Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е №127
гр.Силистра, 27.02.2020
година
Административният
съд гр.Силистра, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав: съдия Маргарита Славова, при секретаря Стефка
Димитрова, разгледа адм.дело № 25 по
описа на съда за 2020 г. и установи,
че с Писмо вх. №216/26.02.2020 г. на АС-Силистра, ответният орган е представил
административната преписка, съдържаща 812 страници /два класьора с документи/, поради
което дължи извършване на действията по чл.154 ал.1 и чл.163 АПК, във връзка с
чл.231 ЗМВР.
Производството
е образувано по жалба на М.Г.А. от гр.Силистра, подадена срещу Заповед с №8121К-448/23.01.2020
г. на Министъра на вътрешните работи, връчена на оспорващия на 24.01.2020 г., с
която, на основание чл.194 ал. 2 т.4, във връзка с чл.203 ал.1 т.13 ЗМВР и
чл.226 ал.1 т.8 ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание, по вид „уволнение“
като държавен служител в МВР и е прекратено служебното му правоотношение. Така
релевираната юридическа квалификация на фактите, описани в заповедта - „неспазване правилата на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР“/Обн.ДВ,бр.67/14г.,посл.изм.ДВ,бр.64/03.08.18г./,
корелира с разпоредбата на чл.203 ал.1 т.13 ЗМВР, дефинираща „тежко нарушение
на служебната дисциплина“, при наличието на каквото, в хипотезата на обвързана
компетентност, органът налага дисциплинарно наказание „уволнение“, което
детерминира процеса до установяване или не на процесните нарушения на Етичния
кодекс, довели до уронване престижа на службата, ирелевирайки критериите от
чл.206 ал.2 ЗМВР.
За установяване на базови данни в производството, вкл.
реално заеманата длъжност от жалбоподателя, по арг.от чл.142 ал.1 т.1 пр.2 ЗМВР, при условията на чл.171 ал.4 АПК, следва да бъде указано на ответния
административен орган, че е необходимо да представи по делото актуална подробна
кадрова справка на ст.инспектор М.А. /независимо от намиращата се на л.295-л.296,
която е от 31.07.17 г./ или личното му кадрово дело/чл.147 ЗМВР/. Това се
налага и защото служителите на МВР полагат клетва с нормативно определеното съдържание
в чл.146 ЗМВР, а по аргумент от чл.150 ал.2 ЗМВР, са длъжни да спазват
правилата, определени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в
МВР. Удостоверяването на горните факти - подписан клетвен лист /чл.146 ал.2 ЗМВР/ и изричното запознаване на жалбоподателя с Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР и последвалите изменения, независимо от
публикуването му в ДВ и приложените на л.298-л.300 протоколи, е възложено в
доказателствена тежест на ответния орган.
Отделно
от това, с дисциплинарната преписка е представена и жалба от М.Г.А. до
Върховния административен съд против Заповед №8121К-5338/26.03.2018 г. на
Министъра на МВР /л.722-л.725/, с която същият е бил отстранен от длъжност по
реда на чл.214 ал.1 т.1 ЗМВР, но липсват каквито и да е доказателствени
източници за съдбата на това оспорване - било ли е образувано дело пред ВАС,
срещу кой административен акт /копие на самата заповед/ и какъв е резултата от
него. Ето защо е необходимо да се укаже на ответника, че следва да представи
доказателства относно горните обстоятелства, тъй като те имат отношение към
цялостния дисциплинарно-наказателен процес, вкл. в контекста на чл.214 ал.3,във
вр. с чл.195 ал.3 ЗМВР.
Жалбата е постъпила в деловодството на
съда на 04.02.2020 г., а оспорената с нея заповед е връчена на 24.01.2020 г., видно от записването на стр.10 на самата нея
/л.33 от делото/, което сочи на спазен срок за допустимо упражняване на потестативното
процесуално право, съгласно чл.231 ЗМВР във връзка с чл.149 ал.1 АПК. Не е спазен
реда по чл.152 АПК, но след разпореждане на съда, административният орган е
представил заверено копие на дисциплинарната преписка, от която се установява, че
в производството не са участвали и не следва да бъдат конституирани по делото
като заинтересовани страни, други лица.
Оспорена е законосъобразността на МЗ №8121К-448/23.01.2020
г., като с жалбата се твърди, че при нейното издаване е бил нарушен материалният
закон, вкл. Основният закон на държавата в лицето на чл.31 ал.3 от КРБ,
съгласно който „Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с
влязла в сила присъда“. Твърди се, че дисциплинарно-наказващият орган е
следвало да изчака изхода на воденото наказателно производство, чак след което
да преценява налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, като дотогава е
бил длъжен, според оспорващия, при условията на чл.214 ЗМВР, да го отстрани от
заеманата длъжност.
Поддържа се още, че релевираната
заповед била издадена при нарушение на нормативните изисквания за форма, защото
приетите за извършени конкретни изпълнителни действия не били индивидуализирани
по начин такъв, че да се гарантира правото на защита на наказания служител, което
се родее с довод за наличие на отменителното основание от чл.146 т.2 АПК. Това
било така, защото ответният орган не бил посочил как точно жалбоподателят е
придобил и съхранявал предметите и материалите, за които е знаел или
предполагал, че са предназначени за подправяне на лични карти, както и, че не
били описани самите тези предмети и материали. Липсвали в заповедта и конкретни
факти, които да са годни да обосноват извода на ответния орган, че с поведението си е уронил; накърнил
обществения авторитет на МВР, т.е. че самото му поведение е несъвместимо с
морала и неговата оценка в етичен ракурс. Оспорват се и приетите за доказани
конкретни действия, като се счита, че липсват каквито и да е доказателства за
това например, че жалбоподателят е изписвал електронните файлове, съхранявани в
личния му профил за посочените в заповедта 12 лица, както и че той лично е
обработвал въпросните данни. С оглед на всички тези възражения се твърди, че
липсва доказателствена основа изобщо на възведеното тежко нарушение на служебната
дисциплина, което следвало да обоснове друг краен извод.
Във
връзка с горните доводи, на оспорващия следва да му бъдат дадени указания,
че същите подлежат на доказване в съдебния процес по аргумент от чл.154 ал.1 ГПК,във връзка с чл.144 АПК.
На
самостоятелно основание се поддържа оплакване и за несъответствие на оспорената
заповед с целта на закона, както и за превратна преценка на събраните материали
в хода на дисциплинарното производство, изцяло повлияни /повтарящи/ предоставените
такива на ДРО от воденото досъдебно наказателно производство срещу
жалбоподателя. Това било така и защото макар посочени в заповедта възраженията му
/л.4 от заповедта/, същите не са били подложени на критичен анализ; не са били
проверени изложените в тях факти, което било довело до съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, засегнало сериозно правото му на
защита.
Предвид характера на повдигнатия спор и
независимо от това, че не е представен списък по чл.152 ал.3 АПК е очевидно, че
други заинтересовани лица от изхода на съдебното производство няма, воден от
което и на основание чл.154 ал.1 АПК, съдът
конституира страните по делото:
Жалбоподател: М.Г.А. с посочен съдебен адрес:г***;
Ответник по жалбата: Министър на Министерството на вътрешните работи,
с административен адрес: гр.София, ул.“Шести септември“ №29.
Съдът У К А З В А
на страните, че правнозначимите
факти подлежат на пряко и пълно доказване, като по аргумент от чл.170 ал.1 АПК:
-
ответният орган следва да установи в процеса съществуването на фактическите основания,
посочени в оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание на ст.инспектор
М.А., както и, че са изпълнени законовите изисквания при издаването й, съгласно
Глава осма от ЗМВР и Инструкция №8121з-470/27.04.15г. на Министъра на МВР;
-
оспорващият служител следва да докаже твърдените от него факти, от които черпи
благоприятни за себе си последици и, на които основава своите възражения.
На ответния административен орган следва да бъде
дадена възможност, при условията на чл.163 ал. АПК, да представи писмен отговор
на жалбата, с посочване на доказателства, поради което и на основание чл.157
ал.1 АПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И :
Насрочва съдебно заседание по административно дело № 25/2020 г. по описа на Административен съд гр.Силистра на
08.04.2020 г. от 14.30 часа, за която дата да се призоват
конституираните страни по делото.
Препис от разпореждането да се връчи
на жалбоподателя и на издателя на атакуваната заповед, по реда на чл.137 АПК.
СЪДИЯ: