Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 22.11.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЖЕКОВА
при участието на секретаря Мариана Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№3747 по описа
за 2019
година на Варненския районен
съд, 8 състав, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „М.“ ООД, ЕИК ====
със седалище и адрес на управление ***, срещу „К.“ ООД, ЕИК ==== със седалище и адрес на управление ***
приморски полк 50, кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл.266, ал.1 ЗЗД да бъде осъден ответникът
да заплати на ищеца следните суми: - сумата от 1824.01лв., представляваща възнаграждение по Договор за изработка и
доставка на три броя крила за врати №17187/28.11.2017г.; - сумата от 5005лв., представляваща възнаграждение
по Договор за изработка, доставка и монтаж на мебелно обзавеждане
№17181/18.12.2017г.; - сумата от 4508.56лв.,
представляваща възнаграждение по Договор за изработка, доставка и монтаж на
мебелно обзавеждане №17180/18.12.2017г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.03.2019г., до
окончателното изплащане.
Твърди се в
исковата молба, че между страните били сключени описаните договори за
изработка, по които ищецът е изпълнил задълженията си. На 16.01.2018г. бил
подписан приемо-предавателен протокол за трите броя крила за врати, които били
приети без забележки и на същата дата ищецът издал фактура
№**********/16.01.2018г. за сумата от 1824.01лв., която не е заплатена към
момента на завеждане на делото. По
Договор №17181/18.12.2017г. ответникът възложил на ищеца да изработи и
монтира мебелно обзавеждане за 77 стаи в хотел „S.A.S.R.”, гр. О. срещу определено в договора възнаграждение от 102 000.36лв. с
вкл. ДДС. Ищецът изпълнил задълженията си, но незаплатена останала част от
възнаграждението му в размер от 5005лв. въпреки приемането на работата с
приемо-предавателен протокол без забележки и издаването на окончателна фактура
№**********/08.05.2018г. По Договор №17180/18.12.2017г. ищецът се задължил към
ответника да изработи, достави и монтира мебелно обзавеждане за 250 стаи в
хотел „Sunrise
Blue Magic”, гр. О. срещу възнаграждение в размер от
620 965.20лв. На 03.05.2018г. бил подписан Анекс 1 към договора, с който
била извършена промяна в позициите на поръчката и възнаграждението било
намалено до сумата от 568 451.88лв. На 13.07.2018г. бил подписан
окончателен приемо-предавателен протокол за приемане на работата без забележки
и на същата дата била издадена окончателна фактура №**********/13.07.2018г. с последна
сума за плащане от 3702.60лв. Неплатени по този договор останали част от
фактура №**********/02.07.2018г. за 805.96лв., както и сумата по окончателната
фактура от 3702.60лв. На 03.12.2018г. ищецът изпратил до ответника покана за
плащане, но в предоставения десетдневен срок ответникът не заплатил
претендираните суми. На 17.12.2018г. ищецът получил от ответника писмо – предложение
за прихващане с вземане на „К.“ ООД в общ размер от 9513.56лв. по фактура от
24.08.2018г. за почистване и извозване на отпадъци. Ищецът не приел това
предложение, тъй като не е поемал задължение за такова плащане и счита, че
ответникът няма такова вземане към него. Сочи, че управителят на дружеството не
е приемал и подписвал тази фактура. Моли се за уважаване на предявените искове
поради изложените аргументи и присъждане на сторените разноски. В открито
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, признава
извършеното плащане на сумата от 1824.01лв., като заявява че поддържа искането
си за заплащане на законната лихва от завеждане на иска до окончателното
плащане. Оспорва да е бил подизпълнител на „К.“ ООД по договор, по който
последният е бил главен изпълнител. Оспорва да е участвал в унифицирана устна
уговорка за извършване за сметка на „М.“ ООД на определени дейности,
респективно за валидно възникнало правоотношение за дейностите във фактура
3964. Оспорва след дейността на „М.“ ООД да са останали строителни отпадъци.
Оспорва заявеното от ответника прихващане да е произвело ефект, тъй като
твърдяното задължение на ищеца не съществува, не е ликвидно и не е изискуемо.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника,
с който изразява становище за нередовност на исковата молба. Признава иска за
заплащане на сумата от 1824.01лв. Не оспорва наведените в исковата молба
твърдения, че между страните валидно са сключени трите описани в исковата молба
договора; че са издадени описаните фактури, както и че изработеното е изпълнено
и прието, както и че на 03.12.2018г. е получено писмо с искане за плащане и
ответникът е изпратил писмо с покана за прихващане. Оспорва твърдението, че
ищецът не е договарял с ответника осъществяването за сметка на ищеца почистване
и извозване на отпадъци, както и поддържа, че има вземане в размер от 9513.56лв.
В тази връзка се излага, че в хотел “Blue magic” всички работещи фирми /44бр./ работят при това условие, хотелът е огромен,
като главен изпълнител в този обект е „К.“ ООД. Всяка една компания е подчинена
на договорения устно за обекта режим на удръжки за почистване, като е следвало
сумата за почистване и извозване на отпадъци от обекта за всяка фирма да се
удържа от последните дължими плащания на “К.” ООД за осъществените дейности от всеки подизпълнител. Ответникът коректно
е изпълнил задълженията си по договорите и след завеждане на делото е заплатил
дължимата сума от 1824.01лв. Признава, че управителят на „М.“ ООД не е подписал
фактура 3964/24.08.2018г., която е предадена на представител на ищеца, с който
е осъществявана комуникацията по договорите, като се сочи, че управителят е
подписвал само договорите. Поддържа се и че ищецът не е оспорил направеното
извънсъдебно изявление за прихващане. В тази връзка се поддържа, че на
17.12.2018г. е осъществено валидно прихващане
с вземането на ответника към ищеца. Моли се за отхвърляне на исковете по
тези съображения и присъждане на сторените по делото разноски. В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител,
поддържа отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
На основание
чл.146, ал.1, т.3 и 4 ГПК с
окончателния доклад по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните: че между тях са сключени Договор за изработка и
доставка на три броя крила за врати №17187/28.11.2017г.; Договор за изработка,
доставка и монтаж на мебелно обзавеждане №17181/18.12.2017г. и Договор за
изработка, доставка и монтаж на мебелно обзавеждане №17180/18.12.2017г. с
уговорени посочените в исковата молба възнаграждения; че ищецът е изпълнил
задълженията си за изработка и работата е приета.
Горните
обстоятелства се установяват и от следните, ангажирани от ищеца писмени
доказателства: окончателен констативен предавателно-приемателен протокол по договор
№17187/28.11.2017г. /л.8/, Договор за изработка, доставка и монтаж на мебелно
обзавеждане №17181/18.12.2017г. с договорено възнаграждение в чл.3 от
102000.36лв.,
като последното окончателно дължимо плащане е в размер от
5005лв., ведно със спецификация към договора /л.9-14/; двустранно подписан
окончателен приемо-предавателен протокол по договор №17187/28.11.2017г. от 05.05.2018г.;
фактура №**********/08.05.2018г. с доставчик „М.“ ООД и получател „К.“ ООД за
сумата от 5005лв.; Договор за изработка, доставка и монтаж на мебелно
обзавеждане №17180/18.12.2017г. с договорено възнаграждение в чл.3 в размер от
620 965.20лв., ведно със спецификация към договора /л.18-23/; Анекс №1 към
№17180/18.12.2017г. от 03.05.2018г. /л.24 и 25/; окончателен
приемо-предавателен протокол към договор №17180/18.12.2017г. от 13.07.2018г.
/л.26 и 27/; фактура №**********/02.07.2018г. с доставчик „М.“ ООД и получател
„К.“ ООД на стойност 4944лв. по договор №17180/18.12.2017г.; фактура
№**********/13.07.2018г. с доставчик „М.“ ООД и получател „К.“ ООД на стойност
3702.60лв. по договор №17180/18.12.2017г. В заключителните разпоредби на
описаните договори е предвидено, че същите могат да бъдат изменяни, или
допълвани, само по взаимно съгласие между двете договарящи страни по него,
изразено в писмена форма.
Приобщена е фактура
№**********/16.01.2018г., издадена от „М.“ ООД на получател „К.“ ООД за сумата
от 1824.01лв., представляваща цена на 3 бр. крило за врата /л.7/. Видно от
преводно нареждане, прието на л.84, „К.“ ООД е заплатило на „М.“ ООД сумата от
1824.01лв. на 23.04.2019г.
Приобщена е по
делото разменена между страните кореспонденция на л.31 и 32 – писмо от
03.12.2018г. от управителя на „М.“ ООД до управителя на „К.“ ООД, с което
ищецът уведомява ответника, че процесните фактури не са заплатени и отправя
покана за изплащането им в десетдневен срок. С писмо от 17.12.2018г.
управителят на „К.“ ООД уведомява ищеца, че е налице задължение на „М.“ ООД към
„К.“ ООД на стойност 9513.56лв. за почистване и извозване на отпадъци и
заявява, че „К.“ ООД прихваща вземането си от „М.“ ООД, в резултат на което
остава да дължи на „М.“ ООД сумата от 1824.01лв. Приета е по делото на л.53 фактура
№3964/24.08.2018г., издадена от „К.“ ООД на получател „М.“ ООД за сумата от
9513.56лв. за СМР Blue Magic. Фактурата носи
подпис за „М.“ ООД. Приобщена е и рекапитулация №1/24.08.2018г., издадена от
изпълнител „К.“ ООД за възложител „М.“ ООД за СМР на обща стойност 9513.56лв.,
която носи подпис само за изпълнителя /л.54/, както и Акт №1, образец 19 за
установяване завършването и заплащането на натрупани видове СМР – изнасяне и
извозване на строителни отпадъци на стойност 7927.97лв., пописан само за
изпълнител /л.55/.
Ответникът е
ангажирал като писмени доказателства справка за удръжки за почистване на обект
от 05.07.2018г. с 44 позиции, двустранно подписани фактури с други контрагенти
по описаните 44 позиции, както и рекапитулации към тях и актове – образец 19 и
двустранно подписани протоколи за извършени прихващания, касаещи комплекс
„Изгрев“. На 05.07.2018г. ответникът е изпратил съобщения по електронна поща до
множество търговци, включително „М.“ ООД за удръжки за почистване, които следва
да направят /л.56-83/. Представени са от ответника и договор за продажба и
доставка на строителни разтвори от 06.10.2017г., сключен между „А.“ ЕООД като
продавач и „К.“ ООД като купувач с място на доставка Хотелски комплекс
„Изгрев“, придружен с фактури, издадени от „А.“ ЕООД от 02.01.2018г. на
стойност 3110.40лв. и от 12.02.2018г. на стойност 1094.40лв./л.124-130/;
протокол от 12.02.2018г., съставен от „А.“ ЕООД за обект на „К.“, в който е
отчетено и извършване на извозване на отпадъци на стойност 400лв.; фактура,
издадена на 04.07.2018г. от доставчик „П.А.М 52“ ЕООД с получател „К.“ ООД за
извършена услуга с багер и камаз на стойност 5196лв. /л.131/ и фактура,
издадена на 10.08.2018г. от доставчик „П.А.М 52“ ЕООД с получател „К.“ ООД за
извършена услуга с багер и камаз на стойност 1440лв., придружена с протокол
образец 19 от 10.08.2018г., в който е описано изхвърляне на строителни отпадъци
на сметище. Издадена е от ответника справка за почистване на обект Blue
Magic за периода 01.03. до 30.06, в който е отразена обща
стойност от 118 724лв. /л.134/. Приета е по делото Заповед
№522/06.10.2017г., с която Управител Марин Йорданов е наредил лицето Г.В.Ж.–
служител на фирма „К.“ ООД да упражнява длъжността си на обект „Х.К.И.“
Ангажирани са от
ответника гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Г.В.Ж., който излага,
че е работил на обект „Б.М.“ като ръководител, с основни задължения
организация, управление, координация на всички строително-монтажни процеси. На
„М.“ ООД било възложено да изпълни обзавеждане на хотелските стаи – доставка на
необходимите елементи на обзавеждането, матраци, шкафове и всякаква мебелировка
за стаята, разнос и монтиране. За процесът на почистване свидетелят излага, че това
означава всяка една група, звено, организация, след приключване на тяхната
ежедневна работа, да почиства и отстранява следи, каквито могат да бъдат
опаковки и всичко, което замърсява строителната площадка и пречи на
последващите процеси. Обичайната строителна практика е, който влиза да свърши
конкретната работа, той да извърши почистването. На този обект, след като никой
не чистел след себе си, главният изпълнител, за да не спре последващите
строително-монтажни работи, посредством свои сили, или наемни сили, да свърши
работата. Свидетелят с част от техни работници и наети лица, извършвали
събиране и сваляне на отпадъци от шест етажа до организирано временно депо за
отпадъци, останали от всички, работещи на обекта. Те и извозвали отпадъците. На
въпрос каква е обичайната практика на „К.“ по отношение на почистване на
строителните отпадъци от подизпълнители, свидетелят казва, че за съжаление
главният изпълнител чисти след всички. Излага, че от дейността на „М.“ ООД са
оставали като отпадъци опаковки, полиетилен от матраци, опаковки от мебелите да
се предпазят при транспортиране, отпадък от самото сглобяване, сглобки,
срязове, опаковки от скрепителни елементи.
По искане на ищеца
са разпитани свидетелите Я.К.Н.и Ц.Г.Ц.. Първият свидетел твърди, че е
работник, мебелист, монтажист в „М.“ ООД. В хотели „С. О.“ доставили и
сглобявали мебели – гардероб, мини бар, гръб на легло, нощно шкафче. По принцип
всичко е сглобено, ако гардеробът е габаритен, отива на детайли и се сглобява
на място. След монтажа може да остане опаковката на детайла стреч, който по
принцип събирали в найлонови чували и ги изхвърляли на контейнера, или на
вторични суровини. Матраците не касаели дейността на тяхната фирма.
Вторият свидетел Ценко
Цонев излага, че е началник производство във фирма „М.“. На процесния обект
била извърпена монтажна и разносна дейност на мебели – гардероби, мини барове,
плотове и огледала. Всичко идвало в насипно състояние, от фирма „К.“ им
предоставили складова част, те го складирали и оттам ги разхвърляли по стаите.
Монтажът включвал сглобяване в самите стаи. Всичко било на заготовки, продупчено,
не оставяли отпадъци, защото всичко идвало в готов вид, по стаите отивали в
насипен вид, без опаковки, на едно пале се поставяли и транспортирали до
обекта. Единствено ако се наложело да качат до пети и шести етаж се слагало
малко стреч, и огледалата транспортирали без опаковки. Матраци не произвеждат и
не доставят, доставяла ги фирмата, която ги произвежда. Те издавали стаите без
матрак, само на база, матраците не били от тях.
Прието е по делото заключение
по назначена съдебно-счетоводна експертиза /л.100 и 101/, съобразно което
фактура №3964/24.08.2018г. не е осчетоводена в счетоводството на „М.“ ООД, не е
включена в дневниците з апокупки и месечни справки-декларации по ЗДДС на „М.“
ООД за периода м. август 2018г. до м. май 2019г. За същия период по процесната
фактура не е ползван данъчен кредит от „М.“ ООД.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
Съобразно чл.266,
ал.1 ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа.
За успешното
провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи, че между страните са налице валидно сключени договори за изработка, размерът на уговореното между страните възнаграждение
по всеки договор, изпълнение на възложената по всеки договор работа, както и
предаване от изпълнителя, съответно приемане на изработеното от възложителя.
В тежест на
ответника е да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, както и
направеното възражение за осъществено прихващане по основание и размер, а
именно до сумата от 9513.56лв., дължима за извършване на почистване и извозване
на отпадъци.
Безспорно е по
делото, че между страните са сключени описаните от ищеца Договор за изработка и
доставка на три броя крила за врати №17187/28.11.2017г.; Договор за изработка,
доставка и монтаж на мебелно обзавеждане №17181/18.12.2017г. и Договор за
изработка, доставка и монтаж на мебелно обзавеждане №17180/18.12.2017г. с
уговорени посочените в исковата молба възнаграждения, както и че ищецът е
изпълнил задълженията си за изработка точно и работата е приета. Тези
обстоятелства се установяват и от ангажираните по делото писмени доказателства.
Признава се от
ответната страна възникнало задължение за заплащане към ищеца на сумата от 1824.01лв.,
представляваща възнаграждение по Договор за изработка и доставка на три броя
крила за врати №17187/28.11.2017г. В хода на процеса – на 23.04.2019г.
ответната страна е извършила плащане на тази сума, което се признава от ищеца.
Поради извършеното в хода на процеса плащане, искът за сумата от 1824.01лв.
подлежи на отхвърляне. С исковата молба сумата е заявена ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното
изплащане. Предвид
факта, че плащането е настъпило в хода на производството, съдът намира, че са
налице основания за присъждане на законната лихва върху главницата от 1824.01лв.
за периода от 07.03.2019г.
до 22.04.2019г.,
чийто размер възлиза на 23.81лв., изчислен с програмен продукт Апис –
финанси.
Останалите две
задължения в общ размер от 9513.56лв. са оспорени от ответната страна с
твърдение, че ответникът е осъществил валидно извънсъдебно прихващане със
задължение на ищеца към него до този размер, възникнало въз основа на
постигната устна договорка между страните ищецът да заплати на ответника
извършено почистване след монтажа на процесното обзавеждане чрез удържане на
сумата от окончателния размер на възнаграждението на изпълнителя „М.“ ООД.
Т.е., спорният по делото въпрос е възникнало ли е такова задължение за ищеца
въз основа на твърдяната устна уговорка, респективно осъществен ли е фактически
състав на прихващане между страните.
По така очертания
предмет на спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Спорът между страните следва да се разгледа като такъв отнасящ се до
търговска сделка и да бъдат приложени общите правила за търговските сделки,
съдържащи се в Глава двадесет и първа от ТЗ. Сключените между ищеца и ответника договори за
изработка №17181/18.12.2017г. и №17180/18.12.2017г. са в писмена форма с
детайлна регламентация на отношенията между страните, като изрично в
заключителните разпоредби на всеки от двата договора е предвидено, че могат да
бъдат изменяни, или допълвани само по взаимно съгласие между двете договарящи
страни, изразено в писмена форма. По същество, твърдението на ответната страна
за наличие на постигната устна уговорка между страните за удръжки за почистване
от окончателното възнаграждение на изпълнителя „М.“ ООД, съставлява твърдение
за постигнато между страните съгласие за изменение чрез намаляване на размера
на окончателното възнаграждение на изпълнителя. Респективно, изменение на
договореното между страните с писмен договор, е недопустимо при липса на общо
съгласие да се установява в процеса посредством гласни доказателства на осн.
чл.164, ал.1, т.5 ГПК. Дори и да се приеме, че се касае за твърдение за
последващо отделно постигнато съглашение, което не съставлява изменение на съществуващите
писмени договори, то същото е на стойност, която попада под забраната на
чл.164, ал.1, т.3 ГПК.
Същевременно,
съдът намира, че от събраните по делото писмени доказателства не би могло да се
приеме, че е постигнато общо съгласие между страните и възникнало задължение за
ищеца за заплащане към ответника на сумата от 9513.56лв. по фактура 3964/24.08.2018г., издадена от „К.“ ООД. За да достигне до този
извод, настоящият съдебен състав съобразява следното: няма спор между страните,
че описаната фактура не е подписана от управителя на „М.“ ООД, като в хода на
процеса дружеството е оспорило представляващ да е подписвал фактурата и търговецът
да е приел задължението по нея. Съобразно чл.301 ТЗ, извършените от името на
търговеца без представителна власт действия се считат потвърдени, ако
търговецът не се противопостави веднага след узнаването. В случая е видно, че „М.“
ООД не е приело и подписало останалата изготвена от „К.“ ООД документация във
връзка с начислената сума за изнасяне на строителни отпадъци, а именно
рекапитулация за строително-монтажни работи 1/24.08.2018г., както и Акт №1,
Образец 19 с фигуриращи дейности по изнасяне и извозване на строителни
отпадъци. От заключението на вещото лице се установява и че ищецът не е
осчетоводил издадената фактура, нито е ползвал данъчен кредит по нея.
Последното сочи, че след узнаване за начислената сума от ответника, ищецът се е
противопоставил на приемането на задължението, като и с писмо от 03.12.2018г. е
отправил покана за заплащане на останалите дължими към него суми като
възнаграждение по сключените договори за изработка. След като е получил отказа
на ответника за заплащане на претендираните суми, придружен с изявление за
прихващане, ищецът е предявил настоящите искове. Поради изложеното, съдът
намира, че по делото не се доказа наличието на презумпционната предпоставка на
чл.301 ТЗ.
Следва да се посочи
по повод изложеното в отговора на исковата молба, че постигнатите с трети лица
договорености на ответното дружество не са годни да обвържат „М.“ ООД и да
обосноват възникване на задължението за заплащане на претендираната сума за
почистване, респективно за наличие на основание за удържане на размер от
възнаграждението на изпълнителя по процесните писмени договори. При наличие на
сключен между страните изричен писмен договор за изработка, уреждащ детайлно
правата и задълженията им, не би могъл да бъде приложен търговски обичай по
смисъла на чл.288 ТЗ. Ведно с това, свидетелят Желев излага, че обичайната
строителна практика е, който влиза да свърши конкретната работа, той да извърши
почистването, като на този обект, след като никой не чистел след себе си,
главният изпълнител извършвал това. Също така, от събраните по делото гласни
доказателства в полза на ответната страна, не се установи по категоричен начин
дейността на изпълнителя „М.“ ООД да е изисквала извършване на изнасяне и
извозване на обемни строителни отпадъци. В показанията на свидетеля Георги
Желев конкретно се сочи дейност по монтиране на 500 матрака, респективно
оставащи след това полиетиленови опаковки, а видно от спецификациите, към
Договор №17181 няма предвидена доставка на матраци, а съобразно Анекс 1 от
18.12.2017г. към Договор №17180 позиция 11 от спецификацията към този договор е
отпаднала и видно от окончателния приемо-предавателен протокол към този
договор, „М.“ ООД е изпълнило само бази за матраци. Разпитаните по инициатива
на ищеца свидетели също излагат, че „М.“ ООД не е доставяло и монтирало
матраци. Описаните в приетия по искане на ответника договор с „А.“ ЕООД
дейности като доставка на строителни разтвори, изкоп с багер, извозване на
земни маси и др., макар да са за процесния обект, нямат отношение към дейност
по монтиране на мебели в помещенията. Представените фактури, издадени от същото
дружество също не може да се направи еднозначен извод, че са относими към
дейността на ищеца на този обект като съдържание /пясък, бетон, извозване на
отпадъци, извършени услуги с багер и камаз /, а също така и една част от тях са
съставени преди изтичане на сроковете на ищеца да изпълни задълженията си по
договора. Ведно с това, стойността им е
в пъти по-ниска от калкулираната обща стойност на удръжки за почистване на
целия обект, респективно сумата, начислена на ищеца, остава недоказана и по
размер. Съставената едностранно справка в табличен вид за почистване на обект
не е годна да установи целените обстоятелства при липса на други доказателства
за такава стойност.
Прихващане по смисъла на чл.103 и
104 ЗЗД може да се извърши с изявление на едната страна до другата с ликвидно и
изискуемо вземане, като ефектът му настъпва от деня, в който е могло да бъде
извършено, т.е. когато са били налице визираните от закона предпоставки. В
случая съдът достигна до извод за липса на установено по основание и размер
вземане в полза на ответника към ищеца, поради което и намира възражението на
ответника за неоснователно.
С оглед приемане на изработеното
от възложителя, на основание чл.266 ЗЗД се дължи възнаграждение за приетата
работа в пълен размер.
Така мотивиран, съдът намира, че предявените искове за
заплащане на сумата от 5005лв., представляваща възнаграждение по Договор за
изработка, доставка и монтаж на мебелно обзавеждане №17181/18.12.2017г. и на
сумата от 4508.56лв., представляваща възнаграждение по Договор за изработка,
доставка и монтаж на мебелно обзавеждане №17180/18.12.2017г., са основателни и
следва да бъдат уважени изцяло, като главниците са дължими ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.03.2019г., до
окончателното изплащане.
По разноските в процеса:
Макар съдът да отхвърля единия от исковете за главница
поради извършено в хода на процеса плащане, като не е изпълнил изискуемото си
носимо парично задължение до завеждане на исковата молба, ответникът е станал
повод за водене на делото и за тази сума. С оглед изхода на спора, отправеното своевременно
искане и представените доказателства, ответникът следва да бъдат осъден да
заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер от 1353.50лв., от
които 453.50лв заплатена държавна такса за образуване на производството и 900лв.
адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „К.“ ООД, ЕИК ==== със седалище и адрес на управление ***
приморски полк 50 да заплати на
„М.“ ООД, ЕИК ==== със седалище и адрес на управление ***, сумата от 5005лв. /пет хиляди и пет лева/,
представляваща възнаграждение по Договор за изработка, доставка и монтаж на
мебелно обзавеждане №17181/18.12.2017г.; сумата от 4508.56лв. /четири хиляди петстотин и осем лева и петдесет и шест
стотинки/, представляваща възнаграждение по Договор за изработка, доставка и
монтаж на мебелно обзавеждане №17180/18.12.2017г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.03.2019г.,
до окончателното изплащане, както и сумата от 23.81лв. /двадесет и три лева и осемдесет и една стотинки/,
представляваща законна лихва върху главницата от 1824.01лв., представляваща
възнаграждение по Договор за изработка и доставка на три броя крила за врати
№17187/28.11.2017г. за периода от 07.03.2019г. до 22.04.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на сумата от
1824.01лв. /хиляда осемстотин
двадесет и четири лева и една стотинка/, представляваща възнаграждение по
Договор за изработка и доставка на три броя крила за врати №17187/28.11.2017г.
поради извършено в хода на процеса плащане, на основание чл.266, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „К.“
ООД, ЕИК ==== със седалище и адрес на управление *** приморски полк 50 да заплати на
„М.“ ООД, ЕИК ==== със седалище и адрес на управление *** сумата от 1353.50лв. /хиляда триста петдесет и
три лева и петдесет стотинки/, представляваща сторени по делото
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника
в полза на ищеца по посочената на л.37 банкова сметка ***, както следва: „Токуда банк” АД – клон Варна, BIC: ***, IBAN: ***.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: