№ 57
гр. Плевен, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20244400500922 по описа за 2024 година
Въззивно обжалване.
С решение № 329/21.10.2024г. по гр.д.№ 695/2024г. Районен съд-Червен бряг
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1407, бул. “Джеймс Баучер”
№ 87, представлявано от С. П. и К. К., чрез адв. М. Г. от САК, обективно
съединени искове, с които се иска да бъде прието за установено
съществуването на вземания срещу ответника за сумата от 356,04 лева,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена за лек автомобил „*********" с peг. №
*******, собственост на Т. К. М., за щети по лек автомобил „********" с peг.
№ *******, собственост на В. В. В., вследствие настъпило на 27.02.2021 г.
пътно-транспортно произшествие.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 3 във вр. с чл. 38, ал. 2 и чл. 38, ал. 1 от
ЗАдв вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1407, бул. “Джеймс Баучер” №
87 да заплати на адв. И. А. от ПлАК сумата от 400.00 /четиристотин/ лв. за
предоставената безплатна правна помощ на ответника в производството.
Това решение е било съобщено на ЗД „БУЛ ИНС“ АД на 04.11.2024г. с
оглед на което срокът за неговото въззивно обжалване изтича на 18.11.2024г.
На 18.11.2024г. е била подадена по пощата / вж. приложената
1
товарителница на BulPost/ въззивна жалба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД,чрез юрк.
Ц. Д..
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК , от надлежна
страна в производството и чрез надлежен процесуален представител.Внесена е
и дължимата д.т. за въззивното обжалване.
В т.см. Жалбата отговоря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГТПК ,
поради което Плевенски окръжен съд е приел, че следва да бъде разгледана по
същество в о.с.з.
С въззивната жалба са били направени доказателствени искания за
назначаване на съдебно-техническа експертиза с две задачи :
-налице ли е причинно-следствена връзка между механизма на процесното
ПТП със щетите върху МПС марка „********* „ с рег.-№ ****** ?
-да се изчисли размерът на щетите върху горепосоченото МПС по средни
пазарни цени към датата на ПТП .
Направено е било и искане за допускане до разпит като свидетел на В. В. В. –
водач на МПС марка „********* „ с рег.-№ ****** за установяване на
механизма на процесното ПТП.
Постъпил е писмен отговор от противната страна по делото-Т. М., който
оспорва основателността на въззивната жалба ,счита ,че обжалваното решение
на РС е правилно .Счита ,че не следва да се допуска събирането на исканите с
въззивната жалба доказателства ,тъй като ищецът в първото по делото
заседание бил заявил ,че няма възражения по доклада по делото ,въпреки ,че с
този доклад не е допусната експертиза и свидетели .
Плевенски окръжен съд е приел ,че следва да бъдат уважени заявените с
въззивната жалба доказателствени искания ,тъй като е налице хипотезата на
чл. 266, ал. 3 от ГПК – а именно ,в първоинстанционното производство не са
били събрани относими към делото доказателства ,поради допуснати от РС-
Червен бряг процесуални нарушения .
Както се вижда от исковата молба въз основа на която е било образувано
делото , ищецът още с нея изрично е формулирал тези доказателствени
искания –за автотехническа експертиза и за свидетел.
По тези искания, които не са били оттеглени впоследствие от ищеца , РС-
Червен бряг изобщо не се произнесъл ,нито с изрично определение по чл. 140
, ал.1 от ГПК ,нито по-късно в първото и единствено заседание по делото
.Тези искания обаче не са били оттеглени от ищеца и в т.см. не е отпаднало
задължението на РС-Ч.Бряг да се произнесе по тях. Като не е сторил това , РС
е допуснал процесуални нарушения ,поради които исканите от ищеца
доказателства не са били събрани по делото и то е решено при непълнота на
доказателствата.
Това ,че ищецът не е възразил по проекта за доклад по делото ,не означава
,че се е съгласил с несъбирането на посочените по –горе доказателства,нито
че е оттеглил искането си за тяхното събиране.Това е така защото проекта за
доклад има необходимото съдържание по чл. 146, ал.1 т.1 – 5 от ГПК ,но
произнасянето по доказателствените искания на страните е изведено отделно
2
в нормата на чл. 146,ал. 4 от ГПК и то не е част от съдържанието на доклада в
тесен смисъл – по чл. 146,ал.1 от ГПК и затова изрично за него е предвидено
произнасяне от съда с нарочно определение по този въпрос – за
доказателствените искания.
Поради тези съображения , ПлОС е счел ,че следва да бъдат допуснати
направените от жалбоподателя доказателствени искания пред въззивната
инстанция,които са били своевременно заявени още пред първата инстанция
,но по които изобщо липсва каквото и да било произнасяне от РС.
Тези доказателства са събрани пред въззивната инстанция,като е изслушано
експертно заключение на САТЕ , изготвена от в.л. инж.В. И. и е разпитан като
свидетел В. В. В. –водач на МПС марка „********* „ с рег.-№ ****** за
установяване на механизма на процесното ПТП.
Като разгледа въззивната жалба при условията на чл. 268 от ГПК и извърши
проверка на обжалваното решение в кръга на правомощията си по чл. 269 от
ГПК ,като при това съобрази и новосъбраните пред Плевенски окръжен съд в
хипотезата на чл. 266, ал.3 от ГПК доказателства , Плевенски окръжен съд
намира ,че РС-Червен бряг е постановил едно валидно и допустимо ,но по
съществото на спора неправилно решение ,което по тази причина следва да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение по
съществото на спора.
Като се е задоволил да обсъди само представеното пред първата инстанция
Решение № 56/ 07.06.2021г. ,постановено по административно наказателно
дело № 119/ 2021г. на РС-Червен бряг/ влязло в сила на 01.07.2021г./ с което
съдът е отменил наказателно постановление № 21 – 0374-000226/ 17.03.2021г.
на Началника на РУ- Червен бряг с което на Т. К. М. за нарушения на чл. 40
,ал.1 от ЗдвП и чл. 123 ,ал.1 т. 3 б.Б от ЗдвП са му били наложени
административни наказания глоба в размер на 20 лв. за първото нарушение и
100лв.,както и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца , за
второто нарушение , РС-Червен бряг е приел, че ищецът не е установил при
условията на пълно и главно доказване ,ответникът да е реализирал ПТП с
материални щети с участието на управляван от него лек автомобил
*********" с peг. № *******,след което да е напуснал местопроизшествието
,поради което приел, че не са налице условията на чл. 500,ал.1 т.1 от КЗ за
възникване на регресно вземане на застрахователното дружество срещу Т. М..
Този извод на РС-Червен бряг ,според Плевенски окръжен съд се явява
неправилен ,тъй като ,както беше посочено по-горе е направен след
допуснати от РС-Червен бряг съществени процесуални нарушения,довели до
несъбирането на относими към спора доказателства-САТЕ и свидетелските
показания на В. В. ,т.е. делото е било решено при непълнота на
доказателствата , а от друга страна горният извод на РС-Червен бряг е
направен и след като е било игнорирано друго годно писмено доказателство ,
прието от РС-Червен бряг , а именно- Протокол за ПТП №1796506/
27.02.2021г. ,съставен от мл. Автоконтрольор при РУ-Червен бряг –Н. З..
Този протокол е съставен на осн. чл. 125а ,ал.1 във вр. с чл. 125 ,т.1 от ЗДП
във вр. с чл. 2,ал.1 т.1 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009г. за документите и
3
реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР
,комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд и поради това
представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК
,тъй като е съставен от длъжностно лице в кръга на службата му по
установените форма и ред и съставлява доказателство за извършените от него
и пред него действия.
Същият ,действително сам по себе си няма обвързваща съда и страните
материална доказателствена сила относно точния механизъм на възникване и
развитие на самото ПТП,доколкото Съставителят на въпросния констативен
протокол не е бил пряк очевидец на механизма на причиняване на ПТП , а е
посетил мястото на произшествието след това и самият протокол е съставен
два дни след датата на самото ПТП .
Затова ,въпросният констативен протокол следва да се обсъжда само заедно
с другите събрани по делото доказателства ,тъй като няма самостоятелна
доказателствена сила по отношение протичането и установяването на самото
ПТП и на участниците в него .
Тези други доказателства съвместно с които следва да бъде обсъждан
протокола за ПТП са на първо място свидетелските показания на В. В. относно
това как е установил причиняването на щетите върху собствения му лек
автомобил и кого е заварил на местопроизшествието –Т. М., който е познат на
свидетеля и който обаче е напуснал местопроизшествието, без да изчака
органите на МВР.
Следва на първо място да се посочи ,че ответникът по иска не е представил
писмен отговор по исковата молба , не е направил своевременно никакви
възражения по изложената в исковата молба фактическа обстановка, в т.ч. и
по време на първото и единствено открито съдебно заседание по делото ,като
не е изрично оспорен и процесният протокол за ПТП.
Поради това , като се съобрази изложеното в процесния / неоспорен от
ответника / протокол за ПТП за който освен това няма спор и че е подписан от
Т. М. като участник № 1 в процесното ПТП, без да е направил възражения по
изложената в протокола фактическа обстановка , заедно със свидетелските
показания на разпитания пред ПлОС свидетел В. В. ,се налага извод , че
отразеното в протокола за ПТП ,че „ участник № 1 / Т. М. с МПС
„*********" с peг. № *******/ при движение на заден ход ,не се подсигурява
и блъска паркираният участник № 2 / лек автомобил „********" с peг. №
*******, собственост на В. В. В./след което напуска мястото на ПТП „
отговаря на действителната фактическа обстановка .
Установява се при съвместната преценка на същите тези доказателства
/датата на съставяне на процесния ПТП0 27.02.2021г. и свидетелските
показания /,че именно поради факта на напускане от Т. М. на
местопроизшествието на 25.02.2021г. , се е наложило неговото издирване от
органите на МВР по описание,дадено от свидетеля В. в резултат на което
извършителят на процесното ПТП е бил намерен и му е бил представен за
подпис протокола за ПТП,който той е подписал без каквито и да било
възражения по отношение на изложената в него фактическа обстановка,като
4
при това съставителят на протокола изрично е отразил и видимите щети по
двата автомобила ,участвали в ПТП.
В протокола за ПТП освен всичко друго изрично е записано ,че водача Т. М.
не е бил тестван за алкохол или други упойващи вещества , което е именно
поради това ,че същият не е останал на местопроизшествието за да изчака
идването на органите на КАТ ,без при това да е било налице между
участниците в произшествието съгласие относно обстоятелствата
,свързани с него – а това е било негово задължение по чл. 123,ал.1 т.3 б.“ в
„ от ЗДвП.
Изложеното в Протокола за ПТП и в свидетелските показания на В. относно
механизма на ПТП косвено се потвърждава и от заключението на САТЕ ,която
по първия поставен въпрос дава отговор ,че е налице причинно-следствена
връзка между механизма на ПТП със щетите върху автомобил „********" с
peг. № *******.
Освен всичко това ,по делото няма спор , а се установява и от събраните
писмени доказателства ,че застрахователят е изплатил застрахователно
обезщетение на пострадалия при ПТП участник –В. В. в общ размер на
356,04лв. от които 331,04лв. изплатено застрахователно обезщетение и сумата
25лв. ликвидационни разноски по образуваната при застрахователя щета.
Поради това , Плевенски окръжен съд намира ,че в случая са налице
условията на чл.500, ал.1 т.1 ,предл. Последно от КЗ, а именно- при
настъпването на ПТП виновният за него водач –Т. М. се е отклонил от
проверка за алкохол ,наркотици или други упойващи вещества,поради което за
застрахователя ,който е изплатил дължимото застрахователно обезщетение
възниква регресното право да получи от виновния водач платеното
застрахователно обезщетение ,заедно платените лихви и разноски.
Що се отнася до размера на дължимото застрахователно обезщетение В.л.
по САТЕ - инж.В.И. е дали три различни варианта за неговото
определяне,която в с.з. пред ПлОС пояснява ,че адекватен на конкретната
фактическа обстановка по делото е варианта според който реалната стойност
на причинената щета е в размер на 577,90лв. Тъй като,обаче , претенцията на
ищеца е само за сумата 356,04лв. ,то няма основание съдът да присъжда
повече от претендираното от ищеца.
Поради тези съображения ,Плевенски окръжен съд намира ,че обжалваното
решение на РС-Червен бряг следва да бъде изцяло отменено и вместо това да
се постанови друго решение с което ответникът по иска да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата 356,04лв. ведно със законната лихва върху нея
,считано от 19.12.2023г./датата на завеждане на ИМ/до пълното и изплащане .
Следва също така ответникът по иска да бъде осъден да заплати на ищеца
направените от последния деловодни разноски както пред първата ,така и пред
въззивната инстанция.
Пред първата инстанция ищецът е направил разноски в размер на 50лв.-
внесена д.т. за завеждане на делото ,както и на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК –
разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100лв.
,тъй като е бил защитаван от юрк. Ц. Д. .
5
Пред въззивната инстанция разноските направени от въззивника включват
д.т. за въззивното обжалване в размер на 25лв. ; внесеният депозит за САТЕ в
размер на 450лв. ,както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
за осъществената защита на въззивника пред ПлОС от юрк.Д..
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО обжалваното решение № 329/21.10.2024г.,постановено
по гр.д.№ 695/2024г. на Районен съд-Червен бряг,като вместо това
ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА на осн. чл. 500, ал.1 т. 1 от КЗ Т. К. М.,ЕГН-********** от
гр.********** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1407, бул. “Джеймс Баучер”
№ 87, представлявано от С. П. и К. К. сумата 356,04лв. /представляваща
заплатеното от застрахователя на В. В. В. застрахователно обезщетение в
размер на 331,04лв. и ликвидационни разноски в размер на 25 лв. / , ведно със
законната лихва върху тази сума , считано от 19.12.2023г./датата на завеждане
на ИМ/до пълното и изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ,ал. 8 във вр. с ал. 1 от ГПК Т. К. М.,ЕГН-
********** от гр.********** да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1407, бул.
“Джеймс Баучер” № 87, представлявано от С. П. и К. К. сумата от 150 лв.-
деловодни разноски за първата инстанция , както и сумата 575 лв.,
представляваща деловодни разноски ,направени от въззивника пред ПлОС.
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6