№ 1431
гр. София, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20221000500112 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 438 от 29.10.2021 г., постановено по гр.д. № 446/2021 г. по описа на
Окръжен съд - Благоевград, ГО, е уважен иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД, предявен
от К. Г. Х. като е прогласен за относително недействителен по отношение на Ю. Б. Д. и на
С. Г. Б. договор от 26.02.2021г. за учредяване на договорна ипотека, обективирана в н.а. №
31, т. 1, per. № 675, д. № 30 от 26.02.2021 г. по описа на нотариус Д. С. с рег. № *** в
регистъра на НКРБ, по отношение на 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ:
Самостоятелен обект в сграда, заснет с идентификатор № 04279.612.154.2.10 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград, община Благоевград,
област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32/ 10.05.2006 г. на Изпълнителния
директор на Агенция по кадастъра с последно изменение на КККР, засягащо
самостоятелния обект от 21.01.2015 г. с предназначение: „Жилище, апартамент“, с площ от
112,96 кв. м., брой нива на обекта: едно, вписан с административен адрес: гр. ***, п.к. ***,
ул. „***“ /Т. К./№ *, вх. *, ет. *, an. *, който самостоятелен обект се намира на етаж втори в
Сграда с идентификатор № 04279.612.154.2, с предназначение: Жилищна сграда —
многофамилна, разположена в Поземлен имот с идентификатор № 04279.612.154, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - обекти с идентификатори №№
04279.612.154.2.9 и 04279.612.154.2.11; под обекта - обект с идентификатор №
04279.612.154.2.4 и над обекта - обект с идентификатор № 04279.612.154.2.16, заедно с
прилежащи части: мазе № 13, с площ от 16,68 кв.м., както и 4,58% идеални части от общите
1
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който самостоятелен обект по
документ за собственост представлява: Апартамент № 6 на втори етаж в жилищен блок
„***“, на ул.„***“ № *, в квартал 118 по плана на гр. Благоевград, действащ към 1966г., със
застроена площ за апартамента от 112,96 кв.м., при граници: от североизток - двор на блока,
от северозапад - стълбище и апартамент на К. Н. П., от югозапад - ул. „ *** “ и от югоизток -
Б. В. А., ведно с избено помещение № 13 от 16,68 кв.м., при граници: изток - коридор за
мазите, от северозапад — мазето на Б. Л. А., от югозапад - ул.„***“ и от югоизток - мазето
на К. и Е. К., ведно с 4,58% идеални части от общите части на сградата и 4,58% идеални
части от правото на строеж върху държавно дворно място от 1 708,75 кв.м., представляващо
части от парцел IX, X, XIII и част от парцел XIV, пл. №№ 1822, 1825, 1828, 1829, 1830, 1833,
1835 и 1834 в кв. 118 по рег. план на гр. Благоевград към 25.06.1966 г.
Със същото решение са присъдени разноски, като С. Г. Б. и Ю. Б. Д. са осъдени на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., да заплатят на адв. Е. Д., сумата в размер на 1790.00
(хиляди седемстотин и деветдесет лева), представляваща възнаграждение за адвокат, а по
сметка на ОС - Благоевград, сумата в размер на 411.00 лв. представляваща държавна такса.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби от
ответниците по делото.
Жалбоподателите-ответници Ю. Б. Д. и С. Г. Б. оспорват решението изцяло и
молят съда да го обезсили като недопустимо, а в условие на евентуалност - да го отмени и
отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Изтъкват факта, че съдът се е произнесъл
извън диспозитивното начало в процеса, тъй като ищцата е заявила следното искане в
петитума на ИМ: „Моля да обявите, на основание чл.135, ал. 1 ЗЗД, ЗА ОТНОСИТЕЛНО
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на ищцата сключеният на 26.02.2021г. между С. Б. и Ю.
Д. Договор за паричен заем, обективиран в н.а. за учредяване на договорна ипотека №" т.е.
от текста на петитумната част на ИМ ясно и непротиворечиво се установява, че въведения
от ищцата предмет на делото касае прогласяване на относителна недействителност на
договора за заем, а не на последвалия го договор за учредяване на ипотека, обезпечаващ
изпълнението на този паричен заем. Видно от диспозитива на обжалваното решение БлОС е
прогласил относителна недействителност на учредената договорна ипотека, обективирапа в
н.а., което произнасяне не кореспондира с предявения иск за обявяване относителната
недействителност на сключен между ответниците договор за заем. Оспорват изводите на
съда, че в обстоятелствената част на исковата молба ищцата сочи доводи за
недействителност на учредената ипотека, което било достатъчно, за да се „коригира“
предмета на делото, а освен това страните нямат възражения по доклада. На второ място
оспорват извода на съда, че договорът за ипотека е безвъзмезден, поради което не е
необходимо да се доказва знание за увреждане, тъй като в т. 1 от Нотариален акт № 31, том
I, per. № 675. дело № 30/2021г. по описа на Нотариус Д. С. ясно е посочено, че между
страните е сключен договор за заем на 26.02.2021г., по силата на който Ю. Д. е предоставил
на С. Б. сумата от 75 000 лв. Посочват, че между страните по делото е приет за безспорен и
ненуждаещ се от доказване факта, че ответниците са сключили Договор за паричен заем от
2
26.02.2021г., изпълнението на който е обезпечено с договорната ипотека. Двата документа -
договора за заем и нотариалния акт за учредяване на ипотека са приети като доказателства
по делото. При положение, че в двата договора е заложен текст, който обвързва
правоотношенията и препраща едно към друго, то извода на съда, че ипотеката не е
свързана с договора за заем е най-малкото нелогичен. Съгласно Решение № 97 от
30.05.2013г. по гр.д. № 442/2012г. по описа на ВКС, договорът за ипотека не следва да се
разглежда сам по себе си, а винаги в контекста на връзката му с главното задължите, което
обезпечава. Следователно, при условие, че обезпеченото правоотношение има възмезден
характер, то и последвалият го обезпечаващ договор следва да се възприеме като възмезден.
Твърдят, че съгласно разпоредбата на чл. 3 от сключеният между ответниците Договор за
заем, страните са приели, че Заемателят не дължи лихва, но срещу получената сума се
задължава да предостави на Заемодателят ползването на собствената си част от имота,
предмет на обезпечението, до датата на окончателното погасяване на задължението.
Наличието на насрещна престация в тежест на Заемополучателя категорично сочи, че
Договорът за заем има възмезден характер - срещу предоставената за временно ползване
сума Заемодателят получава правото да ползва имота до окончателното изплащане на дълга.
В договора за заем - чл. 1 и чл.2 е уговорено, че изпълнението на престацията на
Заемодателя Д. и получаването й от Заемателя Б. е поставено под условието, че Б. учреди в
полза на заемодателят процесната ипотека. В този смисъл Б. не би получила заемната сума,
ако не учреди ипотеката, която да обезпечава връщането й. Това води до извод, че
ипотекарннят кредитор Д. не би престирал на ипотекарния длъжник имущественото благо
по главния договор за заем, ако последният не учреди процесната ипотека. Тези
обстоятелства в договорните отношения между страните обуславят възмездния характер на
ипотеката. Претендират разноски.
Въззиваемата страна К. Г. Х. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението
като правилно и законосъобразно. Изтъква факта, че както в ИМ, така и в първото
проведеното на 20.10.2021г. о.с.з., са изложени аргументи, касаещи именно прогласяването
на недействителността на учредената договорна ипотека, а не договора за заем, който не я
уврежда. Така увреждащи по смисъла на чл.135 ЗЗД съдебната практика приема и тези
сделки, чрез които се затруднява удовлетворяването на кредитора, а учредената договорна
ипотека безспорно е такава, защото чрез нея се създава привилегия за ипотекарния кредитор
пред хирографарния, каквато в случая се явява ищцата. Точно това е отразено в доклада на
съда, а страните не са релевирали възражения в тази насока.
На второ място твърди, че предвид обезпечителния и акцесорния характер на
договора за ипотека, същият не може еднозначно да бъде определен като възмезден или
безвъзмезден. Разгледан сам по себе си, без да се има предвид връзката му с главното
задължение, изпълнението, на което се обезпечава, договорът за ипотека има по-скоро
безвъзмезден характер. Отделно от това, анализирайки процесния договор за заем и
учредената впоследствие договорна ипотека, сключването на ипотеката е за вземане на
трето лице, което има право на предпочтително удовлетворяване относно ипотекирания
3
имот за задължения на длъжника. Така срещу учредяването на договорната ипотека, с цел
обезпечаване на собствен дълг, Б. не е получила насрещна престация, поради което крайно
нелогични и несъстоятелни се явяват съжденията, изложени във въззивната жалба за
възмездностга на сделката, при все че същата се явява безвъзмездна, до какъвто извод е
достигнал и първостепенният съд.
Независимо от горното счита, че е доказано и знанието от субективна страна, тъй
като Д. и Х. са в дълбоки и трайни конфликтни отношения, датиращи от 2015 г. до
настоящем. С учредяването на договорната ипотека Д. е знаел, че при евентуално
невръщане на паричния заем, чийто падеж междувпрочем е настъпил, като Б. не е върнала
заемната сума, същият ще стане съсобственик на процесния недвижим имот с ищцата Х.,
предвид учредената в негова полза договорна ипотека досежно 1/2 ид.част от жилището,
предмет на договора за ипотека. Обстоятелството, че Договорът за заем е сключен на
26.02.2021г., като дадената в заем парична сума следва да бъде върната на 25.05.2021 г., т.е.
приблизително три месеца след сключването на договора. Към настоящия момент Б. е
пенсионер, неосъществяваща трудова дейност, като получаваната от нея пенсия е в размер,
който не би могъл да покрие за такъв кратък период от 3 м. връщането на заемната сума,
както и факта, че е сключила процесния договор за заем с лице, с което Х. се намира в
конфронтационни отношения от дълги години насам, за което кореспондират както
редицата жалби помежду им, така и водените между тях дела, са косвени индиции за
наличието на знание. Претендира и адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции,
съобразно разпоредбите на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, във връзка с чл. 5, т. 1, във връзка с чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 135 ЗЗД с предмет
договорна ипотека.
Ищцата К. Г. Х. твърди, че ответницата С. Б. е нейна сестра и длъжник, като задължението й
произтича от издаден Запис на заповед от 10.01.2017г., въз основа на който по ч.гр.д. №
2537/2018г. по описа на РС- Благоевград е издадена заповед за незабавно изпълнение, въз
основа на документ по чл. 417 ГПК № 10264 от 31.10.2018 г. и Изпълнителен лист от същата
дата /31.10.2018г./. Въз основа на тях РС е разпоредил длъжникът С. Г. Б., в качеството си на
законен наследник /дъщеря/ на издателя на записа на заповед, да й заплати сумата в размер
на 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 19.10.2018 г., до окончателното й
изплащане, представляваща дължима сума по Запис на заповед, издаден на 10.01.2017г. в гр.
Благоевград, с падеж на плащане - 15.10.2018 г. в полза на К. Г. Х., с издател К. Т. Н.,
починала на 12.10.2018 г., майка на длъжника С. Г. Б.. Въз основа на издадения
изпълнителен лист е образувано изп. д. № 360/ 2018г. по описа на ДСИ към РС -
Благоевград.
Между двете е образувано гр.д.№ 13/2019г. по описа на ОС - Благоевград, чието Решение №
4
893 от 24.02.2020 г. е отменено с Решение № 1542 от 25.11.2020г., постановено по в.т.д. №
2182/2020г. по описа на САС, по силата на което е признато за установено, че С. Г. Б. дължи
на К. Г. Х. сумата от 50 000 лева, равняваща се на половината от сумата от 100 000 лева, за
която е издаден Запис на заповед от 10.07.2017г. от К. Т. Н., ведно със законната лихва,
считано от 19.10.2018г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 10264/ 31.10.2018г. по ч.гр.д.№
2537/2018г. по описа на РС - Благоевград. Към настоящия момент Решението на Апелативен
съд - София, не е влязло в сила, тъй като Б. е подала касационна жалба, поради което спорът
е все още висящ. Въпреки това същата има ясното съзнание, че въз основа на водените
срещу нея дела, се явява длъжник спрямо ищеца, още повече, че вероятността делото да
бъде допуснато до касация е малко вероятна.
На 26.02.2021г. Б. е сключила Договор за заем с Ю. Б. Д., в качеството му на заемодател,
предоставил на заемателя С. Г. Б. сума в размер на 75 000 лв., която сума следва да бъде
предадена от заемодателя на заемателя в 3-дневен срок след вписването на договорната
ипотека. Съгласно т.1 от процесния договор Б. неотменимо и безусловно се задължила да
върне на Д. заемната сума в срок до 25.05.2021г., като при просрочие на заемната сума
заемодателят има право да пристъпи към принудително събиране на целия дълг. Затова
твърди, че посредством н.а. за учредяване на договорна ипотека № 31, том I, per. № 675,
дело № 30 от 26.02.2021 г. по описа на Д. С. - Нотариус с район на действие: РС-
Благоевград, вписан под № 499 в регистъра на НК, ответника Б. учредила в полза на Д.
ипотека върху собствената си, придобита по наследство, 1/2 /една втора/ идеална част от
недвижим имот, който двете притежават в съсобственост, чиято единствена цел е да увреди
интересите й посредством намаляване на имуществото си, създавайки привилегия /учредена
договорна ипотека в полза на Д./ за втория. Твърди, че договорът за заем е сключен на
26.02.2021г., като съгласно същия сумата следва да бъде върната на 25.05.2021г., т.е.
приблизително три месеца след сключването на договора. Б. е пенсионер, като получаваната
от нея пенсия е в размер, който не би могъл да покрие за такъв кратък период връщането на
заемната сума в размер на 75 000 лева. Счита, че длъжникът и неговият контрагент са
знаели за увреждането, произтичащо от сделката, тъй като ипотеката е възмездна.
Ответниците Ю. Б. Д. и С. Г. Б. оспорват иска, като твърдят, че записът на заповед не е
автентичен, както и че ипотеката, която обезпечава договор за заем, е именно възмездна
сделка с трето лице, по отношение на която не действа установената в закона презумпция за
знание за увреждането. В тази хипотеза е налице възмездност, поради което и
неоснователно се сочи в исковата молба, че сделката била безвъзмездна. Поради това и
когато се иска обявяване на недействителност по реда на изр. 2 от чл. 135, ал. 1 ЗЗД на
ипотека, знанието за увреждане от страна на лицето, в чиято полза е учредена тази ипотека е
предпоставка за основателността на предявения конститутивен иск. Затова твърденията,
касаещи формирано у ответника знание за увреждане /и изобщо за наличието на задължение
на С. Б. към ищеца, ако такова съществува/ са голословни. Сочат, че дори цитираната от
ищеца съдебна практика не придава на ипотеката характер на безвъзмездна сделка, а
5
посочва, че единствено ако се разглежда сам по себе си, без да се държи сметка за връзката
между ипотеката и главното задължение, може да се говори за безвъзмезден характер, но не
и когато такава връзка е налице и същата е установена. В случая ипотеката обезпечава един
възмезден договор, какъвто несъмнено е този за паричен заем, при което несъмнено е налице
възмезден характер и на ипотеката, като правна сделка. Оспорват твърдението, че като
страна по правоотношението, чиято относителна недействителност се претендира, Д. е бил
наясно с неговия увреждащ характер, а това е абсолютна предпоставка за уважаване на
предявения иск по чл.135 ЗЗД, което обуславя извод за неоснователност на предявения иск.
От фактическа страна се установява, че ответницата С. Б. е сестра и длъжник на ищцата
К. Г. Х., като задължението й произтича от издаден от майка им К. Запис на заповед от
10.01.2017г., въз основа на който по ч.гр.д. № 2537/2018г. по описа на РС- Благоевград е
издадена заповед за незабавно изпълнение№ 10264 от 31.10.2018г. и Изпълнителен лист от
31.10.2018г., въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Въз основа на тях РС е разпоредил
длъжникът С. Г. Б., в качеството си на законен наследник /дъщеря/ на издателя на записа на
заповед, да й заплати сумата в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
19.10.2018г., до окончателното й изплащане, представляваща дължима сума по Запис на
заповед, издаден на 10.01.2017г. в гр. Благоевград, с падеж на плащане - 15.10.2018 г. в
полза на К. Г. Х., с издател К. Т. Н., починала на 12.10.2018 г., майка на длъжника С. Г. Б..
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. д. № 360/ 2018г. по описа на
ДСИ към РС - Благоевград.
Между двете е образувано гр.д.№ 13/2019г. по описа на ОС - Благоевград, с предмет чл.422
ГПК, по което е постановено Решение № 893 от 24.02.2020 г. - отменено с Решение № 1542
от 25.11.2020г., постановено по в.т.д. № 2182/2020г. по описа на САС, по силата на което е
признато за установено, че С. Г. Б. дължи на К. Г. Х. сумата от 50 000 лева, равняваща се на
половината от сумата от 100 000 лева, за която е издаден Запис на заповед от 10.07.2017г. от
К. Т. Н., ведно със законната лихва, считано от 19.10.2018г., за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №
10264/ 31.10.2018г. по ч.гр.д.№ 2537/2018г. по описа на РС - Благоевград.
С Решението № 50127/03.11.2022г. постановено по т.д.№ 815/2021г. по описа на ВКС, ІІ
Т.О., е отменено решението № 1542 от 25.11.2020 г. по т. д. № 2182/2020г. на САС, вместо
което е отхвърлен като неоснователен предявения от К. Г. Х. срещу С. Б. положителен
установителен иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване съществуването на вземане
в размер на сумата 50 000 лв., представляваща половината от сумата 100 000 лв. по запис на
заповед от 10.01.2017 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 10264 от 31.10.2018 г. по ч. гр. д. №
2537/2018 г. на Благоевградски районен съд.
В този смисъл към момента е отречено със СПН качеството на кредитор на ищцата,
което настоящата инстанция е длъжна да съобрази по смисъла на чл.235 ал.2 ГПК.
6
На 26.02.2021г. Б. е сключила Договор за заем с Ю. Б. Д., в качеството му на заемодател,
предоставил на заемателя С. Г. Б. сума в размер на 75 000 лв., която сума следва да бъде
предадена от заемодателя на заемателя в 3-дневен срок след вписването и учредяването на
договорната ипотека. Съгласно т.1 от процесния договор Б. неотменимо и безусловно се
задължила да върне на Д. заемната сума в срок до 25.05.2021г. /т.е. след 3 месеца/, като при
просрочие на заемната сума заемодателят има право да пристъпи към принудително
събиране на целия дълг.
Ипотеката е обективирана в н.а. за учредяване на договорна ипотека № 31, том I, per. № 675,
дело № 30 от 26.02.2021 г. по описа на Д. С. - Нотариус с район на действие: РС-
Благоевград, вписан под № 499 в регистъра на НК, съгласно който ответника Б. учредила в
полза на Д. ипотека върху собствената си, придобита по наследство, 1/2 /една втора/ идеална
част от недвижим имот, представляващ: Самостоятелен обект в сграда, заснет с
идентификатор № 04279.612.154.2.10 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Благоевград, община Благоевград, област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-
32/ 10.05.2006г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра с последно изменение
на КККР, засягащо самостоятелния обект от 21.01.2015г. с предназначение: „Жилище,
апартамент“, с площ от 112,96 кв. м., брой нива на обекта: едно, вписан с
административен адрес: гр. ***, п.к. ****, ул. „***“ /***/ № *, вх.*, ет.*, aп.*, който
самостоятелен обект се намира на етаж втори в Сграда с идентификатор № 04279.612.154.2,
с предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, разположена в Поземлен имот с
идентификатор № 04279.612.154, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж - обекти с идентификатори №№ 04279.612.154.2.9 и 04279.612.154.2.11; под обекта -
обект с идентификатор № 04279.612.154.2.4 и над обекта - обект с идентификатор №
04279.612.154.2.16, заедно с прилежащи части: мазе № 13, с площ от 16,68 кв.м., както и
4,58% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
който самостоятелен обект по документ за собственост представлява: Апартамент № 6 на
втори етаж в жилищен блок „***“, на ул.„***“ № *, в квартал 118 по плана на гр.
Благоевград, действащ към 1966г., със застроена площ за апартамента от 112,96 кв.м., при
граници: от североизток - двор на блока, от северозапад - стълбище и апартамент на К. Н.
П., от югозапад - ул. „ *** “ и от югоизток - Б. В. А., ведно с избено помещение № 13 от
16,68 кв.м., при граници: изток - коридор за мазите, от северозапад - мазето на Б. Л. А., от
югозапад - ул.„***“ и от югоизток - мазето на К. и Е. К., ведно с 4,58% идеални части от
общите части на сградата и 4,58% идеални части от правото на строеж върху държавно
дворно място от 1 708,75 кв.м., представляващо части от парцел IX, X, XIII и част от парцел
XIV, пл. №№ 1822, 1825, 1828, 1829, 1830, 1833, 1835 и 1834 в кв. 118 по рег. план на гр.
Благоевград към 25.06.1966 г.
Страните не спорят помежду си досежно факта, че К. Т. Н. /издател на записа на заповед от
10.01.2017г.,/ е починала на 12.10.2018г., като е оставила наследници по закон двете си
дъщери - С. и К., които са сестри.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
7
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
ОС-Благоевград е приел, че вземането е възникнало преди извършване на увреждащото
действие от длъжника и съществува при извършването му, като длъжника е знаел за
увреждането на кредитора, тъй като е страна в производството по установяване на
вземането, като учредяването на договорна ипотека обуславя невъзможност за
удовлетворяване на кредитора. Приел е, че доколкото договорът е безвъзмезден, не е
необходимо да се доказва знанието на третото лице, затова е ирелевантно дали Ю. Д. знае за
увреждането на ищеца К. Х., доколкото учредената от длъжника ипотека, на първо място
обезпечава задължения на Б., на второ място, сделката е безвъзмездна.
САС не споделя горния извод по следните съображения: Кредитор по смисъла на чл.135
ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника.
Възникването на това право по чл.135 ЗЗД не е обусловено от установяване на
вземането с влязло в сила решение. В практиката на ВКС константно се приема, че за
допустимостта на иска по чл. 135 ЗЗД по принцип са достатъчни твърдения, че ищецът има
качество на кредитор, като дори в хипотеза, в която се установи, че това качество е
отречено със сила на пресъдено нещо, искът е не недопустим, а неоснователен. В
мотивите към т. 2 ТД № 2/2017 г. ОСГТК на ВКС се прима, че по принцип правото на
кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на
длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане, като
това вземане може да не е изискуемо или ликвидно, но не е необходимо и предварително да
бъде установено с влязло в сила решение. Приема се, че ако вземането е отречено със сила
на пресъдено нещо, то при това положение наличието на паралелен процес, който има за
предмет признаване или отричане на вземането на кредитора - т.е. установяване наличието
на действително вземане - е от значение за правилното решаване на спора по отменителния
иск по чл. 135 ЗЗД, като обстоятелството, че успешното провеждане на иска за вземането не
е процесуална предпоставка за предявяването на П. иск, само по себе си не означава, че
между двете производства не е налице връзка на обусловеност. Възприето е разбирането, че
при паралелно развиващи се производство, разглеждащо вземането на кредитора /както в
случаите на предявен от кредитора иск за установяване на вземането му, така и в случаите
на предявен от длъжника иск за признаване несъществуване на вземането на кредитора по
П. иск/, и производство по П. иск, между тях е налице връзка на преюдициалност.
Признаването или отричането на вземането ще рефлектира върху преценката дали ищецът
действително има качество на кредитор с права по чл. 135 ЗЗД, респективно върху
основателността на предявения иск, а не върху неговата допустимост. Между двете
производства е налице връзка на преюдициалност, която попада в приложното поле на чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК и е основание за спиране.
С Решението № 50127/03.11.2022г. постановено по т.д.№ 815/2021г. по описа на ВКС, ІІ
Т.О., е отменено решението № 1542 от 25.11.2020 г. по т. д. № 2182/2020г. на САС, вместо
което е отхвърлен като неоснователен предявения от К. Г. Х. срещу С. Б. положителен
8
установителен иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване съществуването на вземане
в размер на сумата 50 000 лв., представляваща половината от сумата 100 000 лв. по запис на
заповед от 10.01.2017 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 10264 от 31.10.2018 г. по ч. гр. д. №
2537/2018 г. на Благоевградски районен съд.
В този смисъл към момента е отречено със СПН качеството на кредитор на ищцата,
което настоящата инстанция е длъжна да съобрази по смисъла на чл.235 ал.2 ГПК.
С оглед на това следва да се приеме, че ищцата има правен интерес да предяви иска по чл.
135 ЗЗД и производството по него не е недопустимо. Доколкото качеството на кредитор на
ищцата по отношение на първия ответник - е вече отречено със СПН, искът по чл.135 ЗЗД е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед гореизложеното и при несъвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде отменено.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК въззиваемата страна дължи в полза жалбоподателите направените
пред двете инстанции разноски, в размер на 205 лв. платена д.т. за въззивно обжалване,
както и сумата от 1000 лв. платен адв.хонорар, съгласно списък на л.163 за Ю. Д.
/пъълномощно на л.105/ и 700 лв. платен адв.хонорар съгласно списък по чл.80 ГПК за С.
Б../пълномощно л.85/
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 438 от 29.10.2021г., постановено по гр.д. № 446/2021г. по описа на
Окръжен съд - Благоевград, ГО, 12 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. Г. Х., ЕГН **********, против С. Г. Б., ЕГН
********** и Ю. Б. Д., ЕГН **********, конститутивен иск с правно основание чл.135 ЗЗД
за прогласяване за относително недействителен по отношение на К. Г. Х. на договор от
26.02.2021г. за учредяване на договорна ипотека, обективиран в н.а. № 31, т. 1, per. №
675, д. № 30 от 26.02.2021 г. по описа на нотариус Д. С. с рег. № *** в регистъра на
НКРБ, по отношение на 1/2 идеална част от недвижим имот, представляващ:
Самостоятелен обект в сграда, заснет с идентификатор № 04279.612.154.2.10 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград, община Благоевград,
област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32/ 10.05.2006 г. на Изпълнителния
директор на Агенция по кадастъра с последно изменение на КККР, засягащо
самостоятелния обект от 21.01.2015г. с предназначение: „Жилище, апартамент“, с площ от
112,96 кв. м., брой нива на обекта: едно, вписан с административен адрес: гр. ***, п.к. ***,
ул. „***“ /Т. К./№ *, вх. *, ет. *, an. *, който самостоятелен обект се намира на етаж втори в
Сграда с идентификатор № 04279.612.154.2, с предназначение: Жилищна сграда —
многофамилна, разположена в Поземлен имот с идентификатор № 04279.612.154, при
9
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - обекти с идентификатори №№
04279.612.154.2.9 и 04279.612.154.2.11; под обекта - обект с идентификатор №
04279.612.154.2.4 и над обекта - обект с идентификатор № 04279.612.154.2.16, заедно с
прилежащи части: мазе № 13, с площ от 16,68 кв.м., както и 4,58% идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който самостоятелен обект по
документ за собственост представлява: Апартамент № 6 на втори етаж в жилищен блок
„***“, на ул.„***“ № *, в квартал 118 по плана на гр. Благоевград, действащ към 1966г., със
застроена площ за апартамента от 112,96 кв.м., при граници: от североизток - двор на блока,
от северозапад - стълбище и апартамент на К. Н. П., от югозапад - ул. „ *** “ и от югоизток -
Б. В. А., ведно с избено помещение № 13 от 16,68 кв.м., при граници: изток - коридор за
мазите, от северозапад - мазето на Б. Л. А., от югозапад - ул.„***“ и от югоизток - мазето на
К. и Е. К., ведно с 4,58% идеални части от общите части на сградата и 4,58% идеални части
от правото на строеж върху държавно дворно място от 1 708,75 кв.м., представляващо части
от парцел IX, X, XIII и част от парцел XIV, пл. №№ 1822, 1825, 1828, 1829, 1830, 1833, 1835
и 1834 в кв. 118 по рег. план на гр. Благоевград към 25.06.1966 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА К. Г. Х., ЕГН **********, гр.***, ул.„***“ № *, вх.„*“, ет.*, ап.* чрез адв.
Е. Д., съдебен адрес гр. Благоевград, ул. „Цар Иван Шнишан ” № 20, офис № 2 партер ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Ю. Б. Д., ЕГН **********. гр. ***, ул. „***" №*, чрез а. П., АК -
Благоевград, съдебен адрес: гр. Благоевград, ул. „Тодор Александров"' № 43Б, ет. 2, сумата
от 1205 лв./хиляда двеста и пет лева/ направени разноски пред двете инстанции.
ОСЪЖДА К. Г. Х., ЕГН: **********, гр.***, ул.„***“ № *, вх.„*“, ет.*, ап.* чрез адв.
Е. Д., съдебен адрес гр. Благоевград, ул. „Цар Иван Шнишан ” № 20, офис № 2 партер ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА С. Г. Б.. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***, ул. „***“ №
*, вх. *, ет. *, ап. *, сумата от 700 лв. /седемтотин лева/, направени по делото разноски пред
двете инстанции.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10