Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янка Павлова | |
Normal; за да се произнесе съобрази следното: Производство по реда на чл.435, ал.2 ГПК. Постъпила е жалба от С."Н б на б а з" С. против постановление от 11.09.2015 г. на ЧСИ К. рег.№ 728 по изп.д.№ 728/2015г.,с което същата се произнесла по негово възражение за събиране на посочени такси и разноски в покана за доброволно изпълнение,считайки,че същите са недължими както за разноските на взискателя ,така и за начислената от ЧСИ пропорционална такса по ТТРЗЧСИ. Прави искане обжалваното постановление да се отмени и в условията на евентуалност адвокатското възнаграждение на взискателя да се намали в разумни и адекватни на развитието на изпълнителния процес граници.Твърди,че взискателят не е предоставил на длъжника възможност да плати доброволно без да образува дело, твърди в срока за доброволно плащане да е направил такова, твърди неправилно ЧСИ при наличие на разпоредба в ал.6 на чл.26 от ТТРЗЧСИ съгл.която върху сумата платена от длъжника в срока за доброволно плащане да не се събира такса,да е събрал такава. Твърди адвокатския хонорар при направено плащане в срока за доброволно плащане да е дължим само в рамерите по чл.10т.1 от Наредба № 1/2004г. ,като освен това същият не е сторен от страна с правен интерес по делото.Моли обжалваното постановление да се отмени или в условията на евентуалност да се намали адвокатското възнаграждение до 200лв., а таксите по изпълнение- до размера на обикновените такива за образуване на изп.-дело, за изготвяне и връчване на ПДИ и запорно съобщение, претендира разноски за производството. В постъпило в срок възражение взискателят по изпълнението С. С. С. от гр.Д., чрез процесуалния си представител по пълномощие заема становище за неоснователност на подадената жалба. Излага подробни доводи за неоснователност на оплакванията в същата. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. В мотивите си, депозирани по реда на чл. 436/3/ от ГПК частният съдебен изпълнител обосновава действията си като извършени в съответствие със законовите разпоредби и константната и задължителна за съдилищата практика на ВКС по въпроса за приложението на т. 26 ТТРЗЧСИ. Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните по изпълнението и като се запозна с приложеното копие на изпълнително дело № 728/2015г. по описа на ЧСИ Колева, приема за установено следното : Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна ,против обжалваемо действие на ЧСИ и с оглед наведените оплаквания, се явява процесуално допустима. Изп. дело № 728/2015г. по описа на ЧСИ Колева, рег. № 728 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие Окръжен съд В.Търново, е образувано на 12.08.2015г. по молба на С. С. С. чрез нейния процесуален представител по пълномощие въз основа на изпълнителен лист по гр.д.№ 3307/2013г.на ВТРС и в.гр.д.№ 441/2015г. на ВТОС, издаден в полза на взискателя срещу С. „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, гр. С. за сумата от 500 лв., представляваща част от вземане с общ размер 5 000 лв., представляващо обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по системата „Зелена карта” за претърпени неимуществени вреди, вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 11.07.2011 г. ведно със законната лихва считано от 11.07.2011 г. до окончателното изплащане на задълженията, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 787.50лв., представляваща на направените пред първата инстанция разноски и от 385лв. пред въззивната инстанция.На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение,в която са посочени дължимите от него суми, в т.ч.420лв. адвокатско възнаграждение с ДДС и 336.54лв. с ДДС в т.ч. пропорционалтна такса по т.26- 245.69лв. с ДДС.Поканата е получена от представител на същия на 24.08.15г., като на същия ден и в срока за доброволно изпълнение сумата, определена в ПДИ е постъпила по сметката на ЧСИ Колева .На 01.09.2015г.е постъпило от длъжника възражение срещу обективираните в ПДИ такси и разноски по изпълнението.С обжалваното Постановление от 11.09.2015 г. ЧСИ Колева се е произнесла по направените възражения,които не е уважила. Уважено е единствено искането за преизчисляване размера на дължимата законна лихва от до датата на плащането. Така установената фактическа обстановка , налага следните правни изводи по възраженията, наведени в жалбата на С. Н. С.: Отговорността за разноски по делото е правото на едната страна да поиска и задължението на другата страна да плати направените разноски, като при изпълнителното производство отговорността е уредена в чл. 79 ГПК. Уредбата е специфична и различна от тази в чл. 78 ГПК, с оглед на обстоятелството, че е различно и естеството на двата процеса. При исковото производство, чл. 78, ал. 2 ГПК предвижда възможност ответникът да бъде освободен от отговорност за разноски при кумулативното наличие на предпоставките да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска. Тази разпоредба не е възпроизведена по същия начин в чл. 79 ГПК, където единствената възможност на длъжника да бъде освободен от отговорността за разноски е да е платил преди започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия да бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. С оглед на това, видно от данните по изпълнителното дело, в конкретния случай не са налице изключващите отговорността на длъжника предпоставки - съдебният изпълнител е бил надлежно сезиран с искане за образуване на изпълнително производство, пред същия не е направено възражение от длъжника за плащане преди образуването му, поради което за него не съществува друга алтернатива, освен да възложи разноските на длъжника, независимо от декларираното намерение за доброволно плащане. Други обстоятелства като например опити за съдействие за доброволно плащане, разменена кореспонденция между страните и пр. се явяват ирелевантни и не подлежат на проверка от съдебния изпълнител при определяне на разноските, тъй като той не разполага с правомощия да изяснява дали длъжникът е дал повод за завеждане на делото и съответно на това основание да го освобождава от възлагане на разноските по делото. Настоящият състав приема, че възраженията в жалбата, които се отнасят до недължимостта на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСК, са основателни. Съгласно чл. 78, ал. 1 ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия и извършването на други действия. Таксите са прости и пропорционални, като същите се дължат авансово от взискателя, с изключение на таксата по т. 26 от Тарифата - чл. 29, б. "б" от Тарифата. Пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата се следва при приключване на изпълнението и се дължи само върху събраната сума /т. 1 от забележките към т. 26 от Тарифата/. По естеството си тази такса представлява възнаграждение за положения труд от ЧСИ /ТР 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС /. Общ принцип на правото е, че се дължи възнаграждение само при наличие на насрещна престация, като това възнаграждение е еквивалентно на извършената работа/услуга. В конкретния случай присъдената сума е погасена доброволно от длъжника, в срока за доброволно изпълнение, като вземането е удовлетворено изцяло. При този начин на изпълнение съдебният изпълнител не е извършил изпълнителни действия по смисъла на чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ за принудително събиране на вземането посредством някой от изпълнителните способи, а всичко друго, реално извършено от него, е таксувано със съответната проста такса. Обстоятелството, че при плащане в срока за доброволно изпълнение не се следва пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата, се извежда и от термина на закона - "събрана сума", което предполага събрана посредством способите на принудително изпълнение, а не платена доброволно. Аргумент в подкрепа на това, че не се дължи такса при плащане в срока за доброволно изпълнение може да се изведе и от нормата на чл. 79, ал. 3 ГПК, съгласно която за извършване на опис на имущество в срока за доброволно изпълнение такса не се събира, както и от нормата на чл. 428 ГПК, съгласно която в срока за доброволно изпълнение не се предприемат действия по принудително събиране на вземането. Именно по тези причини и с оглед спазване принципа за равнопоставеност по чл. 5, ал. 2 от Конституцията на РБългария /ср. с чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК/, към т. 26 от Тарифата е извършено допълнение в смисъл, че при погасяване от страна на длъжника на задължението в срока за доброволно изпълнение, тази пропорционална такса не се събира. Действително действието на тази норма е спряно и съдът не може да я приложи, но напълно споделя аргументите, възприети при обжалването й в Решение № 15565/18.12.2014 г. по адм.д. № 10545/2014 г. на ВАС. По така изложените съображения настоящият състав приема, че таксата по т. 26 от Тарифата е начислена от ЧСИ неправилно, поради което такава не се следва. По отношение на възражението за дължимост на адвокатско възнаграждение, съдът намира следното:От приложените по делото данни се установява наличие на пълномощно от страна на кредитора в полза на адвоката, договорена е сума по издадена фактура, по която е извършен банков превод. Вписването на адв. Й. като вносител на банковите документи не влияе на факта, че съответните разноски са реално направени в полза на процесуалните представители, съобразно с уговорената представителна власт и за внасяне на дължимите разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение, като в банковия документ ясно е обозначено лицето, което се ползва от разноските. Изпълнението на едно задължение от трето лице е законово допустимо както по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, така и по арг. от чл. 73 ЗЗД и отношенията между вносителя и съответния ищец са ирелевантни за случая. С оглед обстоятелството, че плащането формално е удостоверено по надлежния ред, възражението за недължимост на адвокатското възнаграждение на това основание се явява неоснователно. Не така стои въпроса с възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В случая възнаграждението е определено с фактура, издадена след сключване на договора за правна защита и съдействие, в която е описано като следващо се възнаграждение минималния размер за образуване на изпълнителното дело и минималния размер за процесуално представителство, визирани в чл. 10, т. 1 и в чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възражението в частната жалба в случая представлява своеобразно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, която прекомерност се изразява не в завишаване над минималния размер на възнаграждението, посочен в определен текст от Наредба № 1/2004 г., а в определяне на възнаграждението в минималните размери по различните текстове, по които реални действия не са извършвани в изпълнителното производство от адвоката. От разноските за възнаграждение на един адвокат при изпълнителното производство се признава тази част, която съответства на действителната правна и фактическа сложност на изпълнителното дело, като в случая следва да се отчете и обстоятелството, че при образуване на изпълнителното производство адвокатът е възложил на съдебния изпълнител изготвянето на различни действия, включително и да определя изпълнителния способ, съгласно чл. 18 ЗЧСИ. С оглед естеството на изпълнителния процес, разноските за адвокатско възнаграждение са визирани в чл. 10 от Наредба № 1 като възнаграждение за образуването му /т. 1/, и съответни възнаграждения според това, дали се касае до процесуално представителство за изпълнение на парични вземания или на непарични вземания/т. 2 и 3/.При определяне на разноските от ЧСИ неизменно следва да се отчетат и възложат на длъжника само необходимите разноски, направени и съответни на етапа, в който изпълнителното производство се намира. Общото правило е, че длъжникът не отговаря за разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са приложени /ТР 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС/. Предвид на това, с плащането в срока за доброволно изпълнение, изпълнителното производство не се е развило до прилагане на конкретни изпълнителни способи, налагащи процесуално представителство по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1. Получаването на книжа по делото и суми от доброволното изпълнение не съставляват същински изпълнителни действия, изискващи нарочна правна помощ, за да бъдат възлагани недобросъвестно на длъжника разноските за тях. По изложените съображения настоящият състав приема възражението за основателно, като адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано само до размера по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. от 240 лв. с ДДС. По искането за разноски в настоящото производство съдът счита, че такива не се дължат, предвид липсата на изрична прÓвна норма, предоставяща право на жалбоподателя да дири разноски срещу насрещната страна по изпълнителното производство в процедура по обжалване действия на съдебен изпълнител. Водим от горното, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ постановление от 11.09.2015 г. по изпълнително дело № 728/2015 г. по описа на ЧСИ Д К, рег. № 728 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие – ВТОС в частта, в която е оставено без уважение възражението на С. „Н б на б а з” гр. С. срещу дължимите за изпълнителното производство разноски, инкорпорирани в покана за доброволно изпълнение, представляващи пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 245.69 лв. и адвокатско възнаграждение над 240 лв. с ДДС до приетия размер от 420 лв. ,като отхвърля жалбата в останалата й част като неоснователна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: ОСОБЕНО МНЕНИЕ на докладчика по делото :Не споделям мнението на мнозинството от съдебния състав за частична основателност на депозираната частна жалба от 24.09.2015г. по в.гр.д.№ 1254/2015г. на ВТОС срещу постановление от 11.09.2015г. по изп.д.№ 728/2015г. на ЧСИ Колева,рег.№ 728 по реда на чл.435,ал.2 ГПК. Неоснователно и без законово основание е твърдението на жалбоподателя,че взискателят не е предоставил възможност за плащане без образуване на изпълнително дело. Непосочването на банкова сметка от кредитора, по която длъжникът да я преведе /в каквато насока са доводите на жалбоподателя/, не обосновава приложението на чл. 95 ЗЗД. В тази хипотеза длъжникът е могъл да предприеме изпълнение по друг начин – плащане чрез пощенски запис или да депозира дължимата сума в банка по местоизпълнението и да уведоми кредитора за това.В хипотезата на плащане след образуване на изпълнително дело и в срока за доброволно изпълнение, се дължи такса върху събраната сума по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Съгласно чл. 79 ал. 1 ГПК разноските за изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Нито една от сочените хипотези, изключващи отговорността на длъжника за разноски, не е налице. Плащането в настоящия случай е направено след образуване на изпълнителното дело и в ТТРЗЧСИ, дори и към момента, не съществува изключение, по силата на което таксите по т. 26 да не се събират, ако сумата е заплатена в срока за доброволно изпълнение. Такова изключение, а именно промяната в т. 6 от т. 26 ТТРЗЧСИ, не действа към настоящия момент по силата на влязло в сила Определение № 10729 на ВАС по адм. дело № 10545/2014 г., с което е спряно действието на изменението в Тарифата. Това изменение не е имало действие и към момента на начисляване и удържане на пропорционалната такса. Поради гореизложеното възражението на длъжника се явява неоснователно.За уговорения адвокатски хонорар в Договора за правна защита и съдействие, приложен към изпълнителното дело, има издадена фактура, както и доказателства за реалното му заплащане по банкова сметка на адвокатското дружество. Фактът, че плащането е направено от процесуалния представител на взискателя по сметка на адвокатското дружество в случая е ирелевантен и не може да повлияе на отговорността за разноски. Погасяването на парично задължение чрез плащане може да се направи на кредитора /в казуса на процесуалния представител по пълномощие на ищците/ от всяко трето лице. Чл. 55 респективно чл. 61 ЗЗД обаче възлагат в тежест на облагодетелстваните длъжници по вземането за разноски да възмездят платилото ги трето лице.Реално заплатеният от взискателя адвокатски хонорар не се явява прекомерен с оглед размера на паричното вземане. Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на изп. дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. С оглед доказателствата по делото действията по образуване на изпълнителното дело са извършени от пълномощника на взискателя, по чиято молба е образувано процесното изп. дело, поради което на него му се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Съгласно чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2. В конкретната хипотеза в договора за правна защита и съдействие е договорено извършването на действия по образуване на изпълнителното дело от взискателя, както и действия по водене на същото. Ето защо на взискателя се дължат и предвидените в чл. 10, т. 2 от Наредбата разноски в общ размер на 150 лв. С оглед всичко изложено по-горе на взискателя по изпълнителното дело се дължи адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изп. дело в общ размер на 350 лева без ДДС или 420 лева с ДДС. Въпросът дали реално са извършени действия по процесуално представителство и в какъв обем, би могъл да се постави на обсъждане само ако се касае до хипотезата на намаляване на адвокатското възнаграждение. Тъй като то е определено и заплатено в минималните, предвидени в Наредба № 1/ 2004г. размери, този въпрос не следва да се обсъжда. Възнаграждението за адвокат е поискано своевременно, не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и са налице доказателства за неговото реално заплащане, поради което и правилно е присъдено с обжалваното постановление за разноски. С оглед на изложеното жалбата се явява неоснователна, а обжалваното постановление като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. Окръжен съдия: Янка Павлова |