Присъда по дело №141/2024 на Районен съд - Елхово

МОТИВИ към присъда № 43/16.04.2024 година по НОХД № 141/2024 година по
описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с
който срещу подсъдимия Н. Б. /N B/, роден на ********** г., в гр. Тарунданд, Кралство
Мароко, гражданин на Мароко, е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по
чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 17.03.2024 г., в района на гранична пирамида № 251,
намираща се в землището на с. Вълча поляна, общ.Елхово, обл. Ямбол, е влязъл през
границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта.
Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия,
с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият редовно
призован не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Поради това и
по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.3 от НПК, съдът е дал ход и разгледал
делото, приемайки и че неявяването на подсъдимия не би попречило за разкриване на
обективната истина по делото и правото му на защита в настоящото производство е
надлежно обезпечено, посредством участието на назначен му служебен защитник - адвокат,
явил се и участвал в производството.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение като намира същото за доказано по безспорен начин. Моли
подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и с оглед чистото
съдебно минало на подсъдимия и оказаното от него в хода на наказателното производство
съдействие съдът да му наложи наказание в размер на определения от закона минимум, а
именно три години лишаване от свобода, което на основание чл.66 от НК да бъде отложено
за срок от три години и глоба в размер на 1000 лева.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. Д. М. от АК - Ямбол в хода на съдебните
прения изразява становище за доказаност на обвинението, пледира при определяне на
наказанието на подзащитния й съдът да отчетете нА.чието на многобройните смекчаващи
отговорността му обстоятелства, а именно чистото му съдебно минало, тежкото му
материално положение, невисоката обществена опасност на дееца и съдействието, което е
оказал на органите на разследването, както и наказанието лишаване от свобода което съдът
определи да бъде отложено при условията на чл.66 от НК.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
стрА. следното:
Подсъдим по делото е Н. Б. /N B/, роден на ********** г., в гр. Тарунданд, Кралство
Мароко, гражданин на Мароко, с начално образование, без документи за самоличност.
Подсъдимият Н. Б. около средата на м.февруари 2024 година напуснал държавата си
по произход Кралство Мароко и влязъл на територията на Република Турция с цел да
достигне до република Франция, в която да се установи да живее и работи. Тъй като не
разполагал с надлежни документи, даващи му право по предвидения от закона ред до
достигне до република Франция, вкл. и да влезе на територията на република България
подсъдимия в гр. Истанбул, република Турция се свързал с неустановено лице, което срещу
парично възнаграждение се съгласило да му помогне, не по установения от закона ред, да
влезе в република България, като част от пътя на подсъдимиякъм република Франция. В
изпълнение на договореното, през нощта на 16 срещу 17.03.2024г. подсъдимият достигнал
до възпрепятстващото съоръжение на турско-българската границата, като част от група от
общо седем лица, всички имащи намерени да влязат в република България не по
установения за това ред, водени от едно неустановено по делото лице. На 17.25.03.2024г.
1

надвечер подсъдимия, преминал през отвор във възпрепятстващото съоръжение на българо -
турската граница, заедно с остА.лите лица от групата, без водача, като по този начин влязъл
от република Турция в република България, без разрешение на надлежните органи на
властта, в района на 251 гранична пирамида, находяща се в землището на с. Вълча поляна,
обл.Ямбол. При влизането си в стрА.та ни на 17.03.2024г. подсъдимият не е носел документ
за самоличност, нито е притежавал документи, даващи му право да влезе в република
България. След влизането си в стрА.та ни подсъдимия и шестимата му спътници,
продължили движението си на територията на република България. На 18.03.2024 година
преди обяд подсъдимият се намирал в землището на с.Лалково, община Елхово,
обл.Ямбол заедно с остА.лите лица от групата, укривайки се в стар бункер северно от
с.Лалково. По същото време подсъдимия бил установен от полицейски служители,
изпълняващи служебните си задължения по охрА. на държавната граница между които и св.
Т. В., полицай в 01 ГОДГ в ГПУ – Елхово. При извършената му полицейска проверка
подсъдимия не представил документ за самоличност. При задържането на подсъдимия,
извършено от св. Т. В., в подсъдимия не са били намерени документи за самоличност, както
и такива, даващи му право да влезе в Република България, нито в последствие подсъдимия е
представил такива. При извършена проверка от служители на ГПУ - Елхово е било
установено, че групата, в която се е намирал подсъдимия е влязла през границата на
република България в района на 251 гранична пирамида, находища се в землището на с.
Вълча поляна, община Елхово.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че
същият не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от
показанията на свидетеля Т. В., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия макар и средство за защита, в частта им касаеща
обстоятелствата относими към времето на влизането му и пребиваването му на територията
на република България, кореспондират с остА.лите доказателства, поради което се
кредитират от съда. Същите съдържат твърдения както относно времето на извършване на
деянието, така и относно формата на вината. Показанията на разпитания свидетел са
правдиви, логични, последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с остА.лите
доказателства, дадени са от лице незаинтересовано от изхода на делото, поради което се
възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от
свидетеля факти са пряко относими към мястото и механизма на осъществяване на
престъпното деяние, както и към действията на подсъдимия след влизането му в република
България. Писмените доказателствени източници като редовни от външна стрА. и
кореспондиращи с другите доказателства по делото също се кредитират от съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият Н. Б., е осъществил с деянието си от обективна и субективна стрА.
престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 17.03.2024 г., в района на гранична
пирамида № 251, намираща се в землището на с. Вълча поляна, общ.Елхово, обл. Ямбол, е
влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
НА.це е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.
От обективна стрА. подсъдимият Н. Б. е осъществил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е
2

имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за
влизане в стрА.та ни, с оглед произхода му. Действащият граничен режим и ред в Република
България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и
разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични
съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетел Т. В.. Поради изложеното, от обективна стрА. с деянието си подсъдимият е
нарушил установения в стрА.та режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като
деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирА. в чл.279, ал.1 от НК – „без
разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в стрА.та.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната
граница.
От субективна стрА. инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за
влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница, индиция, за което са мястото и начина, по който
същият е влязъл в Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в стрА.та ни без
знанието на граничните власти, тъй като няма необходимите за това документ за
самоличност и виза, следователно в съзнанието му е била формирА. представата за
противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които
е предвиждал, а от волева стрА. пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реА.зира
крайната си цел - да достигне територията на трета държава – република Франция,
преминавайки през република България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в стрА.та, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Специалната цел предвидена в нормата на чл.279, ал.5 от НК
следва да е нА.це към момента на извършване на деянието. По делото липсват
доказателства, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в стрА.та ни с цел да търси
убежище, поради това, че в държавата му по произход, респ. в държавата от където
осъществява фактическото си преминаване на държавната ни граница, а именно република
Турция е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно
признати права и свободи.
Начина на придвижване на подсъдимия в република България – укривайки се от
органите на власт, както и неносенето на документ за самоличност, с който да удостовери
самоличността си са индиция за липсата на намерение у подсъдимия да влезе в стрА.та ни с
цел да се ползва от правото си на убежище или закрила.
Поради недоказаност на визирА.та от чл.279, ал.5 от НК специална цел, не са нА.це
основания за ненаказването на подсъдимия.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия Н. Б. за виновен в престъпление
по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.
За престъплението в което е обвинен подсъдимия - по чл.279, ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет
хиляди лева.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
като отегчаващо вината му обстоятелство високата обществена опасност на деянието, а като
смекчаващи такива отчете чистото му съдебно минало, младата му възраст, направените от
него самопризнания в хода на досъдебното производство, с които е спомогнал за разкриване
на обективната истина по делото, както и добросъвестното му поведение в хода на
полицейската проверка.
3

При тези фактически констатации и при нА.чие на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът определи наказание на последния при
условията на чл.55 от НК - лишаване от свобода в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК - под
най-ниския предвиден от закона предел, а именно - шест месеца лишаване от свобода и на
основание чл. 55, ал.2 във вр. ал.1 т.1 от НК - глоба в полза на държавата в размер на 600.00
лева.
Съдът намери, че са нА.це материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието шест месеца лишаване от свобода за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
По разноските: По делото са направени разноски за преводач в хода на досъдебното
производство в размер на 30.00 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от НПК разноските за преводач са за сметка
на оргА. който ги е направил. Поради това, на основание посочената законова разпоредба от
НПК, съдът постанови направените по делото разноски за преводач в хода на досъдебното
производство в размер на 30.00 лева да остават за сметка на оргА., който ги е направил –
РДГП – Елхово.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от стрА. на
подсъдимия на установения в стрА.та правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

4

Номер на акта:	43
Дата:	16 април 2024 г. (в сила от 3 май 2024 г.)
Съдия:	Доротея Петкова Янкова

Дело:	20242310200141
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 април 2024 г.

Присъда по дело №141/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите