№ 1195
гр. Варна, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Деница Славова
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 20253100501808 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от ТП на НОИ -
Варна, чрез ст. юрк. К., срещу Решение №1949/29.05.2025 г., постановено по
гр. д. №12867/2024 г. по описа на РС – Варна, в частта, с която е уважен иск с
правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, като е прието за установено в
отношенията между С. Г. П., „**“ ЕООД и ТП на НОИ – Варна, че С. Г. П. е
работила по трудов договор и е придобила трудов стаж като „**“ в периода от
15.08.1989 г. до 28.03.1990 г. в поделение „**“ към ДФ „**“, чийто
правоприемник на активите е „**“ ЕООД.
Във въззивната жалба са изложени съображения за недопустимост на
решението в обжалваната част. Жалбоподателят сочи, че разпитаният свидетел
е работил при процесната структура през периода от 15.08.1989 г. до
28.03.1990 г. По изложените съображения отправя искане за обезсилване на
първоинстанционното решение в обжалваната част, евентуално – за отмяната
й. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия С. Г. П.,
чрез адв. Д., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Навежда доводи,
с които обосновава правилност и законосъобразност на решението в
обжалваната му част. Отправя искане за потвърждаването й. Не претендира
разноски.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред РС – Варна е образувано въз основа на искова
молба, подадена от С. Г. П., ЕГН **********, с която е предявен иск срещу
1
„**“ ЕООД, ЕИК **, и ТП на НОИ – Варна с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3
ЗУТОССР за приемане за установено в отношенията между страните, че С. Г.
П. е работила по трудов договор и е придобила трудов стаж като „**“ в
периода от 15.08.1989 г. до 05.12.1991 г. в поделение „**“ към ДФ „**“, чийто
правоприемник на активите е „**“ ЕООД.
В исковата молба ищецът С. Г. П. излага, чрез адв. Ч., че в периода от
15.08.1989 г. до 05.12.1991 г. работила като „**“ в поделение „**“ към ДФ „**“
в гр. В., обект „**“. Сочи, че в трудовата й книжка бил вписан трудов стаж за
горепосочения период и длъжност и била направена рекапитулация на
придобития трудов стаж, но била допусната грешка при изчисляването му и
изписването му словом и цифром. Разплащателните ведомости за заплати от
1960 г. до 2000 г. на ГТГ „***“ с правоприемници СДТ „**“, КТУ „**“ –
поделение „**“, ДФ „**“ и „**“ ЕООД, липсвали поради кражба в периода от
08.08.2003 г. до 13.08.2003 г. „**“ ЕООД като правоприемник на поделение
„**“ не предал документите, удостоверяващи трудов и осигурителен стаж и
доход в архива на ТП на НОИ – Варна. Поддържа, че полагала труд при
осемчасов работен ден, с ежемесечно заплащане на трудовото възнаграждение
при основна заплата в размер на 195 лв. Работила заедно с Т. Д. С., заемаща
длъжност „сервитьор“. Директор на предприятието бил С. И. В..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „**“ ЕООД, с
който признава предявения иск за основателен.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника ТП на НОИ –
Варна, чрез ст. юрк. К., с който оспорва предявения иск като недопустим,
евентуално - неоснователен. Исковата претенция била изцяло недопустима,
защото не било представено удостоверение по чл. 5, ал. 1 или ал. 2 ЗУТОССР.
От издаденото на 08.10.2024 г. от ТП - Варна на НОИ удостоверение било
видно единствено, че в осигурителния архив на НОИ липсвали писмени
данни, но не и че ведомостите за заплати и другите трудово - правни
документи били изгубени или унищожени, респ., че след предаване или
изземване в наличните такива липсват данни за трудовия стаж на лицето за
претендирания период. Изтъква, че представеното уведомително писмо до
управителя на „**“ ЕООД не било изготвено, респ. издадено, от сочения в
исковата молба работодател, при когото се претендирало, че е полаган труд.
От писмото не се установявало, че ведомостите за заплати и другите трудово-
правни документи са изгубени или унищожени. В условията на евентуалност,
счита искът за неоснователен. От приложените към исковата молба
доказателства не можел да бъде установен факта на полаган от ищеца труд при
сочения работодател.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки
становището на страните, в предметните предели на жалбата, съдът
приема за установено следното от фактическа страна и въз основа на
приетата за установена фактическа обстановка формира следните
правни изводи:
Въззивната инстанция счита, че фактическата обстановка по делото е
установена надлежно от първата инстанция и не намира основание да
преповтаря същата, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е
неправилно установена и в настоящата инстанция не са събирани нови
доказателства, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към частта
от мотивите досежно фактическата обстановка.
2
Предявеният установителен иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР.
От правоприемника на работодателя е издадено изискуемото от закона
удостоверение по чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР, доколкото дружеството е в обективна
невъзможност да представи разплащателните ведомости на поделение „**“
към ДФ „**“ поради кражба, извършена в периода от 08.08.2003 г. до
13.08.2003 г., а с исковата молба е представено удостоверение, издадено от ТП
на НОИ - Варна, в качеството му на орган, който приема, съхранява и издава
осигурителни документи за осигурителен стаж и доход на осигурители с
прекратена дейност без правоприемник във връзка с чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР,
видно от което в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за
положен от ищеца трудов стаж през процесния период при работодател
поделение „**“ към ДФ „**“, поради което за ищеца е налице правен интерес
от търсената защита и искът е допустим.
За установяване на наведените в исковата молба твърдения, че за
процесния период ищецът е полагал труд в поделение „**“ към ДФ „**“ на
длъжност „**“ в периода от 15.08.1989 г. до 05.12.1991 г., са ангажирани
писмени доказателства - копие на трудова книжка, в която е налице
отбелязване, че ищецът е работил и има трудов стаж в поделение „**“ към ДФ
„**“ в периода от 15.08.1989 г. до 05.12.1991 г.
Съгласно чл. 347 КТ трудовата книжка е официален удостоверителен
документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на
работника или служителя. В този случай и според чл. 179 ГПК, отразените в
трудовата книжка данни за трудовия стаж на въззиваемия притежават
обвързваща материална доказателствена сила и съдът следва да зачете
отразените в нея данни, доколкото материалната й доказателствена сила не е
опровергана по делото. Тя съдържа всички изискуеми реквизити, като в
рекапитулацията на трудовия стаж в предприятието за посочения по-горе
период са вписани "две години, два месеца и двадесет дни", докато цифром е
поправено на „две години, три месеца и двадесет дни“. Така вписаният трудов
стаж е надлежно удостоверен с подписите на главния счетоводител и на
директора на „**“ ЕООД. Ненадлежното оформяне на трудовата книжка се
състои единствено в допусната техническа грешка при изчислението на
трудовия стаж и изписването му с цифри.
От приобщената по делото историческа справка се установява, както кой
е работодателят на въззивника - поделение „**“ към ДФ „**“, понастоящем -
„**“ ЕООД, така и че не е налице противоречие между посочения в трудовата
книжка работодател и положените в нея печати на работодателя, с които се
удостоверява началото на трудовото правоотношение на 15.08.1989 г. и
прекратяването му на 05.12.1991 г.
Трудовата книжка е приета като доказателство по делото, не е оспорена
по надлежния ред, поради което следва да се приеме, че възвиваемият е
полагал труд по трудов договор с поделение „**“ към ДФ „**“ за периода от
15.08.1989 г. до 05.12.1991 г., т. е. тя е официален свидетелстващ документ,
който установява трудовото правоотношение и неговата продължителност.
Неблагоприятни последици от пропуските при оформяне на трудовата
книжка, което изцяло е вменено в задължение на работодателя, не могат да се
носят от служителя.
Налице е и декларация от въззивамия, която се явява допустимо
3
доказателствено средство по смисъла на чл. 8 ЗУТОССР, е положил труд в
поделение „**“ към ДФ „**“ на длъжност „**“ в периода от 15.08.1989 г. до
05.12.1991 г.
Що се отнася до събраните гласни доказателства посредством разпита на
един свидетел, допустимостта на свидетелските показания произтича както от
обстоятелството, че трудовата книжка на въззиваемия представлява писмено
доказателство по смисъла на чл. 6, ал. 2 ЗУТОССР, удостоверява наличие на
трудово правоотношение и представлява "начало на писмено доказателство"
по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР, така и от представеното по делото копие
от трудовата книжка на свидетеля, което удовлетворява изискванията на чл. 6,
ал. 4 ЗУТОССР, тъй като е издадена от работодателя, при който се сочи да е
положен стажа и то по време на част от същия. Без значение е дали
показанията на свидетеля касаят целия процесен период, тъй като е
достатъчно свидетелят да е възприел пряко, че въззиваемият е полагал труд
при сочения работодател, а изложените във въззивната жалба доводи в
обратен смисъл са неоснователни.
От свидетелските показания се установява, че ищецът е бил назначен на
осемчасов работен ден. Получавал е месечно трудово възнаграждение и е
имал право на платен годишен отпуск.
От събраната доказателствена съвкупност по делото се достига до
еднозначния и безпротиворечив извод, че в процесния период въззиваемият е
полагал труд в поделение „**“ към ДФ „**“, като ** на пълен работен ден.
Правоотношение на ищеца с поделение „**“ към ДФ „**“ се характеризира с
всички елементи на трудово правоотношение (заеманата от ищеца длъжност и
място на работа, продължителността на работния ден и начинът на заплащане
на труда). Така установените релевантни по делото факти налагат извод, че
положеният от въззиваемия труд при поделение „**“ към ДФ „**“ в периода от
15.08.1989 г. до 05.12.1991 г. се признава за трудов стаж и стаж при
пенсиониране.
С оглед гореизложеното искът с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3
ЗУТОССР е основателен и следва да бъде уважен.
Поради съвпадане решаващите изводи на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, приложим според ТР
№2/06.06.2016 г. по т. д. №2/2015 г. на ОСГК на ВКС в конкретния случай, на
въззиваемия се дължат сторените от него съдебно-деловодни разноски.
Същият не претендира такива, не представя списък по чл. 80 ГПК за
направени разноски, както и доказателства за извършването им, поради което
разноски не следва да му се присъждат.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1949/29.05.2025 г., постановено по гр. д.
№12867/2024 г. по описа на РС – Варна, в частта, с която е уважен иск с
правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, като е прието за установено в
отношенията между С. Г. П., „**“ ЕООД и ТП на НОИ – Варна, че С. Г. П. е
работила по трудов договор и е придобила трудов стаж като „**“ в периода от
15.08.1989 г. до 28.03.1990 г. в поделение „**“ към ДФ „**“, чийто
4
правоприемник на активите е „**“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т.
3ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5