Р Е
Ш Е Н
И Е № 256
гр. Стара
Загора, 28.08.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорски административен съд, публично съдебно
заседание на четвърти август две хиляди и двадесета година, в състав
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря Пенка Маринова
и с участието на прокурора Румен Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия МАНОЛОВ к.а.н. дело №
210 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63,
ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на Я.З.З. против Решение №107 от 18.03.2020г., постановено по
АНД №765/2019г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено
Наказателно постановление №23-039 от 21.06.2019г., издадено от Началник отдел
„Рибарство и контрол – Южна България” гр.Пловдив, към Главна дирекция
„Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, със
седалище гр.Бургас, с което е наложено на касатора е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1000 лв. и е отнета в полза на държавата 1 бр.
хрилна мрежа тип „сетка“, с дължина 45 м и големина на окото 60 мм, за
нарушение на чл.39а, ал.1 от Закона за рибарство и аквакултури (ЗРА). В жалбата
се твърди, че решението е неправилно като постановено в противоречие с
материалния закон и при съществени нарушения на производствените правила –
касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1,
изр. второ от ЗАНН. Според касатора нарушението не е доказано по безспорен
начин, като липсват доказателства, установяващи, че процесната мрежа е негова
собственост и е използвана лично от него, нито, че описаната риба е уловена от
нарушителя. Сочи, че се при издаване на санкционния акт са допуснати съществени
нарушения на процесуалните норми, тъй като липсва описание на нарушението и
обстоятелствата във връзка с извършването му, с което са нарушени нормите на
чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Твърди се, че с описанието на
нарушението не се установява коя от посочените хипотези на §1, т.26 от ДР на
ЗРА е прието, че е осъществена, като не е посочено и конкретно в какво се
изразява изпълнителното деяние от фактическа страна. Не е посочено и какъв вид
е водния обект, където е констатирано нарушението съобразно нормата на чл.3,
ал.1 от ЗРА, за да може да се прецени и кой е разрешения за улов в него период,
съгласно Приложение №1, като допуснатото нарушение е особено съществено, тъй
като с оглед разпоредбата на чл.32, ал.4 от ЗРА, съществуват обекти, за които
въпросната забрана не се прилага, стига те да не са посочени в съответна
заповед на Министъра на земеделието и храните. Обосновава се, че не е
установена точната дата на извършване на нарушението, а е посочена датата на
откриване на нарушението. Излагат се съображения за наличие на предпоставки за
приложение на чл.28 от ЗАНН, като се твърди и неправилно разпределена
доказателствена тежест от съда, като са нарушени и основни принципи на НПК. В
заключение се сочат наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, свързани с необсъждане на възраженията на жалбоподателя, както и
немотивираност на обжалвания съдебен акт. Моли се съда да отмени оспореното
решение, като в случай, че прецени наличието на съществени нарушения на
съдопроизводствените правила – да върне делото за разглеждане на друг състав на
Районен съд Казанлък. Претендират се разноски по делото.
Ответникът по касация – Изпълнителна агенция
по рибарство и аквакултури, редовно и своевременно призован
за съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е
неоснователна и предлага решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в
сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото
доказателства, наведеното от жалбоподателя касационни основания, доводите и
становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК
служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, вр. чл.63, ал.1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд Казанлък е потвърдил като правилно и законосъобразно
обжалваното наказателно постановление №23-039/21.06.2019г., издадено от Началник
отдел „Рибарство и контрол – Южна България” гр.Пловдив, към Главна дирекция
„Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, със
седалище гр.Бургас, издадено въз основа на Акт
за установяване на административно нарушение №В0004282/12.03.2019г., с
което на касатора, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. на основание чл.73, ал.1
от ЗРА и е отнета в полза на държавата 1 бр. хрилна мрежа тип „сетка“, с
дължина 45м и големина на окото 60мм, на основание чл. 90, ал.1 от ЗРА.
Като административно нарушение са
преценени обстоятелствата, че при извършване на проверка на 12.03.2019г., около 20:30 часа, на яз.Копринка,
местност „Змийското дере“, лицето Я.З.З. е наблюдавано и впоследствие заловено
да извършва риболов, посредством 1бр. хрилна мрежа тип „сетка“, с дължина 45м и
големина на окото около 60мм, потопена във водата, в работно положение в обект
по чл.3, ал.1, т.2 от ЗРА, като З. е заловен в момент на вадене на мрежите от
водата с гумена лодка – зелена на цвят. С това деяние е прието, че е извършено административно
нарушение по чл.39а, ал.1 от ЗРА.
За да потвърди
наказателното постановление, Районен съд Казанлък е приел, че при съставянето
на АУАН и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е кредитирал
с доверие свидетелските показания на служителите на ИАРА, от които несъмнено се
установявало извършването на административното нарушение и не е дал вяра на
показанията на разпитания по делото свидетел Шаламанов. Анализирани са
разпоредбите на §1, т.26 от ДР на ЗРА и чл.3, ал.1, т.2 и чл.39а от същия
закон, като е прието, че в случая не са налице изключенията по чл.39а, ал.1,
т.1 и т.2 от този закон. Обосновано е, че административното наказание е
наложено в минималния размер, предвиден в закона, като правилно и
законосъобразно е приложена разпоредбата на чл.90, ал.1 от ЗРА, с постановяване
отнемане в полза на държавата на риболовния уред, с който е извършено нарушението.
Констатирано е, че административнонаказващият орган правилно е приложил
нормативната уредба, като е приел, че за извършеното административно нарушение
следва да бъде наложено административно наказание по чл. 73, ал. 1 ЗРА. В
заключение районният съд е приел, че при съставянето на АУАН и при издаването
на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на
наказателното постановление на процесуално основание.
Така постановеното решение е
правилно.
Касационният
жалбоподател е санкциониран на основание чл.73, ал.1
от ЗРА, съгласно която разпоредба „който лови риба и други водни
организми със забранени риболовни уреди, средства, принадлежности и
приспособления в нарушение на чл.35, ал.1, т.4, 5 и 7, чл.36 и 37 и чл.39а,
ал.1, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лева“. От правна страна
административнонаказателното обвинение е обосновано с допуснато нарушение на чл.39а, ал.1
от ЗРА, която норма регламентира забрана за риболов с мрежени
риболовни уреди в обектите по чл.3, ал.1, с изключение на риболова извършван
във водите на Черно море и река Дунав, при условията на чл.17 и от лица,
регистрирани по реда на чл.25 – във водните обекти, за които е извършена регистрация
(т.1 и т.2 от чл.39а, ал.1
от ЗРА). В случая е безспорно, че риболовът не е извършван във на
местата посочени в т.1, както и че касаторът не е бил регистриран по реда на чл.25
от Закона. Видно от обстоятелствената част на съставения АУАН и на издаденото
въз основа на него наказателно постановление, възприетото от наказващия орган
противоправно поведение на санкционираното лице от фактическа страна се
основава на това, че на 12.03.2019г., около 20:30 часа, на яз.Копринка, местност
„Змийското дере“, лицето Я.З.З. е наблюдавано и впоследствие заловено да
извършва риболов, посредством 1бр. хрилна мрежа тип „сетка“, с дължина 45м и
големина на окото около 60мм, потопена във водата, в работно положение в обект
по чл.3, ал.1, т.2 от ЗРА, като З. е заловен в момент на вадене на мрежите от
водата с гумена лодка – зелена на цвят. Съгласно легалната дефиниция, дадена в §1, т.26 от ДР на ЗРА, „риболов“ е поставянето на разрешени
уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане
на улова от водата, неговото пренасяне и превозване. Следователно възражението
за непосочване на конкретната хипотеза на този законов текст в констативния и
санкционния акт е неоснователно, тъй като в случая се касае за „изваждане на
улова от водата“. От събраните във въззивното съдебно производство гласни доказателства
– показанията на разпитаните в качеството на свидетели лица – Мариан Колев
Иванов /актосъставител/; Георги Димитров Милчев, Стефан Петров Тодоров и Стоян
Илчев Стоянов /свидетели – очевидци на извършването и установяването на
нарушението/, еднозначно се установява, че санкционираното лице и свидетеля
Шаламанов, са осъществявали риболов по см. на §1, т.26 от ДР на ЗРА, използвайки 1бр. хрилна мрежа тип „сетка“, като са изваждали улова от
водата, което е съставомерно от обективна и субективна страна деяние –
административно нарушение по чл.73, ал.1
от ЗРА и основание за налагане на административно наказание. Извършването
на това деяние – изваждане от водата на мрежа, в която е имало риба, се
потвърждава и от показанията на самия свидетел Борислав Стефанов Шаламанов. След
като от показанията на посочените свидетели по несъмнен начин се установява, че
именно касаторът и свидетелят Шаламанов са лицата, които са извадили мрежата с
риба от водата, за съставомерността на деянието по повдигнатото
административнонаказателно обвинение е ирелевантно чия собственост е била
мрежата и дали лично касаторът е поставил уреда за лов. Ирелевантно е и
обстоятелството, че не е посочено,
че санкционираното лице е действало заедно с друго лице – т.е., че нарушението
е извършено в съучастие под формата на съизвършителство.
Няма законова пречка по отношение на всеки един от извършителите на
административно нарушение да се образува самостоятелно административнонаказателно
производство – да се състави отделен АУАН и да се издаде отделно наказателно
постановление на всеки от нарушителите. Неотносимо към разглеждания случай е
Приложение 1 към чл.32, ал.4 от ЗРА, където са посочени срокове на забрани за
улов на риба и други водни организми през периода на размножаване, тъй като
риболовът с мрежени риболовни уреди е целогодишно забранен, с изключение на посочените
в чл.39а, ал.1, т.1 и т.2 ЗРА хипотези, в които настоящия случай не попада.
Ето
защо законосъобразна е преценката на въззивния съд по съществото на спора,
мотивирала потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. Фактически,
правно и доказателствено обоснован е направеният от съда извод, че по несъмнен
начин е установено и доказано извършването на нарушение от Я.З. по повдигнатото
му административнонаказателно обвинение. Видно от мотивите на обжалваното
решение, съдът е приел, че описаната в наказателното постановление фактическа
обстановка и извършването на нарушението по време, начин и място, посочени в
АУАН и в наказателно постановление, се потвърждава от събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
Противно на посочената в касационната жалба санкционният акт съдържа ясно и точно описание фактите и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението и обстоятелствата, при които
същото е осъществено. Посочени са датата и мястото, където е извършено
нарушението – на 12.03.2019г. на язовир Копринка в местността „Змийското дере“
е извършен риболов от касатора чрез изваждане на конкретно описана мрежа от
водата, което е достатъчно, за да се явяват изпълнени изискванията на чл.42,
т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В случая момента на осъществяване на проверката
от служителите на ИАРА и откриването на нарушението съвпадат с момента на
извършването му, поради което не е необходимо отделното посочване на датата на
извършване на нарушението. Общоизвестно, че през месец март посочения в констативния
и санкционния акт час – 20:30 часа, е през тъмната част на денонощието, което
се потвърждава и от свидетелските показания.
Възражението
на жалбоподателя относно приложението на чл.28 ЗАНН настоящият касационен състав намира за неоснователно.
Разпоредбата на чл.28 ЗАНН урежда правомощието на наказващия орган при
констатиран маловажен случай на административно нарушение да не наложи наказание,
а да предупреди нарушителя. В атакуваното наказателно постановление наказващият
орган е изложил съображения за това, по какви причини не приема случая за
маловажен. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2005 г., ОСНК
преценката за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол, като в
неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 ЗАНН. Последното означава, че ако след отчитане спецификите
на случая съдът стигне до извода за неговата маловажност, той може да отмени
издаденото наказателно постановление само на това основание поради
незаконосъобразна и неправилна преценка на наказващия орган. По настоящото дело
от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства относно наличието на
определени смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват
маловажност на деянието. В касационната жалба като такива са посочени единствено
употребата на мрежа от жалбоподателя и липсата на данни за извършване на
предишно нарушение от този вид. Първото от тях – използваната мрежа,
представлява средството, с което е извършено нарушението и не би могло да се
приеме за смекчаващо обстоятелство, а липсата на други извършени нарушения е
взета предвид от наказващия орган при определяне на наказанието. В разглеждания
случай се касае формално нарушение, с което се застрашават обществени
отношения, свързани с опазване на околната среда и по точно с регламентираното
извършване на риболов, с оглед опазване на аквакултурите. Деянията,
санкционирани с нормата на чл.73, ал.1
от ЗРА са с висока степен на обществена опасност, доколкото
осъществяването им вреди на устойчивото развитие на рибните ресурси,
възстановяване и опазване на биологичното равновесие и обогатяване на
разнообразието на тези ресурси във водните екосистеми. По изложените
съображения съдът не приема случая за маловажен и съответно е неприложима
разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
Неоснователно
е и въведеното като касационно основание по чл.348, ал.1,
т.2 от НПК възражение за допуснати от въззивния съд съществени
нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3,
т.1 – т.4 от НПК.
Не е налице твърдяната за неизяснена фактическата обстановка от въззивния съд.
При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са
установени порочни действия на съда, съответно не са констатирани порочни
съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на
съдебното решение. Изложените в първоначалната жалба възражения срещу
санкционния акт се изчерпват в едно изречение, поради което соченото за
нарушено изискване на чл.339, ал.2
от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН
за посочване на основанията, поради които не са приети доводите, изложени в
подкрепа на жалбата, се явява неоснователно. Противно на посоченото в
касационната жалба въззивния съд, след събиране на доказателствата по делото, в съответствие на чл.107, ал.5 НПК, ги е
подложил на внимателна проверка, извършил е задълбочен техен анализ, като ги е
обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност, и е изложил подробни мотиви за това,
кои от тях счита за достоверни и кои не кредитира с доверие.
С
оглед на което Старозагорският административен съд приема за обосновани от гледна
точка на доказателствата и установените въз основа на тях обстоятелства и
правилни от гледна точка на закона съображенията на Районен съд Казанлък,
мотивирали направения извод, че Я.З. е нарушил забраната по чл.39а, ал.1
от ЗРА, което сочи на съставомерно деяние, правилно квалифицирано
като административно нарушение по чл.73, ал.1
от ЗРА, за което на лицето е наложено административно наказание
определено в предвидения от закона минимален размер.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №107/18.03.2020г.,
постановено по АНД №765/2019г. по описа на Районен съд Казанлък.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.