О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е №
41
гр. Разград, 11 май 2021 г.
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в закрито съдебно
заседание на единадесети май две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря …..изслуша
докладваното от съдията дело № 117 по описа за 2021 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по чл.60, ал.5 от АПК.
Образувано е по жалба на ЕТ “Г. – П. Ц.“, гр.Р. против разпореждането на Началника на отдел
„Оперативни дейности“- Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което е
допуснато предварително изпълнение на принудителната административна мярка
(ПАМ), наложена с негова Заповед № 102-ФК/22.04.2021г.
Разградският административен съд, след като прецени събраните в хода на
производството доказателства, констатира следното:
Жалбата е допустима като подадена в срока по чл.60, ал.3 от АПК от надлежна
страна. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и
правни съображения:
Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) №
102-ФК/22.04.2021г. Началникът на отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е наложил ПАМ "запечатване на търговски обект"-
каравана за храна, находяща се в гр.Кубрат, ул. „Витоша“ №51, частен битак, кв.107,
УПИ ІV, Автокомплекс, стопанисван от ЕТ
“Г.- П. Ц.“, гр.Р. и забрана за достъп
до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “б“ и чл. 187,
ал. 1 от ЗДДС. В мотивите към заповедта е посочено, че при извършена проверка на
18.04.2021г. е установено, че обектът работи и предлага храна без в него да е
въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство. При извършена
контролна покупка на хамбургер, платен в брой“ не е издадена фискална касова
бележка. При тези данни е прието, че търговецът е извършил нарушение на чл.7,
ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18). С тази
разпоредба законодателят въвежда императивното и абсолютно задължение
търговците да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП
ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта, като наред с това със
следващата разпоредба (чл. 7, ал. 2 от Наредба № Н-18) той изрично забранява да
се извършват продажби на стоки и услуги от задължените лица без функциониращи
ФУ/ИАСУТД.
Въз основа на така установеното е прието, че са налице предпоставките на
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДДС за налагане на ПАМ и е издадена процесната
ЗППАМ № 102-ФК/22.04.2021г. В заповедта е включено и разпореждане, с което на
основание чл.188 от ЗДДС във вр. с чл.60, ал.1 от АПК се допуска нейното
предварително изпълнение. Като мотиви за това административният орган е
посочил, че предварителното изпълнение е наложително с цел защитата на особено
важен държавен интерес и предвид това, че от закъснението на изпълнението на
акта може да последва значителна или
трудно поправима вреда. Това разпореждане е предмет на съдебен контрол в
настоящето производство.
С цитираните норми на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н- 18 са
регламентирани задължения за всички лица, които извършват продажба на стоки и
услуги в и от търговски обекти (по арг. на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18).
Безспорно провереният обект съставлява търговски обект по смисъла на §1, т. 41
от ДРЗДДС, според който "търговски обект" е всяко
място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на
открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или
услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и
за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от
притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да
е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. Следователно
жалбоподателят е бил задължен да монтира, въведе и регистрира по надлежния ред
ФУ и да не осъществява търговска дейност без да е изпълнил това законово
изискване. Неизпълнението на
задължението засяга важни държавни интереси, свързани с отчитането на приходите
от задължените лица и заплащането на данъци върху действителния им размер. С
оглед на това правилно и обосновано е прието, че е налице е защитим държавен
интерес по смисъла на чл. 60, ал. 1 от АПК. Неизпълнението на това задължение е
съществено и ако то не бъде преустановено своевременно, съществува опасност да
бъдат застрашени държавни интереси по отчитане на приходи от задълженото лице и
заплащане на дължимите публични задължения. Още повече, че в случая
жалбоподателят формално е декларирал пред НАП, че е прекъснал стопанската си
дейност като ЕТ, считано от 02.12.2019г., което обосновава предположението, че
след тази дата той не е водил надлежно счетоводство, което обективно и
достоверно да отразява неговите приходи.
С оглед на това съдът приема, че са били налице фактическите и правни
основания по чл. 60, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 188 от ЗДДС. С допуснатото
предварително изпълнение на ЗППАМ се защитава интересът на държавния бюджет за
законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство
в проверения търговски обект, респективно правилното определяне на
реализираните от задълженото лице приходи и размера на публичните му
задължения. От закъснението на изпълнението на ПАМ може да последва значителна
или трудно поправима вреда, която се изразява в съществено отклонение от данъчно облагане.
Въз основа на така изложените съображения съдът приема, че оспореното
разпореждане е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, в надлежна
форма, при спазване на процесуалните правила и норми и в съответствие с
материалния закон и преследваната от него цел. Подадената жалба срещу него като
неоснователна и недоказана следва да се отхвърли. В по-голямата си част
оплакванията на жалбоподателя са неотносими към настоящето производство, а
касаят спора по същество.
Независимо от това съдът намира за необходимо да отбележи, че се явява
неоснователно възражението за допуснато нарушение на закона, тъй като административният
орган неправилно е адресирал заповедта
към ЕТ, а не към физическото лице, негов собственик. Законът не прави разлика
между физическо лице и едноличен търговец, а с регистрацията на последния по
реда на чл. 56, ал. 1 от ТЗ само се разширява неговата правосубектност да
извършва търговска дейност и да участва като страна по търговски правоотношения.
Следователно вписването на едно физическо
лице като ЕТ в Търговския регистър не води до възникване на самостоятелен,
различен и отделен правен субект. Към датата на проверка ЕТ не е заличен и е
съществувал. Съгласно разпоредбата на чл. 60а, т. 1 от Търговския закон
прекратяване на дейността на едноличния търговец настъпва с вписване на
заличаването му от Търговския регистър на едноличния търговец.
Мотивиран така Разградският административен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ “Г.- П. Ц.“, гр.Р. против Разпореждането за предварителното
изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка Заповед
№ 102-ФК/22.04.2021г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба в 7-дневен срок от съобщението му пред Върховния административен
съд.
СЪДИЯ: /п/