М О
Т И В И
към присъда по НОХД № 516/2016 год. на КРС.
Срещу
подсъдимия Г.Х.Т. ЕГН ********** *** е повдигнато обвинение и същият е предаден
на съд за това, че:
На
05.10.2003 е придобил по какъвто и да е начин и държал до 27.04.2016г. в гр.Б.
обл.П. ул.“***“ №17 в метална каса в постройка в двора на имота огнестрелни
оръжия и боеприпаси за огнестрелни
оръжия, както следва:
- 1 брой ловна двуцевна гладкоцевна пушка
„Модел Иж-58“, 16 калибър с №П0978, която съгласно чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ
представлява огнестрелно оръжие;
- 62бр. ловни патрони 16
калибър, които съгласно чл.7 ал.1 от ЗОБВВПИ представляват боеприпаси за
огнестрелно оръжие без да има за това надлежно разрешение - престъпление по чл.
339, ал.1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със
същата правна квалификация на деянието. Счита, че от събраните по делото
доказателства обвинението се доказва по несъмнен начин от обективна и
субективна страна, поради което подсъдимия Г.Т. следва да бъде признат за
виновен в извършването на престъпление с правна квалификация както е посочено в
обвинителния акт. По отношение на реализирането на наказателната отговорност на
подсъдимия от представителят на прокуратурата се предложи да му бъде наложено
наказание лишаване от свобода в размер на 3г., чието изпълнение да се отложи с
изпитателен срок от 5г. при условията на
чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като са налице материално - правните предпоставки за
това.
Подсъдимият
Г.Т. се явява лично. Не се признава за виновен, дава обяснения в хода на
съдебното следствие в насока, че намерените вещи са собственост на баща му и са
останали след неговата смърт. В последната дума моли за оправдателна
присъда.
Защитникът
на подсъдимия – адв.Р. счита, че Г.Т. не е извършил престъплението в което е
обвинен. Твърди, че обвинението не е доказано и поиска от съда да признае
подзащитния му за невинен и да го оправдае.
Съдът,
след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК, всички доказателства по
делото – показанията на свидетелите К.С.К., Д.Х.М., С.Т., Д.Т., И.И., Г.Г., И.К., С.А. и Е.Ф. дадени
пред съдебния състав, обясненията на подсъдимия дадени в съдебно заседание, предявените
на основание чл.284 от НПК веществени доказателства и приети на основание
чл.283 от НПК писмени доказателства– разпореждане
на Районен съд гр.К. за одобрение на извършени процесуално-следствени действия,
протокол за претърсване и изземване, фото албум, протокол от балистична и
химическа експертиза, справка за съдимост, характеристична справка, докладна
записка, препис от акт за смърт, справка за лице АИС „БДС“, разписка за
предадени ВД, гр.д. №591/2005г., писмо
№281000-12564/21.11.2016г. на Началника на РУП К., разрешение
№426/23.10.2007г., Декларация от 18.11.2010г., протокол от 02.10.2007г., 3 бр.
докладни записки съответно от 18.03.2009г., 09.06.2010г. и 09.01.2014г., писмо
№281000-4763/09.05.2017г. на Началника на РУП К., писмо №281000-4802/10.05.2017г.
на Началника на РУП К., членска карта на името на Х.Г.намери за установено
следното:
Подсъдимият
Г.Х.Т. е роден на ***г***, обл.П., ***, работи във „В.-БТК“, не осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият
Г.Т. бил адресно регистриран в гр.Б., обл. П. на ул. ”***.” № 17, като живеел
със семейството си на втория етаж от двуетажна къща, а на първия живеел брат му
Д.Т. със семейството си. В двора на имота имало постройка /пристройка/, ползвана като гараж в който имало метална
каса за която ключ имал само подсъдимия. На 23.10.2007г. той получил разрешение
№ 426 от РУП К. /л.49/ за закупуване на 1бр. ловна гладкоцевна
пушка, като за целта преди това –на 02.10.2007г. комисия в състав: подсъдимия Т.
***- И.К. и Г.Г. извършили проверка и съставили
протокол /л.51/, регистриран в деловодството на РУП К. под №1033/12.10.2007г., в
който утвърдили място за съхранение на оръжието на подсъдимия на адрес гр.Б., ул.„***“ №17, като св. Г. заяви пред съда, че
става въпрос за каса находяща се в пристройка до
къщата. На 07.12.2007г. подсъдимия закупил, съгласно разрешението 1бр. ловна гладкоцевна пушка „Стоджер“, кал.12/76
с №731831, която следвало да съхранява в металната каса находяща
се в пристройката. Разрешението на подсъдимия за съхранение, носене и употреба
на огнестрелно оръжие било с №20150105283, валидно до 03.03.2020г.
След тази дата до 27.04.2016г. от служители на РУП К. били извършени общо 4
проверки относно начина и условията за съхранение на законно притежаваното от Т.
оръжие, като за тях са изготвени докладни записки съответно от 18.03.2009г.,
09.06.2010г. и 09.01.2014г. /л.52-54/. Последната проверка била на 27.04.2016г.
При тези проверки участвали заедно и поотделно полицейските служители К.С.К., Д.Х.М., Г.Г., И.К. и
С.А.. Тези проверки се извършвали винаги и само в касата, находяща
се в пристройката, където подсъдимия съхранявал
оръжието си и лично той я отключвал, като не били установени нарушения и
наличието на друго оръжие и боеприпаси, въпреки, че касата била отваряна и проверявана.
Също така със собственоръчна декларация от 18.11.2010г. /л.50/ Т. декларирал,
че ще съхранява оръжието си на адрес гр.Б.,
ул.„***“ №17, обл.П.. В РУП К. нямало каквато и да е информация, че подсъдимия
има друга каса на етажа на който живее.
На
26.04.2016г. св. К. посетил дома на подсъдимия в гр.Б., обл.П. ул.“***“ №17 за да извърши проверка относно начина и
условията за съхранение на законно притежаваното от Т. ловно оръжие. Не го
открил и се свързал с него по телефона, като се уговорили подсъдимия да му се
обади, когато си е в къщи. На 27.04.2016г. Т. се обадил на К. по моб.
телефон и му казал, че си е у тях. Полицейските служители –св.К.С.К. и Д.Х.М.
от служба „КОС“ при РУ на МВР - гр.К.
посетили адреса и се срещнали с подсъдимия. Той ги завел до касата в
пристройката, на която М. и друг път е извършвал проверка, отворил я и подал
оръжието си-1бр. ловна гладкоцевна пушка „Стоджер“, кал.12/76 с №731831 на М.. В този момент К.
забелязал, че до пушката има патрони кал.16, а проверяваното законно оръжие е
кал.12 и за това попитал Т. дали не притежава и друго оръжие. Той отрекъл. Тогава
М. извършил щателна проверка на касата и на дъното й в кашон намиращ се под
найлонови чанти и картонени кутии открил 1 /един/ брой ловна пушка марка „Иж-58“, кал.16, №П0978.
Тази пушка и намерените в касата боеприпаси – 62 бр. ловни патрони кал.16 и
барут М. изнесъл пред гаража. Подсъдимия заявил, че няма разрешение за това
оръжие и боеприпасите и, че те вероятно са останали от баща му –Х.Г., който починал на 05.10.2003г.
За
установеното М. ***.
За
времето от 14:15ч. до 14:45ч. на 27.04.2016г. разследващ полицай при РУ на МВР
гр.К., в условията на неотложност, като единствена възможност за събиране и
запазване на доказателства извършил претърсване и изземване в присъствието
на поемните лица С.Д.Х., ЕГН ********** и Е. С.К.Г., както
и на Г.Х.Т. - в къща, находяща се на адрес гр.Б.,
обл.П., ул.“***“ №17, собственост и обитаван от Г.Х.Т., ЕГН:**********. При
извършеното процесуално-следствено действие били намерени и иззети по надлежния
ред вещи и предмети имащи отношение към воденото производство, а именно – 1
/един/ брой ловна пушка марка „Иж-58“,
кал.16, №П0978 - двуцевна и боеприпаси - 62бр. патрони 16 кал., 93 бр. гилзи от
патрони 16 кал. и картонена кутия, съдържаща барут.
От
писмената справка на служба „КОС” при РУ на МВР - гр.К., се установява, че на Г.Т.
е издадено разрешение №20150105283 за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие валидно до 03.03.2020г. за ловно огнестрелно оръжие – пушка „Стоджер“ кал.12/76, №731831 и боеприпаси за него. Съгласно
ЗОБВВПИ, същият може на законно основание да държи до 1кг. ловен барут и до
300бр. патрони от калибъра на оръжието му, т.е. 12 кал. Ловна пушка модел
„Иж-58“, кал.16, с №П0978 не е регистрирана в РУ на МВР - гр.К. и за нея не е издавано разрешение за носене и
съхранение на никого.
Видно
от назначената и изготвена по делото химическа и балистична експертиза е, че:
– 1
брой двуцевна гладкоцевна ловна пушка модел „Иж-58“,
кал.16, фабрично произведена с №П0978 без доработки върху нея е технически
изправна и годна да произвежда изстрели и съгласно чл.4, ал. 2, т.3 от ЗОБВВПИ
представлява огнестрелно оръжие.
–изстреляните
гилзи от ловни патрони 16 кал. съгласно ЗОБВВПИ обектите не представляват
боеприпаси за огнестрелни оръжия.
– цилиндрична
картонена кутия с надпис „Ф А.“ – К.барут ловен бездимен „Сокол“, съдържа
нитроцелулозен ловен бездимен барут.
–62
бр. ловни патрони 16 кал. са предназначени за стрелба в гладкоцевни
огнестрелни оръжия 16 кал., вкл. и с
инкриминираната пушка. Съгласно чл.7. (1) от ЗОБВВПИ патроните представляват
боеприпаси за огнестрелни оръжия. Патроните са годни за употреба по
предназначение.
Горната
фактическа обстановка, съдът приема за безспорно установена на базата и след анализ на събраните по делото
доказателства, а именно: от показанията на свидетелите К.С.К., Д.Х.М., И.И., Г.Г., И.К. и С.А. дадени пред
съдебния състав , предявените на основание чл.284 от НПК веществени
доказателства и приети на основание чл.283 от НПК писмени доказателства–
разпореждане на Районен съд гр.К. за одобрение на извършени
процесуално-следствени действия, протокол за претърсване и изземване, фото
албум, протокол от балистична и химическа експертиза, справка за съдимост,
характеристична справка, докладна записка, препис от акт за смърт, справка за
лице АИС „БДС“, разписка за предадени ВД,
гр.д. №591/2005г., писмо №281000-12564/21.11.2016г. на Началника на РУП К.,
разрешение №426/23.10.2007г., Декларация от 18.11.2010г., протокол от
02.10.2007г., 3 бр. докладни записки съответно от 18.03.2009г., 09.06.2010г. и
09.01.2014г., писмо №281000-4763/09.05.2017г. на Началника на РУП К., писмо
№281000-4802/10.05.2017г. на Началника на РУП К., членска карта на името на Х.Г.,
както и от заключението на изготвената комплексна химическа и балистична
експертиза.
За
обосноваване на своето заключение съдът кредитира изцяло приетите по делото
писмени доказателства. За достоверни се ценят писмените доказателствени
средства – официални документи и веществени доказателствени средства, чието
съдържание не се оспори от страните и съдът кредитира изцяло.
Съдът
счита че показанията на св.К.С.К. и Д.Х.М. - настоящи служители на РУП К. са
обективни, поради което ги кредитира в цялост по следните причини: те са
очевидци на престъплението, възприели са начина на държане на оръжието и
боеприпасите и събитията около извършване на това престъпление. Няма данни по
делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и
безпристрастност, или да сочат наличието на мотив да набедят подсъдимия в
престъпление което не е извършил. Няма обстоятелства, които да поставят под съмнение
добросъвестността на тези свидетели, поради което същите следва да се оценят
като достоверни. Въпреки, че тези двама свидетели са служители на МВР, съгласно
константната практика на ВКС, няма пречка да бъде разпитан в качеството на
свидетел, полицейски служител извършвал извън процесуални действия, в т.ч.
същият да свидетелства и за признанията които е направил подсъдимия /вж.
Решение № 423 от 19.11.2009 г. по нак. д. № 367/2009
г. на ВКС, I НO, н.д. № 1114/2006 г., ВКС II н. о., Решение № 33 от 5.03.2008
г. на ВКС по к. д. № 632/2007 г., I н. о., Решение № 179 от 17.07.2009 г. на
ВКС, ІІ н.о., по н.д. № 156 по описа за 2009 г., Решение № 337 от 18 ноември
2009 г. на ВКС, ІІІ н.о. КНОХД № 341/09, Решение № 266 от 04.06.2009 г. на ВКС,
II наказателно отделение, наказателно дело № 243/2009 година, Решение № 423 от
19.11.2009 г. по нак. д. № 367/2009 г. на ВКС, I
н.o./.
Както е прието и в правната доктрина /вж.
проф. д-р М.Ч., "Новите положения на досъдебното производство по
НПК", издателство "Сиела", 2007 г.,
стр. 125-126/, игнорирането на свидетелските показания на полицейски служител,
поради явната им заинтересованост от установяване на обвинителни доказателства,
когато не почива на обективни данни, съставлява дискредитиране на свидетелски
показания по абстрактна теза и е в
разрез с изискванията за закона. Полицейските служители, когато не са участвали
като разследващи органи, могат да установяват като свидетели всички фактически
данни, които лично са възприели, включително и тези, които представляват извън
процесуални изявления на други лица, дори когато същите са придобили
процесуално качество. Няма пречка полицейските служители, които са извършили
проверка, какъвто е настоящия случай или
са съдействали на свои колеги при извършване на съответни действия да бъдат
разпитани по същото дело като свидетели, относно факти и обстоятелства, които
са възприели при проверката или съдействието. Тези служители не придобиват
качество на процесуални субекти, за да важи за тях забраната, че не могат да бъдат
свидетели / Р-310-2000-ІІ н.о/.
Във
връзка с така изложеното, съдът кредитира показанията на свидетелите К. и М.,
които в изпълнение на служебните си задължения са посетили дома на подсъдимия и
са установили факти и обстоятелства които са от значение по делото. Поради не
наличие на обстоятелства за тяхната критика, съдът ги кредитира като логични,
последователни и обективно верни, тъй като се потвърждават от другите приети по
делото доказателства.
В
резюме, свидетелите К. и М., при изпълнение на служебните си задължения са
установили изложените в показанията си факти от значение за делото относно
подсъдимия и инкриминираните вещи - 1
брой ловна двуцевна гладкоцевна пушка „Модел Иж-58“, 16 калибър с №П0978, която
съгласно чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ представлява огнестрелно оръжие и 62бр. ловни
патрони 16 калибър, които съгласно чл.7.
(1) от ЗОБВВПИ представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия.
Съдът
кредитира в цялост и показанията на св. И.И., Г.Г., И.К. и С.А., от които
първите трима бивши,а последния настоящ служител на РУП К., като обективни по
същите аргументи посочени за св. К. и М.. Всеки от свидетелите И.И., Г.Г.,
И.К. и С.А. добросъвестно изложи пред съда обстоятелствата, които е възприел
през годините по настоящия случай, като Г., К. и А., заявиха, че са извършвали
проверки само на касата в пристройката, до която ги водил и отварял подсъдимия,
за което са съставяли докладни записки, като нарушения, включително и наличие
на незаконно оръжие и боеприпаси, не са констатирали. Св.И. заяви, че никога не
е бил уведомяван от подсъдимия или негови близки за наличие на незаконно оръжие
и боеприпаси у когото и да е било.
Съдът
не кредитира показанията на свидетелите С.Т. /майка на подсъдимия/, Д.Т. /брат
на подсъдимия/, Е.Ф. /живее на съпружески начела
с подсъдимия/, поради близките им родствени отношения с подсъдимия и тъй като не
се подкрепят от останалия доказателствен материал и целят единствено
оневиняването на подсъдимия.
Всъщност,
единствено подсъдимия и заинтересованите от изхода на делото негови ближни, твърдят,
че той никога не е имал достъп до касата, където са намерени незаконните оръжие
и боеприпаси. Тези техни твърдения се опровергават от показанията на
свидетелите К., М., Г.Г.,
И.К. и С.А. ***-докладни записки, писма, протоколи, разрешителни, декларация.
При
така възприетата фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава и на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК тъй
като:
На
27.04.2016г. в гр.Б. , ул.“***“ №17, обл. П. в метална каса в постройка в двора на имота е държал огнестрелно оръжие и боеприпаси за огнестрелно оръжие, както следва - 1 брой
ловна двуцевна гладкоцевна пушка „Модел Иж-58“, 16 калибър с №П0978 и 62бр.
ловни патрони 16 калибър, без да има за това надлежно разрешение.
В
контекста на гореизложеното Съдът намира, че обвинителната теза по отношение на
престъплението за това, че на 05.10.2003
е придобил по какъвто и да е начин и държал до 27.04.2016г. в гр.Б. обл.П. ул.“***“
№17 в метална каса в постройка в двора на имота огнестрелни оръжия и
боеприпаси за огнестрелни оръжия, както
следва:
-
1 брой ловна двуцевна гладкоцевна пушка „Модел Иж-58“, 16 калибър с №П0978, която
съгласно чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ представлява огнестрелно оръжие и 62бр. ловни
патрони 16 калибър, които съгласно чл.7 ал.1 от ЗОБВВПИ представляват
боеприпаси не се подкрепя от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства. В конкретния случай от показанията на свидетелите М., Г.Г., И.К. и
С.А., които съдът кредитира изцяло се установява, че при извършените
няколкократни проверки на тази каса, съобразно докладните записки описани по
горе, в нея не са намерени инкриминираното оръжие и боеприпасите, следователно
те не са били там. Освен това никой, освен близките на подсъдимия, чийто
показания съдът не кредитира не твърди, че оръжието е било на баща му и той го
е придобил след смъртта му на 05.10.2003г.
От
обективна страна в казуса обвинителната теза за деяние с правна квалификация по
чл. 339, ал. 1 от НК претендира, че деецът е осъществил последователно във
времето придобиване на предмета на посегателство /оръжието и ловните патрони/,
за което обаче не се установи с нужната доказателствена обезпеченост момента и
начина на установяване на фактическа власт върху предмета на престъплението. От
обективна страна съгласно закона, под придобиване се има предвид всяка дейност,
насочена към установяване на фактическа власт върху предмета на престъплението,
по какъвто и да е начин, освен тази свързана с предходно въздействие на дееца
върху предмета, защото тогава бихме говорили за друга форма на престъпно
посегателство – като например производство, което изключение не се установява в
случая. Твърди се, че подсъдимият е придобил на 05.10.2003г. оръжието и
боеприпасите и е осъществил във времето и държане на тези вещи до 27.04.2016г.,
тъй като е упражнявал фактическа власт върху тях. И за понятието държане по
смисъла на посочения състав за периода до датата на претърсването и изземването,
извършено на 27.04.2016г. и за упражняваната от дееца фактическа власт върху
инкриминираните вещи няма никакви доказателства, с което съдът не може да
формира вътрешното си убеждение да наличието на умисъл при дееца в периода до
посочената дата.
Поради
изложеното съдът прие, че са налице основанията на чл. 304 от НПК подсъдимият
да бъде признат за невиновен по повдигнатото му в този смисъл обвинение.
Действително
за дата 27.04.2016г. се събраха доказателства, че подсъдимият е държал оръжието и боеприпасите – ловни патрони в
съответните количества и калибър в гр.Б., като е съзнавал обществено опасния
характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на обществено
опасните му последици, като подсъдимият е съзнавал, че без съответното
разрешително е държал боеприпаси и огнестрелно оръжие. Подобно знание за
настъпилите и целени обществено опасни последици се обективира
от поведението на подсъдимия и към момента на установяване на деянието и от
хронологията на развилите се събития. За това и при така възприетата фактическа
обстановка, Съдът намира от правна страна, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 339, ал. 1
от НК за това, че:
На
27.04.2016г. в гр.Б. , ул.“***“ №17, обл. П. в метална каса в постройка в двора
на имота е държал огнестрелно оръжие и боеприпаси за огнестрелно оръжие, както следва - 1 брой
ловна двуцевна гладкоцевна пушка „Модел Иж-58“, 16 калибър с №П0978 и 62бр.
ловни патрони 16 калибър, без да има за това надлежно разрешение. Съгласно
чл.4, ал.2 от ЗОБВВПИ намерената 1 брой ловна двуцевна гладкоцевна
пушка „Модел Иж-58“, 16 калибър с №П0978
представлява огнестрелно оръжие, а 62бр. ловни патрони 16 калибър, съгласно
чл.7 ал.1 от ЗОБВВПИ представляват боеприпаси.
В
случая, на тази дата - 27.04.2016г. деецът е упражнявал фактическа власт върху
инкриминираните вещи, като ги е държал в заключен метален шкаф /каса/ в
пристройка до дома си. За наличието на възможност за фактическо разпореждане с
вещта не е необходимо държателят на предмета на престъплението непрекъснато,
във всеки един момент да го наблюдава или да го пази, поради което при
изясняване на понятието при други престъпни състави съдебната практика приема,
че фактическата власт върху предмета не се прекъсва дори, когато бъде забравен
в помещение или в превозно средство, или дори ако държателят е починал – в тази
насока ППВС № 6/71 г. ведно с изм. и доп. ППВС № 7/87 г. Държането не се
прекъсва и ако вещите са оставени временно на публично място, докато бъдат
отнесени другаде. В конкретния казус упражняването на неблагоприятното
съставомерно въздействие върху инкриминираните
вещи /във формата държане/ е било осъществено от подсъдимия, тъй като
само той е имал ключ за касата и в нея се намирала и законната му пушка
поставена там лично от него, а до нея, на видно място били и ловните патрони,
за които нямал разрешение. Всъщност, че патроните се виждали и се намирали до
законно притежаваната от подсъдимия пушка свидетелства св.К., който ги е видял
и именно това предизвикало щателната проверка на касата. Щом св.К. е видял
боеприпасите е невъзможно подсъдимия да съхранява пушката си до тях и да не ги
види.Укрита в касата била и незаконната пушка. Отделно от това за да бъде
владението постоянно не се изисква във всеки миг да се извършват действия чрез
които да се изразява намерението на владелеца да държи вещта като своя.
Достатъчно е когато той иска да може да извършва тези действия без друг да е
започнал да върши същите действия и да са го лишили от владение. Подобно
отношение на подсъдимия към инкриминираните вещи се
приема за установено само за дата 27.04.2016г. Действително разпоредбата
на чл.339 от НК се намира в главата за общоопасни
престъпления и има предвид такава дейност, при която наред с обективната страна
на престъплението - фактическо държане на оръжието, деецът следва да има и
съзнанието, че той държи това оръжие без надлежно разрешение от съответните
държавни органи, т. е. да е налице умишлена вина. Приема се, че липсват
доказателства, свързани с изпълнителното деяние придобиване на инкриминираните
вещи, като обвинението в тази насока почива само на предположения, без да са
налице данни индивидуализиращи по време, място и начин относно това възникване
на собствеността в патримониума на подсъдимия.
Съждението, че без наличие на придобиване на боеприпасите не би могло да е
налице установяване на фактическа власт върху него в смисъла на държане
съгласно предл. 2 на чл. 339 ал. 1 от НК, е логически
издържано, но то е само житейски логично без юридическа стойност в случая, още
повече, че не се събраха доказателства да държане на вещите от страна на
подсъдимия за целия инкриминиран период. Все пак за пълнота следва да се посочи, че по делото не е
установено по някакъв начин оръжието и боеприпасите да са използвани от
подсъдимия, като те са били добре съхранявани на недостъпно да трети лица
място, според изискванията на закона – в метална каса, макар и при липсата на
съответно разрешително за това.
Във
връзка с изложеното съдът призна подсъдимия Г.Х.Т. за ВИНОВЕН за това, че:
На 27.04.2016г. в гр.Б. , ул.“***“ №17, обл. П.
в метална каса в постройка в двора на имота е държал огнестрелно оръжие и
боеприпаси за огнестрелно оръжие, както
следва - 1 брой ловна двуцевна гладкоцевна пушка „Модел Иж-58“, 16 калибър с №П0978 и 62бр.
ловни патрони 16 калибър, без да има за това надлежно разрешение, поради което
и на основание чл. 339, ал.1, във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК го ОСЪДИ на ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като го ПРИЗНА за НЕВИНЕН за това, че на 05.10.2003
да е придобил по какъвто и да е начин и да е държал до 27.04.2016г. в гр.Б.,
обл.П. ул.“***“ №17 в метална каса в постройка в двора на имота инкриминираното
огнестрелно оръжие и боеприпаси за огнестрелни оръжия, а именно - 1 брой ловна
двуцевна гладкоцевна пушка „Модел Иж-58“, 16 калибър с № П0978 и 62бр.
ловни патрони 16 калибър, без да има за това надлежно разрешение, и го ОПРАВДА
по първоначално повдигнатото му в този смисъл обвинение.
От
субективна страна - престъплението е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на обществено
опасните му последици.
Причини
за извършване на деянието - ниска правна култура, незачитане на установения в
страната правов ред.
С
оглед на така посочената правна квалификация на извършеното от подсъдимия
престъпление, като се съобрази с целите на наказанието по чл. 36 от НК, както и
като взе в предвид обстоятелствата по чл. 54 и 55 ал.1, т. 1 от НК, Съдът
счита, че наказанието на същия следва да се определи при многобройни
смекчаващите отговорността му обстоятелства. Като такива Съдът отчита: добрата
му характеристика, чистото му съдебно минало, обстоятелството, че е глава на
семейство, полагането на съобразени с формалните изисквания на закона мерки за
съхранение на боеприпасите в метална каса със заключващ механизъм макар и без
надлежно разрешително за оръжието и боеприпасите, трудово ангажиран. С оглед на
отчетените смекчаващи обстоятелства и липсата на отегчаващи такива, Съдът
намира, че най-справедливо би било да наложи наказание под законоустановения
минимум от две години лишаване от свобода, предвидено в разпоредбата на чл. 339,
ал.1 НК, поради което на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му наложи наказание
лишаване от свобода в размер на една година, което счита, че съответства на
обществената опасност на деянието, на личността на виновния и би изиграло
своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия за постигане целите
посочени в чл. 36 от НК.
Тъй
като са налице материално правните предпоставки на чл. 66, ал. 1 от НК, съдът
прие, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
подсъдимия не е наложително да изтърпи наказанието ефективно. Ето защо и на
основание чл. 66 ал.1 от НК съдът ОТЛОЖИ изпълнението на така наложеното на подс. Г.Х.Т. наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, след влизане на присъдата в законна сила.
По
отношение на веществените доказателства съдът постанови 1бр. двуцевна пушка „ИЖ
58“ 16 калибър, 57бр. патрони 16 калибър и 55 гр. бездимен ловен барут - намиращи се на съхранение в Служба „КОС” при
РУ на МВР - гр.К., на осн. чл.53,ал.2,бук.А от НК се
отнемат в полза на Държавата, а 93бр. гилзи за патрони 16 калибър – намиращи се
съхранение при домакина на РУ на МВР гр.К., на основание чл.112, ал.2 от НПК да
се унищожат.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Г.Х.Т., ЕГН **********, да
заплати в полза на ОД на МВР гр. П. сумата от 116,10 лв., представляващи
направени в досъдебното производство разноски за съдебно-балистична и химическа
експертизи, както и да заплати в полза на ВСС, по бюджетна сметка на КРС сумата
от 20,00 лв., представляващи направените в съдебното производство разноски по
делото
По изложените съображения,
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
И.П.