка на документите на шофьора и на автомобила, като не били открити други нарушения. На Т.П. му било съобщено, че е спрян за проверка, тъй като по време на движение полицаите са установили и забелязали, че същият управлявал автомобила без да е поставил предпазен колан. За това нарушение свидетелят Л.К. му е съставил АУАН № 354/03.04.2018г., който акт бил подписан от нарушителя, който собственоръчно е вписал, че ще напише допълнително възражение към него. Тъй като екземпляра, който е връчен на жалбоподателя, бил нечетлив, същият подал молба в РУ – Б.С., като изискал ясно и четливо копие на акта, с оглед упражняване правото си на възражения по него. След като получил копието П. внесъл на 11.06.2018г. възражение по акта, като възразил по някои посочени данни в него. След като разгледал преписката и е изследвал спорните въпроси, административнонаказващя орган е оставил без уважение възражението на П. и съответно е издал обжалваното наказателно постановление, с което за посоченото в акта нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП му е наложил на основание чл.183, ал.4, т.7, предл. 1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 50.00 лева.  

Тази фактическа обстановка се установява от акта за нарушение, Наказателното постановление, приложените към делото писмени доказателства, показанията на актосъставителя и свидетелите.

При служебна проверка на АУАН и обжалваното НП се установява, че и двата акта са съставени от компетентни лица, в рамките на техните правомощия, съгласно Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на вътрешните работи, приета като доказателство по делото. Акта за установяване на административното нарушение е издаден съгласно установената в ЗАНН процедура.

Фактическите констатации, както в акта за констатирано нарушение, така и в атакуваното наказателно постановление се потвърдиха от разпитаните в с.з. актосъставител и свидетели при установяване на нарушението и съставяне на акта, като съдът приема техните показания за достоверни, тъй като те са логични, последователни и безпротиворечиви.

Жалбоподателя в  жалбата и в с.з. оспорва съставеният акт и издаденото въз основа на него наказателно постановления. Твърди се от него, че акта е издаден в нарушенише на процесуалните правила, тъй като в него не се сочи местоработата на нарушителя, записано е различна от притежаваната от жалбоподателя категория за управление на МПС, както и че му е било връчен АУАН крайно нечетлив. С оглед последното, П. е поискал с молба от РУ на МВР да му бъде връчен четлив АУАН, който му е изпратен и получен от него на посочения в първото възражение адрес. След получаване на четлив препис от акта, Т.П. е подал възражение срещу АУАН до Началника на РУ Б.С., който е извършил разследване по случая, видно от дадените 3 броя сведения от полицейските служители извършили проверката и докладна записка. От проверката във връзка с подаденото възражение не са установени нарушения от страна на полицейските служители, а грешно записаната категория за управление на МПС от нарушителя, административно наказаващия орган е отстранил с издаване на наказателното постановление, съгласно чл.53, ал.2 ЗАНН, според която разпоредба наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, какъвто е настоящия случай.

По отношение на твърдението, че след внасяне на възражението в РУ Б.С., П. не бил получил отговор, съдът намира, че в случая такъв не е необходим, тъй като издавайки наказателното постановление, същото се явява отговор на възражението. За сведение, по административно-наказателната преписка има писмо с изх. № 248000-3946/14.05.2018г. на Началника на РУ Б.С. до Т.П., с което му отговарят на възражението подадено от него, но липсват данни от кого и кога е получено, поради което съдът не може на приеме, че същото е изпратено на адресата.

С оглед горното съдът намира, че на инкриминираната дата и място има извършено нарушение и то е извършено от жалбодателя виновно. Безспорно се доказа, че жалбодателя е нарушил посочената в АУАН и НП разпоредба по ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно административнонаказващия орган му е наложил съответното наказание.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът

 

Р   Е   Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 18-0248-000380/02.05.2018г. на Началника на РУ Б.С. към ОД на МВР гр.В., с което на Т.Г.П. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание, на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП глоба в размер на 50.00 лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред  ВрАС. 

 

                               

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: