Определение по дело №4834/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13734
Дата: 28 март 2024 г. (в сила от 28 март 2024 г.)
Съдия: Нора Владимирова Маринова
Дело: 20231110104834
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13734
гр. София, 28.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110104834 по описа за 2023 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Съдът констатира, че исковата молба е нередовна в частта по иска за заплащане на
обезщетение за забава върху главницата, поради което на ищеца следва да се дадат указания
за отстраняване на констатираната нередовност.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими и следва да се приемат.
Следва да се допусне събиране на гласни доказателствени средства по искането на
ищеца чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на
посочените в исковата молба обстоятелства, както и двама свидетели на ответника при
режим на довеждане за установяване на твърденията му за забавено и некачествено
изпълнение на уговорените СМР, съответно поведението на управителя на ищцовото
дружество при съставянето и подписването на Акт обр. .г. По искането на ответника за
допускане до разпит на още двама свидетели за същите факти съдът ще се произнесе след
изслушване на допуснатите.
За процесуална икономия, въпреки констатираната нередовност, делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно основание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:


УКАЗВА на ищеца „Л. в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба, с
1
препис за връчване на ответника, да посочи обстоятелствата, при които твърди, че
ответникът е изпаднал в забава, респективно защо е посочил датата – 20.08.2021г. като
начален момент на забавата, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на
указанията в дадения срок, ще върне исковата молба в частта по отношение на това вземане.

ПРИЕМА представените с исковата молба, с молба с вх. № 176194 от 16.06.2023г. на
ищеца и отговора на исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства по искането на страните
чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане от ищеца за установяване на
посочените в исковата молба обстоятелства, както и двама свидетели при режим на
довеждане от ответника за установяване на твърденията му за забавено и некачествено
изпълнение на уговорените СМР, съответно поведението на управителя на ищцовото
дружество при съставянето и подписването на Акт обр. .г.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за допускане на още двама
свидетели за същите факти след изслушване на допуснатите му свидетели, в случай че са
налице предпоставките на чл. 159, ал. 2, изр. 2 ГПК.
УКАЗВА на страните, че следва да водят допуснатите им свидетели в насроченото
съдебно заседание, като при липса на уважителни причини за неявяването им в него, съдът
ще отмени определението, с което е допуснал събирането на това доказателство.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.05.2024г. от
11.00 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от
писмения отговор на ответника и приложените към него доказателства, а на ответника – и
препис от молбата на ищеца от 16.06.2023г. с приложеното към нея доказателство.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 18461,10 лв. с ДДС,
представляваща неплатена част от възнаграждение по договор за изработка от 23.02.2021г. с
предмет: „Ремонт на санитарни възли (бани) във ВПД – гр. С.“, и с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2712,75 лв., представляваща обезщетение за забава
плащането на главницата за периода от 20.08.2021г. до 26.01.2023г. Претендира се и законна
лихва от подаване на исковата молба – 27.01.2023г. до окончателното изплащане на
вземането за главница и разноски за производството.
Ищецът „Л. твърди, че сключил с ответника ИА „В.“ договор за „Ремонт на
санитарни възли (бани) във ВПД – гр. С.“ съгласно техническа спецификация и техническо
предложение за изпълнение. Изпълнението на възложените СМР започнало на 15.03.2021г.
съгласно акт Обр. 2 от същата дата. Още на следващия ден – 16.03.2021г. управителят на
ищцовото дружество-изпълнител установил, че в заявените от възложителя по вид и
количества строителни дейности и материали, съгласно изготвеното към договора КСС, не
2
са включени всички дейности и материали, които са нужни за ремонта на баните. Това
наложило да се уведоми възложителят и да се изчака одобрението му, като в подобна
ситуация изпълнителят изпадал неколкократно по време на изпълнение на договора. Едва на
27.04.2021г. страните уговорили изпълнение на всички допълнителни СМР по 48 позиции,
освен първоначално обособените 45 позиции, като всичко това обусловило неколкократни
спирания и удължавания на срока за извършване на СМР – до 05.07.2021г., когато обектът
бил предаден с акт обр. 15. Общата стойност на работата по договора, включваща
първоначално определените СМР и допълнителните такива, била до 176430,79 лв. с ДДС,
като след актуването на 05.07.2021г. – била определена окончателно на сумата от 176016,39
лв. с ДДС. Ищецът твърди, че от посочената сума ответникът отказал да му заплати част от
възнаграждението в размер на 18461,10 лв. с ДДС, като заявил, че изпълнителят-ищец му
дължи сумата от 14050,33 лв. – неустойка за забавено изпълнение с 38 дни съгласно чл. 34,
ал. 1 от договора и сумата от 4410,77 лв. – неустойка за некачествено изпълнение – 3 %
съгласно чл. 34, ал. 2 от договора. Ищецът счита, че отказът за заплащане на тези суми е
неоснователен, тъй като не е налице забава в изпълнението на уговорените СМР. Твърди, че
съгласно чл. 11, т. 1 от договора срокът за изпълнение на СМР е 40 работни дни, считано от
датата на заверяване на заповедната книга на обекта. Строителната площадка била открита
на 15.03.2021г. и официално спирана да пъти за общо 7 дни, за което бил подписан акт обр.
10. Отделно от това, възложителят бил удължил срока до 05.07.2021г. по силата на
двустранно подписани документи. Твърди, че тъй като неколкократно се наложило да се
извършват допълнителни/непредвидени ремонтни дейности, което изисквало предварително
одобрение и съгласие на възложителя, което било искано, но не било давано своевременно,
това довело до забавянето, което било предизвикано от поведение на възложителя. Позовава
се на кредиторова забава, която го освобождава от отговорност за забавено изпълнение.
Отделно от това твърди, че на 30.06.2021г. било подписано „Уверение за изпълнение до
05.07.2021г.“, с което страните установили този срок за изпълнение на всички първоначални
и допълнително възникнали дейности. Ищецът твърди, че е изпълнил възложеното точно и
в количествено и качествено отношение, а описаните в акт обр. 15 недостатъци –
непритегнати кранове на душ батерии, мивки, казанчета и др. подобни били довършителни
работи, които можело да бъдат приключени в рамките на последния ден, но представители
на изпълнителя не били допуснати до обекта след идването на комисията, която съставила
акт обр. 15. Ищецът твърди, че в нарушение на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от договора комисията не
му предоставила допълнителен срок за отстраняване на недостатъците, едва след изтичането
на който можело да се начислява предвидената в договор неустойка за некачествено
изпълнение. Посочва, че в акта е записано, че договорът се прекратява поради виновно
неизпълнение от страна на изпълнителя, но оспорва да е получавал изявление за разваляне
на договора, като такова не можело да произведе ефект към момента на съставяне на акт
обр. 15, още повече че в акта било констатирано, че строежът е извършен напълно съгласно
договора. Неизпълнените довършителни работи се явявали незначителна част от
уговорените, поради което неизпълнението им не можело да обоснове разваляне на
договора. Отделно от това се позовава на недобросъвестност на възложителя по смисъла на
3
чл. 12 и чл. 63 ЗЗД от момента на сключване до момента на приключване на изпълнение на
договора, израз на което било и съставянето на акт обр. 15 в отсъствие на представител на
изпълнителя, поради което управителят на ищеца отказал да го подпише поради вписването
в него на неверни констатации. Окончателният акт обр. 15 бил получен от ищеца на ел.
поща на 08.07.2021г., като в него били премахнати неизпълнените СМР, но неустойката за
некачествено изпълнение не била премахната. С оглед изложеното ищецът счита, че
ответникът му дължи неплатения остатък от дължимото възнаграждение за изпълнените
СМР в размер на 18461,10 лв. с ДДС, както и обезщетение за забава при плащането на
главницата в размер на 2712,75 лв. за периода от 20.08.2021г. до 26.01.2023г., които
претендира в настоящето производство, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 27.01.2023г. до окончателното изплащане на вземането и разноските за
производството.
Ответникът ИА „В.“ е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че страните са сключили договор за
изработка от 23.02.2021г. с твърдяното съдържание, но твърди, че ищецът като изпълнител е
допуснал неточно в срочно и качествено отношение изпълнение на уговорената работа.
Твърди, че е допусната забава от 38 дни от първоначално уговореното, продължено с дните
на спиране, за които има съставени документи между страните, като крайният срок с
отчитане на дните за спиране, бил 28.05.2021г. С оглед на изложеното на изпълнителя била
начислена неустойка за забава по реда на чл. 34, ал. 1 от договора в размер на 0,5 % на ден за
всеки ден забава върху сумата на неизпълнените дейности или общо в размер на 14050,33
лв. без ДДС. Оспорва да е бил в забава на кредитора поради несвоевременно заявяване на
одобрение на непредвидените СМР, които се наложило да бъдат извършени. Твърди, че за
одобрението на тези СМР се изисквало съгласно договора изпълнителят да представи
анализни цени, придружени с оферта за материалите, подлежащи на влагане, като
изпълнителят не представил такива анализни цени, задължително условие по чл., 5, ал. 5 от
договора. Признава, че на 27.04.2021г. е подписана заменителна таблица, с която са
одобрени нови СМР, но и след тази дата изпълнителят поискал одобряване на нови СМР,
продължаване на срока за изпълнение и допълнително авансово плащане, като с писмо от
05.05.2021г. ответникът му отговорил по всички точки и удължил срока за изпълнение до
28.05.2021г. Оспорва между страните да е постигано съгласие за удължаване на срока за
изпълнение след 28.05.2021г. и такова съгласие да е обективирано в документ, наименуван
„Уверение за изпълнение до 05.07.2021г.“. Оспорва и срока на договора да е бил удължаван
устно от зам.-изп. директор на ответника, което намира за несъобразено с договора, който не
предвижда устни разпореждания. Заявява, че договорът е прекратен на основание чл. 29, ал.
1, т. 1 от същия без предизвестие поради забавяне в изпълнението на договора с повече от 10
работни дни, като прекратяването фактически било настъпило на 14.06.2021г. Твърди, че на
27.05.2021г. със заповед № 1172 на изп. директор на ИАВКВПД била назначена комисия за
измерване и отчитане степента на завършеност на СМР по договора, в резултат на което бил
двустранно подписан Протокол № .г. относно степента на завършеност към тази дата, която
била 50,30 %. Поради това изпълнителят продължил работа и след тази дата. На 30.06.2021г.
4
със Заповед № . била определена комисия по приемането на СМР по договора, която е
съставила констативния акт обр. .г. Ответникът твърди, че неколкократно, в процеса на
изпълнение на договора, назначени от него комисии със заповед № 788/22.03.2021г. и със
заповед № 1172/27.05.2021г., са установили, че степента на завършеност на обекта не
отговаря на изискванията на възложителя. Това било и установеното от комисията, която
била назначена за финалното замерване на обекта, чиито констатации били отразени в
протокол акт обр. 15, като оспорва констатираните недостатъци да касаят дребни
довършителни работи. Счита, че след съставяне на акт обр. 15 не са били налице основания
за допускане на служители на ответника на обекта, поради което и същите не са били
допуснати на 06.07.2021г. В отговора на исковата молба са посочени подробно
констатираните забележки по отношение на качеството на изпълнението по вид и
помещение, за които се отнасят. Поради изложеното ответникът начислил на ищеца
неустойката, предвидена в чл. 34, ал. 2 от договора в размер на 3 % от цената на договора,
равняваща се на 4410,77 лв. Счита, че при констатираното неизпълнение в качествено
отношение не е бил длъжен да дава подходящ срок за отстраняване на недостатъците на
основание чл. 29, ал. 3 вр. ал. 2 от договора. Оспорва твърденията на ищеца за недопускане
на управителя на ищцовото дружество и неговия сътрудник при обследване на обекта от
специално назначената от ответника комисия и при съставянето на акт обр. 15, като твърди,
че същите са присъствали през цялото време на работата на комисията, като управителят на
ищеца е напуснал по своя воля обекта при финализирането на документите. Впоследствие се
е върнал в обекта, актът му е бил предявен, но управителят е изразил несъгласие с
констатациите в него и не го е подписал, поради което ответникът поддържа, че същият е
връчен при отказ и ответникът не е вписал конкретни възражения срещу него. Впоследствие
актът му бил изпратен и по пощата. На последно място, счита, че възникването на
необходимост от извършване на допълнителни работи, не води до промяна на общия срок на
договора и до неговото удължаване, което било изрично предвидено в нормата на чл. 11, ал.
5 от договора. Твърди и че във връзка с начислените неустойки по чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от
договора, е издадена от ответника фактура с № .г. , която заедно с предложение за уреждане
на финансовите взаимоотношение между страните е изпратена на ищеца, но в отговор
ищцовото дружество е оспорило начисляването на неустойките. Поради всичко изложено,
счита, че е изправна страна по договора и моли за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на разноски за производството.
По иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца по делото е да докаже, че между
страните е сключен договор за изработка с твърдяното съдържание, по силата на който е
извършил срочно и точно в количествено и качествено отношение възложените му СМР
съобразно уговореното, че срокът на договора е бил съответно удължен по съгласие на
страните до 05.07.2021г., че констатираните недостатъци при изготвяне на акт обр. 15 касаят
незначителни довършителни работи, както и твърденията си да се е наложило извършване
на допълнителни дейности, за което страните са постигнали съгласие, че е поискал от
възложителя одобрение и разрешение за извършване на допълнително наложилите се СМР,
5
на които не е поучавал своевременен отговор, че представителят му е бил помолен да
напусне обекта при съставяне на акт обр. 15, че общата стойност на възложената работа се е
равнявала на сумата от 176016,39 лв., че стойността на незаплатените СМР се равнява на
претендираната сума от 18461,10 лв. с ДДС, че е предал работата, съответно същата е била
приета от ответника без възражения.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг,
изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава,
Ответникът следва да докаже възраженията за конкретно твърдените съществени
недостатъци на изпълнената работа по отделните пунктове на договора, както и твърденията
си, че е развалил договора без предизвестие чрез отправяне на изявление до ищеца, което е
получено от него, респ. че има насрещни вземания за неустойки по чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от
договора на стойността на неплатената част от възнаграждението, а при установяване на
фактите в доказателствена тежест на ищеца – че е платил претендираните вземания.
ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че между страните е сключен договор за изработка
№ .г. с предмет „Ремонт на санитарни възли (бани) във ВПД – гр. С.“ на обща стойност от
176016,39 лв., с първоначален срок на изпълнение от 40 дни от заверяване на заповедната
книга на обекта, което е станало на 15.03.2021г. с откриването на строителната площадка на
същия, че срокът за изпълнение на работата е бил удължаван с подписване на протоколи
акт-обр. 10 два пъти за срок от общо 7 дни, че работата е предадена, съответно приета, за
което е съставен акт обр. 15 на 05.07.2021г., като възложителят е имал възражения по
изпълнението на работата, че ответникът е платил преди процеса по договора
възнаграждение в размер на 157555,29 лв.
УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства да е
развалил договора чрез отправяне на писмено изявление до ищеца, което е получено от
последния, както и да е платил претендираните вземания.
Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на
останалите обстоятелства, тежестта на доказването за които носят, като относно
доказателствената им стойност съдът дължи произнасяне само с решението.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 – координатор М. Н. или на електронна
поща: spogodbi@srs.justice.bg. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се
постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-
нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
6



Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7