Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на С.Г.Д. ***, с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0358-000042/10.06.2023г., издадена от Началника на РУ - Тополовград към ОДМВР-Хасково.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, неправилна и необоснована. При издаването на заповедта били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, същата противоречала на материалния закон. Принудителната административна мярка неправилно била приложена спрямо оспорващата. Процесното МПС било отдадено под наем. Навеждат се доводи, че с разпореждането и допускането на предварително изпълнение на заповедта, административният орган не съобразил мотивите на Тълкувателно решение №5 от 08.09.2009г. по тълк. д. №1/09г. на ОСК на ВАС. Прави се искане за отмяна на атакуваната заповед. Претендират се разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.

Подробни съображения в подкрепа на твърденията за незаконосъобразност на оспорената заповед се излагат в писмено становище, депозирано чрез пълномощник.

Ответникът – Началник РУ Тополовград към ОДМВР – Хасково, не изпраща представител в съдебно заседание. В писмо рег. №358000-935/04.07.2023г., с което административната преписка по случая е изпратена в съда, се изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваната Заповед №23-0358-000042/10.06.2023г., издадена от Началника на РУ - Тополовград, на С.Г.Д. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171 т.2А б.А от ЗДвП - „прекратяване на регистрацията на МПС л. а. БМВ Х3 с рег. номер ******** за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 6 месеца“. В заповедта е посочено, че са отнети документи: 1) СРМПС №*********, 2) Два броя табели с рег. номер ********.

За да приложи мярката, административният орган е посочил, че С.Г.Д. на 10.06.2023г. около 12:20 часа на път III 761 около км 21.650м. в посока от с. Р. към с. У., като собственик на л. а. БМВ Х3 с рег. номер ********, допуска управлението му от Т. Д. Д., като при извършена проверка се установило, че Давидов не притежава СУМПС и е неправоспособен водач. На Давидов бил съставен АУАН серия АД/408909 от 10.06.2023г. по чл.150; чл.139 ал.2 т.1, т.2, т.3; чл.139 ал.1 т.1.

Видно от отбелязването в заповедта за прилагане на ПАМ, същата е връчена на С.Г.Д. на 15.06.2023г.

Жалбата срещу заповедта за прилагане на ПАМ е подадена на 15.06.2023г.

По делото е представено заверено копие от съставения АУАН Серия АД, с бл. № 408909 от 10.06.2023г. От акта е видно, че е съставен против Т. Д. Д. за виновно нарушение на чл.150; чл.139 ал.2 т.1, т.2, т.3; чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, а именно за това, че на 10.06.2023г. около 12,20 часа на път III 761 около км 21.650м. в посока от с. Р. към с. У. управлявал л. а. БМВ Х3 с рег. номер ********, собственост на С.Г.Д. ***, като при извършената проверка водачът не представил СУМПС , а от направената справка в АИС АНД се установило, че не притежава СУМПС и е неправоспособен водач. Посочено е също, че водачът не представя техническо оборудване на МПС: светлоотразителен триъгълник, аптечка и пожарогасител. Отразено е, че управлявал МПС с незначителна техническа неизправност – неработеща лява къса светлина, като бил спрян от АП на гранична полиция гр. Свиленград, свидетели в АУАН.

По делото е представена Справка за нарушител/водач на Т. Д. Д., както и Договор за наем на МПС, сключен на 10.06.2023г. в 11,20 часа в гр. Свиленград между С.Г.Д., като наемодател, от една страна и Т. Д. Д., като наемател, като видно от чл.1.1 наемодателят предоставя на наемателя за срочно и възмездно ползване под наем на МПС – „БМВ“, модел Х3 с рег. №********, а съгласно т.2) договорът се сключва за срок от 10.06.2023г. до 10.07.2023г., считано от датата на подписване на договора.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172 ал.1 от ЗДвП. Служебно известно е на съда, във връзка с образувани други идентични дела, че със Заповед №1253з-21/14.01.2022г. (цитирана в оспорената заповед) се оправомощават с правото да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, вкл. по чл.171 т.2а от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност длъжностни лица от ОДМВР Хасково, сред които и Началниците на РУ в ОДМВР- Хасково. Няма спор по делото, че към момента на издаване на оспорената заповед, издателят на акта изпълнява длъжността Началник РУ Тополовград към ОДМВР – Хасково. Ето защо оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган.

Заповедта е обективирана в изискуемата писмена форма, като противно на твърденията в писменото становище на жалбоподателката, съдържа необходимите по закон реквизити, вкл. посочени фактически и правни основания за издаването на същата. От правна страна заповедта е обоснована с разпоредбата на чл.171, т.2а б.“а“ от ЗДвП. Съгласно чл.171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 2а. прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

В случая от фактическа страна в заповедта са описани обстоятелства, относими към визираната в чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП хипотеза, предвиждаща прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не притежава СУМПС и е неправоспособен водач. вкл. се съдържа препращане към съставения АУАН серия АД с бл. №408909 от 10.06.2023г., което е напълно допустимо.

В заповедта са посочени и разпоредените правни последици, респ. волята на административния орган, а именно – прекратяване на регистрацията на ППС за определен срок. Посочен е и адресатът на приложената ПАМ – С.Г.Д..

Не се установява при издаването на обжалваната ЗППАМ да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена след установяване на релевантните за случая факти и обстоятелства.

Оспорената заповед е съответна и на материалния закон.

Приложима в случая е разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, чиито правни последици се свързват с временното прекратяване на регистрацията на лек автомобил. Цитираната разпоредба правилно е приложена от органа, именно тя е правното основание за издаване на акта.

В случая ПАМ е приложена във връзка с установено управление на моторно превозно средство от лице, което не притежава СУМПС и е неправоспособен водач, което обстоятелство е констатирано със съставения на 10.06.2023г. АУАН Серия АД с бл. №408909. Процесната ПАМ е наложена въз основа на констатациите по съставен АУАН, който е допустимо доказателствено средство по смисъла на чл.39 от АПК, а съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. От страна на жалбоподателката не бяха ангажирани доказателства, годни да опровергаят описаните в представения АУАН факти и обстоятелства във връзка с управлението на лекия автомобил.

Не е спорно по делото, че жалбоподателката е собственик на лек автомобил „БМВ Х3“ с рег. № **********, управляван на визираната в заповедта дата от лицето Т. Д. Д., който не притежава СУМПС и е неправоспособен водач. Тези обстоятелства се установяват от приложения АУАН серия АД с бл. №408909, съставен на 10.06.2023г., въз основа на необорените констатации по който е наложена процесната ПАМ.

Неоснователни са възраженията, че принудителната административна мярка неправилно била приложена спрямо оспорващата, доколкото процесното МПС било отдадено под наем. Следва да се посочи, че предвид вида на установеното с акта нарушение и относимите към него текстове от ЗДвП, касаещи налагане на ПАМ, адресат на мярката в случая е именно собственикът на управляваното от неправоспособния водач МПС, поради което ирелевнтно за законосъобразността на оспорената заповед е обстоятелството, че управляваното от неправоспособния водач МПС му е било отдадено под наем.

Неоснователно е и оплакването, че липсата на мотиви за определяне срока на ПАМ води до незаконосъобразност оспорената заповед. В случая ПАМ е приложена за минималния срок от шест месеца, поради което неизлагането на мотиви за определяне на тази му продължителност, не обосновава незаконосъбразност оспорената заповед на това основание.

Наложената с оспорената заповед ПАМ е съответна и на целта, която преследва закона с постановяването на актове от вида на процесния. По делото липсват данни мярката да е наложена за цел, различна от установената в закона, а съдът приема, че с ПАМ не се нарушава и принципът на съразмерност, установен в чл.6 от АПК. Законът предвижда единствено обективното управление на чуждо моторно превозно средство от неправоспособен водач като обстоятелство, релевантно към налагане на ПАМ в хипотезата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. Освен това следва да се има предвид, че преценката за съразмерност по чл.6 от АПК се прави единствено при упражняване на оперативна самостоятелност, като в хипотезата на чл.171, т.2а б. „а“ от ЗДвП тази самостоятелност е налице само по отношение на срока на мярката, и би била приложима, когато срокът на мярката надвишава законовия минимум. В конкретния случай този минимум не е надвишен, поради което такава преценка не е необходима.

По изложените съображения, съдът счита за установено наличието на изискуемите предпоставки за прилагане на процесната ПАМ, поради което оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон, включително и в частта на определения срок, за който е приложена ПАМ. Извършеното нарушение, констатирано с АУАН Серия АД с бл. №408909 е с висока степен на обществена опасност – засяга безопасността на участниците в пътното движение и създава реална заплаха за техния живот и здраве, при което в съответствие с приложимата правна уредба административният орган е наложил принудителната административна мярка с цел превенция за неизвършване на други нарушения. В тази връзка съдът намира, че е спазена целта на закона.

За пълнота на мотивите, доколкото в жалбата се сочи, че с разпореждането и допускането на предварително изпълнение на процесната заповед административният орган не съобразил мотивите на Тълкувателно решение №5 от 08.09.2009г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСК на ВАС, следва да се посочи, че видно от съдържанието на оспорената заповед, в същата не е включено разпореждане за предварителното изпълнение на същата. Едновременно с това следва да се отбележи, че включване на разпореждане по чл.60 от АПК в този тип административни актове (заповеди за прилагане на ПАМ при установени нарушения на ЗДвП) не е необходимо, доколкото тези заповеди подлежат на предварително изпълнение по силата на закона, по арг. от разпоредбата на чл.172 ал.6 от ЗДвП, съгласно която подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Т.е. законът разпорежда предварително изпълнение на административен акт, издаден по реда на чл.172 ал.1 от ЗДвП, по който ред е издаден и оспорения в настоящото производство административен акт.

По изложените съображения съдът приема, че атакуваната заповед съответства на всички изисквания за законосъобразност, поради което подадената срещу нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на производството на жалбоподателката не се следват разноски. Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Г.Д. ***, с посочен съдебен адрес:***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0358-000042/10.06.2023г., издадена от Началника на РУ-Тополовград към ОДМВР Хасково.

Решението не подлежи на обжалване.

	Съдия: