РЕШЕНИЕ
№ 286
гр.
Пловдив, 10.02.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, ХХIV състав, в открито заседание на деветнадесети януари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при
секретаря Костадинка Рангелова и с участието на прокурора от ОП Пловдив Иляна Джубелиева, като разгледа
докладваното от съдия Методиева КАНД № 3099 по описа на съда за 2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател И.Г.Г., ЕГН **********,***, чрез адв. Надежда Попова, обжалва
Решение № 260316 от 02.10.2020 г., постановено по АНД № 3594/2020 г. по описа
на Районен съд Пловдив, XXII
наказателен състав, в частта му, с която
е потвърдено Наказателно постановление № 20-1030-003655/29.04.2020 г. на Началник група
към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.179 ал.6,
т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
С
касационната жалба се претендира отмяна на решението на районния съд в
потвърждаващата наказателното постановление част. Твърди се, че сочената значителна
неизправност на лекия автомобил не е била установена по надлежния ред, тъй като
не е било извършено замерване нивото на шума със съответния уред. Претендират
се разноските по делото. В съдебно
заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явил и не е изпратил
представител.
Ответникът
по жалбата – ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, редовно призован,
също не изпраща представител, но е депозирал, както писмен отговор по жалбата с
аргументи по същество, така и допълнително писмено становище с искане за
отхвърляне на жалбата и оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и
законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
както и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
другата страна.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура – Пловдив Джубелиева изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение по реда на чл.218 от АПК и във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира
следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението в обжалваната му част е неблагоприятно, поради
което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Районен
съд Пловдив с обжалваното си решение е потвърдил наказателното постановление в
частта му по т.1 от същото за наложената на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП
глоба от 200 лева и е отменил наказателното постановление в частта му по т.2 от
същото за наложената глоба от 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП. Със същото
решение в полза на жалбоподателя Г. са присъдени половината от претендираните
от него разноски за адвокатско възнаграждение от 150 лева.
За
да потвърди наказателното постановление в частта му относно наложената на
жалбоподателя глоба от 200 лева на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП,
районният съд е приел, че по несъмнен начин е доказано осъществяването на нарушението по чл.139,
ал.1, т.1 от ЗДвП, като е отхвърлил като несъстоятелно възражението на
жалбоподателя, че значителната неизправност не е била констатирана по надлежния
ред, тъй като не е било проверено наличието на шумозаглушително устройство,
нито неговата изправност, като в тази връзка изцяло се е позовал на
свидетелските показания на актосъставителя, обяснил, че е чул издаваният
значителен шум от автомобила на жалбоподателя, което е станало причина да му се
издаде акт за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Според
настоящия съдебен състав, така постановено решение в обжалваната му част е
неправилно.
С
обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН серия АA № 540073/21.04.2020
г., жалбоподателят Г. е санкциониран на основание чл.179, ал.6 т.2 от ЗДвП –
„Който управлява технически неизправно
пътно превозно средство, се наказва с глоба от
двеста лева – при констатирани значителни неизправности“, за нарушение
по чл.139, ал.1 т.1 от ЗДвП. В акта нарушението е описано текстово като
управление с неизправно шумозаглушително устройство, в наказателното
постановление също, като освен това е прибавено и обстоятелството, че
неизправността е значителна. Съгласно разпоредбата на чл.179, ал.6 от ЗДвП,
санкциите, предвидени за водач, който управлява технически неизправно пътно
превозно средство са диференцирани в три точки, в зависимост от естеството на
констатираните неизправности, като са предвидени различни по тежест
административни наказания за незначителни /т.1/, значителни /т.2/ или опасни
неизправности /т.3/ - понятия, дефинитивно определени в § 6, т.71, 72 и 73 от
ДР на ЗДвП.
За
точна класификация на всяка една неизправност ЗДвП с нормата на чл.101, ал.4
препраща към наредбата по чл.147, ал.1 от ЗДвП, а именно Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност
на пътните превозни средства. В разпоредбата на чл.37, ал.1-4 от процесната
Наредба, категоризираните незначителни, значителни и опасни неизправности са
дефинирани по-детайлно и с повече конкретика спрямо уредбата в §6, т.71, т.72 и
т.73 от ДР на ЗДвП. Видът на неизправностите се определя конкретно от
Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства, Приложение № 5 към чл.31, ал.1 от
Наредбата, съгласно която, неизправностите се оценяват от гледна точка на
рисковете, които крият за безопасността на движението по пътищата. В случая,
относимата т.8.1.1 от въпросната Методика, касаеща системата за намаляване на
шума, включва неизправности, отнасящи се както до нивото на шума, което
превишава допустимото, съгласно изискванията, така и до друг тип неизправности,
свързани със състоянието, захващането, монтажа на системата, липсата или
изменението на такава, както и наличието на сериозен риск от падане. В тази
насока и в методиката оценката на тези неизправности по системата за намаляване
на шума, би могла да е както като
значителни такива, така и като опасни неизправности с оглед на техния конкретен
вид. С оглед на тази оценка, както се каза, е съобразена и санкционната норма
на чл.179, ал.6 от ЗДвП, предвиждаща различни санкции според характера на
неизправността.
Според
настоящата съдебна инстанция, в конкретния случай районният съд не е съобразил
факта, че по начина, по който е описано нарушението по т.1 от акта и
наказателното постановление, на практика, както е прието и по отношение на
второто нарушение, за което съдът е отменил наказателното постановление, е
засегнато съществено правото на жалбоподателя да разбере в какво конкретно се
изразява вмененото му нарушение. Нито в акта, нито в наказателното
постановление е отразено в какво се изразява твърдяната неизправност на
шумозаглушителното устройство, а това са обстоятелства със съществено значение,
чието отразяване е изискуемо съгласно чл.42, т.4 от ЗАНН, съответно чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото от тях зависи как ще се квалифицира поведението на
водача. Впрочем, в съдебно заседание свидетелят сочи, че е съставил акт поради външно
възприетия от него силен шум от автомобила, но същевременно е заявил и че е
било налице съмнение, че някъде било имало пробойна по устройството. От разпита
му следователно и не е могло да се установи еднозначно каква е била точно по
вид неизправността на шумозаглушителната система на автомобила, за да се
определи и нейната сериозност и тежест. В тази насока от начина, по който е
описано и то твърде лаконично нарушението, без конкретика, включително и по
реда на чл.10, ал.1 от ППЗДвП относно съответната неизправност, поради която е
прието, че водачът управлява технически неизправно МПС, не може да се извърши
преценка дали въпросното нарушение е правилно съотнесено към конкретната
санкционна норма, доколкото, както се каза, според Наредбата неизправностите на
шумозаглушителна система биха могли да са различни по своя характер и според
това да се определят както значителни, така и като опасни. В случая, в крайна
сметка, не става ясно по какъв начин именно наказващият орган е достигнал до
извода, че неизправността е именно значителна, при условие и че подобно
установяване липсва в АУАН. Че неизправността е била значителна, не е било и
категорично установено в рамките на проведеното съдебно следствие от
първоинстанционния съд, поради което и нарушението по този пункт от
наказателното постановление е останало недоказано, още повече, че по отношение
твърденията на свидетеля - актосъставител, че нивото на шум е било над
нормативните изисквания, /каквато изрична констатация впрочем липсва в АУАН/ то
не е било доказано по необходимия за това начин чрез осъществяване на конкретно
замерване нивото на шума за определяне на това несъответствие. Следва да се има
предвид, че действително съгласно посочената Методика по Наредба Н-32
установяването на неизправност по системата за намаляване на шума е въз основа
на субективна оценка, но възложена на лице - технически специалист, което, ако
прецени, че нивото на шума може да е на границата на допустимото, също може да
извърши измерване със шумомер.
С
оглед на изложеното и настоящата съдебна инстанция намира, че ще следва да
отмени въззивното съдебно решение в обжалваната му част, като вместо това се постанови друго такова за
отмяна на наказателното постановление в частта му по т.1 от същото, а именно
досежно наложената глоба от 200 лева. По отношение на т.2 от наказателното
постановление решението на РС Пловдив, като необжалвано, вече е влязло в
законна сила.
Като последица от посоченото разрешение на
спора, ще следва и да се присъди на жалбоподателя разликата до пълния размер на
направените пред първата инстанция разноски за адвокат от негова страна от 300
лева по представения от него договор за правна защита и съдействие, съобразно
със своевременно направеното пред първоинстанционния съд искане за присъждането
им. При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на
разноски, направени пред касационната инстанция, съдът намира, че такива се
следват на жалбоподателя, като съобразно представения договор за правна защита
и съдействие ще следва да се присъдят такива в пълния претендиран размер, който
е 150 лева и е по-нисък от предвидения минимален такъв в Наредба № 1/2004 г. за
минималния размер на адвокатските възнаграждения /чл.18, ал.3/, поради което и
възражението на ответната страна за прекомерност не се явява основателно.
Поради
изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, както
и чл.63, ал.1 от ЗАНН. Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260316 от 02.10.2020 г., постановено по АНД №
3594/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, XXII
наказателен състав, в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление № 20-1030-003655/29.04.2020 г. на Началник
група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, за наложената глоба от
200 лева на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл.139, ал.1,
т.1 от ЗДвП, като вместо него
постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-003655/29.04.2020 г. на Началник
група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, в частта му, с която на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП, на И.Г.Г.
с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР - Пловдив да заплати на И.Г.Г., ЕГН **********,*** сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/, съставляваща разликата до
пълния размер на направените пред
първата инстанция разноски за адвокат, както
и сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/, направени разноски за адвокат пред касационния съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.