Р Е Ш Е Н И Е
№
1715/13.10.2022г.
гр.Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Пловдив, Х
състав, в открито съдебно заседание на тринадесети септември, две хиляди
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря
Р. П., като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 501,
по описа на съда за 2022 г., намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл.112 ал.1, т.4 от Закона за здравето във връзка с чл.145 и
следв. от АПК.
Образувано
е по жалба на д-р Д.Й.И., председател на медицинска комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП на НОИ - Пловдив, срещу Експертно решение /ЕР/ № 0080/013/24.01.2022
г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ - Специализиран състав по
хирургични, ортопедични и ССЗ в частта на определения срок на определения
процент трайно намалена работоспособност - пожизнен. С аргументи от законовите
текстове се твърди, че административният орган неправилно определя пожизнен
срок в оспореното решение, защото заболяването на освидетелстваното лице не
попада в хипотезата на чл.69, ал. 4 от НМЕ и не следва да се определи като
дефинитивно по смисъла на §1, т.5 от ДР на НМЕ.
Ответникът
по жалбата НЕЛК - София, чрез упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата, като в
допълнителна писмена молба изразява становище и обосновава законосъобразността
на оспорения административен акт. Иска да се отхвърли жалбата и да се присъдят
разноски. Представя пълната административна преписка.
Заинтересованото
лице И.М.А., не ангажира становище по жалбата.
Заинтересованите
лица - ТЕЛК при УМБАЛ "Пловдив" АД - Пловдив, пети състав, Агенция за
хора с увреждания, ТП на НОИ - Пловдив и РД "Социално подпомагане" -
Пловдив, не ангажират становище по жалбата.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, административната преписка и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена от лице по чл. 98, ал. 6 от КСО с право
на жалба, в законовия 14-дневен срок(решението на НЕЛК е съобщено на
07.02.2022г., а жалбата е депозирана на 17.02.2022г.), срещу индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол по чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона
за здравето.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Установява
се, че И.М.А. е била диагностицирана със злокачествено новообразувание на
яйчника през 2007г., когато е извършена лапарохистеректомия с двустранна
аднексектомия и субтотална оментектомия(01.02.2007г.). По повод на заболяването
И.А. е била освидетелствана от ТЕЛК с решение № 2415 от 170з. от 29.10.2007г.
След изтичане срока на определената ТНР А. е преосвидетелствана с нови решения:
решение на ТЕЛК № 1981 от 167з. от 16.10.2009г., решение на ТЕЛК № 1702 от
141з. от 04.10.2012г., решение на ТЕЛК № 1115 от 127з. от 07.10.2015г., решение
на ТЕЛК № 3994 от 167з. от 11.10.2018г. С Решение на ТЕЛК № 4791 от 169з. от
18.10.2021г. е определен 50 % ТНР с пожизнен срок за заболяване „СА Оварии
Т1аН0М0“. Като основание за определяне на процента и срока на ТНР е посочено
отнасянето на състоянието към забележката по Част осма, Раздел XII от НМЕ, и
чл. 69, т. 4 НМЕ.
Решението
на ТЕЛК № 4791 от 169з. от 18.10.2021г. е обжалвано от председателя на медицинската
комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО пред НЕЛК в частта му относно определения
пожизнен срок на ТНР. По жалбата НЕЛК се е произнесла с оспореното в настоящото
съдебно производство ЕР № 0080/013/24.01.2022 г. , с което е потвърдено ЕР на
ТЕЛК по срока на определения процент ТНР. В мотивите на решение си НЕЛК
посочва, че се касае за С 56 злокачествено новообразувание на яйчника,
състояние след лапарохистеректомия с двустранна аднексектомия и субтотална
оментектомия, състояние след АПХТ без данни за рецидив и дисеминация, при
давност, надвишаваща 5 години. Следва оценка по Забележка на р.ХІІ, ч. 8 от НМЕ
- 50% ТНР. Отразено е, че срокът на инвалидизиране следва да е пожизнен на
основание чл.69, ал.4 от НМЕ, като е посочено, че съгласно разписаното в
Параграф 1, т.5 от ДР на НМЕ дефинитивни състояния са състояния, които не
търпят позитивна или негативна еволюция във времето, като състоянията след
поведено лечение за злокачествените новообразувания без данни за рецидив и
дисеминация след петата година на активно наблюдение са дефинитивни.
Описаната
фактическа обстановка съдът намира за установена от приети по делото писмени
доказателства, съставляващи административната преписка, включително и съдържащите се в приложеното
медицинското експертно досие на лицето, за което е издадено ЕР.
Ответникът
е представил доказателства, че в състава на НЕЛК са включени лекари с призната
специалност и повече от 5 години стаж.
Въз
основа на установените факти и доказателства, съдът приема, че оспореното
решение на НЕЛК е издадено от компетентен колективен орган по чл. 3, ал. 2 от
НМЕ, в състав, съобразно с изискването по чл. 49 от ПУОРОМЕРКМЕ. Спазена е
писмената форма, изложени са мотиви, за което всички членове на НЕЛК са
положили подписи. НЕЛК се е произнесла по допустима жалба срещу решението на
ТЕЛК, сезирана от лице, което съобразно с чл. 112, ал. 1 от ЗЗ има право на
жалба. Произнасянето на комисията с обжалваното решение е валидно и допустимо.
Не са
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.
Решението
на НЕЛК не е в противоречие с материалния закон. Съображенията за това са
следните:
Релевантният
по делото въпрос, свързан със законосъобразността на оспорения административен
акт, е дали НЕЛК правилно е тълкувала и приложила разпоредбите на НМЕ относно
определяне на дефинитивните състояния, както и дали в случая е приложимо
определянето на пожизнен срок по отношение на ТНР по забележката от раздел ХІІ,
част 8 на Приложение № 1 на НМЕ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 69, ал. 4 от НМЕ при дефинитивни състояния без възможност
за пълно или частично възстановяване се определя пожизнен срок на
инвалидността. В тази връзка не е налице каквото и да било разграничение по
отношение на заболяванията, като тази норма е принципно приложима по отношение
на всички видове такива, за което съдът взема предвид и настъпилите изменения в
НМЕ, приети с Постановление № 225/2021 г. на МС. Целта на законовия текст е да
се преустанови периодичното преосвидетелстване на определени групи лица за
конкретни заболявания, чието здравословното състояние е такова, което не търпи
промяна в насока пълно или частично възстановяване на лицето. Възраженията в
жалбата относно вида на заболяването и неприложимостта на нормата на чл.69,
ал.4 от НМЕ е неоснователно. В
разпоредбата на § 1, т. 5 от ДР на НМЕ се съдържа легална дефиниция на
понятието "дефинитивни състояния", като състояния, които не търпят
позитивна или негативна еволюция във времето. Жалбоподателят твърди, че
състоянието на освидетелстваното лице не би могло да се определи като дефинитивно.
Двете
посочени разпоредби са във взаимовръзка, обусловена именно от определяне на
пожизнен срок на състоянията, които не търпят позитивна еволюция във времето,
защото няма възможност за пълно или частично възстановяване. Такова е именно
установеното при И.А. – диагностицирана със злокачесвено новообразувание на
яйчника, състояние след лапарохистеректомия с двустранна аднексектомия и
субтотална оментектомия, състояние след АПХТ без данни за рецидив и
дисеминация, при давност, надвишаваща 5 години.
При
това положение и съвсем правилно от страна на медицинската експертиза е прието,
че това описано в ЕР състояние попада в хипотезата на чл. 69, ал. 4 от НМЕ.
Административният орган е съобразил вида и характера на установеното заболяване
и данните относно неговото развитие, съдържащи се в медицинската документация,
поради което правилно е определено към раздел ХІІ, част осма /Хирургични
заболявания/ от Приложение № 1 към НМЕ, в редакцията в сила от 16.07.2021 г.,
където именно е посочено, че "всички онкологични заболявания с код
"С" по МКБ, без данни за рецидив и дисеминация, при давност,
надвишаваща пет години от хистологичната верификация, се оценяват с 50 % (не
включва карциноми "ин ситу" - код "D" по МКБ). В случая се
касае категорично до онкологично заболяване с код "С" по МКБ – „С56“.
По
изложените съображения и съдът намира, че следва да отхвърли жалбата на
Председателя на медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО при ТП на НОИ
Пловдив като неоснователна.
От
страна на ответника по делото е претендирано присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева, съобразно характера
на делото и осъществената защита.
Разноските
следва да се възложат в тежест на жалбоподателя, като съобразно с §1, т.6 от ДР
на АПК ще следва да се осъди Национален осигурителен институт София, като
юридическо лице, в структурата на което е административният орган -
жалбоподател по делото, да ги заплати.
По
изложените мотиви Административен съд Пловдив
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалба на председателя на медицинска комисия по чл.98, ал.4 от КСО към ТП на НОИ
– Пловдив - д-р Д.Й.И., срещу Експертно решение № 0080/013/24.01.2022 г. на Националната
експертна лекарска комисия - Специализиран състав по хирургични, ортопедични и
ССЗ в частта на определения срок на определения процент трайно намалена
работоспособност- пожизнен.
ОСЪЖДА
Национален осигурителен институт гр. София, бул. "Александър
Стамболийски" № 62-64 да заплати на Национална експертна лекарска комисия
гр. София, бул. "Акад. Ив. Евстратиев Гешов" № 15 сумата от 100(сто)лева
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: