Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 27 27.01.2020 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Търговище единадесети състав
На шестнадесети януари две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1337/2019г. по описа на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен установителен иск за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл.74 от ЗЗД.
Ищцата И.Д.Д., действаща чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.С. Ж.-И.-САК, твърди в исковата молба, че по силата на предварителен договор за покупко-продажба на имот, сключен от ищцата и съпругът й с ответницата А.Г.М. ***, последната влязла във владение на имота на 17.05.2013г., находящ се в ***********************, като в предварителния договор било уговорено възникване и на наемно правоотношение между страните за периода от сключване на предварителния договор до извършването на нотариалния акт по прехвърляне на собствеността. Излага, че поради неизпълнение на задълженията на ответницата, договорните отношения между страните били прекратени, като с нотариална покана рег.№ 9912,т.4,акт 3 от 01.04.2014г. на нотариус Румен Д. , рег.№ 274 от НК, връчена на ответницата на 09.04.2014г. по реда на чл. 47,ал.1 от ГПК, ответницата била поканена да освободи имота и да го предаде на ищцата, но това не се случило и до момента ответницата продължава да живее в имота, страните водят и други дела помежду си. Сочи още, че ответницата не е заплащала дължимите суми за консумативи, а на ищцата били изпращани съобщения от „Софийска вода” АД, вкл. и с предупреждение, че задълженията ще бъдат предоставени на колекторски фирми за събиране, поради което ищцата била принудена да заплати сумата от 544,28лв. за доставена питейна вода, лихва за забава в размер на 2,93лв. за периода от 30.11.2018г.-30.12.2018г. и сумата от 27,28лв. за период на фактуриране 15.12.2018г.-18.01.2019г., отразени във фактура № ********** от 25.01.2019г., изд. от „Софийска вода” АД, за която сума в общ размер от 575,72лв., ищцата се снабдила със Заповед за изпълнение на парично задължение № 436/25.04.2019г. по ч.гр.д.№ 753/2019г. по описа на РСТ, оспорена бланкетно от длъжника, поради което ищцата приема, че за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск, претендира законната лихва и разноските по делото. В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не се представлява.Постъпила е писмена молба от процесуалния й представител с искане за разглеждане на делото в отсъствие на представител на ищцата, иска се уважаването на иска изцяло, претендират се разноски.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, писмен отговор от ответницата не е постъпил. В молба, постъпила по делото на 20.12.2019г., която съдът цени като становище на ответницата, същата признава изцяло предявения иск по основание и размер, като иска от съда да разгледа делото в нейно отсъствие.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От Предварителен договор за покупко-продажба на имот от 17.05.2013г., сключен между ищцата и съпругът й-като обещатели по договора и ответницата-като бъдещ купувач се установява, че същите са договорили покупко-продажба на имот с адм. адрес ***********************, като в предварителния договор е уговорено възникване и на наемно правоотношение между страните за периода от сключване на предварителния договор до извършването на нотариалния акт по прехвърляне на собствеността.Съгл.чл.5,1 от договора, крайният срок за извършване на нотариален акт по прехвърляне на собствеността е уговорен до 30.10.2013г., след като ответницата-купувач изплати уговорените суми. В чл. 7 от договора е материализиран сключения договор за наем между страните, считано от предаване на владението на 17.05.2013г., по силата на който ответницата е следвало да заплаща наем в размер на 200лв. месечно, която цена се дължи до прехвърлянето на собствеността по нотариален ред, но не по-късно от 30.10.2013г. С нотариална покана рег.№ 9912,т.4,акт 3 от 01.04.2014г. на нотариус Румен Д. , рег.№ 274 от НК, връчена на ответницата по реда на чл. 47,ал.1 от ГПК чрез залепване на уведомление на 09.04.2014г., ответницата била поканена да освободи имота и да го предаде на ищцата в едномесечен срок от получаване на поканата.От фактура № ********** от 25.01.2019г., изд. от „Софийска вода” АД се установява, че е налице неизплатено задължение за консумирана питейна вода на стойност 544,28лв. главница, лихва за забава в размер на 2,93лв. за периода от 30.11.2018г.-30.12.2018г. и сумата от 27,28лв. за период на фактуриране 15.12.2018г.-18.01.2019г., или общо 575,72лв., платени от ищцата, видно от фискален бон от 06.03.2019г. и за която сума ищцата се снабдила със Заповед за изпълнение на парично задължение № 436/25.04.2019г. по ч.гр.д.№ 753/2019г. по описа на РСТ, оспорена бланкетно от настоящата ответница. Тези установени по делото обстоятелства не се оспорват от ответницата, която е направила изявление за признаване на иска изцяло по основание и размер. От заключението по назначената СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като компетентно, безпристрастно и отговарящо на поставената задача се установява, че общата дължима сума по фактурата е в размер на 575,72лв. и същата е изцяло погасена от ищцата на 06.03.2019г. От представените писмени доказателства се установява още, че между страните е налице спор за собствеността върху имота, предмет на гр.д.№ 37700/2014г. по описа на СРС, изпратено по подсъдност на СГС, образувано като гр.д.№ 248/2019г. по описа на СГС, както и гр.д.№ 23494/2019г. по описа на СРС по предявен иск за заплащане на уговорения в договора наем, а от молба по чл. 390 от ГПК от 07.05.2019г., депозирана от настоящата ответница, по която е образувано ч.гр.д.№ 24767/2019г. по описа на СРС се установява, че в посочената молба настоящата ответница твърди, че живее в имота и го ползва, което изявление на същата съдът цени като извънсъдебно признание на неизгодния за нея факт на ползване на процесния имот до датата на молбата-07.05.2019г., в който е консумирана и питейната вода.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният установителен иск за
съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е
обоснован с твърдения за неизпълнение на задълженията на ответницата да заплаща
дължими консумативи(задължения за консумирана питейна вода) по договора за наем,
инкорпориран в предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
17.05.2013г., сключен между страните и последващото
разваляне на двата договора поради неизпълнение от страна на
купувача-настоящата ответница, която продължила да ползва имота без основание и
не е изплатила дължимите разходи за питейна вода, което принудило ищцата да
погаси задължението с цел да се се наложи да заплаща
допълнителни лихви и разноски. От събраните доказателства по делото съдът
приема за установено, че след разваляне на предварителния договор, включващ и
наемен договор, считано от изтичане на двуседмичния срок по чл. 47,ал.1 от ГПК
на 24.04.2014г. по нотариалната покана, отправена от ищцата до ответницата и
изтичане на определения в тази покана едномесечен срок на 24.05.2014г., както и
до момента, ответницата продължава да ползва имота, като в този смисъл съдът
приема, че съгласно чл.232, ал.2, пр.ІІ от ЗЗД наемателят е длъжен да
плаща разходите, свързани с ползването на вещта.Консумативните разходи за вода
безспорно са разходи за ползване на наетия имот. Вземането на наемодателя за
тези разноски срещу наемателя възниква и става изискуемо от датата, на която е
възникнало и станало изискуемо вземането на доставчика на комуналните услуги
спрямо наемодателя, но доколкото в
случая и ищцата е задължена към доставчика на услугата, то във вътрешните си
отношения ищцата и ответницата са солидарни длъжници,
при което и за да се освободи от риска да понесе допълнителни разходи по
принудително изпълнение, ищцата е заплатила тези суми, поради което и на това
основание се суброгира в правата на
кредитора-доставчик на услугата, на осн. чл. 74 от ЗЗД, обстоятелство, обуславящо основателността на иска в предявения размер,
който се и признава изцяло от ответницата, а съгласно разпоредбата на чл.
237,ал.4 от ГПК признанието на иска е неоттегляемо.С
оглед на изложеното, съдът приема, че доколкото ищцата е провела успешно пълно
и главно доказване на предявения иск, а ответницата е признала същия изцяло, то
претенцията за заплащане на сумата от общо 575,72лв., платени от ищцата
задължения за консумирана от ответницата питейна вода по фактура № **********
от 25.01.2019г., изд. от „Софийска вода” АД(от която 544,28лв. главница, лихва
за забава в размер на 2,93лв. за периода от 30.11.2018г.-30.12.2018г. и сумата
от 27,28лв. за период на фактуриране 15.12.2018г.-18.01.2019г.), доставена в
ползвания от ответницата жилищен имот на ищцата в ***********************, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
436/25.04.2019г. по ч.гр.д.№ 753/2019г. по описа на РСТ, е основателна и
доказана и следва да бъде уважена изцяло, ведно със законната лихва от
24.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 422, ал.1 във вр.
с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл.74 от ЗЗД.
С оглед изхода от спора и задължението на
съда да се произнесе по въпроса за разноските, направени в заповедното и в
настоящото производство, съдът приема, че ответницата следва да заплати на
ищцата разноски в заповедното производство в размер на 325лв. и разноски в
настоящото производство в размер на 525лв.(от които 75лв. довнесена държавна
такса, 150лв. депозит за вещо лице и 300лв. платено адв.
възнаграждение), на осн.
чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на И.Д.Д.
с ЕГН ********** *** против А.Г.М. с ЕГН ********** *** за сумата от общо 575,72лв., платени от ищцата задължения за
консумирана от ответницата питейна вода по фактура № ********** от
25.01.2019г., изд. от „Софийска вода” АД(от която 544,28лв. главница, лихва за
забава в размер на 2,93лв. за периода от 30.11.2018г.-30.12.2018г. и сумата от
27,28лв. за период на фактуриране 15.12.2018г.-18.01.2019г.), доставена в
ползвания от ответницата жилищен имот на ищцата в ***********************, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
436/25.04.2019г. по ч.гр.д.№ 753/2019г. по описа на РСТ, ведно със законната
лихва от 24.04.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 422,
ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл.74 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А.Г.М. с ЕГН ********** *** да заплати на И.Д.Д. с ЕГН ********** ***, разноските в заповедното
производство в размер на 325лв. и разноските н исковото производство в размер
на 525лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия: